РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Трявна, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на четвърти септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Вяра Петракиева - Велинова
при участието на секретаря КРЕМЕНА К. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело
№ 20254240100151 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Н. В. С.
срещу „СТИК-КРЕДИТ“АД.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит №1019079/27.11.2023 г., с който кредитодателят се
задължил да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 900,00 лв., а
кредитополучателят се задължил да върне сумата от 1147,19 лв. Съгласно
договора, ГПР по кредита е в размер на 36%, а ГЛП в размер на 42,58%. В
чл.27 ал.1 от договора било договорено, че ако кредитополучателят не
предостави допълнително обезпечение, дължи на кредитора неустойка в
размер на 0,9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през
който не е предоставено договореното обезпечение. Съгласно ал.2 на същата
разпоредба, неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна
вноска. Така на ищеца е начислена неустойка в общ размер на 1235,94 лв.,
разпределена на тринадесет вноски, всяка от които добавена към дължимата
главница и лихва по договора за кредит, като по този начин общата месечна
погасителна вноска нараства на 183,32 лв. Твърди се в исковата молба, че
договорът за кредит е нищожен, поради противоречие със ЗПК. При
условията на евентуалност в исковата молба се твърди нищожност на клаузата
1
на чл.27 ал.1 от договора за потребителски кредит, поради противоречие с
добрите нрави и поради неспазване нормите на чл.143 ал.1 и чл.146 ал.1 ЗЗП.
Претендира се в исковата молба да се обяви сключения между страните
договор за потребителски кредит за нищожен, а при условията на
евентуалност да се обяви за нищожна клаузата на чл.27 ал.1 от същия договор.
Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
е оспорил предявените искове, като е възразил, че сключеният между страните
договор за потребителски кредит и клаузите му са действителни.
В срока за отговор на исковата молба ответникът „СТИК-КРЕДИТ“АД е
депозирал насрещна искова молба срещу ищеца Н. В. С..
В насрещната искова молба се твърди, че след сключване на договор за
потребителски кредит №1019079/27.11.2023 г. кредитополучателят направил
следните плащания по договора: на 28.12.2023 г. – 183,32 лв. и на 24.06.2024 г.
– 300,00 лв. Общо платеното по договора възлизало на 483,32 лв., а кредитът
падежирал изцяло на 27.12.2024 г.
Претендира се в насрещната искова молба, както следва: 1. Да се осъди
ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумата от 416,68 лв.
– представляваща част от неизплатено задължение за главница по договор за
потребителски кредит №1019079/27.11.2023 г. 2. При условията на
евентуалност и само в случай на направена преценка за недействителност на
договора в цялост, се претендира да се осъди ответника по насрещния иск да
заплати на ищеца по него сумата от 416,68 лв., представляваща неизплатена
част от чистата стойност на кредита по договор за потребителски кредит
№1019079/27.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещната искова молба до окончателното изплащане на
сумата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът по насрещната искова молба е
депозирал писмен отговор, в който е оспорил предявените срещу него искове,
като неоснователни. Направено е в писмения отговор възражение за
прихващане на заплатените от кредитополучателя суми с дължимата по
кредита главница.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез писмено становище на
2
упълномощен адвокат Д. М., поддържа предявените искове и моли за
уважаването им, както и за отхвърляне на предявените насрещни искови
претенции. Ответникът, чрез писмено становище на адв. Х. М. като
процесуален представител, поддържа направените в писмения отговор
оспорвания на предявените срещу него искове и счита, че следва да бъдат
отхвърлени, както и претендира за уважаването на предявения насрещен иск.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът
намира следното за установено от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените
писмени доказателства, че на 27.11.2023 г. между „СТИК-КРЕДИТ“АД (като
кредитор) и Н. В. С. (като потребител) е сключен договор за потребителски
кредит предоставен от разстояние №1019079, при следните уговорени
параметри: размер на кредита – 900,00 лв.; лихвен процент – 36%, ГПР –
42,58%; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит – 1147,19 лв.; срок за погасяване – 13 месеца;
дата на първа вноска – 27.12.2023 г.; лихвен процент при просрочени
плащания – 10%; обезпечения – поръчител или банкова гаранция. В чл.17 ал.1
от договора е уговорено, че в случай на договаряне между страните на
обезпечение, потребителят следва в срок до три дни от сключване на договора,
да: осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване
на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с
което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички
задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на
главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или
предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление
на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по
договора (включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси
и други) в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е
получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези
задължения, като банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след
падежа на последната вноска. Според ал.2 на чл.17 от договора, третото лице –
поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията
посочени в ОУ и одобрен от кредитора, като одобрението си извършва
единствено по преценка на кредитора. При неизпълнение на задължението по
3
чл.17, в чл.27 от него е договорено заплащането на неустойка в размер на 0,9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение, като неустойката ще бъде заплащана
периодично заедно с всяка погасителна вноска. Тази неустойка е посочено, че
се дължи само за периода, през който потребителят не е осигурил
договореното обезпечение и ако такова бъде осигурено, дори и след изтичане
на уговорения срок за предоставянето му, неустойката не се дължи от момента
на осигуряване на обезпечението и се възстановява дължимостта й от момента
на ново неизпълнение по чл.17 от договора.
Съобразно Общите условия на договора за потребителски кредит
предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК-
КРЕДИТ“АД и потребителите, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разход, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставяния
кредит (т.II.7 от ОУ). В раздел VIII, чл.20 на ОУ са регламентирани
изискванията, на които следва да отговаря поръчителя, а те са: Да е
дееспособно физическо лице навършило 21 години, притежаващо българско
гражданство, с постоянно местоживеене в България, непрекъснати
осигурителни права (социално и здравно осигуряване) през последните
дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което
полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не
е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното
правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е
получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди
датата на подава на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да
бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост
от конкретния случая и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и
допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят трябва да
отговаря и на следните допълнителни изисквания и да предостави следните
документи: минимален осигурителен доход – 1500 лв.; валидно трудово или
служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца;
липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; да
не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или финансова
4
институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да представи служебна
бележка за доход от работодателя за 6 месеца считано от датата на
предоставянето й пред кредитора. В раздел VIII чл.22 от ОУ са посочени
изискванията към предоставяната от потребителя банкова гаранция, а именно:
Банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от
лицензирана банка със седалище в Р Б. или от банка от трета държава,
лицензирана да извършва дейност на територията на Р Б. чрез клон или от
банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията
на Р Б. директно или чрез клон при условията на взаимно признаване и
съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на
кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено
искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения.
В приложения към договора погасителен план е посочено, че общо
дължимата сума по кредита (главица+лихва+неустойка), когато не е осигурена
гаранция/поръчител е 2383,13 лв., разпределена на 13 броя месечни вноски,
всяка от които в размер на 183,32 лв.
Не е спорно между страните по делото, че уговорената в договора сума в
размер на 900,00 лв. е изплатена от кредитора на потребителя.
От приложена по делото справка за кредитен план и начисления –
експорт към 23.05.2025г. се установява, че във връзка с договора за
потребителски кредит предоставен от разстояние №1019079/23.11.2023 г.
потребителят е извършил две плащания: сумата от 183,32 лв. – та 27.12.2023 г.
и сумата от 300,00 лв. – та 27.01.2024 г., или общо 483,32 лв.
При гореустановеното от фактическа страна съдът намира от
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване
нищожност на договор за потребителски кредит №1019079/27.11.2023 г. При
условията на евентуалност спрямо него е предявен иск с правно основание
чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.27 ал.1 от същия
договор.
Предявен е насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД. При
условията на евентуалност спрямо него е предявен иск с правно основание
5
чл.55 ал.1 ЗЗД.
Относно предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит
№1019079/27.11.2023 г.
Сключеният между страните договор е за потребителски кредит, поради
което неговата действителност следва да бъде съобразена с изискванията,
както на специалния закон - Закона за потребителския кредит (ЗПК), така и с
общите изисквания за валидност на договорите съгласно Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
По силата на чл.22 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 ЗПК.
Разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК регламентира, че договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение №1 начин. Съгласно чл.19
ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Легална дефиниция на
„общ разход по кредита за потребителя“ се съдържа в §1 т.1 от ДР на ЗПК, а
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
В случая, в договор за потребителски кредит №1019079/27.11.2023 г. е
6
посочен ГПР от 42,58 %, но съдът счита, че този размер не отразява реалния
такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита и по-конкретно не
включва неустойката по чл.27 от договора. Съдът счита, че неустойката за
непредставяне на обезпечение по чл.27 на договора следва да се включи в
размера на ГПР, тъй като представлява „общ разход по кредита за
потребителя“ по смисъла на §1 т.1 от ДР на ЗПК. Основанията за това са
следните:
В чл.27 от договора е договорено заплащането на неустойка в размер на 0,9%
от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е
предоставено договореното обезпечение, като неустойката ще бъде заплащана
периодично заедно с всяка погасителна вноска. Неустойката за непредставяне
на обезпечение обезпечава не прякото изпълнение на задълженията за
връщане на главницата и заплащането на уговорената в договора
възнаградителна лихва, а изпълнение на непарично задължение. От
неизпълнението на това задължение не произтича пряка вреда за кредитора, а
неблагоприятните последици от него са свързани с евентуални затруднения
при събиране на вземането, които могат да настъпят след падежа на главното
задължение. Поставени от кредитора в ОУ са завишени изисквания към
поръчителите и непосилни условия за представяне на банкова гаранция.
Всичко това показва, че целта на уговорената неустойка е различна от тази да
обезпечи изпълнението и да санкционира и обезщети неизпълнението.
Отделно от това, неустойката за непредставяне на обезпечение е видно, че се
дължи независимо от главното задължение, като е включена като
самостоятелно такова в погасителния план на договора и е дължима като част
от всяка от месечните погасителни вноски по кредита. Общият размер на
неустойката по чл.27 от договор съобразно погасителния план е 1235,94 лв.
Следователно, неустойката е в размер надвишаващ значително този на
предоставената като кредит сума в размер на 900,00 лв. Налага се извода, че
целта на неустойката по чл.27 от договора за потребителски кредит е да
породи допълнително парично задължение за кредитополучателя, наред с това
да върне главницата и да заплати възнаградителна лихва. Това допълнително
възнаграждение представлява по същество скрит косвен разход за
кредитополучателя, който увеличава значително цената на кредита.
Невключването на неустойката в ГПР води до несъответствие между
посочения в договора ГПР и действителния такъв, определен съгласно чл.19
7
ал.1 ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Посочването в договора за
кредит на ГПР, различен от действителния се приравнява по последица на
липсващ ГПР в договора за кредит. Този извод следва и от т.55 на решение от
21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на Съда на Европейския съюз, където е
посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в
договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да
се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по чл.3 б.ж от
Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не
отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да
определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването
на този процент. Според СЕС, санкция изразяваща се в лишаване на кредитора
от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва
всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има
възпиращ и пропорционален характер. По изложените съображения съдът
намери, че поради неспазване на императивната разпоредба на чл.11 ал.1 т.10
ЗПК и на основание чл.22 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, поради което и на основание чл.26 ал.1 ЗЗД следва да се
прогласи неговата нищожност.
Съдът намери за неоснователно възражението на ответника, че
порочност на клаузите за неустойка поради непредоставяне на обезпечение не
водят до недействителност на целия договор. Съгласно чл.26 ал.4 ЗЗД
нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са
заместени по право от повелителните правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
случая не е налице нито една от двете хипотези: Нищожността на клауза
относно определянето на ГПР не може да бъде заместена по право от
повелителни норми на закона или да се предположи. Без такава клауза
договорът противоречи на изричното изискване на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
Предвид това, в случая не е приложима нормата на чл.26 ал.4 ЗЗД и
нищожността на клаузата обуславя недействителност на целия договор.
Поради изложените по-горе съображения съдът счита, че процесният
договор за потребителски кредит е нищожен, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр.
чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК – поради противоречие със закона, а предявеният
8
иск с посоченото правно основание е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
Относно предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.27 ал.1
от договор за потребителски кредит №1019079/27.11.2023 г.
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.26 ал.1 ЗЗД за обявяване нищожност на клаузата на чл.27 от
същия договор.
Относно предявения насрещен иск с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД
Сключеният между страните по делото договор за кредит е нищожен и
следователно не е породил правно действие. Съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в
производство по предявен иск по чл.79 ЗЗД, съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД
и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се
стигнало до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид
изискуемостта на вземането по недействителния договор, в частност при
нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от страна на
потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК (в с.см. решение
№50174/26.10.2022 г. на ВКС по гр.д. №3855/2021 г., IV г.о.; решение
№50259/12.01.2023 г. на ВКС по гр.д. №3620/2021 г., III г.о. и др.).
В случая не е спорно по делото, че кредиторът е изпълнил задължението
9
си да предостави на потребителя уговорената като кредит сума в размер на
900,00 лв. Въз основа на представената по делото справка за извършени
плащания по договора за кредит от 27.11.2023 г. се установява също така, че
потребителят е заплатил по процесния договор за кредит сума в размер на
483,32 лв. Следователно тази сума следва да се приспадне от главницата, като
дължима от потребителя е сума в размер на 416,68 лв., която сума
представлява непогасената част от чистата стойност на процесния договор за
кредит.
С оглед изложеното по-горе съдът намери предявеният насрещен иск за
основателен и доказан, поради което следва да бъде уважен, като се осъди
ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по него сумата от
представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по договора
за потребителски кредит предоставен от разстояние №1019079/27.11.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на насрещния
иск - 27.05.2025 г. до окончателното плащане на сумата.
Относно предявения при условията на евентуалност насрещен иск с
правно основание чл.55 ал.1 ЗЗД
С оглед уважаването на главния иск, съдът не дължи произнасяне по
предявения при условията на евентуалност спрямо него иск с правно
основание чл.55 ал.1 ЗЗД.
Относно разноските:
С оглед уважаването на предявения иск и на основание чл.78 ал.1 ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. В случая,
разноските по делото включват заплатена държавна такса в размер на 96,36
лв., която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати.
Отделно от това, упълномощеният от ищеца адв. Д. М. е отправил
искане по чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв) за присъждане на
адвокатско възнаграждение в размер на 646,00 лв. с ДДС за оказана на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв безплатна адвокатска помощ, каквато е
осъществена съобразно представения договор за правна защита и съдействие
между ищеца и адв. Д. М..
Дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска помощ е оспорено от ответника с
10
твърдение, че ищецът не е материално затруднено лице. Съдът намира
възражението за неоснователно. Наличието на основанията по чл.38 ал.1 от
ЗАдв не може да бъде обсъждано от съда, дори и при депозирано от другата
страна възражение и ангажирани по него доказателства. Преценката дали да
се окаже безплатна помощ по чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв и дали лицето е материално
затруднено или не се извършва единствено от адвоката и е въпрос на
договорна свобода между адвокат и клиент.
При определяне размера на адвокатското възнаграждение на оказалия
безплатна адвокатска помощ на ищеца адв. Д. М. съдът взе предвид
определените минимални размери на адвокатските възнаграждения в Наредба
№1/09.01.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и съобрази
задължителните указания по решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-
438/2022 г. и решение на СЕС от 08.05.2025 г. по дело №С-744/23 г., при което
съобразно фактическата и правна сложност на делото, и обема на
извършената от адвоката работа, съдът определя адвокатското
възнаграждение в размер на 480,00 лв. с ДДС. Тази сума ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Д. М. за осъществената защита по реда на чл.38
ал.1 т.2 от ЗАдв.
С оглед уважаването на предявения насрещен иск и на основание чл.78
ал.1 ГПК ответникът по него следва да заплати на ищеца по насрещния иск
направените по делото разноски в размер на общо 410,00 лв. Същите
включват заплатена държавна такса в размер на 50,00 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 360,00 лв. с ДДС, което съдът не счита за
прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за потребителски кредит предоставен от
разстояние №1019079/27.11.2023 г., сключен между „СТИК-КРЕДИТ“АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.
„Оборище“ №13Б, представлявано от С. Н. Т., и Н. В. С., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Т., ул. „*****“ №**, за нищожен поради противоречие
със закона, на основание чл.26 ал.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 ЗПК.
11
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул.
„******“ №**, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б,
представлявано от С. Н. Т., сумата от 416,68 лв. (четиристотин и шестнадесет
лева и 68 ст.), представляваща неизплатена част от чистата стойност на
кредита по договора за потребителски кредит предоставен от разстояние
№1019079/27.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на насрещния иск - 27.05.2025 г. до окончателното плащане на
сумата.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от С.
Н. Т., да заплати на Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул.
„*****“ №**, сумата от 96,36 лв. (деветдесет и шест лева и 36 ст.) - направени
разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б, представлявано от С.
Н. Т., да заплати на адв. Д. М. от Адвокатска колегия – Пловдив, сумата от
480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с ДДС - адвокатско
възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Н. В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Т., ул.
„******“ №**, да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ №13Б,
представлявано от С. Н. Т., сумата от 410,00 лв. (четиристотин и десет лева и
00 ст.) - направени разноски по делото, на основание чл.78 ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Трявна: _______________________
12