РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. Варна, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Виолета Кожухарова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Виолета Кожухарова Гражданско дело №
20213110105129 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба Б. Н. ДР., чрез
пълномощник срещу К.В. К., с искане до съда да постанови решение, с което
да приеме за установено в отношенията между страните, че ответника дължи
на ищеца сумата от 4600.00 лева, представляваща дължима главница по
договор за заем от 25.06.2019 г., с падеж 01.07.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, за което
вземане по ч. гр. д. № 16685 по описа на Варненски районен съд за 2020 г. е
издадена Заповед № 262635/ 30.12.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на договор за заем от 25.06.2019
год., ищецът предоставя на ответника сумата от 4600.00 лева. В уговорения
срок – 01.07.2019 г., включително и към датата на сезиране на съда,
задължението не е изпълнено от ответника.
Ответникът – К. В. К., действащ чрез назначения особен представител,
депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира доводи за
допустимост, но неоснователност на предявения иск. Възразява срещу
възникването на процесното заемно правоотношение, като оспорва
автентичността на представения договор.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
1
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните
и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за изпълнение е основано на
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Искът с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1, е предявен
в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от
получаване на указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК от заповедния съд и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч. гр. д.
№ 16685/ 2020 г. на ВРС.
Заемът за потребление е договор, с който заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетите суми или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът е неформален - не е необходима определена форма за
неговата действителност, писмената форма е форма за доказване на същия.
Предвид на това, че договорът за заем е реален, същият се счита сключен едва
когато въз основа на съгласието на страните заетите пари или вещи бъдат
предадени на заемателя. Консенсуалният характер на договора предполага
постигането на съгласие между двете страни по него за сключването му.
Ето защо, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличие на
облигационни отношения между страните по силата на договор за заем, по
който е изправна страна (т. е. реалното предаване на сумата) и от която е
възникнало задължение задължение за ответника за заплащане на търсената
сума.
В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
В настоящата хипотеза, установява се от представения на л. 5 от делото
документ, възникнали между страните облигационни отношения по силата на
договор за заем, а също и че в изпълнение на същия ответникът от получил от
ищеца сумата от 4600 лева. Употребеният израз „взех“ сочи, че сумата е
получена от лицето към момента на изготвяне на документа. Видно от
съдържанието, от страна на заемополучателя е поето задължение за връщане
на получената сума в срок до 01.07.2019 г.
В случая се касае за частен документ, за който липсва спор, че е
подписан от страните.Ирелевантен, досежно преценката за възникване на
облигационната връзка, е въпросът кое лице е съставило (написало)
документа. С подписа си, положен в договора, ответникът е изразил съгласие
описаните по – горе условия и ги е приел, както и е удостоверил неизгодния
факт за получаване на сумата от 4600 лева.
Изложеното обуславя извод за възникнали между страните облигационни
отношения, по които ищецът е изправна страна, т. е. заетата сума от
2
предадена на заемополучателя.
На следващо място – настъпил е и падежа на задължението.
При това положение, в тежест на ответника е да докаже възражението си
за погасяване на задължението, което не е сторено към момента на
приключване на устните състезания.
Гореизложеното обосновава извод за основателност на иска, поради
което и същия следва да бъде отхвърлен, на основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва
да се присъдят сумите от 592.00 лева – разноски в заповедното производство
и 1343.00 – разноски в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К. В.
К., ЕГН: **********, с адрес: * дължи на Б. Н. ДР., ЕГН: **********, с адрес:
*, сумата от 4600.00 (четири хиляди и шестстотин) лева, представляваща
дължима главница по договор за заем от 25.06.2019 г., с падеж 01.07.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 22.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане по ч. гр. д. № 16685 по описа на Варненски
районен съд за 2020 г. е издадена Заповед № 262635/ 30.12.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, на основание чл. 415, ал.
1, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на Б. Н. ДР.,
ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 592.00 (петстотин деветдесет и два)
лева, представляваща разноски в заповедното производство, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: *, да заплати на Б. Н. ДР.,
ЕГН: **********, с адрес: *, сумата от 1343.00 (хиляда триста четиридесет
и три) лева, представляваща разноски в настоящото производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банков път, по сметка с
IBAN: *, BIC: *, открита в „Б. Д.“ ЕАД.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на адв. Т.Н. И., член на Адвокатска колегия – В.,
вписана под № * в НРПП, разходен касов ордер за сумата от 550.00
(петстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4