Решение по дело №64/2013 на Районен съд - Гълъбово

Р Е Ш Е Н И Е

 

№...                                                       02.04.2013г.                                    Гр. Гълъбово

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГЪЛЪБОВСКИ   РАЙОНЕН  СЪД                                                Граждански състав

На 02.04.2013г.

В публично заседание  в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА

 

Секретар Белослава К.,

 като разгледа докладваното от съдия Минчева Гр.дело №64 по описа за 2013г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.12 и следващите във връзка с чл.4, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Молителят Ж.Г.Л. твърди в молбата си, че с ответницата по молбата И.Х.Л. са съпрузи, но от известно време не съжителстват заедно. Ответницата предизвиквала постоянни скандали пред детето на страните, настройвала детето срещу бащата и в периода на фактическата раздяла не разрешавала контакти на детето с бащата. На 21.02.2013г. около 10,00ч. молителят, заедно с негов приятел – Г.С.Г., отишъл до дома на ответницата в с.П., общ.Г. за да види детето си. Ответницата излязла от къщата и започнала да обижда и заплашва молителя с думите “малоумник”, “простак”, “ти си луд и ще те съсипя”, “ще ти взема целия апартамент”, “ще те унищожа”, “детето няма да го видиш”. Тези думи били изречени в присъствието на малолетното дете на страните – Д., почти на четири години. Ответницата не позволила на молителя да вземе детето. Молителят понесъл обидите й, без да й отвърне и си тръгнал. Чувствал се обаче много несигурен и изплашен за здравето и живота си и считал, че с това поведение ответницата можела да нанесе психически травми на детето. Молителят счита, че е жертва на домашно насилие от страна на съпругата си.

 Предвид изложеното моли съда да издаде заповед за защита, като задължи ответницата И.Х.Л. да се въздържа от извършване на домашно насилие, да бъде отстранена от съвместното им жилище в гр.Р..  

Ответницата по молбата И.Х.Л. се явява в съдебно заседание и излага становище, че не е извършен такъв акт на насилие по отношение на молителя. Оспорва изложените в молбата обстоятелства.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено следното:

От представеното по делото копие на Удостоверение за граждански брак, издадено въз основа на акт за граждански брак №0018/06.09.2008г. на гр.Гълъбово, се установява, че страните са съпрузи и следователно ответницата е сред кръга на лицата, спрямо които молителят може да търси защита по реда на ЗЗДН /чл.3, т.1 от ЗЗДН/.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия от документите по Преписка с вх.№869/2013г. по описа на РУ ”Полиция”-Гълъбово, образувана по жалба на Ж.Г.Л. срещу И.Х.Л.. От материалите по преписката е видно, че след случилото се на 21.02.2013г., молителят е подал молба за съдействие в РУП-Гълъбово. Снети са обяснения от него, от ответницата и от Г.С.Г.. На ответницата И.Х.Л. е бил съставен Протокол за предупреждение от 26.02.2013г. на основание чл.56 от ЗМВР, като е била предупреден за отговорността по чл.144 от НК.

По делото са представени и приети като писмени доказателства копия от документите по Преписка с вх.№421/2013г. по описа на РУ ”Полиция”-Гълъбово, образувана по жалба на И.Х.Л. срещу Ж.Г.Л.. От материалите по преписката е видно, че ответницата е подала молба за съдействие в РУП-Гълъбово във връзка с непрекъснати скандали и конфликти, които са имали с молителя и конкретно в деня, в който са отбелязвали 9 дни от смъртта на баща й. Снети са обяснения от молителя, от ответницата и от П.Р.К.. На молителя Ж.Г.Л. е бил съставен Протокол за предупреждение от 29.01.2013г. на основание чл.56 от ЗМВР, като е бил предупреден за отговорността по чл.144 от НК.

Видно от представената по делото преписка на Д.“С.П.”, молителят Ж.Г.Л. е подал жалба и в отдел “З.Д.” по повод случилото се на 21.02.2013г. Извършена е проверка по жалбата, като е установено, че страните от години не са в добри отношения, намират се във фактическа раздяла и отношенията им рефлектират върху малолетното им дете.

Като доказателство по делото е представена и декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която молителят декларира, че на 21.02.2013г. спрямо него е бил извършен акт на домашно насилие от И.Х.Л., изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи в присъствие на малолетното дете на страните.

За изясняване на делото от фактическа страна бяха допуснати до разпит четирима свидетели. От показанията на свидетеля Г.С.Г. се установява, че страните не живеят заедно. Откакто са разделени ответницата не позволявала на молителя да вижда детето им. Поради тази причина молителят и свидетелят отишли на 21.02.2013г. в с.Помощник, за да може молителят да види детето си и евентуално да го вземе за няколко дни. Те ходили и предния ден до дома на ответницата, но тогава ответницата и детето не били в къщи. В началото ответницата излязла и казала, че детето гледало филм по телевизията и не е облечено, но след 5-10 минути детето излязло. Молителят започнал да си говори с детето, като го питал дали в дома на ответницата говорят лоши неща за него. Ответницата започнала да се кара с молителя, като му казвала, че не може да живее повече с него, че щяла да влезе в апартамента им и да живее в него като царица, нарекла молителя “малоумник”, през цялото време нагрубявала молителя, който останал напълно спокоен и не й отвръщал. Свидетелят твърди, че молителят не бил виждал детето си около 2 месеца, защото ответницата не му позволявала. И на тази среща ответницата също не позволила на молителя да вземе детето за 2-3 дни. Молителят само успял да даде някакви лакомства на детето, които бил купил и си тръгнали.   

От показанията на свидетеля В.И.В. се установява, че същият е собственик на хранителен магазин, който се намира на 100 метра от дома на ответницата в с.Помощник. В деня, в който молителят е идвал да вземе детето си, свидетелят го е видял, заедно със свидетеля Г.С.Г.. Свидетелят е видял, че молителят стои на тротоара пред къщата и разговаря с детето си, а И. е вътре на двора. През това време свидетелят Г.С.Г. е бил в колата. Не са се чували никакви викове и крясъци, в това отношение свидетелят е категоричен, тъй като се разхождал извън магазина, а не е стоял вътре. След като молителят си е тръгнал, свидетелят е видял ответницата да плаче, и след като я е попитал, тя му е обяснила, че молителят я е заплашвал, че ще я тормози.

От показанията на свидетелката Д.Х.К. – сестра на ответницата, се установява, че страните са със силно влошени отношения. На 21.02.2013г. ответницата й се е обадила и е разказала за посещението на молителя и намерението му да пуска жалби срещу нея. Свидетелката твърди, че молителят непрекъснато тормози и заплашва всички от семейството на молителката, включително свидетелката и нейното семейство. Преди този случай на 21.02.2013г. са имали и други конфликти, като последният е бил на отбелязването на 9 дни от смъртта на бащата на свидетелката и ответницата. Тогава молителят е направил скандал и се е наложило да се оплачат в полицията. След обаждането на ответницата на 21.02.2013г. свидетелката е ходила в полицията в гр.Гълъбово и е разговаряла с полицаи за отношенията между страните. Свидетелката разбрала от сестра си, че молителят е искал ответницата да се върне при него и тъй като тя е отказала, той я е заплашил, че ще пуска жалби срещу нея. Свидетелката твърди, че ответницата не е възпрепятствала контактите на молителя с детето им, както и че никога не го е обиждала и заплашвала. Винаги конфликтите са започвали от него, а ответницата се е страхувала от него.

От показанията на свидетеля М.И.К. – полицейски инспектор за с.Помощник, се установява, че той е извършвал проверки по жалбите и на двете страни. Същият не ги е чувал да се обиждат и заплашват, тъй като е разговарял със страните по отделно. Снемал им е обяснения по повод на взаимните им жалби и е отправял предупреждение на всеки от тях по реда на ЗМВР.

 

Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите В.И.В., Д.Х.К., след преценка по чл.172 ГПК и М.И.К., както и частично показанията на свидетеля Г.С.Г.. Свидетелят Г.С.Г. е пряк очевидец на случилото се на 21.02.2013г., но същият заяви в съдебно заседание, а го е написал и в обясненията си пред полицията, че съчувства на Ж.Г.Л., че не може да си вижда детето и само заради това свидетелства в негова полза, а именно, че и той бил баща и на него не му давали детето си да го види. Показанията на свидетеля Г.С.Г. се опровергават от показанията на В.И.В., който е бил наблизо по време на срещата на страните и не е чул никакви викове и крясъци, а е видял, че свидетелят Г.С.Г. стои в колата, докато страните разговарят. Освен това след като молителят си е тръгнал свидетелят В.И.В. е видял ответницата да плаче, което е неприсъщо поведение в случай, че тя е обиждала и заплашвала молителя непосредствено преди това. Поради тази причина съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Г.С.Г. в частта им, с която се твърди, че ответницата е отправяла обиди и заплахи към молителя. В останалата част показанията на свидетелите следва да бъдат приети за достоверни, тъй като не противоречат на другите доказателства по делото.

 При така установената фактическа обстановка съдът намира за недоказани твърденията на молителя за извършено спрямо него от И.Х.Л. домашно насилие. Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В конкретния случай се касае за влошени отношения между съпрузи, които не могат да се споразумеят за контактите с детето им. Служебно известно на съда е обстоятелството, че молителят е завел дело за развод в РС-Гълъбово и настоящото производство вероятно цели да послужи за доказване на виновно поведение от страна на ответницата. По делото бяха събрани доказателства, обосноваващи извода, че по-скоро молителят е инициатор на конфликтите между страните, по начин, че дори ответницата е подавала жалба срещу него в полицията. Молителят умишлено е създал конфликтната ситуация на 21.02.2013г. с намерението да подаде жалба в РУП-Гълъбово и молба за защита от домашно насилие, като освен това е взел със себе си и свой приятел, който да бъде “свидетел-очевидец”. Изказването на свидетеля Г.С.Г., че той също е баща, на когото са възпрепятствани контактите с детето му и това е причината да свидетелства и съчувства на молителя, ясно показват мотивите и на молителя за воденето на настоящото производство. Уреждането на родителските права и личните отношения с детето обаче са предмет на друго производство и съдът не счита, че защитата от домашно насилие следва да се използва превратно за създаване на доказателства за брачна вина в последващото бракоразводно дело.

При обсъждане на въпроса за основателността на молбата, следва да се има предвид и разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, съгласно която, когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН. В случая има други доказателства, които не подкрепят приложената декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, поради което съдът счита, няма основание за издаване на заповед за защита на основание декларацията.

Съдът намира, че в хода на делото не се събраха категорични доказателства за извършен акт на домашно насилие от страна на ответницата И.Л. по отношение на молителя Ж.Л.. Поради тази причина съдът следва да отхвърли молбата и да осъди молителя да заплати държавна такса по сметка на съда, както и да го осъди да заплати направените от ответницата разноски за адвокатско възнаграждение.

Предвид изложеното и на основание чл.15, ал.1 и чл.11, ал.3 от ЗЗДН, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Ж.Г.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, за защита от домашно насилие, изразяващо се в отправяне на обиди и заплахи на 21.02.2013г. в с.П., общ.Г. с думите „малоумник”, „простак”, „ще те унищожа”, „ще ти взема всичко”, от страна на ответницата И.Х.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., общ.Г..

 

ОСЪЖДА Ж.Г.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати по сметка на РС-Гълъбово държавна такса в размер на 50лв. /петдесет лева/.

 

ОСЪЖДА Ж.Г.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** да заплати на И.Х.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.П., общ.Г. направените от нея разноски в размер на 200лв. /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване в седемдневен срок от днес пред Окръжен съд гр.Стара Загора.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: