РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 32963
гр. София, 21.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. И.А
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. И.А Частно гражданско дело №
20241110144186 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, вр. чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ****. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „**** срещу Г. К. И. за
сумата 389,53 лв. - такса за разглеждане на искането за кредит, дължима на основание
сключен между страните договор за кредит № ****г.
Съгласно разпоредбите на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК (ДВ, бр. 100/2019 г.),
съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и
добрите нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител.
В случая заявителят претендира вземания по договор за кредит от 01.07.2022 г.,
който е сключен при действието на Закона за потребителския кредит и представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с
физическо лице - потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ето защо са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК).
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а съгласно
чл. 10а, ал. 4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
В случая заявителят твърди, че претендираната от него сума от 389,53 лв. се
дължи на основание сключения между страните договор за кредит и представлява
такса за разглеждане на искането за кредит. Това обстоятелство се установява и от
приложените към заявлението договор за кредит № ****г. и погасителен план към
него.
Съдът намира, че клаузата от договора за кредит, предвиждаща плащане на
възнаграждение за разглеждане на искането за кредит е нищожна на основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, тъй като с нея се нарушава императивната забрана на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
1
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, а посочената услуга
представлява действия, свързани с усвояването на кредита.
С оглед изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта за сумата
389,53 лв. такса за разглеждане на искането за кредит, дължима на основание сключен
между страните договор за кредит № L301605/01.07.2022 г.
Заявлението следва да бъде отхвърлено и за част от претендираните разноски,
съразмерно на отхвърлената част от заявлението, тоест за сумата над 43 лв. до пълния
заявен размер от 50,48 лв. – разходи за платена държавна такса и над сумата 127,50 лв.
до пълния предявен размер от 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство на дружеството в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ****. с искане за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в полза на „**** срещу Г. К. И. в
частта за сумата 389,53 лв. - такса за разглеждане на искането за кредит, дължима на
основание сключен между страните договор за кредит № **** г., както и в частта
относно искането за присъждане на разноски за държавна такса над сумата 43 лв. до
пълния заявен размер от 50,48 лв. и за юрисконсултско възнаграждение над сумата
127,50 лв. до пълния предявен размер от 180 лв.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2