№ 292
гр. ***, 12.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20234430200901 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. 1 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-000244 от 01.03.20232г. на ***
Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с което на Д. Г. А. с ЕГН ********** от гр. *** на осн. чл.
175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на 200,00
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че на 18.02.2023г. в
05:30 часа в гр. ***, ул. „***“ (пред хотел „***“) с посока на движение към ул. „***“
управлявала лек автомобил „***“ с рег. № ***, който не бил регистриран по надлежния ред
– служебно прекратена на 05.01.2023г. по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП поради липса на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – нарушение по
чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала
жалбоподателката, която е подал жалба до Районен съд ***, с която моли съда да отмени по
реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 22-0938-000244 от 01.03.20232г. на
*** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***. Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява. Представлява се от
пълномощника си – адв. К.Д. от ОК-***, който вземе становище, че Д. А. не е автор на
1
вмененото и нарушение, тъй като към процесната дата не е била уведомена за служебно
прекратената регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП на автомобила.
Ответната страна - *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** не се явява и не се
представлява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице с
изявен правен интерес и депозирана в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следва да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
На 18.02.2023г. в 05:30 часа в гр. ***, ул. „***“ 1пред хотел „***“) актосъставителят
В. К. Л. и свидетелят М. Г. Г. спрели за проверка управлявания от жалбоподателката А. лек
автомобил „***“ с рег. № *** и констатирали, че моторното превозно средство е със
служебно прекратена регистрация от 05.01.2023 година на осн. чл. 143, ал.10 от ЗДвП
поради липса на сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу жалбоподателката бил
съставен АУАН № 804626 от 18.02.2023 година, а въз основа на същия на 01.03.2023 година
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя В. К. Л. и свидетеля М. Г. Г., чиито показания
съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. Същите кореспондират
изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства, а именно: НПК Наказателно постановление № 22-0938-000244
от 01.03.20232г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, Писмо с рег. №316р-
10985/24.03.2023г. от *** сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - ***, Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г., Справка за нарушител/водач, Акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 804626 от 18.02.2023 година, Постановление от 23.02.2023г. по
преписка № 1134/2023г. на РП-***, Сведение от 18.02.2023г. и Докладна записка от
18.02.2023 година.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи категоричен и
обоснован извод, че жалбоподателката Д. Г. А. е автор на нарушението по чл. 140, ал.1 от
ЗДвП, за което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
2
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според дефиницията на
§2, т.4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра
на вътрешните работи регистрацията представлява административно разрешение за
превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е
установено по делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателката, че на процесната
дата същата е управлявала лек автомобил, чиято регистрация е била прекратена служебно
ЗДвП поради липса на сключен валиден действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговороност“ към датата и часа на проверката. Съдът обаче намира, че
деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства не може да се
направи категоричен извод, че А. действително е знаела за прекратената служебно
регистрация на управлявания автомобил - обстоятелство, обуславящо умисъла като елемент
от състава на вмененото и административно нарушение. В този смисъл е задължителната
съдебна практика, установена с Тълкувателно постановление №2 от 05.04.2023г. по тълк.
Дело №3/2022г., ОСС от НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, съгласно което не се наказва с
предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно
наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е
служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
Поради изложеното и на основание чл. 63 Д ал. 1 от ЗАНН съдът намира, че ***
Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** следва да бъде осъден да заплати на Д. Г. А. с ЕГН
********** от гр. *** сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща направените по
НАХД № 901/2023година по описа на РС - *** разноски за възнаграждение на адвокат К. Д.
от АК-***.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. 2,т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 22-0938-
000244 от 01.03.20232г. на *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-***, с което на Д. Г. А. с ЕГН
3
********** от гр. *** на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за извършено на 18.02.2023г. в 05:30 часа в гр. ***, ул. „***“ нарушение по чл.
140, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63Д, ал. 1 от ЗАНН *** Сектор „ПП“ към ОДМВР-*** да
заплати на Д. Г. А. с ЕГН ********** от гр. *** сумата от 500,00 (петстотин) лева,
представляваща направените по НАХД № 901/2023година по описа на РС - *** разноски за
възнаграждение на адвокат К. Д. от АК-***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. *** съд в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му от страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4