Р Е Ш Е Н И Е
Номер V – 14 24.03.2016г. град
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, пети граждански въззивен състав
На двадесет и пети февруари,
две хиляди и шестнадесета година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА
ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА УЗУНОВА
мл. с. КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
Секретар Т.С.
Прокурор
като разгледа докладваното
от съдията ПЕНЕВА
въззивно гражданско
дело номер 71 по описа за 2016 година
Производството по
делото е образувано по въззивна жалба на Й.Д.Г.
***, ответник в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител
адвокат Т.Бай(ем, против Решение №1225/16.07.2015г., постановено по гр.
д.№460/2015 г. по описа на Бургаски районен съд, в частта, с което е допуснато
извършването на съдебна делба между ищцата Ж.М. М и ответника Й.Д.Г. на движими
вещи – лек автомобил „Нисан Примера“, рег.№А8682МА и мотор „Сузуки АН 400“,
рег.№А3307В, при квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите, както и на
множество движими вещи, съставляващи обзавеждане на жилище – мебели и
домакински електроуреди, между същите страни и при същите квоти. Въззивникът
изразява недоволство от първоинстанционното решение и претендира неговата
отмяна с постановяване на въззивно решение, с което искът за делба да бъде
отхвърлен поради трансформация на лично имущество.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищцата Ж.М.Г. е депозирала писмен отговор на жалбата. В него са
изложени съображения за потвърждаване на решението в тази част.
В срока за отговор – на 14.09.15г. е
депозирана насрещна въззивна жалба
от ищцата Г. срещу първоинстанционното решение в частта, с което е отхвърлен
иска за делба на движими вещи: във втора стая – секция за телевизор –
светлокафява; полюлей за осветление; пердета – 4бр. – бяло с оранжеви
орнаменти; простор за пране; пералня „Аристон“; строително скеле –
тръбно-алуминиеви плотове.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивните
жалби са подадени в законния срок, от лица, за които съществува правен интерес
от обжалване на първоинстанционното решение; отговарят на изискванията на чл.260
и чл.261, поради което са допустими.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди
събраните по делото доказателства намира, че първоинстанционният съд е
установил релевантните за спора факти и обстоятелства, във връзка с придобитите
от страните през време на брака им движими вещи, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази им част.
Бургаският окръжен съд, при служебната
проверка на обжалваното решение, извършена на осн. чл.269, ал.1 ГПК, не
установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото,
поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като взе пред вид
събраните поделото доказателства, становищата на страните и като съобрази
Закона намира, че същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивите на първоинстанционния съд и в тази им част въззивната инстанция
споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените в жалбата на ответника съображения
следва да се каже: при предявено възражение по чл.23 СК, страната следва да
представи доказателства, с които да опровергае презумпцията на чл.21 СК за
съвместен принос. Следователно при условията на главно пълно доказване следва
да се установи не само, че средствата за закупуването на определени вещи имат
несемеен характер; следва да се установи, че тези средства са били дадени (дарени)
само на единия от съпрузите, с оглед на това той да придобие тези вещи. В този
смисъл са Решение №283 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 596/2008 г., IV г.
о., ГК, докладчик съдията Бойка Ташева и Решение №355 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр.д. № 430/2011 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Емануела Балевска.
В настоящият случай по делото се установява,
че майката на ответника – св.Недялка Г. е изпращала пари. Но както самата
свидетелка заявява „Аз заминах за Гърция, за да им пращам пари. … Парите, които
съм им пратила бяха, за да закупят мебели“. От тези й изявления и от
обстоятелството, че парите са изпращани първоначално на името на ищцата, а в
последствие – на името на ответника следва да се направи извод, че същите са
били предназначени за закупуване на мебели и обзавеждане жилището на двамата
съпрузи, т.е. те са изпратени (дарени) и на двамата. От показанията на
свидетелката не може да се направи извод, че тези суми са дадени само на
ответника, за да придобие той лично за себе си мебели. Следователно макар и с
несемеен произход, тези пари са дадени на двамата съпрузи и са тях е придобито
имущество в условията на СИО.
Доколкото в жалбата се поддържа, че
свидетелката е заявила, че теза пари не са дадени като дарение, следва да се
каже, че даването им на друго основание не променя горните изводи. Макар да не
е посочено друго основание за даване/получаване на парите, практиката на
съдилищата е постоянна в изводите си, че заемането на средства създава само
облигационни отношения между съпрузите след прекратяване на брака, но не дава
право да се претендира трансформация.
Извън горното, с изявленията си в отговора на
исковата молба, ответникът признава, че със средствата, изпращани от майка му е
осигурявана издръжката на семейството. Това дава отговор на поставения от него
в жалбата въпрос „къде са тогава парите“, след като съпрузите нямат влогове, а
имат само кредити. След като издръжката на семейството и възможността то да
живее „нормално“ е обезпечена със средствата, изпратени от св.Г., за закупуване
на мебели са използвани част от преведените на съпрузите суми.
По изложените в жалбата на ищцата съображения
следва да се каже: Единствените доказателства, ангажирани за установяване
твърденията й, че семейството е придобило вещите, предмет на делбата са
показанията на свидетелите, обсъдени подробно и задълбочено от
първоинстанционния съд. По делото не са представени дори гласни доказателствени
средства вещите, по отношение на които е отхвърлен иска да са били придобити от
съпрузите. Поради това не може да се приеме, че тези вещи са част от
прекратената съпружеска имуществена общност и че следва да бъдат допуснати до
делба.
Поради съвпадане изводите на двете инстанции,
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Разноски не се претендират и не следва да се
присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1225/16.07.2015г.,
постановено по гр. д.№460/2015 г. по описа на Бургаски районен съд.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред
Върховен касационен съд, в едномесечен срок от връчване на препис от него на
всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.