Р Е Ш Е Н И Е
№………../…………. 2020 г.
В.В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на първи юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НАСУФ ИСМАЛ
– МЛ.С.
при секретар Цветелина
Цветанова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 1679 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивни жалби на Л.В.П. и Д.Х.П.
против решение № 2971 от 28.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 10174 по описа за
2018 г. на Районен съд – Варна, с което е отхвърлен предявеният от Д.Х.П. против Л.В.П. конститутивен иск с правно основание член 29, алинея 3
от СК за постановяване на промяна в пропорцията на равните дялове на общото
имущество чрез определяне на по-голям дял на ищеца в размер на 9/10 идеални
части и 1/10 идеална част на ответницата от общото на страните имущество след
прекратяване на брака, представляващо: 5/6 идеални части от ап.№ 74, находящ се
на ет.5 в жилищната сгР.Д.на бл.28 вх.Г, построена върху държавна земя на бул.
"В.В." № *** в 15-ти подрайон, кв.** по плана на града; апартамент № **,
находящ се в град В. - бул. "В.В." № ***, на шести етаж в жилищната
сгР.Д.на бл.** вх.*, построена върху държавна земя в 15 подрайон, кв.10 по
плана на града; 5/6 идеални части от лозе и овощна градина от 600 кв.м идеални
части, находящо се в местността „П.ІІІ“ в землището на село К.- село О., община
А., Варненска област, съставляващи пл.№ 270 по плана на местността, целият от
700 кв.м, при граници: път, гора, имоти пл.№№ 271 и 269, който имот е включен в
селищно образувание „П.III", заедно с построената в него масивна жилищна
сгР.Д.в груб строеж, с разгърната площ от 135 кв.м; 5/6 идеални части от гараж
№ 16, находящ се в град В. в жилищната сгР.Д.на бл.**, 15-ти подрайон, кв.** по
плана на града, построена върху държавна земя на бул. "В.В." № ***,
със застроена площ 23,38 кв.м и 0,2282% идеални части от сградата и от правото
на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса; имот пл.№ 741 по
плана на ж.к."И." /бивш Г.к./ в град В. от 1 000 кв.м; лек автомобил
АУДИ peг.№ B0885CC, рама № WAUZZZ8CZNA109529, двигател № АВК033723, цвят –
тъмносин; отхвърлен е предявеният от Л.В.П. против Д.Х.П.
конститутивен иск с правно основание член 29, алинея 3 от СК за постановяване
на промяна в пропорцията на равните дялове на общото имущество чрез определяне
на по-голям дял на ищцата в размер на 7/10 идеални части и 3/10 идеални части
на ответника от общото на страните имущество след прекратяване на брака,
представляващо описаните по-горе имоти и лек автомобил; осъдена е Л.В.П. да заплати в полза на държавата по сметка на ВРС държавна такса за
предявените искове размер на 80 лева на основание член 3 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Във въззивната жалба на Л.П. се излага, че атакуваното решение е неправилно
незаконосъобразно и немотивирано. Не е отчетено от първоинстанционния съд
установеното посредством свидетелските показания, че сделката по придобиването
на апартамент № 74 е оформена като покупко-продажба, но всъщност е дарение на
жалбоподателката от майка й. Не е съобразено също така, че сумата, изплатена от
П. на брат й Р.Р., е през 1997 г., когато е налице денономинация на българския
лев. Сочи се офисът, апартаментът и
паркомястото са изключени от съпружеската имуществена общност /СИО/, въпреки че
са събрани доказателства за плащане от страна на П., като същевременно обаче е
определил, че апартаментът на бул. „В.В.“ № *** е СИО. Набляга се, че значение
за определяне на по-голям дял има приносът на всеки от съпрузите, а не доходът.
Иска се атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да бъде определено, че П. има 7/10 идеални части от общото
имущество, а П. – 3/10 идеални части.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Д.П., в който същият излага,
че от събраните по делото доказателства не се установява по-голям принос на
съпругата, напротив – доказан е такъв от съпруга.
Във въззивната жалба на Д.П. се излага, че в противовес със събраните
доказателства първоинстанционният съд е решил, че ищецът няма по-голям принос в
общото имущество, тъй като не е зачел значително по-високите му доходи през
годините на брака. От свидетелските показания безспорно се установява, че П.
има дълъг плавателен стаж, което е довело и до преобладаващото му участие в
придобиването на имущество по време на брака, а също така не следва да се
пренебрегва и обстоятелството, че трудовото възнаграждение е лично имущество,
следователно това определя и характера на придобитото като личен. Твърди се, че
допуснатите гласни доказателства, касаещи оспорването на представените
нотариални актове за покупко-продажба, а именно – разкриването на симулацията и
прикритата воля на страните по тях за реализиране на дарение, представлява на
практика съществено процесуално нарушение. Иска се отмяна на решението и
постановяване на нова при квоти 9/10 идеални части за П. и 1/10 идеална част за
П..
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор от Л.П., в който същата я
оспорва. Сочи се, че средствата от трудовото възнаграждение на П. са разходвани
за издръжка на семейството, в което съпругата е влагала средства, труд и грижи,
както за общия на страните син, така и за болния съпруг след диагностицирането
му.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на
страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален
кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба Д.П. твърди, че на 04.06.1977
г. с ответницата Л.П. сключили граждански брак, който е прекратен с решение №
2238 от 08.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 16419 по описа за 2015 г. на
Районен съд - Варна, тридесет и девети състав, влязло в сила на 03.11.2016 г.
Излага, че по време на брака си в режим на СИО
страните придобили следното имущество:
1/ имот пл.№ 741 по плана на ж.к. "И."
/бивша местност „Г.к.“ в град В.от 1 000 кв.м, при граници: имоти пл.№№ 735,
742, 743, 748, 753 и 740 по силата на НА за продажба № 154, том IX, нот.д.№
3047/1995 г. на варненски нотариус;
2/ апартамент № 90, находящ се в град В. -
бул."В.В." № ***, на шести етаж в жилищната сгР.Д.на бл.** вх.*,
построена върху държавна земя в 15-ти подрайон, кв.10 по плана на града,
състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария, черно антре, баня-тоалет с
преддверие, входно антре и черно антре към спалнята, със застроена площ на
апартамента 102,72 кв.м, с принадлежащото избено помещение № 90 със застроена
площ 4,50 кв.м и с 1,2008 % идеални части от общите части на сгР.Д.и от правото
на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса, при съседи на
жилището: от североизток - стълбище и зелени площи, от югозапад - зелени площи,
от югоизток - стълбище и ап.** на Я.Я., от северозапад - ап.91 ведомствен,
отгоре - апр.106 на наследниците на Р.Д., отдолу - ап.** на В.П.и на избеното
помещение: от североизток - зелени площи, от югозапад - коридор, абонатно,
вентилационна и котелно помещение, от северозапад - изба на ап.** на Д.и Н.Н.,
отгоре - партерен етаж, въз основа на НА за продажба № 182, том LXV, нот.д.№
17668/1997 г. на варненски нотариус;
3/ 5/6 идеални части от ап.№ **, находящ се на пети
етаж в жилищната сгР.Д.на бл.** вх.*, построена върху държавна земя на бул. "В.В."
№ *** в 15-ти подрайон, кв.** по плана на гр.Варна, състоящ се целият от четири
стаи, кухня-трапезария с черно антре, баня, тоалет с преддверие, входно антре и
черно антре към спалнята със застроена площ, цялото от 102,97 кв.м, заедно с
5/6 идеални части от принадлежащото избено помещение № 74, цялото със застроена
площ 5,01 кв.м и 5/6 от 1,2274 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса при граници:
от североизток - стълбище и зелени площи, от югозапад - зелени площи, от
югоизток - стълбище и ап.** на М., от северозапад - ап.** ведомствен, отгоре -
ап.** на Б.К., отдолу ап.** на И.М. и на избеното помещение: от североизток -
зелени площи, от югозапад коридор, от югоизток - изба на ап.26 на Д.и Н.Н., от
северозапад - изба на ап. ** на Г.З., отгоре - партерен етаж, по силата на НА за
продажба № 199, том LXX, нот.д.№ 18974/1997 г. на варненски нотариус;
4/ 5/6 идеални части от гараж № **, находящ се в
град В.в жилищната сгР.Д.на бл.**, 15-ти подрайон, кв.10 по плана на града,
построен върху държавна земя на бул. "В.В." № ***, със застроена площ
23,38 кв.м и 0,2282 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса, при граници: от изток - С.Б.И., от
запад - светопровод, от север - изби, от юг - зелени площи, по силата на НА за
продажба № 58, том II, рег.№ 2299, нот.д.№ 189/2000 г. на нотариус А.Г.;
5/ 5/6 идеални части от лозе и овощна градина от
600 кв.м идеални части, находящо се в местността „П.ІІІ“ в землището на село К.
– село О., община А., съставляващи пл.№ 270 по плана на местността, цялото от
700 кв.м, при граници: път, гора, имоти пл.№№ 271 и 269, който имот е включен в
селищно образувание „П.III", заедно с построената в него масивна жилищна
сгР.Д.в груб строеж с разгъната площ от 135 кв.м, по силата на НА за продажба №
194, том I, рег.№ 4935, нот.д.№ 172/2001 г. на нотариус В.П.;
6/ лек автомобил марка „Ауди“ с peг.№ B0885CC,
рама № WAUZZZ8CZNA109529, двигател № АВК033723, цвят тъмносин, на 13.11.1994 г.
чрез покупко-продажба.
Сочи, че всички придобити от бившите съпрузи имущества
са придобити от тях в режим на СИО, но са закупени изключително с негови
средства, спечелени по време на работата му в: „Български морски флот“ от месец
март 1980 г. до месец септември 1990 г. като електромеханик; „Танер Пасифик“ - Сингапур
от месец септември 1990 г. до месец август 1991 г. като електромеханик; „Зодиак“
- Лондон от месец януари 1992 г. до месец юни 1999 г. като електромеханик; „Тина
Парис“ - Атина от месец септември 1999 г. до месец юни 2002 г. Твърди, че
всички тези имоти са във владение на ответницата, която, злоупотребявайки с
качеството си на настойник и попечител, през целия период от време го е
лишавала от каквито и да било приходи от имотите.
Желае съдът да определи по-голям дял от общото
имущество в размер на 9/10 идеални части за него поради по-голям принос, а 1/10
идеална част за Л.П..
В отговора на исковата молба Л.П. намира иска за
неоснователен, тъй като част от имотите не били придобити в режим на СИО и моли
същите да бъдат изключени от делбената маса, а именно: апартамент № ** -
предмет на НА № 199 от 1997 г. -, като твърди, че същият е изцяло нейна
собственост, тъй като макар и договорът да е за покупко- продажба, в
действителност сделката била дарение от майка й Й.Г.П. и брат й Р.В.Р.;
апартамент № ** - предмет на НА № 182 от 1997 г., тъй като гореописания имот
бил закупен изцяло с нейни лични средства. Ответницата излага, че има по-голям
принос за придобиването и стопанисването на притежаваното имущество в режим на
СИО, като се позовава на получените от нея доходи по време на брака им. П.
предявява насрещни искове по член 29, алинея 3 от СК, като моли съда да допусне
делба на съсобствените й с бившия й съпруг имоти, като й присъди по-голям дял
от общото имущество при квоти 7/10 идеални части за нея и 3/10 идеални части за
бившия й съпруг от общото имущество, както следва:
1/ офис № 1, находящ се на първи етаж на сгР.Д.в
град Варна, със застроена площ 39,24 кв.м, състоящ се от две стаи, баня-тоалетна.
при граници: ул. "О.", проход към вътрешния двор, стълбище, вход за
жилищната сграда, ведно със складово помещение към офиса в сутеренния етаж със
застроена площ 15.20 кв.м, при граници: изба № 10; изба № 11; стълбище-коридор,
с прилежащи 7,55 кв.м идеални части от общите части на сградата, както и 4,9222
% идеални части от правото на строеж върху дворното място;
2/ апартамент № *, находящ се на втори етаж на
жилищна сгР.Д.в град В., със застроена площ 82,26 кв.м, състоящ се от входно
антре, две спални, кухня-трапезария-хол, баня-тоалетна, тоалетна и две тераси,
при граници: ул. "О.", калкан, вътрешен двор, ап.№ *, ведно с
принадлежащото избено помещение № 11 с площ 5,80 кв.м, при граници: склад към
офис № 1, изба № 1, коридор, с прилежащи 12,85 кв.м идеални части от общите
части на сградата, както и 8,3781 % идеални части от правото на строеж върху
дворното място;
3/ паркомясто № 2, находящо се във вътрешния
двор на жилищна сгР.Д.в град Варна, със застроена площ 12,25 кв.м, при граници:
паркомясто № 1, вътрешен двор, паркомясто № 3, с прилежащи 1,80 кв.м идеални части
от общите части на сградата, както и 1,1731 % идеални части от правото на
строеж върху дворното място;
4/ имот пл.№ 741 по плана на ж.к. "И."
/бивша местност „Г.к.“ в град В.от 1 000 кв.м, при граници: имоти пл.№№ 735,
742, 743, 748, 753 и 740 по силата на НА за продажба № 154, том IX, нот.д.№
3047/1995 г. на варненски нотариус;
5/ 5/6 идеални части от гараж № 16, находящ се в
град В.в жилищната сгР.Д.на бл.28, 15-ти подрайон, кв.10 по плана на града,
построен върху държавна земя на бул. "В.В." № ***, със застроена площ
23,38 кв.м и 0,2282 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса, при граници: от изток - С.Б.И., от
запад - светопровод, от север - изби, от юг - зелени площи, по силата на НА за
продажба № 58, том II, рег.№ 2299, нот.д.№ 189/2000 г. на нотариус А.Г.;
6/ 5/6 идеални части от лозе и овощна градина от
600 кв.м идеални части, находящо се в местността „П.ІІІ“ в землището на село К.
– село О., община А., съставляващи пл.№ 270 по плана на местността, цялото от
700 кв.м, при граници: път, гора, имоти пл.№№ 271 и 269, който имот е включен в
селищно образувание „П.III", заедно с построената в него масивна жилищна
сгР.Д.в груб строеж с разгъната площ от 135 кв.м, по силата на НА за продажба №
194, том I, рег.№ 4935, нот.д.№ 172/2001 г. на нотариус В.П.;
7/ лек автомобил марка „Ауди“ с peг.№ B0885CC,
рама № WAUZZZ8CZNA109529, двигател № АВК033723, цвят тъмносин, на 13.11.1994 г.
чрез покупко-продажба.
Твърди, че изключителният принос, който
значително надхвърля този на ищеца и неин бивш съпруг за придобиването и
стопанисването на притежаваното имущество в режим на СИО, се изразява на първо
място в полагани изключително от нея грижи за семейството и отглеждането на
сина им И.П., тъй като през по-голяма част от брака бившият й съпруг е бил
извън България. Сочи също така, че е водила дела по реда на член 163, алинея 2
от СК /гр.д.№ 17176/2011 г. по описа на Районен съд - В.и гр.д.№ 15073/2015 г.
по описа на Районен съд – Варна/, като разходите по тя били изцяло за нейна
сметка. Излага, че по време на брака им през периода от 1982 г. до 2013 г. е
имала достатъчно собствени доходи, с които да бъдат закупени имотите в режим на
СИО. Твърди, че за своя сметка е водила дела за част от посочените по-горе
имоти за връщането им в общия партимониум и приема, че нейният принос за
съхраняването им в СИО е изключителен.
Основен принцип
за имуществените отношения на съпрузите при законовия режим по член 21 от СК е
общността върху придобитите по време на брака в резултат на съвместен принос
вещни права, и равенството на дяловете при прекратяване на имуществената
общност - член 28
от СК. Съгласно член
21, алинея 2 от СК съвместният принос не е само материален, а може да се изрази и във
влагане на труд, грижи за децата и работа в домакинството. Конститутивният иск
по член 29, алинея 3 от СК предоставя правна възможност на съпруга, чийто принос
значително надхвърля приноса на другия съпруг, да поиска от съда да му определи
по-голям дял от общото имущество. В практиката на ВКС се приема, че за
изменение на установеното от закона равенство на дяловете следва да се имат
предвид както доходите на съпрузите, така и полаганият от тях труд в
домакинството, грижите за отглеждането на децата от брака, както и всички други
обстоятелства, които са от значение за благополучието на семейството, без на
финансовата форма на принос да се отдава по-голяма тежест.
В Постановление
№ 5 от 1972 г. на Пленума на ВС е прието, че не е налице основание за
определяне на по-голям дял от общото имущество по реда на член 14, алинея 4,
изречение второ от СК от 1968 г. /отменен/, когато и двамата съпрузи са
изпълнявали задълженията си посредством взаимно разбирателство и общи усИ.и
съобразно със своите възможности, имущество и доходи са осигурявали
благополучието на семейството. Основанието за промяна на установеното от закона
равенство на дяловете трябва да се установи не само чрез съпоставяне трудовото
възнаграждение на съпрузите, а като се държи сметка и за полагания от тях труд
в домакинството на семейството, за отглеждането на децата от брака, за
създадената спокойна обстановка на другия съпруг да се труди и твори и за
всички други обстоятелства, които са от значение за приноса в придобиванията на
общите вещи и изграждане благополучието на семейството. На преценка подлежи и
фактът дали съпругът не е работил, без да е бил нетрудоспособен, или е
разпилявал систематически придобитите от него средства. Последвалата съдебна
практика на ВКС по приложението на член 28, алинея 3 от СК от 1985 г.
/отменен/, възпроизведен в член 29, алинея 3 от СК /2009 г./, приема, че ищецът
следва да докаже своя принос във всички, изрично уредени от законодателя форми,
като на никоя от тях не може да бъде даден приоритет за сметка на друга, тъй като
законодателят е равнопоставил всички форми на принос. Преценката се извършва
конкретно, независимо от начина, по който всеки от съпрузите е съдействал за
материалните придобивки на семейството. Значителността на приноса, която е
основание за определяне на по-голям дял, следва да се отнася за всичките му
проявни форми, и означава отклонение от обичайното, което да сочи на
изключителност.
Искът по член 29, алинея 3 от СК
не е насочен спрямо отделни имуществени права от съпружеската имуществена
общност, а има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака.
Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и
съдържанието му /имуществото, до което се отнася/ да е делимо. Съдът трябва да
се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за
цялото имущество, независимо от стойността на вещите и правата, включени в
него. Приносът на единия съпруг може да е значителен в придобиването на
конкретна вещ, но да е незначителен в придобиването на съпружеската имуществена
общност като цяло.
Настоящият
състав намира, че на основание член 269 от ГПК следва да обсъди само и
единствено наведените във въззивните жалби основания за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение, а именно: че сделката
по придобиването на апартамент № 74 е симулативна - оформена като
покупко-продажба, но всъщност е дарение на жалбоподателката от майка й; че е
прието, че офисът, апартаментът и паркомястото са изключени от СИО; че неправилно
е определено кой от бившите съпрузи има по-голям принос за придобиване на
имуществото.
Д. и Л. П.са сключили граждански брак на 04.06.1977 г.
пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община Варна. С решение № 2238
от 08.06.2016 г., постановено по гр.д.№ 16490 по описа за 2015 г. на ВРС,
влязло в сила на 03.11.2016 г., е бил прекратен брака между страните.
От представен по делото НА за продажба № 154
от 24.03.1995 г. на варненски нотариус /лист 11 от първоинстанционното дело/ се
установява, че Д.Х.П. е придобил имот
пл.№ 741 по плана на ж.к. "И." в град В.от 1 000 кв.м за сумата
от 110 500 лева. Данъчната оценка на имота към 2017 г. е в размер на
44 398 лева.
От НА за продажба № от 30.10.1997 г. на
варненски нотариус /лист 10 от първоинстанционното дело/ е видно, че страните
по делото са придобили от Р.М.Г.и Г.Г.Г.апартамент
№ 90, находящ се в град В.- бул. "В.В." № ***, на шести етаж в
жилищната сгР.Д.на бл.** вх.*, състоящ се от четири стаи, кухня-трапезария,
черно антре, баня-тоалет с преддверие, входно антре и черно антре към спалнята,
със застроена площ на апартамента 102,72 кв.м, с принадлежащото избено
помещение № 90 със застроена площ 4,50 кв.м и с 1,2008 % идеални части от
общите части на сгР.Д.и от правото на строеж върху припадащата се част от
терена на комплекса, за сумата от 764 454 лева. Данъчната оценка на имота към
2017 г. е в размер на 98 283,40 лева.
От представен по делото НА за продажба № 199
от 17.11.1997 г. на варненски нотариус /лист 9 от първоинстанционното
дело/ се установява, че Л.В.П. е придобила
от Й.Г.П. и Р.В.Р. 5/6 идеални части от
ап.№ 74, находящ се на пети етаж в жилищната сгР.Д.на бл.** вх.* на бул.
"В.В." № ***, състоящ се целият от четири стаи, кухня-трапезария с
черно антре, баня, тоалет с преддверие, входно антре и черно антре към спалнята
със застроена площ от 102,97 кв.м, заедно с 5/6 идеални части от принадлежащото
избено помещение № 74, цялото със застроена площ 5,01 кв.м, и от 1,2274 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
припадащата се част от терена на комплекса, за сумата от 43 920 лева. Данъчната
оценка на частта от имота към 2017 г. е в размер на 79 623,60 лева.
От представен по делото НА за
покупко-продажба № 58 от 14.04.2000 г. на нотариус А.Г. /лист 8 от
първоинстанционното дело/ е видно, че страните
по делото са придобили от Й.Г.П. и Р.В.Р. 5/6
идеални части от гараж № 16, находящ се в град В., в жилищната сгР.Д.на бл.**
на бул. "В.В." № ***, със застроена площ 23,38 кв.м и 0,2282 % идеални
части от сградата и от правото на строеж върху припадащата се част от терена на
комплекса за сумата от 6 000 лева. Данъчната оценка на частта от имота към 2017
г. е в размер на 14 720 лева.
От НА за продажба на недвижим имот № 194 от
05.11.2001 г. на нотариус В.П. /лист 7 от първоинстанционното дело/ се
установява, че страните по делото са придобили от Й.Г.П. и Р.В.Р. 5/6 идеални части от лозе и овощна градина
от 600 кв.м идеални части, находящо се в местност „П.ІІІ" в землището
на село К. – село О., целият от 700 кв.м, заедно с построената в него масивна
жилищна сгР.Д.в груб строеж с разгъната площ от 135 кв.м за сумата от 630,30
лева. Данъчната оценка на частта от имота към 2017 г. е в размер на
12 042,40 лева.
От представен по делото НА за
покупко-продажба № 200, том III, регистър 5499, дело № 1607/1948 г., издаден от
нотариус при Варненски областен съд /лист 107 и лист 108 от първоинстанционното
дело/ се установява, че на 23.12.1948 г. Д. И.П. и Р.Д. П. ***, построена върху
107 кв.м, ведно с дворно място с площ от 174 кв.м или общо целия парцел с площ
281 кв.м.
От представения НА за дарение № 91, том IV,
дело № 1498/1979 г., издаден от нотариус при ВРС /лист 111 и лист 112 от
първоинстанционното дело/, се установява, че на 03.05.1979 г. Румен Х.П. дарява
на брат си Д.Х.П. 5/24 идеални части от дворно място, цялото с площ от 281
кв.м, находящо се в град В.- ул. “О.“ № 10, заедно със следните части от
построената в парцела сграда: 5/12 идеални части от партерния етаж, 5/12 идеални
части от първия етаж, 5/24 идеални части от таванския етаж, ½ идеална част
от барака-лаборатория, ½ идеална част от лятна барака и ½ идеална
част от навес.
От представен по делото НА за учредяване право
на строеж № 105, том IХ, рег.№ 9671, дело № 1457/2004 г., издаден от нотариус Д.С.
/лист 17 до лист 20 от първоинстанционното дело/ се установява, че на Д.Х.П. е
учредено право на строеж в сграда, находяща се в град В.- ул. “О.“ № **, на
следните имоти:
- офис
№ 1, находящ се на първи етаж на сградата, със застроена площ 39,24 кв.м,
състоящ се от две стаи, баня-тоалетна с прилежащи 7,55 кв.м идеални части от
общите части на сградата, както и 4,9222 % идеални части от правото на строеж
върху дворното място, като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност
8 792,10 лева; данъчната оценка на имота към 2017 г. е в размер на
85 455,50 лева.
- апартамент
№ 1, находящ се на втори етаж на жилищната сграда, със застроена площ 82,26
кв.м, състоящ се от входно антре, две спални, кухня-трапезария-хол,
баня-тоалетна, тоалетна и две тераси, ведно с принадлежащото избено помещение №
11 с площ 5,80 кв.м, с прилежащи 12,85 кв.м идеални части от общите части на
сградата, както и 8,3781 % идеални части от правото на строеж върху дворното
място, като данъчната оценка на правото на строеж е на стойност 14 221,70 лева;
данъчната оценка на имота към 2017 г. е в размер на 139 986,40 лева.
- паркомясто
№ 2, находящо се във вътрешния двор на жилищната сграда, със застроена площ
12,25 кв.м, с прилежащи 1,80 кв.м идеални части от общите части на сградата,
както и 1,1731 % идеални части от правото на строеж върху дворното място, като
данъчната оценка на правото на строеж е на стойност 1 582,70 лева; данъчната
оценка на имота към 2017 г. е в размер на 3 531,30 лева.
Според клаузите на договора строителите се
задължават до построят със свои сили и средства и за своя сметка жилищната сгР.Д.срещу
учреденото им право на строеж.
Застрахователната стойност на лек автомобил „Ауди“ към 2107 г. е
2 500 лева.
По делото е представено удостоверение от
Икономически университет - Варна, от което е видно, че Л.П. е получила трудово
възнаграждение в периода 1982 г. – 2013 г. в размер на 133 012,09 лева.
От представено разпореждане от ТП на НОИ - В.от
11.02.2014 г. се установява, че е изменена определената лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Л.П., като се увеличава същата на 463,99 лева.
По делото е представена служебна бележка от „Параходство
Български Морски Флот“ АД, от която се установява размера на получаваното от
ищеца Д.П. трудово възнаграждение в периода 1980-1990 г., който е в размер на
45 236,49 лева /неденоминирани/.
От представено удостоверение за плавателен стаж
№ ********* от 25.02.2019 г. се установява плавателния стаж на Д.П. за периода
20.03.1980 г. - 05.06.2001 г., който е общо 13 години, 6 месеца и 28 дни на
длъжност електромеханик.
От представена служебна бележка от „Зодиак
Меритайм“ ООД се удостоверява, че Д.П. е работил на кораби, оперирани от
фирмата на длъжност електромеханик в периода от 31.07.1992 г. до 01.05.1999 г.,
като е получавал минимално месечно възнаграждение в размер на 950 щатски долара.
От представено по делото удостоверение от ТП на НОИ
- В.се установява, че Д.П. получава лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване в размер от 179,59 лева месечно, изменена към месец октомври 2018 г.
на 190,90 лева.
От представена декларация от 23.03.1999 г. се установява,
че Р.Р. заявява, че е получил от сестра си Л.П. 500 щатски долара, като е
описал, че те ще бъдат приспаднати от дела му от гаража при преотстъпването му
в полза на сестра му.
От представена декларация от 02.11.1999 г. се
установява, че Р.Р. заявява, че е получил от сестра си Л.П. 1 000 щатски
долара, като по този начин получената сума става 1 500 щатски долара, като
предходните 500 щатски долара е получил на 23.03.1999 г., и при преотстъпване
на гаража в полза на сестра му тази сума ще бъде приспадната от сумата на дела
му, тоест 4 000 щатски долара.
От представена декларация от 15.04.2000 г. се
установява, че Р.Р. е получил от Л.П. 2 500 щатски долара и по този начин се е сдобил
с пълния размер от 4 000 щатски долара за преотстъпване на дела си в нейна
полза.
Представена е ръкописно изписана разписка, с
която П. заявява, че е дала на брат си 3000 /без упомената валута/ на
17.11.1997 г., след като минали при нотариус.
По делото по искане на страните са събрани
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите П.И.Р., В.Й.Д./съпруга
на покойния брат на ищеца/, И.М.Д. и А.Ц.А..
В показанията си свидетелят Р. заявява, че е управител на търговското представителство „Зодиак
Меритайм лимитед“, а преди това от 1991 г. до 1998 г. е работил като старши помощник и капитан на кораби, оперирани от фирмата;
при отпътуване на кораба всеки от моряците заявявал на капитана каква част от заплатата ще получава на кораба, а другата част се превеждала по сметка в България, като сметките
на моряците били в
„Експресбанк“; освен основната заплата моряците получавали и
различни допълнителни бонуси; възнагражденията за електромеханик за периода 1991 г.-1998 г. били три категории с разлика от около 100 щатски долара между категориите, като минималното
възнаграждение на електромеханик било 1 700 щатски долара на месец, което било разбито 950 щатски долара основна заплата,
а останалите пари се водели като консолидейтет и други добавки, но предварително
уговорени
и не зависели от положения труд; това заплащане моряците
получавали, докато са
кораба, като контрактите били между 6 и 7 месеца, а
периода на почивка бил индивидуален в зависимост от
желанието на моряка.
Свидетелката Д.изтъква, че познава страните от
много години; заявява, че работи като счетоводител и съдружник в морска фирма, която
изпраща екипажи за товарни
кораби, както и персонал за пасажерски; твърди, че
малко след като завършил ТУ – В.Д. започнал работа в „БМФ“ като електромеханик, а след като започнала демокрацията вече пътувал под чужд флаг в най-големите морски компании;
сочи, че е общоизвестен факт, че моряците получават големи възнаграждения;
излага, Д. получавал заплатата си по банков път, а командировките му ги плащали на ръка;
ищецът живеел на ул. “О.“ № ** в кооперация, която била построена на мястото на къщата на родителите му,
като след построяването
й майката на Д.П. отишла да живее с него, защото здравето му рязко се
влошило и той имал нужда от подкрепа; в момента Д.П. живеел
заедно с племенника си /син на свидетелката/, като последният поемал всички всички разходи по сметки, храна, лекарства,
защото пенсията на Д.П. била много ниска.
В показанията си свидетелят Д.заявява, че познава Л.П. от дете,
тъй като били съседи преди да съборят старите къщи,
а впоследтствие били съседи и в блока, в който живеят; приживе
бащата на Л. му споменал, че смята след време да дари на Л. апартамента и гаража и на брат й Р.-
другия апартамент;
няколко години след
смъртта на бащата на Л., майка й му казала, че са дарили на Л. апартамент № 74 и гаража, а
другият апартамент на сина им; след като се оженили, Д.
и Л. заживели в апартамента на Л. - № **; Д. работел като моряк на кораб; след
като Д. се разболял,
бил виждал Л. с чанта привечер да
заминава някъде и като я питал, тя му казвала, че отивала да носи храна на М.в тях, което
било жилище в
района на Шишковата
градинка.
В показанията си свидетелят А.твърди, че познава Л.П. около 30 - 35 години
и често е гостувал в дома й в блока срещу Автогарата; съпругът на Л. пътувал по корабите и много пъти тя се е обаждала за помощ за битови проблеми;
докато съпруга й пътувал, Л. ходела на работа в ИУ, грижела се за И. и помагала много на брат си, тъй като той бил
болен; знае, че апартаментът
бил дарен
на нея от майка
й; той лично закарал с автомобила си Л., майка й и брат й Р.до
нотариуса, но не е присъствал при сделката; Л. се грижела за съпруга си и сина си,
като Д. се разболял преди повече от 15 години.
По делото пред първата инстанция е прието заключение
на вещо лице по съдебно-оценителнта експертиза, от което се установява, че общият
размер на полученото възнаграждение от Л.В.П. в български лева за периода от
1982 г. до 2001 г. включително е 18 295,03 лева след извършена деноминация;
общият размер на полученото възнаграждение от Д.Х.П. в български лева за
периода от 1982 г. до 2001 г. включително е 73 889,97 лева след извършена
деноминация.
Бракът между съпрузите е продължил почти
четиридесет години, като от него имат едно дете, а придобитото от тях имущество
е на обща стойност 480 540,60 лева.
По време на брака и двамата съпрузи са полагали
усИ.за благополучието на семейството - в периода от 1980 г. до 2002 г. съпругът
е работил като електромеханик на кораби за далечно плаване с контракти от по
6-7 месеца, а съпругата, която също е работила в Икономически университет – В.като
инспектор студенти от 1982 г. до 2013 г., е полагала непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето им. Относно работата в домакинството и
грижата за детето и с оглед характера на работата на съпруга е напълно нормално
и житейски логично приносът на съпругата да е по-голям, доколкото съпругът е
отсъствал от страната за дълги периоди. Този извод следва и от кредитираните
показания на свидетеля А.А., който излага свои трайни във времето, конкретни и
непосредствени впечатления от живота на съпрузите. По времето на отсъствие на П.Л.П.
основно се е грижела за детето. Ето защо съдът приема, че полаганите грижи за
детето във времето, когато съпругът е бил на плаване, се характеризират с изключителност
и необичайност по обем грижи за родителя, осъществяващ непосредственото
отглеждането на детето.
Л.П. е представила доказателства за реализирани
от нея трудови доходи в периода 1982 г. – 2013 г., от които се установява, че
от 2001 г. до 2013 г. същата е получила като доходи в размер та 114 717,06
лева, тоест общо за посочения период /1982 г. – 2013 г./ размерът на нейните
доходи е 133 012,09 лева. Считано от 14.11.2013 г. е изменен размера на
получаваната от П. пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е определен
месечен размер от 463,99 лева, следователно в периода от 14.11.2013 г. до
датата на влизане в сила на решението на съда за прекратяване на брака между
страните /03.11.2016 г./ тя е реализирала доход в размер на 16 703,64 лева, тоест
пълният размер на доказаните доходи на Л.П. през времето на гражданския брак е 149 715,73 лева.
Настоящият състав на
съда също е на мнение, че заключението на вещото лице
в частта, касаеща полученото от Д.П. трудово възнаграждение в периода от
23.07.1991 г. до 05.06.2001 г., не следва да бъде кредитирано, защото същото се
базира на неприобщена към доказателствения материал по делото справка за
възнаграждения, приложена от вещото лице към заключението. Отделно от това
следва да бъде отбелязано, че вещото лице е направило изводите си, анализирайки
само определен период от време /1982 г.-2001 г./, а не целият период на брака
между страните. От приетите по делото
писмени доказателства се установява трудовия стаж на ищеца на различни
плавателни средства, но липсват данни за работодателите му, както и за размера
на получаваното от него трудово възнаграждение. По делото е приложена служебна
бележка от „Зодиак Меритайм“ ООД, от която е видно, че П. е работил на кораби,
оперирани от фирмата на длъжност „електромеханик“ в периода от 31.07.1992 г. до
01.05.1999 г., като е получавал минимално месечно възнаграждение в размер на
950 щатски долара. С оглед на това следва да се приеме, че именно това е бил
размерът на получаваното от ищеца месечно трудово възнаграждение през посочения
период. Следователно размерът на получените от Д.П. трудови възнаграждения в
периода 1980 г. до 2001 г. включително е в общ размер от 34 146,74 лева след извършена деноминация.
Също така не са представени, а и не са сочени доказателства за упражняван през
целия период труд по трудово или друго правоотношение от страна на П., както и
за размера на получаваното трудово възнаграждение. По делото са приобщени
писмени доказателства за получавана от П. пенсия към 2017 г. и 2018 г., но не и
за момента на отпускането й.
Л.П. твърди в отговора си, че
5/6 идеални части от ап.№ **, находящ се на пети етаж в жилищната сгР.Д.на
бл.** вх.* на бул. "В.В." № ***, е изключително нейна собственост,
защото е дарение от майка й и брат й, макар в НА да е вписано, че е придобит чрез
покупко-продажба.
В случая едноличното придобиване е обосновано с твърдение в
обстоятелствената част на исковата молба за нищожност на придобивната сделка
/покупко-продажба/ поради нейната привидност- член 26, алинея 2 от ЗЗД и
наличие на прикрита сделка - дарение. Формално покупко-продажбата по време на
брака като възмездна сделка легитимира съпруга като собственик, но се твърди, че
придобиването на вещното право е станало на абсолютно лично основание -
дарение. При положение, че се твърди наличие на привидна сделка
/покупко-продажба/ и прикрита сделка /дарение/ в тежест на страната, която
твърди привидността, е при условията на пълно и главно доказване да установи
действителната воля на страните по сделката. По принцип
доказването на привидността става с обратно писмо, подписано от страните по
сделката, което да установява тяхната действителна воля. В случая, съпругът
придобива права по сделката и поради това, за да може да му се противопостави
такова обратно писмо, то трябва да е подписано и от него. Между страните по
сделката обратният документ е признание, че сделката не изразява действителните
правоотношения и че съществува прикрита сделка. По делото обратно писмо не е
представено, нито се твърди да има такова. Отделно това следва да се отбележи,
че свидетелски показания са допустими тогава, когато една от страните по
сделката се домогва да докаже привидността на отразеното в акта, обективиращ
сделката, съгласие, относно нейния характер, вид и последици, като тази
допустимост законът в разпоредбата на член 165, алинея 2 от ГПК обуславя
от наличието на писмени доказателства, изходящи от другата страна по сделката,
които правят вероятно твърдението за привидност. По делото няма представено
нито обратно писмо, нито има представен писмен документ, изходящ от другата
страна по сделката, който да има значение на начало на писмено доказателство и
да прави вероятно твърдението на ищцата, че съгласието е привидно. Липсата на
такова писмено доказателство прави недопустими свидетелските показания.
За пълнота следва да се отбележи, че дори и да бяха допустими свидетелските
показания, то двамата свидетели Д.и А.не
установяват твърдяните от П. факти, тъй като заявяват, че пред тях родителите
на П. са декларирали желание да дарят на дъщеря си процесния апартамент, от
което не би могъл да се направи извод, че атакуваната сделка е привидна и
прикрива дарение, доколкото това е само едно бъдещо намерение. Още повече, че в НА е удостоверено от нотариуса изплащането
на вписаната продажна цена на имота.
Л.П. е придобила правото на собственост по силата на вещноправния ефект
от сделката, а Д.П. по силата на сключения и съществуващ към момента на
сделката граждански брак с П., на основание член 19, алинея 1 от СК от
1985 г. /отменен/.
От своя страна Д.П. *** паркомясто/ следва да
бъдат изключени от СИО, тъй като са негова индивидуална собственост по
приращение вследствие построяване на сгР.Д.в съсобствения му с трети за делото
лица имот на сграда. Няма спор, че дворното място е лична собственост на Д.П.
по наследство и дарение от брат му. Ако в дворно място, съсобствено между
единия съпруг и трето лице, по време на брака бъде построена самостоятелна
сграда, собствеността върху нея се придобива от собствениците на земята при
условията на член 92 от ЗС. СИО върху постройката може да се формира само при
условие, че тя е изградена въз основа на валидно учредено на съпрузите право на
строеж. От представените по делото предварителен договор за учредяване право на
строеж и НА за учредяване право на строеж се установява, че съсобствениците на
дворното място, сред които е и Д.П. са учредили право на строеж върху имота,
като строителите са се задължили да построят със свои сили и средства и за своя
сметка жилищна сгР.Д.срещу обезщетение на собствениците в размер на 35 % от
разгънатата застроена надземна площ. От това следва извод, че нито Д.П., нито
двамата съпрузи, са инвестирали средства в построяването на сградата. В
конкретният случай е неприложимо Постановление № 5 от 1972 г. на Върховния съд,
което визира правилото, че сградата, построена от съпрузите през време на брака
в земя, която е собственост на единия от тях, е СИО. Постановлението касае
единствено хипотезата, в която постройката е върху изцяло лична собственост на
единия съпруг. Отделно от това следва да се има предвид, че при придобиване на
имот в режим на СИО е необходимо да се изследват и обсъдят всички обстоятелства
по делото, а именно: наличие или липса на съвместен принос или на преобразуване
на лично имущество. В конкретният случай се установява, че срещу личния си имот
Д.П. е получил посочените три недвижими имота. Л.П. е направила и възражение,
че е заплатила на строителя на суми по анекс към предварителния договор за
учредяване право на строеж, сключен на 06.01.2003 г., по силата на който П. се е
задължил след завършване на строителните работи и при подписване на акт № 15 да
заплати на строителите застроеното в повече от полагащото му се обезщетение
съгласно раздел I,
точка 1 на предварителния договор, на цена 350 щатски долара за всеки кв.м. В
същото време П. не е представила никакви доказателства, че Д.П. е получил обекти,
чиято площ е по-голяма от договореното, както и за твърдените извършени
плащания в полза на строителите. С оглед изложеното следва да се приеме, че
трите недвижими имота на ул. „О.“ № ** са лична собственост на Д.П. и не са
част от СИО.
Следва да бъде отбелязано, че доколкото
предявените искове са с правно основание член 29, алинея 3 от ГПК, то съдът
дължи произнасяне само относно налице ли е по-голям дял или не от цялото
придобито по време на брака имущество, поради което е необходимо от една страна
да се установи обема на това имущество и от друга страна размера на приноса на
всеки от съпрузите за придобиването му, изразяващ се във влагане на средства и
труд, грижи за домакинството и за децата. По тази причина и тъй като не е
налице предявен иск по член 21, алинея 4 от ГПК досежно трите недвижими имота
на ул. „О.“ № **, то съдът коментира характера на собствеността им единствено
във връзка с установяване обема на общото между двамата бивши съпрузи
имущество.
Както вече се посочи по-горе, двамата съпрузи са
полагали грижи за семейството, като и двамата са работили и не е налице
съществена разлика в доходите им, което не обосновава изискването за
изключителност и значителност по смисъла на член 29, алинея 3 от СК. При
съобразяване на това обстоятелство въззивният съд счита, че исковете за
определяне на по-голям дял и на двамата бивши съпрузи следва да бъдат
отхвърлени.
Решението
на ВРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 270,
алинея 3 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2971 от 28.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 10174 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което
е отхвърлен предявеният от Д.Х.П. ЕГН **********
*** против Л.В.П. ЕГН ********** *** конститутивен иск с правно основание член
29, алинея 3 от СК за определяне на по-голям дял в размер на 9/10 идеални части
за ищеца от общото на страните имущество, придобито по време на брака му с Л.В.П.,
сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г., поради
значително по-голям принос.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2971 от 28.06.2019 г.,
постановено по гр.д.№ 10174 по описа за 2018 г. на Районен съд – Варна, с което
е отхвърлен предявеният от Л.В.П. ЕГН **********
*** против Д.Х.П. ЕГН ********** *** конститутивен иск с правно основание член
29, алинея 3 от СК за определяне на по-голям дял в размер на 7/10 идеални части
за ищцата от общото на страните имущество, придобито по време на брака й с Д.Х.П.,
сключен на 04.06.1977 г. и прекратен с развод на 03.11.2016 г., поради
значително по-голям принос.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок с касационна жалба чрез
Окръжен съд – В.пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс, считано връчването
на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.