Р Е Ш Е Н И Е №
2645
27.07.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 2729/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК –
решение по исков спор.
Искова молба на „Централна консултанска компания „ ООД , ЕИК 24305396, със седалище и
адрес на управление в София, район Изгрев, ул . Николай Хайтов № 2, против „Н.
2000 „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Пловдив, ул.
Заводска № 4.
Ищецът черпи права от договор.
На
22.08.2017 год. между страните бил сключен договор за предоставяне на
консултантски услуги. Съобразно договора , ищецът поел задължение да да
предостави на ответника консултантски услуги, като изготви проекти, с които ответното дружество да кандидатства за финансиране от европейски фондове. Договорено било , в срок от осем дни
от датата на сключването, възложителят да заплати на изпълнителя сумата от 3500
лв. без ДДС ( или 4200 лв. с включен такъв данък ). Заплатени обаче били
само 2200 лв., като за цялата сума е
издадена фактура №**********/10.07.2017г. Отделно било договорено и допълнително
възнаграждение, дължимо при одобряване
на проект на възложителя, изготвен от ищеца; възнаграждението се изчислявало като процент от одобрената за
финансиране сума.
На следващо място, между ответното
дружество и Министерството на труда и социалната политика бил сключен по
оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ договор от 31.03.2018
година. По силата на този договор, ответната страна получила безвъзмездна
помощ на стойност от 59675.00 лв., като
самият договор и проекта били изготвени от ищеца. Понеже договорът между
страните по делото предвиждал плащане на допълнителното възнаграждение на две
равни части , ищецът издал за първата
част от него фактурата с № *********/
19.01.2018г., за сума от 1790.26 лв., които също останали неплатени до
момента.
Така общо дължимите плащания станали 3790.26 лв., за която сума ищецът се снабдил
със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по частното дело № 16061 по описа на
РС Пловдив за 2018г. Срещу заповедта ответното дружество възразило в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от
съда д установи по отношение на „Н. 2000“ ЕООД съществуването на вземане на
ищеца в размер на 3790.26 лева-
главница, ведно със законната лихва от
09.10.2018 год.( датата на подаване на заявлението) до окончателното изплащане на вземането, 224.71 лв.
- обезщетение за забава за периода от 20.01.2018г. – 20.08.2018г. ,
както и разноските по спора.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК. В откритите заседания по делото оспорва иска
като недоказан.
Вещото
лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че фактурите с №№
1000125/10.07.2017г и 1000246/19.01.2018г са
осчетоводени както при ищеца , так и при ответника , и последното
дружество е ползвало право на данъчен кредит съобразно ЗДДС. При проверка на
разплащателната сметка на ответника се установили две плащания по фактурата с № **********, в общ размер от 2200
лева. Размера на обезщетението за забава
в плащането на остатъка от фактурите за периода от 20.01.2018г. до 20.08.2018г
е 224.25 лева; фактурата с № *********
не е осчетоводена при ответника,
а само при ищеца.
Иск с
правно основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 285 - 286
от ЗЗД.
Исковете са
допустими, спазени са сроковете по чл.
414 и 422 от ГПК , като има идентичност между вземането , описано в заповедта
за плащане по частното дело №
16061/2018г., ПРС, и това, предмет на
исковата молба.
Съдът
съобрази следното:
На л. 5
от делото е представено заверено от ищеца копие от „едногодишен договор за
предоставяне на консултански услуги „, търговска сделка , сключена между страните на дата 22.08.2017г.
Договорено между страните е, ( чл. 1 ) изпълнителя – ищец да извършва необходимите действия за
проследяване на допустимост по европейските програми за финансиране , да
изготвя и редактира проектни предложения по програми , по които възложителя желае
да кандидатства , да администрира подадените до момента от възложителя проекти
до момента на окончателната оценка от страна на управляващия орган, и да
консултира възложителя при възникнали въпроси относно програмите за
финансиране. Насрещно задължение на възложителя – ответник съобразно чл. 2 от
договора: да плати възнаграждение в абсолютен размер от 3500 лева - в срок от
осем календарни дни от датата на сключване надоговора , тоест до 30.08.2017г, а
при одобрение на проект , изготвен от изпълнителя – 5 % от одобрените суми , но
не по – малко от 400 лева ; размерът на възнагражението намалява прогресивно в
зависимост от стойността на одобреното финансиране. По искане на ответника ,
ищецът е приложил договора и в оригинал, доказателствената му годност не е
оспорена , при което съдът приема съществуването му, като източник на
задължение на ответното дружество да плати възнаграждение.
Установява се от приложеното на л. 32 от делото копие, че между ответника и Министерството на труда
и социалната политика, бил сключен на дата 31.03.2018 договор за безвъзмездна
финансова помощ на стойност до 59 675
лева , по който ответното дружество поело задължение да предостави
професионално обучение за придобива или повишаване на професионалната
квалификация на заети лица; между страните
няма спор, че сумата от 59 675 лева е получена от ответното дружество по
силата на договора.
Освен
този „ Едногодишен договор за
предоставяне на консултантски услуги от 22.08.2017 година, по делото е
представено и копие от приемо-предавателен протокол от същата дата ,
според което ответникът е заявил, че ищеца в качествата си на
изпълнител е изготвил коректно и в срок проект; страните са се съгласили ,че
при одобрение на подадения проект,
изпълнителят може да се позовава на него като референция. Между страните
не е било спорно , че одобрения от министерството проект е изготвен от ищеца , нещо което, освен от
приемо – предавателния протокол , личи и
от представеното на л. 11 копие от удостоверение за изпълнение. Доказателствената
годност на тези документи не е спорна, доколкото ответната страна не е
депозирала отговор н исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК; съдът следва да
приеме съдържанието им за достоверно независимо от факта, че са изходящи от
страните частни документи. Не е правено
възражение против факта на получаването на безвъзмездната помощ, следователно,
сбъднало се е условието , при което е дължимо
допълнителното възнаграждение.Последващото прекратяване на договора за
безвъзмездна помощ не е относимо към предмета на спора.
По размера на исковата претенция:
Дължимото по договора
възнаграждение се формира по по следния
начин: 4200 лева ( с ДДС ) за които е
издадена и осчетоводена при двете страни фактура 1000125/10.07.2017г; по отношение на факта на
осчетоводяването , а и в цялост, съдът кредитира заключението на вещото лице В.
като обективно и компетентно изготвено. При данни за плащане на 2200 лева от
страна на ответника, остават за плащане още 2000 от стойността на фактура № 1000125/10.07.2017г.
Дължи се освен това и допълнително възнаграждание в размер на 5 % от стойността
на одобреното възнаграждение; в договора си страните са се съгласили , че
дължимите от възложителя суми са без включен в тях ДДС. Така, 5 % от
59 675 лева са 2983.75 лева ( без ДДС ), а с този данък – 3580.50 лева.
Претендират се съобразно различните падежни дати обаче само 50 % от тази сума –
1790.25 лева , колкото е и стойността на осчетоводената фактура
1000246/19.01.2018г.
Главния
иск за реално изпълнение на задължението за плащане на главницата по договора е
съответно основателен в пълния си размер; предвид заключението на вещото лице в
частта относно размера на обезщетението за забава, съдът следва да редуцира
стойността на обезщетението до размера , посочен в експертизата, тъй като
същата се кредитира.
Разноските се понасят от ответника,
пропорционално.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на „Н.
2000 „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление в Пловдив, ул.
Заводска № 4, че в отношенията межу страните , дължи на „Централна консултанска компания „ ООД , ЕИК 24305396, със седалище и
адрес на управление в София , район Изгрев , ул . Николай Хайтов № 2, плащане
на следните суми по договор от
22.08.2017 год. за предоставяне
на консултантски услуги, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 9353 по
ч. гр. дело №16061/2018 г. по описа на Районен съд Пловдив, ІІ бр.състав : общо
3790.26 лева – главница ( 2000 лева остатък по фактура ********** и 1790.26
лева по фактура *********) , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаването на заявлението – 09.10.2018г до окончателното изплащане на
вземането , и 224.25 лв. - обезщетение за забава за периода от
20.01.2018г. – 20.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за обезщетение за забава над този размер до пълния предявен такъв
от 224.71 лева , като
неоснователен.
Осъжда „Н. 2000 „ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в Пловдив, ул. Заводска № 4,
да заплати на „Централна
консултантска компания „ ООД , ЕИК
24305396, със седалище и адрес на управление в София , район Изгрев , ул .
Николай Хайтов № 2, сумата от 1671.14
лева разноски по двете производства.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ