№ 342
гр. София, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДаЯ. К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.ова
като разгледа докладваното от ДаЯ. К. Топалова Търговско дело №
20231100901354 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 405 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че сключил
с ответника договор за имуществена застраховка във форма на застрахователна полица №
080702209100000012 „Индустриален пожар“, с период на застрахователно покритие от 00:00
часа на 16.05.2022 г. до 23:59 часа на 15.05.2023 г. Обект на застрахованото имущество са
производствени сгради, стоково материални ценности, мащини, съоръжения и оборудване за
обща застрахователна сума в размер на 3 870 000 лева, както следва: производствени сгради
със застрахователна сума 800 000 лв.; материали със застрахователна сума 1 500 000 лв.;
стоки и продукция, със застрахователна сума 1 500 000 лв. и капитонираща машина, със
застрахователна сума в размер 70 000 лв. Твърди, че на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на
адреса на застрахованото имущество е настъпило застрахователно събитие - пожар в
складово помещение, в резултат на което на част от застрахованото имущество са причинени
значителни вреди от опожаряване, довели до неговото пълно или частично унищожаване и
до невъзможност за последваща експлоатация. Във връзка с настъпилите щети по
горепосоченото имущество, предявил претенция за заплащане на обезщетение към
ответника, по която е образувана щета № 080722417000099. По образуваната щета е
определено частично обезщетение в размер на 713,122.41 лв., което е изплатено на
28.04.2023 г., разпределено както следва: разходите за възстановяване на увреденото
имущество са определени в размер на 1,018,899.16 лева, от които 88,060.16 лева,
представляват признати разходи за възстановяване на уврежданията по сградата и 930,839
лева за възстановяване на стоки. Ответникът приложил коефициент на подзастраховане,
1
спрямо застрахованата сграда в размер на 36,73 %, а също и коефициент на съпричиняване в
размер на 30% и е определил обезщетение в размер 713,222.41 лв., като от посочената сума е
извадена и сумата от 100 лева, представляваща договорено самоучастие по застрахователния
договор.
Твърди, че застрахователят необосновано е приел, че е налице съпричиняване в
размер на 30 % от страна на застрахования, въпреки представените пожаро-технически и
електро-технически експертизи, изготвени по досъдебното производство, в които по
категоричен начин се установява, че са изпълнени всички пожаро-технически изисквания за
пожаробезопасност. Отделно от това, доколкото страните имат трайно установени
застрахователни отношения през годините, т. к. една и съща имуществена застраховка, по
отношение на процесната сграда, е била сключвана и подновявана многократно, това по
своята същност би предположило знание от ответната страна за наличието на нарушения на
противопожарните норми. Предвид това застрахователят не може да бъде освободен от
отговорност дори и такива нарушения да са налице след като е решил да сключи нов
договор. Що се касае до твърденията за подзастраховане счита, че следва да се има предвид,
че застрахованият обект е само един и това е процесната сграда.
В тази връзка за производствената сграда твърди, че действителните разходи за
възстановяване на вредите са в общ размер на 99 760.16 лева, от които са заплатени
32,344.50 лева, поради което застрахователят дължи още 67 415.66 лева, които претендира в
пълен размер и лихва за забава в размер 1786.37 лв. за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. (
съгласно допуснато увеличение на исковете с определение в открито съдебно заседание на
11.02.2025 г. ).
Относно материали, стоки и продукция, описани по вид, количество и единична цена,
в таблица в уточнителна молба от 19.09.2023 г., твърди, че общата стойност на погиналото
имущество, съгласно счетоводни данни и намиращите се документи по щетата е в размер на
1,081,626.37 лева, от които застрахователят признал претенция в размер 986 544.66 лв., която
намалил с 30 % и заплатил 680 777.91 лв., поради което дължи още 305 766.75 лв. Отделно
от това, извън посочената сума, твърди, че за платове на стойност 95 081.71 лева,
представляващи микрофибър, цвят - бял, с ширини и брой топове, описани в констативен
протокол за настъпило застрахователно събитие от 08.02.2023 г. ( том 1, л.201 – 203 от
делото и уточнение от съдебно заседание на 15.10.2024 г. – л.1132, том 4 ) ответникът не
признал възстановяване на разходи, въпреки че тези стоки се оказват напълно негодни,
поради опушване и миризма на изгоряло, което е променило техните физически и
химически свойства, и тези активи вече не са годни за употреба в последващи
производствени процеси и продажба към крайни потребители. Предвид изложеното твърди,
че застрахователят дължи остатъка от 400 848.46 лв. ( 305 766.75 лв. + 95 081.71 лева),
претендирани в пълен размер и лихва за забава в общ размер 10 621.59 лв. за периода
28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. ( съгласно допуснато увеличение на исковете с определение в
открито съдебно заседание на 11.02.2025 г. ). При тези твърдения иска ответникът да бъде
осъден да заплати обезщетение в посочените размери и лихва за забава, както и направените
2
по делото разноски.
Ответникът, в първоначалния отговор на исковата молба, признава факта на сключен
с ищеца договор за имуществена застраховка, обективиран в Застрахователна полица №
********* 100000 12 от 09.05.2022 г., неразделна част от който твърди да са специални
условия и Общите условия за застраховка „Индустриален пожар“, приети от ищеца, както и
попълнен от последния въпросник за производствени сгради, находящи се в гр. Дупница, п.
к. 2600, ул. ******* със застрахователна сума 800 000 лева; както и намиращите се в тях
материали със застрахователна сума 1 500 000 лева; стоки и продукция, със застрахователна
сума 1 500 000 лева и капитонираща машина със застрахователна сума 70 000 лева, с период
на застрахователно покритие от 00:00 ч. на 16.05.2022 г., до 24:00 ч. на 15.05.2023 г.
Признава факта, че на 15.11.2022 г. на адреса на застрахованото имущество е настъпил
пожар, по повод на което събитие на 17.11.2022 г., 01.12.2022 г. и 18.01.2023 г. е извършен
оглед на сградата, в която е възникнал пожарът, както и на увреденото движимо имущество,
като за това са съставени Констативни протоколи от същите дати, подписани и от
представител на ищеца.
Не оспорва твърдението, че на 08.02.2023 г. е извършен оглед, в присъствието и
заедно със законния представител на ищеца, като по време на огледа страните са
констатирали кои от материалите са погинали изцяло или отчасти и кои са годни за
употреба, за който оглед е съставен Констативен протокол от 08.02.2023 г., подписан от
законния представител на ищеца без възражения, с което е признал наличието на напълно
годни материали микрофибър бял със следната ширина: Ширина 220 - 35 бр. Топа; Ширина
160 - 21 броя топа; Ширина 280- 35 броя топа; Ширина 240- 147 броя топа и дюс
микрофибър - 37 броя топа. Признава факта, че ищецът е поискал заплащането на 99 760,16
лева - претенция за възстановяване на щетите по сградата; 986 544,66 лева - унищожени
материали; или обща претенция в размер на 1086 304,82 лева. С Писмо с Изх. № 2-101-4101-
634#11/21.04.2023 г. твърди, че е уведомил ищеца, относно размера на определеното
застрахователно обезщетение, както следва: по отношение на разходите за възстановяване на
сградата е признал 88 060,16 лева от претенция 99 760,16 лева. По отношение на сумата от
88 060,16 лева е приложен коефициент на подзастраховане - 36,73% и 30 % съпричиняване,
и е заплатил обезщетение за възстановяване на сградата в размер 32 344,50 лева. В
определеното обезщетение за движимите вещи - 986 544,66 лева, не са включени сочените
от ищеца като негодни платове на стойност 95 081,71 лв., или общо 1018 889,16 лева.
Определеното обезщетение е намалено с 30%, съобразно правото на ответника да намали
обезщетението на основание Общите условия по Застрахователния договор до сумата 680
877,91 лева за изгорели стоки.
Твърди, че намалил размера на обезщетението на основание Раздел IV, т.8 във връзка
с т.7.1., т.7.4., т.7.5. от Общите условия, както и Раздел VI, т. 4 във връзка с т.1.2 от Общите
условия, както и поради констатирани множество нарушения на изискванията за пожарна
безопасност, както следва:
Съгласно т.9 от Специалните условия, приложими към застрахователния договор:
3
стоките да бъдат складирани на фугури на минимум 10 см от пода на помещението и до 20
см под осветителните тела в помещението; да се изключва електричеството и спира
водоснабдяването след приключване на работното време и в почивните дни; да не се
допуска складиране по начин, затрудняващ достъпа до ръчните средства за пожарогасене в
помещението; да не се допускат огневи работи и тютюнопушене в помещението.
Съгласно Раздел IV, т.7.1, т.7.2, т.7.4, т.7.5. от Общите условия, през срока на действие
на застраховката застрахованият е длъжен: да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на застрахователното събитие - т. 7.1; да се грижи за застрахованото
имущество като добър стопанин и да не предприема значителни изменения по него - т.7.2; да
уведомява незабавно застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено
значение за оценка на риска - т.7.4.; да спазва нормативите, правилата и изискванията на
компетентните органи, вкл. за противопожарна и аварийна безопасност, както и технически
и технологични условия, норми, стандарти, инструкции, предписания и др. подобни за
съхранение, експлоатация и поддръжка на застрахованото имущество - т. 7.5.
Отделно от това твърди, че е нарушено изискването на чл.13, ал.3, табл. 6 от Наредба
№ 1з1971/29.10.2009 г. за допустим брой на етажите на сградата, в която възниква пожарът (
3 етажа за категория по пожарна безопасност Ф5Ф), а сградата има 4 етажа, което е
допринесло за по – големите щети върху сградата. По този показател сградата не отговаря и
на изискването на чл. 33, тбл.5 от отменената през 2009 г. Наредба № 2 за противопожарните
строително-технически норми, приета през 1987 г.
Нарушено е изискването на чл.14, ал.10 от Наредба № 1з- 1971/29.10.2009 г., съгласно
което конструктивните елементи на сгради от трета степен на огнеустойчивост трябва да
притежават клас на реакция на огън не по - нисък от „С“, което е допринесло за по – големи
щети върху сградата.
Нарушено е изискването на чл.3, ал.1 и Приложение № 1 от Наредба №
1з1971/29.10.2009 г., съгласно което сградата трябва да разполага с автоматично и ръчно
пожароизвестяване. Наличието на автоматична пожароизвестителна инсталация в
помещението, в което е възникнал пожарът, би способствало за по - бързото му открИ.е от
служители на фирмата и ограничаване на последиците от него.
Нарушено е изискването на чл. 3, ал. 2 и Приложение № 1 от Наредба №
1з1971/29.10.2009 г., съгласно което всяко помещение на сградата следва да разполага с най-
малко два прахови пожарогасителя с вместимост 6 кг.
Нарушено е изискването на чл.199 и табл. 19 от Наредба № 1з1971/29.10.2009 г.,
съгласно което всяко помещение на сградата, с площ по - голяма от 400 кв. м., следва да
разполага с два едновременно действащи пожарни крана, което би способствало за по-
бързото му ликвидиране от служителите на ищеца и ограничаване на последиците от него.
Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/ 01.10.2014 г. за
правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, съгласно което
по време на експлоатация, не се разрешава използване на сградите и помещенията не по
4
предназначение, в нарушение на нормативно установените изисквания за безопасност при
пожар. В тази връзка твърди, че в помещенията на първия и втория етаж на сградата,
предназначени за склад на горими материали, са били монтирани производствени машини и
е извършвана производствена дейност. В помещението, в което възниква пожарът, е
монтирана капитонираща машина за производство на полиестерна вата и произвеждана
такава, с което е и повишен рискът от пожар в помещение за складиране на горими
материали.
Нарушено е изискването на чл. 34, ал. 1от Наредба № 8121з - 647/ 01.10.2014 г.,
съгласно което „след приключване на работния ден захранването на електрическите вериги,
с изключения на това, предвидено за захранване на консуматори с непрекъснат режим на
работа, се изключва“. В тази връзка твърди, чев помещение на първия етаж, в което е
разположена капитониращата машина за производство на полиестерна вата, работният ден
на 15.11.2022 г.е приключил в 16:05 часа, но видно от Дневника за изключване на
електрическото захранване, след приключване на работното време, електрическото
захранване на същото не е изключено, а пожарът е възникнал в периода между 16:18 - 16:20
часа, което твърди да е станало причина за възникване на пожара.
Нарушено е изискването на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 8121з - 647/01.10.2014 г за
минималните документи, които следва да съдържа досието на обекта по пожарна
безопасност, подробно описани в заключението на проф. Ботев, от което може да се направи
извод, че контролът, относно мерките за противопожарна безопасност е бил изключително
занижен, което е повишило риска от неговото възникване, съответно е способствало за
същия.
Допуснато е складиране по начин, затрудняващ достъпа до ръчни средства за
пожарогасене в помещението, довело до невъзможност за своевременни потушаване на
пожара, съответно станало причина за по – голямото му разпространение и увеличаване
размера на вредите.
Предвид изложеното, твърди, че ищецът е извършил нарушения на предписанията на
застрахователя, дадени в Специалните условия на основание чл.395, ал.1 от КЗ и на
нормативните изисквания за противопожарна безопасност, които нарушения са съществени
с оглед интереса на Застрахователя и са увеличили риска за настъпване на застрахователното
събитие и са довели до значително увеличаване размера на вредите, поради което
застрахователното обезщетение е намалено с 30%. В евентуалност оспорва иска по размер, с
твърдения, че действителната възстановителна стойност на материалите, към момента на
събитието не е в размера, посочен от ищеца, евентуално в случай че се установи, че
материалите, предмет на допълнителна претенция в размер на 95 081,71 лева не могат да се
ползват за основното им предназначение, твърди, че могат да се използват за друга цел и
стойността им следва да бъде приспадната от дължимото обезщетение.
Релевира възражение за подзастраховане на сградите. В тази връзка твърди, че
общата възстановителна стойност на застрахованите сгради, съгласно установената
разгърната застроена площ (квадратура по кадастър по установения брой етажи на
5
сградите), възлиза на 2 178 295,00 лева, при определена в застрахователния договор
застрахователна сума от 800 000,00 лева, поради което е налице подзастраховане при
коефициент на подзастраховане - 0,3673.
В допълнителната искова молба ищецът оспорва възражението за съпричиняване с
твърдения, че преди сключване на договора ответникът не е поставил въпроси и не е
изследвал да се обявят във въпросник обстоятелствата отговаря ли сградата на изискването
на чл.13, ал. 3, табл. 6 от Наредба № 1з за допустим брой на етажите на сградата, в която
възниква пожара, респ. отговаря ли сградата на изискването на чл.33, таблица 5 от
отменената през 2009 г. Наредба № 2 за противопожарните строително-технически норми,
приета през 1987 г.; отговаря ли сградата на изискването на чл.14, ал.10 от Наредба № 1з,
съгласно което конструктивните елементи на сгради от трета степен на огнеустойчивост
трябва да притежават клас на реакция на огън не по-нисък от „С“; отговаря ли сградата на
изискването на чл.3, ал. 1 и Приложение № 1 от Наредба 1з, съгласно което сградата трябва
да разполага с автоматично и ръчно пожароизвестяване, което да способства за по-бързото
открИ.е на пожара от служители на фирмата и ограничаване на последиците от него;
отговаря ли сградата на изискването на чл.3, ал.2 и Приложение № 1от Наредба 1з; отговаря
ли сградата на изискването на чл.199 и табл.19 от Наредба 1з; изпълнени ли са изискванията
на чл.34, ал.1 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите; изпълняват ли се изискванията на чл. 34, ал.1 от
Наредба № 8121з-647/01.10.2014 г. относно изключването на електрическите вериги след
приключване на работния ден и изпълнени ли са изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №
8121з за минималните документи, които следва да съдържа досието на обекта по пожарна
безопасност.
Предвид това ответникът не е обявил тези обстоятелства за значими за
застрахователния риск, който поема, по смисъла на чл.362 от КЗ, поради което не може да се
позовава не тези обстоятелства за намаляване на отговорността.
Относно възраженията за наличие на автоматична пожарна инсталация в обекта,
нарушение при експлоатация на застрахования обект, предполагаемо нарушение за
изключване на ел. захранването и неподдържане на пожарно досие в изправност, сочи че
липсва каквато и да е конкретика и твърдения за причинно – следствена връзка с пожара.
Платовете твърди, че са негодни за производство и непродаваеми на вторичен пазар.
Относно възражението за подзастраховане твърди, че е застрахована една производствена
сграда, а не няколко.
В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията в
отговора на исковата молба и признатите факти. Твърди да са застраховани всички сгради на
посочения адрес, поради липса на индивидуализация на конкретна сграда. Относно
възражението, че не са поставени въпроси за обстоятелствата, от които се извежда
възражението за съпричиняване, твърди, че тези обстоятелства не са такива, които биха
имали значение за риска, а за пряко неизпълнение на нормативните изисквания за
пожаробезопасност на сградата, в която е възникнал пожарът, поради което застрахователят
6
не е длъжен и не може да му се вменява като задължение да задава въпроси за тях. Отделно
от това твърди и че в Предложението-въпросник са декларирани неверни обстоятелства от
страна на ищеца, които са съществени с оглед риска и които са довели до настъпване на
застрахователното събитие и увеличаването на размера на вредите. Конкретно в тази връзка
сочи, че ищецът е декларирал в частта по т.8 „Складиране/съхранение“, „Податливост на
материалите към пожар“ – „НИСКА“, но при огледа е установено, че съхранява полиестерна
вата, която представлява материал с висока податливост на пожар, което е довело до
скоростното развитие на пожара. Освен полиестерна вата, в помещението са били
разположени и големи количества други горими материали - бали с полиестерни влакна и
рула с полиестерен плат. По отношение на тютюнопушенето ищецът е посочил, че същото е
забранено в сградата, но именно това е една от възможните причини за възникването на
пожара.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.405 КЗ.
Отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на сключен
и действащ между страните, към момента на настъпване на застрахователното събитие,
договор за имуществена застраховка „Индустриален пожар”, възникнал пожар в сграда,
обект на договора, което събитие представлява покрит застрахователен риск и размера на
вредите.
Установено като безспорно по делото е, че между страните на 09.05.2022 г. е сключен
договор за имуществена застраховка, във форма на застрахователна полица №
080702209100000012 „Индустриален пожар“, с период на застрахователно покритие от 00:00
часа на 16.05.2022 г. до 23:59 часа на 15.05.2023 г. и обект на застраховане производствени
сгради, стоково материални ценности, машини, съоръжения и оборудване за обща
застрахователна сума в размер на 3 870 000 лева, разпределена както следва: производствени
сгради със застрахователна сума 800 000 лв.; материали със застрахователна сума 1 500 000
лв.; стоки и продукция, със застрахователна сума в размер 1 500 000 лв. и капитонираща
машина, със застрахователна сума в размер 70 000 лв.
Безспорен по делото е и фактът че на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на
застрахованото имущество е възникнал пожар. По делото не се релевират от ответника
възражения, обосновани с причините за пожара, относими към изключване на
застрахователния риск, поради което следва да се приеме, че е настъпило соченото
застрахователно събитие, а причините за настъпване на пожара следва да се разгледат по –
долу като относими към обема на отговорността на застрахователя.
Освен изложеното безспорен е и фактът, че в резултат от настъпване на пожара е
увредена сграда, част от застрахованото имущество, разходите за възстановяване на която са
7
в размер 99 760.16 лв., както и че са увредени стоки, материали и продукция на стойност
986 544.66 лв.
Спорно по делото е дали платове на стойност 95 081.71 лева, различни от посочените
по – горе, за които не се спори, представляващи микрофибър, цвят - бял, с ширини и брой
топове, описани в констативен протокол за настъпило застрахователно събитие от 08.02.2023
г. са увредени, съответно за тях се дължи заплащане на застрахователно обезщетение, като
не се спори по стойността им.
Спорен по делото е и въпросът, относно обема на отговорността на застрахователя. В
тази връзка ответникът противопоставя възражение за упражнено право да намали
застрахователното обезщетение, позовавайки се на изричната уговорка, съгласно клаузата на
раздел IV, т..8 от Общите условия, и неизпълнение на задълженията по т.7.1, 7.2, 7.4 и 7.5 от
тези условия.
На първо място следва да бъде разгледан спорният въпрос, относно увреждането на
платовете микрофибър, с оглед очертаване действителния обем на увреденото имущество,
респективно на отговорността на застрахователя, а едва след това да се обсъдят
възраженията, относно ограничаване на тази отговорност.
Както беше посочено спорните платове микрофибър са описани по ширини и брой
топове в представен по делото констативен протокол за настъпило застрахователно събитие
от 08.02.2023 г. за извършен на тази дата оглед, в присъствието на управителя на ищеца,
представител на застрахователя и вещо лице. В протокола е посочено, че в склад, намиращ
се в сутерена на 3 - етажна сграда, находяща се в гр. Дупница, ул. “Отец Паисий“ 21 и ул.
“******* са установени напълно годни материали микрофибър бял със следната ширина:
Ширина 220 - 35 бр. топа; Ширина 160 - 21 броя топа; Ширина 280 - 35 броя топа; Ширина
240 - 147 броя топа и дюс микрофибър - 37 броя топа. Спорен по делото е въпросът, относно
идентичността на тези топове плат с платовете, на които е извършило оглед вещото лице,
изготвило съдебно - оценителната експертиза по делото и е дало заключение, че са негодни
за ползване в дейността на застрахования. В тази връзка по делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля Т.М., участвала при огледа на 08.02.2023 г. От
показанията на свидетеля се установява, че описаните в протокола топове са се намирали в
най – отдалечения край на склада, спрямо капитониращата машина, в ниша и са били
опаковани в два найлона, единият от които покривал и влизал в страничните хартиени рула,
а вторият отгоре бил завързан с тиксо. Тези опаковки били с ненарушена цялост, без
разкъсвания и обгаряния, без петна и захабени краища, и без сажди. При извършване на
огледа за изготвяне на допълнителната съдебно – оценителната експертиза и оценка
състоянието на тези платове са установени 275 бр. топове, които са с частично или изцяло
липсваща найлонова опаковка, опаковани в един слой найлон и със следи от обгаряния в
единия или другия край или и в двата, както и деформации, вследствие на проникване на
влага от деформация на картона в сърцевината на рулото плат. Не са констатирани рула,
които да не са обгорели външно видимо. Не са маркирани по начин, че да се установи
идентичност с описаните в протокола от 08.02.2023 г. Разпитано в съдебно заседание (
8
л.1222, том 4 от делото ) вещото лице П., изготвило заключението по съдебно –
оценителната експертиза, сочи, че единствената причина топовете да са в състоянието,
констатирано при огледа, е да са подменени с други тези топове, които са описани в
протокола от 08.02.2023 г. Като друга възможна причина е посочено премахването на
горния слой найлон, когато е започнал ремонт и е трябвало да се преместят от едно място на
друго. Посочено е още, че този слой найлон е предпазвал сърцевината на рулото и при
премахването му ако е бил опушен и с налепи от сажди при тези размествания е започнало
проникването на дим и разкъсването и на втория слой. В тази връзка сочи, че ако топовете
са били изнесени веднага след пожара са щели да бъдат запазени, тъй като са били в двойна
опаковка.
От всичко изложено съдът намира, че не може да се направи еднозначен извод, че
описаните в протокола от 08.02.2023 г. платове и тези, за които е дадено заключение от
съдебно – оценителната експертиза, че са негодни, са идентични. Макар и да съвпадат по
цвят и брой на топовете, описаните в заключението топове плат са установени при огледа на
вещото лице в единична найлонова опаковка, без маркировка, а тези посочени в протокола
са установени като опаковани в двойна найлонова опаковка ( така и свидетелят на ищеца Ц.
). Дори и да се сподели версията на управителя на ответника, че вторият пласт найлон е
премахнат впоследствие, след започване на ремонта, тогава няма как да се обяснят
констатираните от вещото лице обгаряния на всички рола, тъй като при огледа на 08.02.2023
г. не са констатирани обгорели рула, а е невъзможно външната опаковка найлон да е здрава, а
вътрешната да е обгоряла. Отделно от това и свидетелят Ц. твърди, че тези топове са се
намирали на място, където не е имало огън ( л.1138, том 4 от делото). Следователно, при
тази хипотеза и външният слой найлон би бил обгорял и тогава тези рула най – малко е
следвало да се опишат в протокола като частично годни, но са описани като напълно годно,
която констатация е удостоверена с подписа на управителя на застрахованото дружество,
което представлява извънсъдебно признание на ищеца за състоянието на платовете към онзи
момент. В контекста на всичко изложено не може да се обясни и по каква причина след като
е констатирана промЯ. в установените като годни платове, застрахованият не е поискал нов
оглед от застрахователя, при изрично предвидена такава възможност, посочена в протокола
от 08.02.2023 г. Дори и да се сподели обаче тезата за идентичност на тези платове, то от
заключението на вещото лице и събраните доказателства следва да се приеме, че те са
увредени впоследствие, поради неположена от застрахования грижа, каквато е указана от
застрахователя още при огледа. В тази връзка следва да се посочи, че и от разпита на
свидетелите М. и Ц. и от заявеното от самия управител при огледа на 18.11.2024 г. се
установява, че тези платове са съхранявани в помещенията, в които е възникнал пожарът и
са премествани от единия край на помещението в другия за извършване на ремонта. Това е
довело до продължителното им излагане на дим и други химични съединения, резултат от
гасенето. Мирис на дим не е бил констатиран повече от три месеца след пожара, при огледа
на 08.02.2023 г., когато е изготвен протоколът, поради което единствено логично е да се
приеме, че тези наслоявания, установени от вещото лице, са резултат от продължилото във
времето складиране на тези платове в помещенията, в които е възникнал пожарът и в които е
9
имало голямо количество обгорял материал и остатъчен мирис на дим. Предвид това следва
да се сподели тезата на вещото лице, че ако тези топове са били изнесени веднага след
пожара и е премахната опушената опаковка са щели да бъдат запазени, а продължителното
им складиране в помещението на пожара е довело до вторичното им опушване и в крайна
сметка увреждане. С оглед изложеното следва да се приеме, че вредите по посочените
платове са резултат от неположена от застрахования дължима грижа за тяхното съхранение
след събитието, а не от самото събитие, поради което и застрахователят не дължи тяхното
обезщетяване.
Така увреденото от застрахователното събитие имущество на застрахования следва да
се приеме, че се изчерпва до сградата ( помещението ), в което е възникнал пожарът и
изгорели стоки, посочени в писмо с изх. № 2-101-4101-634#11/21.04.2023 г. с определено от
застрахователя обезщетение в размер 986 544,66 лева.
На следващо място следва да бъдат разгледани релевираните от ответника
възражения за упражнено право на застрахователя да намали застрахователното
обезщетение, позовавайки се на изричната уговорка, съгласно клаузата на раздел IV, т. 8 от
Общите условия, и неизпълнение на задълженията по т.7.1, 7.2, 7.4 и 7.5 от тези условия.
Преди всичко и във връзка с възраженията на ищеца в тази насока следва да се
посочи, че възраженията на ответника не се основават на неточно посочени или премълчани
обстоятелства, за които застрахователят е поставил въпроси, а на неизпълнение на изрично
уговорено в приложимите към договора Общи условия ( т.7.5 ) задължение на застрахования
да спазва нормативите, правилата и изискванията на компетентните органи, вкл. за
противопожарна и аварийна безопасност, както и технически и технологични условия,
норми, стандарти, инструкции, предписания и др. подобни за съхранение, експлоатация и
поддръжка на застрахованото имущество. Това изискване няма отношение към
въпросниците на застрахователя, които касаят въпроси, относно специфични или завишени
изисквания и обстоятелства, свързани с тях, от значение за преценката му дали да сключи
договора и какъв размер на премията да уговори, но не са свързани със спазване на
изискванията на закона, в случая на противопожарни правила и норми. Тези изисквания
важат за всички правни субекти и нарушаването им на общо основание, ако е допринесло за
настъпване на събитието или на вредите от него, е основание за пълен или частичен отказ,
независимо дали са поставени въпроси като е абсурдно да се изисква застрахователят да
постави изчерпателни и точни въпроси, относно всички законови изисквания към
застрахованите обекти и не това е смисълът на закона. Това поведение касае използване на
застрахованото имущество без същото да е приведено в съответствие с правилата за
безопасност, поради което е проява на неположена дължима грижа към момента на
настъпване на събитието, а не преди това, както твърди ищецът, независимо, че правилата и
нормите са били нарушени още към момента на сключване на договора, тъй като с
последващото поведение застрахованият продължава използването на имуществото при тези
условия, ако застрахователят не е знаел за това.
В обобщение правото на застрахователя да откаже ( пълно или частично ) заплащане
10
на застрахователно обезщетение е уредено с императивни правни норми и всякога елемент
от фактическия му състав е наличието на пряка причинна връзка между неизпълнението на
конкретно задължение на застрахования ( произтичащо от закона или уговорено с договора )
и настъпването на застрахователното събитие, с оглед това, че застрахователният риск е
елемент от същественото съдържание на договора за застраховка ( напр. чл.363, ал.4 КЗ,
чл.408 КЗ, чл.395, ал.4 и ал.5 КЗ ).
Така възражението за частичен отказ е изведено при твърдения за множество
нарушения на противопожарните правила и норми, както и конструктивни изисквания, за
които се твърди, че са допринесли за възникване на пожара и/или на вредите от него.
По делото е изслушана и приета комплексна пожаротехническа и електротехническа
експертиза, от заключението на която се установяват следните нарушения:
Сградата, където възниква пожарът е проектирана, построена и използвана за
тютюнев склад. След закупуването й от ищеца през 2013 г. се променя предназначението на
сградата от склад в производствена сграда без да бъдат спазени изискванията на чл.13, ал.3
и Табл. 6 от Наредба № 1-з 1971/2009 г., а именно, че допустимият брой етажи за
производствени сгради (КФПО 5) с производства от категория по пожарна опасност Ф5В е 3,
а в процесния случай сградата е с 4 стажа. Помещението, където възниква пожарът е
използвано едновременно като производствено помещение и склад за суровини, полуготова
и готова продукция, с което е нарушен чл.34, ал.1 от Наредба № 8121з-647/2014 г., съгласно
който по време на експлоатация на обектите не се разрешава използване на сградите и
помещенията не по предназначение и в нарушение на нормативно установените изисквания
за безопасност при пожар. В тази връзка недопустимо е използване на производствено
помещение за склад и обратно, тъй като наличието на производствена мощност в склада
повишава многократно риска от пожар и е налице предпоставка за увеличаване на щетите
при възникване на такъв.
Съгласно чл.493, ал.1 от Наредба № 1-з 1971/2009 г. в помещения от ПКФПО Ф5.1 (
производствени помещения ) се допуска проектиране на междинни (буферни) складове за
горими материали (суровини, полуготова и готова продукция) за еднодневна (24-часова)
работа, които се отделят с огради от негорим материал, а съгласно чл.493, ал.2 площта на
складовете по ал.1 е до 25 %.
Нарушено е и изискването на чл.490, ал.1 складовете, които се предвиждат в
подземните етажи на строежи от клас на функционална пожарна опасност Ф5, да се
проектират с площ до 500 кв. м., тъй като в процесния случай площта на помещението е по-
голяма от 500 кв. м.
По отношение на конструктивното изпълнение на сградата е нарушено изискването
на чл.14, ал.10 от Наредба № 1-з 1971/2009 г., съгласно което конструктивните елементи в
сгради от III-та степен на огнеустойчивост трябва да бъдат изпълнени от материали с клас
по реакция на огън не по-нисък от „С“. В конкретния случай междуетажните конструкции са
изпълнени от дърво и имат по нисък клас по реакция на огън ,В“, което означава, че ако не е
11
била бързата реакция на дежурните подразделения от РСПБЗН и благоприятните пътни и
атмосферни условия, нанесените щети биха били многократно по-големи и щяха да се
разпространят и по сградата.
По отношение на активната противопожарна защита на обекта е посочено, че също са
допуснати редица нарушения, а именно: Съгласно чл, 3, ал. 1, Приложение 1 от Наредба №
1-з 1971/2009 г., сградата трябва да бъде оборудвана с пожароизвестителна инсталация с
автоматично и ръчно действие. Наличието на такава инсталация дава възможност пожарът
да бъде открит за кратко време след неговото възникване, което би дало възможност за по-
ефективно въздействие с ръчни пожарогасители и ликвидирането му в начален етап и
съответно нанесените щети биха били незначителни.
Съгласно изискването на чл.3, чл.2 Приложение 1 от Наредба № 1-з 1971/2009 г.,
всяко помещение в сградите с площ по-голяма от 400 кв. м. трябва да бъде оборудвано най-
малко с 2 прахови пожарогасителя клас АВС с вместимост по 6 kg, а в процесното
помещение не е имало нито един пожарогасител и за гасене са събирани пожарогасители от
целия обект. Това допълнително е забавило реакцията по гасенето, създало е условия за
разрастване на пожара, повишаване на температурата и неефективно използване на
пожарогасителите, което е рефлектирало и върху размера на нанесените щети.
Отделно от това не е изпълнено и изискването на чл.199, табл. 19 от Наредба № 1-з
1971/2009 г., съгласно което всяко помещение с площ по-голяма от 400 кв. м. трябва да бъде
оборудвано най - малко с два ВПК с възможност за едновременно действие, разположени по
определения от Наредбата начин. В процесния случай в помещението не е имало нито един
ВПК, а наличието на поне един ВПК и неговото използване при създалата се обстановка на
открИ.е на пожара в активен стадий би позволило силно ограничаване и дори изгасяване на
пожара и многократно намаляване размера на щетите.
Нарушено е и изискването на чл.36 от Наредба № 8121з-647/2014 г . след
приключване на работния ден захранването на електрическите вериги, с изключение на това,
предвидено за захранване на консуматорите с непрекъснат режим на работа, да се изключва,
което ако е спазено и са изключени машината и осветителната инсталация щеше да се
предотврати възникването на пожара.
Отделно от това е посочено, че благоприятни условия за възникването и
разпространението на пожара е създало и наличието на голямо количество горим материал
под формата на полиестерна вата навит на рула, бали с полиестерни влакна и много на брой
топове/рула полиестерен плат, които горими материали в помещението са силно
чувствителни към източници на запалване с малка топлинна мощност.
От разпита на вещото лице С. в съдебно заседание се допълва и обосновава
значението на посочените нарушения за възникване на пожара и вредите, като могат да се
обобщят една голяма група нарушения, които са пряко свързани с обема на претърпените
вреди, резултат от пожара, а именно:
Едно от основните нарушения на Наредба І-19з71, а именно използването на едно
12
помещение едновременно за производствено и за складово помещение ( за което по делото
няма спор, а и се установява от разпитаните свидетели ) като складовото е било с голяма
площ и в непосредствена близост до производствената машина, е довело до големи загуби
на стоката, която се е намирала в това помещение, до което по същество и се е ограничил
пожарът. Ако такова нарушение не е допуснато вредите биха се ограничили до
произведената продукция и то условно. В тази връзка следва да се посочи, че и тези вреди са
могли да бъдат избегнати ако е изпълнено изискването в производствено помещение да се
устрои само буферен склад, който да поеме 24-часовата продукция от машините в това
помещение, тъй като този склад се изпълнява по определени изисквания и при спазване на
определени разстояния. Отделно от това от значение е и че е складирана в непосредствена
близост до производствената машина производствена вата в „разрохкато“ състояние, която е
много чувствителна към източници с незначителна топлинна мощност, което е спомогнало
за много по - бързото развитие на пожара и рязкото повишаване на средно – обемната
температура в помещението.
Друга група нарушения на противопожарните правила са по същество в основата на
причината за разпространение на пожара в установения обем, а именно: не е изпълнена
пожароизвестителна инсталация, помещението не е снабдено с изискващите се по наредбата
брой, вид и място на разположение ( до входа на помещението ) пожарогасители, както и с
един вътрешен пожарен кран. Конкретното значение на тези изисквания хронологично, с
оглед установеното по делото е следното. В случай, че беше изпълнена пожароизвестителна
инсталация, която освен това следва да е на отделен кръг, за да не се влияе от прекъсване на
електричеството, същата е щяла да се задейства в момента на възникване на пожара или
минута след това, тъй като се е развил в затворено помещение. Така, намиращите се наблизо
в сградата служители и управител на ищеца ( така свидетелят Ц. ) са щели да използват
пожарогасители, поставени до входа и да изгасят огнището на пожара, който е щял да се
ограничи само до него и пожарът е нямало да се развие, съответно да настъпят уврежданията
на помещението, стоките и материалите, а са щели да се увредят един два топа плат. В
представения по делото въпросник обаче застрахователят е поставил въпрос, относно
съществуването на пожароизвестителна система, на който е отговорено, че такава няма,
поради което и застрахователят, доколкото е знаел за това, не може да се позовава на това
нарушение, за да обоснове намаляване на отговорността си, тъй като е приел да сключил
договора, независимо от неспазването на това изискване.
Независимо от това обаче от значение е друго обстоятелство, което не е било
известно на застрахователя, а именно наличието на функциониращи вътрешни пожарни
кранове. По делото е установено, че такъв вътрешен пожарен кран на място няма. Така дори
и да не е изпълнена пожароизвестителна система, то ако е имало вътрешен пожарен кран
дори и пожарът да се е развил 10 - 15 мин., след което време реално е открит, струята на
този пожарен кран, който следва да се намира до вратата, е можела да ликвидира ефективно
огнището на пожара и биха се намокрили само част от намиращите се в недопустима
близост материали топове с плат.
13
По делото, поради извършен към момента на експертизата ремонт на място, не може
да се установи дали са спазени изискванията за използване на пожароустойчив гипсокартон
в помещението и как е бил изпълнен, но доколкото се установява, че пожарът се е ограничил
до помещението и не се е разпространил в останалата част на сградата, то този факт, както и
допуснатите нарушения при изпълнение на междуетажните конструкции с по - нисък клас
по реакция на огън „В“, са ирелевантен за настъпване на вредите. При същите аргументи
ирелевантно е и допуснатото нарушение на нормативната уредба за допустима етажност на
производствената сграда, тъй като както беше посочено пожарът се е ограничил до
помещението, в което е възникнал, а това нарушение би имало значение ако беше изгоряла
цялата сграда и вредите биха се разпрострели върху още един допълнителен етаж.
От заключението се установява, че огнището на пожара се намира в зоната с най -
тежки последици от въздействието на високата температура на пламъка и на продуктите на
горене, намираща се между колона № 1 и колона № 2 ( позиция 11 и 12, фиг. 2, т. 2, л. 354 от
делото ) cpeщy пултовете за управление на капитониращата машина под зоната с най -
голямата площ на паднал гипсокартон (позиция 4, фиг. 2, т. 2, л. 354 от делото ). В тази
връзка са анализирани две основни версии на причините за възникване на пожара.
Версията за възникване на пожара в резултат от авариен режим ( високо преходно
съпротивление) на индустриален вентилатор е посочено, че не може да бъде изключена
еднозначно, поради противоречия в събраните доказателства по делото, относно вида на
вентилатора (преносим или неподвижно закрепен); неговото местоположение по време на
пожара; начина на захранване с електрически ток и унищожаването му чрез изхвърляне с
останалите отпадъци от пожара без да бъде подложен на подробно изследване за
установяване на характерни следи от въздействието на електрическия ток.
Версията за възникване на пожара в резултат от високо преходно съпротивление в
осветителната инсталация е приета за най – вероятна и съдът я възприема като установена
причина за пожара. От разпитаните по делото свидетели се установява, че вентилаторът по
това време не е бил включен и не е работил ( по отношение на този факт свидетелските
показания са еднопосочни и не съдържат противоречия ), а и с оглед огнището на пожара е
паднала лампата над машината и част от гипсокартона, което означава, че именно това е
мястото, от което пожарът е започнал, а именно лампата над машината, а свидетелите дават
показания за наличие само на свободно стоящ вентилатор, а не закачен на тавана. Подробно
в съдебно заседание е изяснен механизмът на възникване на съпротивлението в
осветителното тяло в помещението и е изяснено от вещото лице Ч., че причина за това
преходно съпротивление е неправилно свързване на лампата, което е можело да се установи
при извършване през определен период на задължителни по закон профилактики на
осветителните тела, каквито по делото се установява, че не са извършвани.
В обобщение следва да се посочи, че от страна на застрахования е допуснато
използването на застрахованото имущество в условия на нарушения на нормативните
правила и норми, което има за пряка последица възникването на пожара и на голяма част от
посочените по – горе вреди и техния размер. Помещението, в което е възникнал пожарът е
14
използвано за производствен процес, който е изисквал спазване на определени изисквания
към осветителните тела, поради запрашаването от фини частици. В осветително тяло в това
помещение е възникнало преходно съпротивление, причинило пожара, което преходно
съпротивление е резултат от некачествено изпълнена връзка, която е могла да се установи и
пожарът да не възникне, в случай, че бяха извършвани изискуемите по закон профилактики
( така категорично вещото лице Ч. в съдебно заседание – стр. 1228-1229, том 4 от делото ). В
помещението, което се използва едновременно за производство и склад е складирано голямо
количество силно горим материал, което е довело до големия обем на увредено имущество,
за което застрахователят не е знаел, тъй като във въпросника е невярно отбелязано от
застрахования, че материалите са с ниска податливост на пожар ( л.22, том 1 ). Липсата на
вътрешен пожарен кран ( какъвто също е посочено във въпросника, че има ) е препятствало
възможността веднага след открИ.е на пожара, макар, че на място е имало служители да се
използват средства за гасене, които биха могли да потушат пожара още в самото начало и да
се увреди само площта на огнището на пожара, около производствената машина. Това от
своя страна означава, че увредените стоки и материали биха били само тези складирани в
непосредствена близост до машината, които са представлявали готова продукция.
Свидетелство за това, че тези натрупани на място количества платове са допринесли
за продължителността и разпространението на пожара са и показанията на свидетеля Ц.,
която сочи, че пожарът е гасен няколко пъти, тъй като са се самозапалвали топове плат. Така
поради липсата на известяване пожарът е бил открит по – късно, когато вече се е развил и е
имало дим в помещението, което е препятствало възможността за ефективно гасене с
пожарогасители, каквито и на място не е имало, а са събирани от цялата сграда, за което
еднозначно свидетелстват разпитаните служители на ищеца. Тези техни действия по гасене
на пожара са били неефективни, както сочи и вещото лице, тъй като на този етап от
развитието на пожара гасенето е можело да се извърши ефективно само с вътрешен пожарен
кран, какъвто не е имало. В тази връзка липсата на пожарогасители до вратата на
помещението, съгласно изискванията, биха имали значение само ако имаше
пожароизвестителна система, което е задължително изискване. Това обаче не променя
извода за това, че използването на имуществото при тези условия значително е допринесло
за вредите от пожара, тъй като липсата на пожарен кран, който да бъде използван вече след
установяване на пожара е препятствало възможността за значително ограничаване на
вредите само до материалите около машината. Всичко това, както и складираното голямо
количество силно горим материал в помещение, което се извършва производство, а не в
буферен склад е довело до по – бързото разгаряне на пожара и значително увеличаване на
вредите в помещението и по стоките и материалите. Не на последно място следва да се
посочи, че при изпълнението на електрическата инсталация в сградата не са спазени
изискванията за разделяне на независими токови кръгове, което би позволило след
приключване на работния процес в помещението работниците да изключват не само
машината ( така свидетелят З. ), но и работното осветление. Това от своя страна би
препятствало изобщо възникването на пожара, тъй като в основата на причината на пожара е
преходно съпротивление, което няма как да се прояви при изключено осветление.
15
Всичко изложено сочи на категоричен извод, че с допуснатите по - горе нарушения
застрахованият е допринесъл за настъпване на пожара и на значителна част от вредите, които
е можело да се ограничат само до няколко топа плат.
За определяне степента на ограничаване на отговорността на застрахователя следва
да се разгледа и възражението на ответника за упражнено право да намали
застрахователното обезщетение, позовавайки се на изричната уговорка, съгласно клаузата на
раздел IV, т..8 от Общите условия, и неизпълнение на задълженията по т.7.1, 7.2 и 7.4 от тези
условия.
Съгласно т.7.1, 7.2 и 7.4 от ОУ, към застрахователния договор, застрахованият се е
задължил през срока на действие на договора да вземе всички необходими мерки за
предотвратяване на застрахователното събитие - т. 7.1; да се грижи за застрахованото
имущество като добър стопанин и да не предприема значителни изменения по него - т.7.2; да
уведомява незабавно застрахователя за всички новонастъпили обстоятелства от съществено
значение за оценка на риска - т.7.4.;. Конкретно в т.9 от Специалните условия към договора
застрахователят е направил следните препоръки: стоките да бъдат складирани на фугури на
минимум 10 см от пода на помещението и до 20 см под осветителните тела в помещението;
да се изключва електричеството и спира водоснабдяването след приключване на работното
време и в почивните дни; да не се допуска складиране по начин, затрудняващ достъпа до
ръчните средства за пожарогасене в помещението; да не се допускат огневи работи и
тютюнопушене в помещението.
С клаузата на раздел IV, т.8 от ОУ е уговорено, че при неизпълнение на задължение
по т.7 и в зависимост на отражението на това неизпълнение върху вероятността за вреди,
застрахователят има право да изиска изменения в условията на застраховката, да я прекрати
предсрочно, да намали или да откаже обезщетение.
Конкретно, правото на частичен отказ да се изплати застрахователно обезщетение, в
случай, че застрахованият не изпълни задължение, свързано с мерки за предотвратяване и
ограничаване на вредите ( на каквото именно се позовава ответникът ), а именно
предпазване на застрахованото имущество от вреди, спазване на предписанията на
застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност, е
уредено в чл.395, ал.4, изр.2 КЗ. От тълкуването на тази норма следва извод, че правото на
намаляване на обезщетението възниква в случай на неизпълнение на задължение по
договора ( свързано с предотвратяване и/или ограничаване на вредите ), което не е
предвидено като основание за отказ и е станало причина за настъпване на застрахователното
събитие, като правото на намаляване е съответно на този принос ( тежестта на нарушението
). От тази изходна позиция и с оглед конкретния механизъм на настъпване на събитието и
вредите единственото относимо неизпълнение е това на препоръката дасе изключва
електричеството след приключване наработното време и в почивните дни, относимо към
т.7.1 от ОУ. Това задължение обаче се установява, че е изпълнено, тъй като след като е
приключил работният процес в производственото помещение, в което е възникнал пожарът,
16
и двамата работници на ищеца свидетелстват, че е изгасено електричеството. Друг е
въпросът, че е останало да свети работното осветление, тъй като поради липсата на отделни
кръгове то може да бъде изключено за цялата сграда, а все още е имало служители в нея.
Това нарушение вече беше обсъдено по – горе, както и приносът му към събитието и то има
значение за неизпълнението на задължението по т.7.5 от ОУ. Останалите изисквания в
специалните условия не се установява да имат пряка връзка със събитието или вредите, тъй
като не се установява затруднения достъп, поради складиране на материали да е препятствал
използване на ръчни средства за пожарогасене, нито пожарът да е по причина на
извършвани в сградата огневи работи или тютюнопушене, както и складиране на стоките не
на фугури на минимум 10 см от пода на помещението и до 20 см под осветителните тела да е
имало значение за събитието. Предвид изложеното по делото не се доказаха факти, от които
може да се направи извод за наличие на причинна връзка с неизпълнение на посочените
препоръки. Тежестта е на ответника, тъй като благоприятните последици от наличието на
такава връзка – частичното ескулпиране, настъпва в неговата правна сфера.
Предвид изложеното и извършения по – горе анализ на допуснати от застрахования
нарушения на относимото законодателство, уреждащо правила за пожарна безопасност,
конструктивните изисквания и тези към електрическите инсталации на производствени
обекти, и същественото им значение за настъпване на вредите, съдът намира, че това
поведение на ищеца, с оглед голямото значение на нарушенията, е допринесло със 70 % за
настъпване на вредите и събитието, с който процент следва да бъде намалена отговорността
на застрахователя.
По делото е безспорно, че застрахователят е заплатил на ищеца застрахователно
обезщетение, което е намалил с 30 %, което е значително под установения от застрахования
принос, включително и при отчитане на това намаление с приложения към сградата процент
подзастраховане. Предвид изложеното следва да се приеме, че извънсъдебно
застрахователят е изпълнил изцяло възникналото по процесния застрахователен договор
задължение да обезщети застрахования за настъпилите от събитието вреди и предявените
искове за главница са неоснователни.
Предвид неоснователността на исковете за главница изцяло неоснователни са и
акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника следва да се
присъдят направените в производството разноски в общ размер 39 418.22 лв. за държавна
такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Относно възражението за намаляване на размера на претендираното от ответника
адвокатското възнаграждение съдът при определяне на дължимото за репариране адвокатско
възнаграждение, резултат от предизвикания процесуален деликт, което е в причинна връзка
с необходимите и положени процесуални усилия по делото преценява действителната
17
правна и фактическа сложност, прилагайки критерии относими към конкретното дело. Така
следва да се съобразят множеството на брой и различни по вид релевирани от ответника
материалноправни възражения и действително вложените в голям обем процесуални усилия
от процесуалния представител за доказването им. Следва да се съобрази и това, че по делото
е приет голям обем доказателства и е изслушана комплексна експертиза с множество
въпроси, както и това, че защитаваното право е оценяемо в пари, поради което релевантен е
и размерът на материалния интерес от 480 672.08 лв. С оглед посочената преценка съдът не
намира основание да определя различен от претендирания размер адвокатско
възнаграждение, който счита, че е съответен на извършената работа.
При тези мотиви Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „МОНИ ТЕКС 66“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: - гр. Дупница, ул. ”******* срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ”*******, искове с правно основание чл.
405, ал.1 от Кодекса за застраховането за осъждане на ответника да заплати сумата 67
415.66 лева, представляващи застрахователно обезщетение по имуществена застраховка,
обективирана в застрахователна полица № 080702209100000012 „Индустриален пожар“ за
вреди върху производствена сграда, причинени от пожар, възникнал на 15.11.2022 г., около
16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество, и сумата 400 848.46 лв., представляващи
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка по застрахователна полица №
080702209100000012 „Индустриален пожар“ за вреди върху стоки, причинени от пожар,
възникнал на 15.11.2022 г., около 16:10 ч., на адреса на застрахованото имущество, както и
искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
1786.37 лв. – представляваща лихва за забава върху главницата от 67 415.66 лева, за периода
28.04.2023 г. – 17.07.2023 г. и сумата 10 621.59 лв. представляваща лихва за забава върху
главницата от 400 848.46 лв. за периода 28.04.2023 г. – 17.07.2023 г.
ОСЪЖДА „МОНИ ТЕКС 66“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: - гр. Дупница, ул. ”******* да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК ********* на
основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 39 418.22 лв. – разноски за производството за държавна
такса, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
18