Р
Е Ш Е Н И Е
580/17.10.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският районен съд, четиринадесети състав
На седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година,
В публично заседание в следния състав:
Председател: Кр.Кръстев
Секретар: Ф. А.
Прокурор: В. Колев
Като разгледа докладваното от
районния съдия
ЧНД № 2157 по описа за 2019г.
Производство
по чл.158 и сл. от ЗЗ.
Постъпило е искане от ДПБ с.
Царев брод на основание чл. 154 ал.3 от ЗЗ за настаняване на задължително
лечение на лицето А.М.А. ЕГН ********** ***.
В искането се посочва, че поведението му
е непредвидимо, опасно, изцяло мотивирано от богатата психотична продукция
/халюцинарни изживявания и налудни идеи/. Същото е неразбираемо и негавистично,
агресивно към медицинския персонал и импулсивно. Съществува реална опасност от
извършване на инкриминирани деяния.
В съдебно заседание
представителят на ШРП поддържа предложението и моли лицето да бъде настанено на
стационарно лечение в Държавна психиатрична болница с.Карвуна общ. Добрич.
Служебно назначения защитник на
освидетелствания, също така изразява становище, че е необходимо стационарно
лечение в посоченото от вещото лице болнично заведение.
Психиатърът – д-р Р.Т. участващ в
съдебното заседание при изслушване на лицето на основание чл.158 ал.4 от ЗЗ,
дава мнение, че освидетелстваното лице
страда от психично заболяване. Счита, че се налага лечение и предлага за
удачно да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза, която да се проведе
при стационарна форма.
Лицето за настаняване на лечение
се явява лично и със служебно назначен защитник. След провеждането на
стационарната форма на експертизата,
заявява, че не е съглА.да бъде лекуван. Приеманите лекарства му вредели на
здравето. В последната си дума казва, че не иска провеждане на лечение.
Съдът, в съдебното заседание,
след като изслуша мнението на психиатъра, психолога, на лицето и неговия процесуален представител и на
представителя на ШРП и като съобрази материалите по делото и събраните гласни
доказателства, установи, че в настоящия случай по отношение на А.М.А. са налице
обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.155 от ЗЗ, а именно, че
лицето страда от психично заболяване,
поради което би могло да извърши деяние от което да пострада той, поради което и на основание чл.159 ал.1 от ЗЗ
назначи съдебно-психиатрична експертиза, като определи стационарна форма за
провеждане.
От събраните по делото
доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи следното
от фактическа страна: По делото е
установено, че освидетелстваното лице А.
е на 29 години. Постъпва за 13 път на лечение в ДПБ с. Царев брод. Родителите
му били разделени. Израснал и отгледан от баба си. Често бягал от училище и
накрая го напуснал. Започнал да играе комар, извършвал кражби. От 2013година
започнал да пуши марихуана. Заминал да работи в Германия, където продължил да
пуши марихуана. Вземал и таблетки амфетамин. Постепенно настъпила промяна в поведението
му – станал затворен, не говорел, не излизал навън, усамотявал се и се
страхувал. По късно изпаднал във възбудно състояние с активна халюциноза.
Непрекъснато четял библията, пиел ежедневно бира в различни количества. Лекуван
в психиатрична болница в Германия. С определение от 08.10.2019г. на Районен съд
- гр. Шумен, за А. е определена амбулаторна форма за провеждане на
психиатричната експертиза.
От
заключението на представената по делото съдебно-психиатрична експертиза, поддържана
от вещото лице в съдебно заседание и приета от съда е видно, че А.М.А. страда
от: ПСИХОЗА С ШИЗОФРЕНЕН ОБЛИС,
ОТКЛЮЧЕНА ВСЛЕДСТВИЕ УПОТЛРЕБА НА ПАВ С ПРЕУСТАНОВЕНА В МОМЕНТА УПОТРЕБА.
ХАЛЮЦИНАТОРНО$ВЪЗБУДНО АГРЕСИВЕН СИНДРОМ. НЕПРЕКЪСНАТО ПРОТИЧАНЕ В ПРОЦЕС НА
ПАРАФРАНИЗАЦИЯ. Сегашното му психическо състояние застрашава сериозно
здравето му и крие опасност да извърши деяние представляващо опасност за
околните, за обществото и близките му. Липса на критичност към извършеното. Това
налага настаняването му на стационарно, задължително лечение в специализирано
психиатрично заведение.
Освидетелствания не проявява
критичност към състоянието си и няма съзнание за психично заболяване и не е в
състояние да изрази пълноценно и адекватно информирано съгласие за лечение.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че в конкретния случай са налице предпоставките, визирани в разпоредбата
на чл.155 от ЗЗ обуславящи необходимостта от задължително настаняване за
лечение на лицето А.М.А.. Съдът счита, че същият не може да дава информирано
съгласие за лечението си, поради което на основание чл.162 ал.3 от ЗЗ, назначава
определено от Директора на ДПБ с. Карвуна лице, което да изразява информирано
съгласие за лечението на А.. Предвид гореизложеното и на осн. чл.162 от ЗЗ,
съдът
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на
задължително лечение в ДПБ-с. Карвуна общ. Добрич, лицето А.М.А. ЕГН ********** *** за срок от 3 /три/ месеца.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на
постановеното задължително лечение.
На основание чл.162 ал.3 от ЗЗ, назначава
определено от Директора на ДПБ с. Карвуна лице, което да изразява информирано
съгласие за лечението на Асен М.А..
Решението може да се обжалва и
протестира в 7-дневен срок от днес пред ШОС.
На основание чл.163 ал.2 от ЗЗ
обжалването на решението не спира неговото изпълнение.
Препис от решението след влизането му в
сила да се изпрати на ДПБ - с. Карвуна за сведение и изпълнение.
Районен съдия: