№ 11085
гр. София, 08.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20231110120732 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 07.12.2023 г., подадена от
************ срещу ************, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдение относно
наличието на сключен с ответника договор за използване на електронни съобщителни
услуги M3643339 Твърди, че договорът е многократно подновяван през годините, като
са променяни или добавяни услуги и тарифни планове. Излага доводи, че е прекратил
едностранно действието на договора, считано от 10.06.2022 г., поради неизпълнението
на задължението на ответника за заплащането на използваните услуги, предоставени
от ************, с предходно наименование – ************. Навежда доводи, че
ответникът му дължи заплащането на неустойка, тъй като договорът е прекратен по
негова вина. Изпадането на ответника в забава за плащане на задълженията по
издадените от дружеството фактури за периода от 26.11.2021 г. до 25.05.2022 г. е
обусловило начисляването на мораторна лихва. Твърди, че има непогасени вземания от
ответника, както следва: 270,09 лева – главница, представляваща сбор от дължимите
месечни такси за използваните услуги по процесния договор в периода 23.10.2021 г. –
22.05.2022 г., 139,92 лева – неустойка за неизпълнение на задълженията по договора,
17,61 лева – мораторна лихва, изчислена върху стойността на главниците по
издадените фактури за периода от 27.12.2021 г. до 14.11.2022 г., както и 4,85 лева –
мораторна лихва върху вземането за неустойка за периода 11.06.2022 г. – 14.11.2022 г.,
за които е издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
62038/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 171 състав, срещу която ответникът е
възразил. Съобразно изложеното моли съда да признае за установено, че ответника му
дължи плащането на процесните вземания, ведно със законната лихва за забава от
1
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.11.2022 г., до окончателното им
изплащане. Претендира разноски.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор от ответника.
На 07.12.2023 г. е депозирана молба от ищеца, с която заявява, че прави отказ от
предявените искове за главница в размер на 270,09 лв., както за неустойка в размер на
139,92 лв., тъй като същите са погасени чрез плащане от ответника в хода на делото –
на 28.07.2023 г.
С определение от 08.06.2024 г. производството по делото е прекратено, на
основание чл. 233 ГПК, в частта, касаеща исковете за главница и неустойка, поради
направен отказ от тях от ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени по реда на чл. 422 ГПК обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
плащане на мораторна лихва, начислена върху платени в хода на производството по
делото вземания за неплатени месечни такси и потребление по договор за предоставяне
на мобилни услуги и начислени неустойки във връзка с него.
Исковете са допустими, като депозирани от лице, в полза на което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.
гр. д. № 62038/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 171
състав, в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и при подадено в срока по чл. 414
ГПК възражение от длъжника в заповедното производство.
За основателността на предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е
да установи по делото, при условията на пълно и главно доказване, наличието на
главен изискуем дълг, изпадането на ответника в забава, както и размера на
претендираните мораторни обезщетения.
При доказване на горните обстоятелства в доказателствена тежест на ответника
е да докаже, че е погасил процесните вземания или наличието на правоизключващи
отговорността му факти.
В процесния случай от представения неоспорен по делото договор № *********
от 2015 г. за предоставяне на електронни съобщителни услуги /л. 4 и л. 5 от делото/,
сключен между ответника и ищеца, съдът намира, че страните са обвързани от валидно
възникнало облигационно правоотношение с параметрите, посочени в исковата молба.
С оглед съдържанието на договора и сключените анекси към него от 05.05.2017 г. и
приложени по делото фактури с номера: **********, **********, **********,
**********, **********, **********, ********** /л .9 и сл. от делото/ съдът приема за
установено, че към датата на получаване на препис от исковата молба от ответника –
27.07.2023 г., ответникът е имал следните непогасени задължения по процесния
договор: 270,09 лева – главница, представляваща сбор от дължимите месечни такси за
използваните услуги в периода 23.10.2021 г. – 22.05.2022 г., 139,92 лева – неустойка за
неизпълнение на задълженията по договора. Предвид факта на данните за извършено
плащане на обсъжданите главници на 28.07.2023 г., съдът намира, че претендираните
лихви за забавено плащане на същите са дължими за посочените в издадената заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК периоди, поради което и следва да бъдат уважени
предявените във връзка с тях положителни установителни искове.
По разноските:
2
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищеца има право на
доказаните разноски, от които държавна такса за исковото производство в размер на 25
лв., и разноски за заповедното производство в общ размер на 425 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ************, ЕИК ************, със седалище в град София и адрес на
управление: ************, дължи на ************, ЕИК ************, със седалище
в град София и адрес на управление: ************, следните суми: 17,61 лева –
мораторна лихва, изчислена върху стойността на главниците по издадените фактури за
периода от 27.12.2021 г. до 14.11.2022 г. за неплатени суми по договор за използване на
електронни съобщителни услуги M3643339 с ИД на клиент *********, както и 4,85
лева – мораторна лихва, начислена върху вземането за неустойка по договора за
периода 11.06.2022 г. – 14.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 28.12.2022 г. по ч. гр. д. № 62038/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 171 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ************, ЕИК ************,
със седалище в град София и адрес на управление: ************, да плати на
************, ЕИК ************, със седалище в град София и адрес на управление:
************, сума в размер на 425 лв. – разноски за заповедното производство, и
сума в размер на 25 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3