МОТИВИ към
Присъда № 18 от 09.07.2020
г. на ОС Хасково, постановена по НОХД
№ 235 по описа за 2020
г.
Против А.З.М.,
е предявено обвинение за това, че на 22.09.2019г. в Димитровград, обл.
Хасковска при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи (дамско
кожено портмоне на стойност 14 лева и намиращата се в него сума от 120 лева),
всичко на обща стойност 134 лева от владението на Н.З.Г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (ударил я в лицето,
съборил я на земята и издърпал портмонето от ръката й – престъпление по чл.
199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" от НК. Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково поддържа обвинението във вида, в който е
повдигнато. Намира, че фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт субсумират съставa на престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд. Основният фокус в пледоарията на прокурора е
индивидуализацията на наказанието, като представителят на обвинението пледира
съда да определи на подсъдимия наказание в размер над средния, уреден в закона.
Защитникът на подсъдимия, при разглеждане на
въпросите в разпоредителното заседание, иска съдебното производство да протече
по реда на съкратено съдебно следствие, регламентиран в Глава XXVII от НПК, а
именно по реда на чл. 371, т. 2 – с признаване изцяло на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като подсъдимия се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. В пледоарията си защитникът иска от
съда да определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства.
Подсъдимият
М. се присъединява към изложеното от защитника му. Признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и заявява, че не желаe събирането на
доказателствата, посочени от прокурора, за установяване на тези факти. В
последната си дума изразява съжаление.
С
определение по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Съдът, като прецени самопризнанието на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на диференцираната процедура по глава
ХХVІІ НПК – чл. 371, т. 2 вр. чл. 373,
ал. 2 НПК и при условията на чл. 373, ал. 3 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.М. не е ******, със ******
образование, без трудови навици, безработен. Криминално проявен и осъждан. Многократно
е изтърпявал наказание „Лишаване от свобода" за различен период от време.
На
22.09.2019г. М. бил на неделния пазар в Димитровград и около 11.00 ч. си
тръгнал, като вървял пеш по пътека, през малка горичка, намираща се срещу бл. 12
и 14 на ул. "Емилиян Станев" в същото населено място, в близост до
ж.п. линиите. Бил облечен с кафяво зимно яке /тип кожух/, черен анцуг и маратонки.
В същото време в обратна посока, срещу него към пазара отивала свидетелката Н.Г..
Тя държала в ръцете си черно, дамско портмоне в което имало 120 лева, две
дебитни карти и лични документи. Г. видяла подсъдимия, стоящ на пътеката, по
която тя вървяла. Когато приближила, го помолила да й направи място да мине. В
това време подс. М. видял портмонето, което свидетелката държала в ръцете си,
като предположил, че в него носи пари. Решил да й го вземе. Отдръпнал се
настрани, за да може Г. да премине. Когато минавала покрай подсъдимия, той й
извикал да почака. Г. се обърнала с лице към него, като в този момент М. я
ударил с ръка по лицето, след това я хванал за реверите на елечето, с което
била облечена и я съборил на земята. В този момент Г. посегнала с дясната си
ръка към лицето на подсъдимия и успяла да го одраска с ноктите си. След като Г.
вече била съборена на земята, М. издърпал от ръцете й портмонето, което държала
и избягал. Докато тичал взел парите от портмонето, общо 120 лева, а всичко
останало изхвърлил. Свидетеля Д., който по това време отивал към пазара, видял М.
да тича в близост до ж.п. линиите, след нападението над Г.. Според Д., преди
това видял същия човек да стои в близост до мястото, където е нападната Г..
Непосредствено
след грабежа, Н.Г.,*** за извършеното престъпление и било образувано досъдебно
производство. С протоколи от 22.09.2019г. били взети образци за сравнително
изследване от нокти от дясната ръка и обтривки от вътрешната страна на бузата
на Н. Г.. Заключение на ДНК експертиза установява, че по ноктените изрезки от
ноктите на дясната ръка на Г., с която е успяла да одраска извършителя на
грабежа, се установява клетъчен материал, произхождащ от А.М., регистриран в
ДНК базата данни.
Справки от
Банка ДСК и УниКредит Булбанк сочат, че от двете притежавани от Г. банкови
карти, които са й били отнети заедно с портмонето, не са регистрирани
трансакции. Г. веднага след грабежа е сигнализирала в двете банки за блокиране
на банковите карти.
Оценъчна
експертиза определя стойността на отнетите вещи на 134 лева - пари 120 лева и
дамско портмоне - 14 лева.
При
извършеното на 23.01.2020г. разпознаване, за което е изготвен протокол и
фотоалбум, Н.Г. категорично е разпознала обвиняемия М., като човека който я е
нападнал и ограбил.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия А.З.М., показанията
на разпитаните свидетели, от приобщените по реда на чл. 283 НПК писмени
материали по ДП № 665/2019г., по описа на РУ на МВР – Димитровград и
приобщените веществени доказателства.
Гореописаните
факти са изяснени по несъмнен и категоричен начин, без никакви противоречия и
съмнения, въз основа на събраните по делото доказателства. Въз основа на тях
(фактите) съдът намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен
начин. От обективна страна несъмнено е установено, че подсъдимият А.М. е
осъществил престъпния състав по чл.199, ал.1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл.
29, ал. 1, б. "а" от НК, а именно на инкриминираната дата – 22.09.2019г.
в Димитровград, обл. Хасковска при условията на опасен рецидив отнел чужди
движими вещи (дамско кожено портмоне на стойност 14 лева и намиращата се в него
сума от 120 лева), всичко на обща стойност 134 лева от владението на Н.З.Г., с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила (ударил я в
лицето, съборил я на земята и издърпал портмонето от ръката й. Подсъдимият М.,
след едно предварително взето решение за извършване на деянието, в спокойна
обстановка и преценка на всички обстоятелства за и против извършването на
грабежа, е осъществил система от действия свързани с причакване на пострадалата,
употреба на сила, нанасяне на удари и леки телесни повреди на пострадалата, за
да отнеме парите от владението на Г., прекъснал е това владение, установил е свое
и се е разпоредил с отнетите движимите вещи. Деянието на
подсъдимия М. е извършено при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „а“ от НК. Квалификацията
е обусловена от осъжданията му по нохд № 61/2013г. на РС Чирпан /чл. 346, ал.
2, т. 2 и т. 3 от НК/, нохд № 130/2013г. на ОС Стара Загора /чл.199 ал. 1 т. 4
от НК/ и нохд № 783/2013г. на РС Стара Загора /чл. 297, ал. 1 от НК/ за което
му е било определено едно общо наказание „лишаване от свобода" за срок от
4 години, увеличено по чл. 24 от НК с 2 години (влязло в сила на 25.06.2013г.,
определение по чнд № 292/2013г. на РС Стара Загора). Престъпленията предмет на нохд
№ 61/2013г. на ЧРС и нохд № 130/2013г. на Ст.ЗОС са за тежки по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК престъпления. Налична е и хипотезата по чл. 29, ал. 1, б.
"а“ от НК, защото настоящото деяние е извършено в
срока по чл. 30, ал. 1 от НК.
От
субективна страна при осъществяване на престъплението
подсъдимият е действал с пряк умисъл, намерил израз в конкретното му психическо
отношение към извършеното от него деяние, към общественоопасните му последици и
характер. Подсъдимият М. е съзнавал, че употребявайки сила, чрез нанасяне на удари
по лицето и тялото, изтръгвайки от ръцете й портмонето, ще лиши пострадалата Г. от владението й върху движимите вещи – пари
в размер на 120 лв. и портфейла; предвиждал е и искал именно това – парите на пострадалата
да преминат в негова фактическа власт. Прекият умисъл е ясно изразен – след
употребата на физическа сила, упражнена върху неспособно да му противодейства
лице, отнема вещите и побягва за да запази вече установената собствена фактическа
власт върху тях, а в последствие извършва и разпоредителни действия.
Причина за
извършване на престъплението са утвърдените криминални наклонности на
подсъдимия, желанието за лесно и бързо облагодетелстване, незачитане
имуществените и лични права на други лица и нагласата му към противоправно
поведение.
При
индивидуализация на наказанията на подс. М. съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства: затрудненото материално положение, обясненията на подсъдимия
на ДП, способствали в известна степен за разкриване на обективната истина,
направеното още на този етап на производството признание, а като отегчаващи –
изцяло негативните данни за личността, проявената дързост при осъществяване на
деянието, многобройните предходни осъждания, част от които за престъпления извършени
при условията на опасен рецидив, факта, че престъплението М. е извършил по-малко
от 3 месеца след изтърпяването на наказанието по предходно осъждане. Предходните
осъждания на М., включително и като непълнолетен, множество от които за престъпления
против собствеността, преимуществено извършени при условията повторност и
опасен рецидив и налаганите малки по размер наказания, очевидно не са изиграли
своето превъзпитателно въздействие върху дееца. Ясно е, че проявената
снизходителност при определяне на наказанията по предходните осъждания е
неоправдана и тази личност е наложително да бъде изолирана от обществото за
един относително продължителен период от време, като по този начин се
предотврати криминалната деятелност на подсъдимия. Посочените обстоятелства,
обуславят наказание, което да бъде определено при паритет на имащите значение
за отговорността обстоятелства, а именно “лишаване от свобода” за срок 10
години, по реда на чл. от 54 НК, в средния размер, уреден в специалната част на
НК, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК се редуцира с 1/3 или окончателният
размер на наказанието от 6 (шест) години и 8 (осем) месеца, следва на основание
чл. 57, ал. 1, т. 2, вр. чл. 58, т. 2 от ЗИНЗС да се изтърпи в при първоначален
„строг” режим.
Веществените
доказателства сравнителен материал и изрезки от нокти следва да се съхраняват
по делото, а в тежест на подсъдимия да останат разноските по ДП - сумата от
504. 97 лева, която да плати по сметка на ОД МВР Хасково.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
Председател :