РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. София, 16.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д Л Д
при участието на секретаря А И И
като разгледа докладваното от Д Л Д Административно наказателно дело №
20231110216621 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „...... против Наказателно постановление № 735760-
F730763/07.11.2023 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл.
74, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч), на жалбоподателя била наложена имуществена
санкция, в размер на 3185,96 лева за неизпълнено задължение на чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление. Навежда доводи за процесуално нарушение (нарушение на
чл. 34, ал. 1 ЗАНН) и за маловажност на случая (вътрешно-технически пропуск). Моли се за
отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, нередовно призован, не се представлява. С писмено
заявление поддържа жалбата,
Административнонаказващият орган оспорва жалбата. Моли наказателното
постановление да бъде потвърдено. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
Дружеството-жалбоподател представило за обявяване в Търговския регистър при
Агенция по вписванията ГФО за 2021 г. на 14.09.2023 г. Това било установено, в хода на
извършена проверка от НАП-София на 21.09.2023 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
1
свидетеля Л. К.; АУАН; НП; извлечение от ТР; ГДД за 2021 г.; заповеди за компетентност,
На практика, между страните в настоящото производство не съществува спор по
установената фактология, а по приложението на материалния закон. В този смисъл и съдът намира
за безпредметно, по аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, да обсъжда в детайли
доказателствената маса.
В жалбата се навеждат доводи за обективна невъзможност – технически и/или
организационни затруднения. Това, обаче, не обяснява закъснението от близо една календарна
година, което не би могло да бъде свързано с временен технически проблем (в случай, че такъв
действително е бил налице), но и организацията на отчетността на търговците е изцяло тяхна
отговорност и е непротивопоставима на публичните им задължения.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана
страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу
подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложението на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Действително, в НП не се сочат дата и място на нарушението. Тази празнота, обаче, е само
привидна. На първо място, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, Търговският регистър и регистърът на
юридическите лица с нестопанска цел се водят от Агенцията по вписванията към министъра на
правосъдието, която, съобразно чл. 2, ал. 2 от Устройствения правилник, е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище София, т. е. мястото, на което документите е следвало да
постъпят, е изводимо. Касателно датата на нарушението, касае се за неизпълнено задължение,
свързано с продължено административно нарушение – създаване на състояние на противоправно
бездействие, с начален момент – датата, следваща кР. на периода за подаване и краен момент –
надлежно изпълнение на задължението (в този смисъл Р 4826/2015 АССГ, VIII кас. с-в; Р
6081/2013 АССГ, XIII кас. с-в; Р 3805/2010 АССГ, VIII кас. с-в; Р 407/2011 АССГ, IX кас. с-в; Р
3934/2010 АССГ, VI кас. с-в и др.).
2
Възражението за неспазен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е неоснователно. Публичността на
регистъра е непротивопоставима на обемите на информацията, включена в него и която обективно
не предполага възможност на ежедневен или дори ежеседмичен мониторинг. В този смисъл,
меродавна дата за началото на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН е 17.07.2023 г. –
уведомяването на НАП от страна на Агенция по вписванията, на основание чл. 38, ал. 13 ЗСч, за
лица, които не са подали ГФО за 2021 г. в срок. Тази дата, отнесена към датата на съставяне на
АУАН (21.09.2023 г.) не позволява възражението на жалбоподателя да бъде споделено.
По приложението на материалния закон
НП е законосъобразно и от материалноправна гледна точка. В хода на съдебното
следствие се установи по несъмнен начин, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си да публикува ГФО за 2021 г., чрез заявяване за вписване и представяне за
обявяване в търговския регистър, в срок до 30.09.2022 г.
Нарушението по чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗСч е формално и е довършено с изтичане на
предвидения в закона срок, без престиране на дължимо поведение, от страна на задълженото лице.
Жалбоподателят е годен субект на административнонаказателна отговорност, по силата на чл. 74,
ал. 1 ЗСч, като законодателят не е поставил в изискване наличието на пряк умисъл, а се касае и за
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, поради което и възражението в
тази насока е неотносимо.
Съдът приема, че деянието не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗСч задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на
определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да
са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН
(а това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
публичността на финансовата информация за дружеството (т. е. засяга неопределен кръг лица,
имащи право на достъп до тази информация, поради което и с оглед продължителността на
забавата (близо една календарна година), случаят не би могъл да се счете за маловажен.
3
По размера на финансовата санкция
Съгласно нормата на чл. 74, ал. 1 ЗСч, който е задължен и не публикува финансов отчет в
сроковете по чл. 38, се наказва с глоба в размер от 200 до 3 000 лв., а на предприятието се налага
имуществена санкция в размер от 0,1 до 0,5 на сто от нетните приходи от продажби за отчетния
период, за който се отнася непубликуваният финансов отчет, но не по-малко от 200 лв. Санкцията е
наложена, в предвидения в закона абсолютен минимум, при коректно математическо изчисление,
неналагащо ангажиране на експертен ресурс, без ЗАНН да познава аналог на разпоредбата на чл.
55, ал. 1, т. 1 НК, поради което и подробни разсъждения по размера са безпредметни.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
По изложените съображения съдът приема, че НП е законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 735760-F730763/07.11.2023 г.,
издадено от зам. директор на ТД на НАП – София, с което, на основание чл. 74, ал. 1 ЗСч, на „........
била наложена имуществена санкция, в размер на 3 185,96 лева за неизпълнено задължение на чл.
38, ал. 1, т. 1 ЗСч.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, ..................... да заплати на НАП сумата от
100 (сто) лева – деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4