РЕШЕНИЕ
№ 1020
гр. Варна, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110204798 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Л.Попов“ №8, представлявано от В.Я.Г., депозирана чрез пълномощника
адвокат Д.П.-Т. от ВАК против Наказателно постановление № 03-013641/17.06.2021 г.
на директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на 5 000 лева,
на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.
В жалбата не се оспорва описаната в НП фактическа обстановка, като се прави
признание на извършеното административно нарушение. Искането на жалбоподателя е
за изменение на НП в посока намаляване на наложената с него имуществена санкция
до законоустановения минимум. Излагат се аргументи в посока на незаконосъобразно
определяне на същата.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована не се представлява от
процесуален представител. По делото е постъпила молба от процесуалния
представител, с която се поддържа искането за изменение на НП и се претендира за
присъждане на сторените по делото разноски, за които се представят доказателства.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се представлява и
не излага становище по делото.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
На 23.04.2021г., около 11.40 ч. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които и
Десислава Д. извършили проверка в строителен обект –хотелска сграда и външен
басейн, находящ се в гр. Варна, кв. „Св.Св.Константин и Елена“, където възз.
дружество извършвало строителни и монтажни работи. На място били установени
работници, сред които Л.Й.Л., който извършвал трудова дейност като „общ работник“.
Л. попълнил декларация, че работи във въззивното дружество като общ работник, като
няма сключен трудов договор. В последствие служителите на „ИТ“-Варна извършили
документална проверка, при която се установило, че действително между
„„ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД и работника има сключен на 22.04.21г. трудов договор №
324/22.04.2021г. Уведомлението до НАП обаче било изпратено на 23.04.2021г. в
13,37ч., т.е. два часа след извършената проверка.
При тези констатации, на 07.05.2021г. против „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД бил
съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в
качеството на работодател е допуснало до работа Л.Й.Л. на длъжност „общ
работник”, преди да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ,
заверено от ТД на НАП. Било прието, че нарушението е извършено на 23.04.2021г. в
гр.Варна и квалифицирано като такова по чл.63 ал.2 от КТ. Актът бил съставен в
присъствието, предявен и връчен на управителя на дружеството лице, който го
подписал без възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН писмени възражения не били
депозирани пред АНО .
На 17.06.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства- а именно свидетелски показания, писмените материали -
преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, декларация,
справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, трудов договор,
писма, обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени
от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
2
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Д.Д., коята към момента на съставянето му е работила на длъжността
началник отдел в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат.Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в жалбата, че при издаването на
НП са нарушени административно производствените правила.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52,
ал.4 от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
не са направени и спорни обстоятелства не е имало за изясняване.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
3
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. Безспорен факт е, че
между „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД и работника Л.Й.Л. на 22.04.21г. е бил сключен
трудов договор № 324/22.04.2021г., който е бил регистриран в ТД на НАП едва на
23.04.2021г. в 13,37 часа , като в 11.20ч. същия ден работникът е извършвал трудова
дейност като общ работник в обекта на възз. дружество. Тези обстоятелства се
доказват от всички доказателства по делото- копие от трудов договор, констативен
протокол, справка от ТД на НАП и др. Горното не се оспорва и от въззивното
дружество. Видно от съдържанието на този договор, същият е сключен на 22.04.2021г.,
т.е. в деня преди проверката, като съгласно него Л. е следвало да полата труд като общ
работник именно от 22.04.21г..
В случая безспорно по делото е било установено, че Л.Б. е полагала труд за
въззивното дружество, като е работил като общ работник в строителния обект
изграждан от възз. дружество. Същият се е намирал на обекта по силата на трудово
правоотношение, за което е бил сключен трудов договор. Именно там е записано, че
работи за възз.дружеството като общ работник, с конкретно работно време.
Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган е приел, че е налице
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ. Именно тази норма забранява на работодателя да
допуска до работа работник преди да му е връчил съответните документи, един от
които е копие от уведомлението. Действително , в чл.62 ал.3 от КТ законодателят е
предвидил като задължение в тридневен срок от сключването или изменението на
трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или
упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до съответната
териториална дирекция на Националната агенция за приходите, но работникът не
следва да бъде допускан до работа преди да му се връчат документите по чл.63, ал.1 от
КТ.
С оглед горното и законосъобразно наказващият орган е приел, че в случая
отношенията между Г.С. и „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД са между „ работник” и
„работодател” , като дружеството безспорно има качеството „работодател”, тъй като
се явява лице което самостоятелно наема работници или служители по трудово
правоотношение.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
4
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушенията на чл.63, ал.2 от КТ независимо от тяхното отстраняване,
не са маловажни съгласно чл.415 „в” ал.2 . Случаят не е маловажен и по см.чл. 28
ЗАНН. Не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават
по степен на обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-
ниска степен на обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
ПР2121366/13.07.2021г., които навеждат на извод, че и по отношение на други
работници е било допуснато нарушение на трудовото законодателство. Тук следва да
се посочи, че към момента на проверката такова уведомление дори не е било подадено
в ТД на НАП, съответно и не е било връчено на работника.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.414 ал.3 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2,
каквото имаме в настоящият случай. Наказващият орган е наложил на „ ЛИДЕРСТРОЙ
ВН“ ООД имуществена санкция” в размер на 5 000лв. За извършеното нарушение,
наказващият орган е наложил имуществената санкция на ООД – работодател много
над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП
липсват конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на
производството са събрани доказателства, видно от протокол
№ПР2113768/07.05.2021г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателствао. АНО обаче не е изложил твърдения защо е приел, че следва да бъде
наложена конкретния размер на санкцията. По преписката няма доказателства, а и
твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП.
Обстоятелството, че при проверката са констатирани и др.нарушения на трудовото
законодателство има отношение единствено при преценката дали случаят е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това обстоятелство съдът приема, че
конкретното нарушение е първо за въззивника и намира, че следва да измени
наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум - 1500 /хиляда и петстотин/
лева. Тук следва да се посочи, че възз. дружество в нито един момент не е отрекло
извършеното нарушение, напротив инициирало е искане за сключване на спогодба с
наказващия орган, която без мотиви е отказал да одобри спогодбата.Ето защо съдът
приема, че санкция в минималния размер, предвиден в санкционната норма, е
съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния превантивен ефект спрямо
конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз. дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
5
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски в АПК е уредена в разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 от
кодекса.
Съгласно нормата на чл. 143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
На свой ред нормата на чл. 144 от АПК препраща към ГПК за неуредените в този
дял въпроси.
Доколкото нормата на чл. 143 от АПК разглежда само случаи на отменен или
оттеглен административен акт, съответно не предвижда хипотеза при изменение на
такъв, какъвто е настоящия случай, то в случая по силата на препращащата норма на
чл. 144 от АПК приложение следва да намери уредбата предвидена в ГПК. Съгласно
нормата на чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси и разноски по
производството и възнаграждението на един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част на иска.
В случая доколкото жалбата на въззивника е изцяло уважена от съда , тъй като
неговото единствено искане за изменение на НП до заканоустановения мимимум е
изцяло уважено, то същият има право на разноски в пълен размер съобразно
цитираната по-горе норма на ГПК.
Съгласно ТР № 3/13.05.2010год. по т.д. №5/2009год. на ВАС „правният разум
залегнал в текстовете на чл. 143, ал.1 - 4 от АПК изисква да бъдат заплатени разноски
на страната в чиято полза е постановен съдебния акт, от страна на страната, за която
оспорването е приключило неблагоприятно“. В случая е постановен съдебен акт в
полза на въззивника – НП е изменено до минималния предвиден в закона размер,
каквото искане до съда е било направено във въззивната жалба, съответно резултата за
ответната страна е неблагоприятен.
В случая искането за присъждане на разноски в полза на въззивника е било
направено своевременно /до приключване на делото във въззивната инстанция/
съобразно задължителните указания дадени с ТР №6/06.11.2013год. на ВКС, когато е
бил представен договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано, че
разноските в размер на 300 лв. са заплатени от възз. дружество на адвоката в брой.
6
Видно от съдържанието на договора за правна помощ същият е сключен на
22.07.2021год. като с него между въззивното дружество и адв. Д.П.-Т. е било
постигнато съгласие адвоката да окаже на въззивното дружество правна защита и
съдействие изразяващи се в процесуално представителство по настоящото дело.
В договора е било договорено възнаграждение на адвоката в размер на 300лв., коте о
е платено в брой, следователно и разходът е направен съобразно ТР №6/06.11.2013год.
на ВКС, доколкото отбелязването в договора има характера на разписка за заплатено
възнаграждение.
По делото не се е явил процесуален представител на въззиваемата страна и
становище не е постъпило по делото. Липсва и възражение за прекомерност на
разноските.
Като съобрази горните обстоятелства както и това че договореното и платено
възнаграждение е в размер дори под минимума определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1/09.07..2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения определен в редакцията към момента на сключване на договора за
правна помощ (ДВ бр. 41 от 23.05.2017год., в сила от същата дата) – 300лв. + 7% за
горницата над 1000лв. съдът намира, че искането на въззивника за присъждането на
разноски в пълния поискан размер следва да бъде уважено, а Д“ИТ“-Варна следва да
бъде осъдена да ги заплати на въззивника.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013641/17.06.2021 г. на директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Л.Попов“ №8,
представлявано от В.Я.Г. е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 5 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 414 ал.3 от КТ за
нарушение на чл.63, ал.2 от КТ., като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” от 5 000 /пет хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин / лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на „ЛИДЕРСТРОЙ
ВН“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Л.Попов“ №8, представлявано от В.Я.Г. сумата от 300,00 /триста / лева,
представляваща съдебни разноски по АНД №4798/2021г. по описа на ВРС.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8