№ 40464
гр. София, 30.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20251110112405 по описа за 2025 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 41 ЗС за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
272,85 лева, представляваща заплатена от ищеца припадаща се на ответника част от разходи
за техническа поддръжка на административна сграда с адрес в гр. . (.) за периода от
01.01.2024 г. до 31.01.2024 г., изчислена пропорционално на притежаваните от ответника
27,3% идеални части от общите части на сградата., ведно със законна лихва от подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение на 19.09.2024г. до изплащане на вземането,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 56015/2024 г. по описа на
Софийски районен съд, 126 състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът притежава право на собственост
върху 54,42 % идеални части от . – за административни сгради, кв. .......... с площ от 4900
кв.м., заедно с партер I (първи) етаж, втори, трети, четвърти, пети, шести, седми и осми
етажи в построената в поземления имот единадесет-етажна административна сграда, с адрес
гр. .(.) заедно със 72,7% ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът притежава право на
собственост върху обособена част, състояща се от девети, десети и единадесети етажи,
заедно с 27,3% ид.ч. от общите части на административната сграда. Твърди се, че ответникът
. е собственик на следния недвижим имот: ОБОСОБЕНА ЧАСТ, състояща се от 9 /девети/,
10 /десети/ и 11 /единадесети/ етажи, всеки един по 356 кв.м. с обща разгърната застроена
площ (.) 1068 кв.м., от административна сграда, находяща се в гр. . (.), цялата състояща се от
сутерен и единадесет етажа с обща . - 4 064 кв.м., построени върху терен от 504 кв.м. с
абонатна станция - 56, 88 кв.м. и трафопост - 28, 43 кв.м.. Имотът се намира се в кв..; на
27,3% идеални части от общите части на 11-етажната административна сграда_и на 27, 3 %
идеални части от правото на собственост на мястото, върху което е изградена
административната сграда с площ 504 кв.м., както и на 27, 3 % идеални части от земята,
върху която са изградени съоръженията към административната сграда - абонатна станция и
трафопост и на учредено в полза на дружеството право на ползване върху две паркоместа в
прилежащия към сградата терен съгласно скица на паркоместата, както и правото на
преминаване през този терен.
Ищецът поддържа, че основната дейност на страните в процеса е свързана с отдаване
под наем на собствени на двете дружества обекти в процесната административна сграда. За
техническата поддръжка на цялата сграда, включително общите й части, се грижи служител
на ищеца .. Ищецът твърди, че в периода 01.01.2024 г. до 31.01.2024 г. е заплащал разходите
за техническа поддръжка на цялата сграда, изразяващи се в трудовото възнаграждение на
служителя, ангажиран с тази дейност, в размер на 999,46 лв. Посочва, че е извършил тези
плащания на основание чл. 21 от Правилника за вътрешния ред на административната
сграда, като съгласно тази разпоредба ответникът е задължен да заплати припадащата му се
1
част от тези разходи, съответстваща на идеалните му части в етажната собственост, а имено
272,85 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Твърди, че ищецът не е легитимиран да води настоящия иск, а той може да бъде предявен
единствено от етажната собственост, представлявана от нейния управител. Прави
възражение за нищожност на всички решение в ............. от Общи събрания по реда на ЗУЕС,
приложени с исковата молба, доколкото по отношение управление на общите части на
процесната сграда следва да се прилага Закон за собствеността, а не ЗУЕС. Навежда
подробни аргументи за недължимост на търсените от ищеца разноски за възнаграждение на
служителя, отговарящ за техническата поддръжка на сградата. Сочи, че бил лишен от достъп
до сградата и не ползвал общите части през процесния период, като ищецът трайно му
създавал пречки да упражнява правото си на собственост.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните
доказателствени искания, съдът намира следното:
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК и с правно основание чл. 51 вр. с
чл. 6 ЗУЕС.
Доказателствена тежест:
УКАЗВА на ищеца, че по предявен иск в негова тежест е при условията на пълно и
главно доказване да установи, че ответникът е собственик на самостоятелни обекти в режим
на етажната собственост, че по надлежния ред са определени разходите за управление и
поддръжка на общите части /в т.ч., че взетите решения на ОС на ЕС /посочени в исковата
молба/ са влезли в сила/, както и начина на формиране на участието на етажните
собственици в заплащането на вноските.
УКАЗВА на ответника, че при установяване на горепосочените факти в негова
тежест е да установи плащане на задълженията.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на
които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Във връзка с възражението за нищожност в тежест на ответника е да докаже наличие
на твърдяното противоречие със закона, а именно, че по отношение на процесната сграда се
прилага ЗС, а не ЗУЕС, доколкото самостоятелните обекти са само два.
В тежест на ищеца е да докаже, че по отношение на сградата е приложим ЗУЕС.
ОТДЕЛЯ КАТО БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване между страните, че
ищецът е собственик на . от процесната сграда в режим на етажна собственост и на 72,7 %
ид.ч. от общите части на сградата, а ответникът – на . и на 27,3 % ид.ч. от общите части на
сградата.
По доказателствата:
Представените от страните документи следва да бъдат приети като писмени
доказателства по делото.
Съдът намира, че следва да остави без уважение искането на ответника за
допускането на един свидетел при режим на довеждане, тъй като неговите показания не са
необходими за изясняване на обстоятелствата по делото.
По направеното възражение за прихващане:
Съдът намира, че същото не следва да бъде допуснато до съвместно разглеждане,
доколкото за да се допусне ответникът следва да има спрямо ищеца едно установено
насрещно, ликвидно и изискуемо вземане, с конкретни установени параметри. От заявените
твърдения в отговора на исковата молба не следва извода, че ответника има такова
2
насрещно, ликвидно и изискуемо вземане, а претенция за вземане, която не следва да се
предявява по реда на насрещно възражение и подлежи на доказване и разглеждане по общия
ред.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски
по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я
одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 27.11.2025 г. от 09:40 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като указва на страните, че най-късно до
първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК всички приложени към исковата молба
писмени доказателствени средства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на един свидетел
при режим на довеждане.
НЕ ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ заявеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за прихващане.
ПРИЛАГА производството по ч. гр. д. № 56015/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 126 състав.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3