Решение по к. адм. дело №2230/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.

Образувано е по подадена касационна жалба от Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” срещу Решение №6704 от 25.07.2025г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД № 771 по описа на същия съд за 2025г., в частта, с която се осъжда Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, да заплати на Р. Б. А., [ЕГН], обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 4 562,56 (четири хиляди петстотин шестдесет и два лева и 0,56 ст.) лева, за претърпени неимуществени вреди, през период 01.01.2017 г. - 31.12.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на иска.

Образувано е и по подадена жалба от Р. Б. А., депозирана чрез адв. В. С. против решението на Административен съд-Пловдив в отхвърлителната част.

По касационната жалба на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” ответникът по тази жалба - Р. Б. А. , чрез процесуалния си представител, оспорва същата. Представя подробни писмени съображения.

По касационната жалба на Р. Б. А., депозирана чрез адв. В. С., ответникът по тази жалба- Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност и излага подробни писмени съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за основателност на касационната жалба на ГДИН, съответно за неоснователност на касационната жалба на Р. Б. А..

Пловдивският административен съд, в настоящия състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност наведените с жалбите касационни основания, намира за установено следното.

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срок, поради което са ДОПУСТИМИ.

Производството по адм. дело №771/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив, се е развило по искова молба, предявена от Р. Б. А., [ЕГН], срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – гр.София, с която се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди – 50 000 лв., за периода от 01.01.2017 г. - 31.12.2024 г. - ведно със законна лихва, считано от 21.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка.

Съдът е обсъдил подробно събраните писмени и гласни доказателства и ги е съотнесъл към установените факти и обстоятелства.

С оспореното решение съдът еосъдил Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ - София, [улица], да заплати на Р. Б. А., [ЕГН], обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на общо 4 562,56 (четири хиляди петстотин шестдесет и два лева и 0,56 ст.) лева, за претърпени неимуществени вреди, през период 01.01.2017г. - 31.12.2024 г., ведно със законна лихва, считано от 21.12.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

Отхвърлил е иска в останалата му част за разликата от 4 562,56 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лева.

За да стигне до този резултат, от фактическа страна съдът е установил, че от приетата по делото справка от началника на затвора, се установява, че Р. А. е пребивавал в Затвора – гр. Пловдив от 06.10.2017 г. до 10.10.2017 г. и от 31.07.2020 до 29.03.2023 г.

Установено е, че претенцията за периодите от 01.01.2017 г. до 05.10.2017 г. вкл., от 11.10.2017 г. до 30.07.2020 г. вкл. и от 30.03.2023 г. до 31.12.2024 г. вкл., когато се твърди, че лишения от свобода е пребивавал в Затвора – Пловдив е неоснователна, тъй като през тези периоди няма доказателства А. да е бил в посоченото пенитенциарно заведение.

Съдът е установил вярно и изтичането на петгодишната давност, когато се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Прието е, че претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. В случая по отношение престоя на ищеца А. от 06.10.2017 г. до 10.10.2017 г. (вкл.) в Затвора – Пловдив са погасени по давност.

Съдът правилно е установил, че следва да бъдат разгледани претенциите за останалия период, за които не е изтекла давност и за който са установени данни, че лицето е било реално в посоченото в исковата молба място за лишаване от свобода, съответно, за което има оплаквания за различни нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС: от 31.07.2020 г. – 29.03.2023 г. (вкл.).

По отношение престоя на А. от 31.07.2020 г. – 29.03.2023 г. (вкл.), в Затвора - гр. Пловдив, съдът е установил, че същият е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв. м. Този извод е формиран, тъй като не са представени доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на наказанието лишаване и претенцията на А. за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал, се явява доказана с оглед разпоредбата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС. Пренаселеността в килиите категорично се установява и от показанията на свидетеля Таиб.

Обстоятелството, че А. е пребивавал в пренаселени килии и претърпените от него лишения в своята съвкупност са приети от съда като уронващи човешкото достойнство, което предпоставя наличието на увреждане на А. като последица от претърпените лишения и неудобства от неблагоприятната жизнена среда. Прието е съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното решение "Н. и други срещу България", че е налице самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКЗПЧОС.

По отношение на изложените обстоятелства за осъществено от затворническата администрация нарушение на изискванията, визирани в разпоредбата чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС за осигуряване на постоянен и непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, е прието от съда, че същите са необосновани.

Съдът е анализирал събраните доказателства и е установил, че всички помещения в пенитенциарното заведение разполагат със санитарен възел и постоянно течаща студена вода, а по отношение наличието на топла течаща вода, в приложеното от ГДИН становище, се сочи, че на л. св. е осигурен достъп до такава, съгласно графици за разпределение два пъти седмично за съответната група лишени от свобода.

Относно оплакванията за липсата на свеж въздух и вентилация, съдът е установил, че всички помещения в Затвора Пловдив разполагат с отваряеми прозорци и на пребиваващите в тях е осигурен пряк достъп до на дневна светлина и възможност за естествено проветряване.

Съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца за претъпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора Пловдив, тъй като от страна на ответника са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи. Приети по делото са множество Протоколи за извършени услуги за процесния период в Затвора Пловдив.

Относно твърденията за температурните условия през зимата и лятото, че същите са лоши, е установено от представена от администрацията на затвора справка, че отоплението на затвора се осъществява чрез локално парно. Съдът е приел, че не се сочи конкретен период и конкретни помещения, от които да се изведе извод, че ищецът е поставен в неблагоприятни условия по смисъл на чл. 3 от ЗИНЗС

Съдът е приел, че исковата молба, в частта относно твърдението за наличието на хлебарки и косми от котки в храната, е неоснователна, тъй като ищецът, в чиято доказателствена тежест е да проведе главно и пълно доказване на осъществено нарушение на чл.3 от страна на органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързано с качеството на храната, не ангажира доказателства в тази насока.

След анализ на всички посочени от ищеца твърдения и обсъждане на събраните доказателства съдът е постановил оспореното решение.

Касационният състав на Административен съд-Пловдив намира, че решението на съда е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е разгледал исковите претенции в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕКПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ. В тази връзка съдът обосновано е разгледал приложимата практика и при формиране на правните си изводи е приложил установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. Постановено е пилотното решение на ЕСПЧ по делото Н. и др. с/у България, в което Европейският съд е дал генерални мерки за преодоляване на проблемите на условията в затворите, нарушаващи забраната по чл. 3 ЕКПЧ. В решението Н. ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ /а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл. 284 и чл. 285 стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3.

Видно от мотивите на съдебния акт, първоинстанционният съд е приложил изцяло стандартите на ЕКПЧ, вкл. и от делото Н. с/у България, което сочи на правилност и обоснованост на решението.

В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил както нормата на чл. 284 ЗИНЗС, така и нормата на чл. 3 ЕКПЧ – разпоредба от международен договор, чиято юридическа сила е по-висока от тази на българския закон /чл. 5, ал. 4 КРБ/, а за защита на основните права е приложил стандартите, установени в практиката по чл. 3 на ЕКПЧ.

С оглед изложеното, като взе предвид, че решаващият съд изцяло е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че съдът е постановил решението си изцяло в съответствие с материалния закон, без наличие на нарушение на съдопроизводствените правила.

На първо място следва да бъде съобразено, че претендираните неимуществени вреди от ищеца, са групирани от решаващия съд в няколко насоки, които са анализирани подробно последиците от липса на достатъчно жилищна площ-пренаселеност на килиите; достъп до студена и топла вода, санитарен възел, лоша хигиена; наличието на гризачи и хлебарки; липсата на дневна светлина и вентилация в помещенията.

По отношение на твърденията за пренаселеност на килиите за установения процесен период е установено от първоинстанционния съд, с оглед събраните писмени и гласни доказателства, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН, което създава предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство.

Касационният жалбоподател- ГДИН не ангажира писмени доказателства в хода на касационното производство, които да опровергаят фактите, установени от първоинстанционния съд, респективно формираните правни изводи. Твърденията на касационния жалбоподател – ГДИН относно неправилност, незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, в оспорената му част, остават напълно недоказани, респективно неоснователни.

Относно касационните оплаквания на Р. А. касационният съд намира същите за неоснователни, тъй като решаващият съд е изградил изводи, с оглед на представените доказателства по делото. Касационният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд.

Определеното обезщетение в размер на 4 562,56 (четири хиляди петстотин шестдесет и два лева и 0,56 ст.) лева, за претърпени неимуществени вреди, през период 01.01.2017 г. - 31.12.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 21.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, са правилно определени от решаващия съд в съответствие с установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

Казаното дотук обосновава и изводите на настоящия състав за неоснователност на касационните жалби. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе касационният съд- ХХIсъстав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №6704 от 25.07.2025г. на Административен съд Пловдив, постановено по АД №771 по описа на същия съд за 2025г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.