ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 97 17.01.2019
г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав
На: седемнадесети януари две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 1880 по описа за 2018 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген. Владимир
Вазов“ № 3, представлявано от инж.Ганчо Тенев, против решение № 2060/22.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 790/2018
г. по описа на РС-Бургас.
С
първоинстанционното решение е прието за установено че С.А.Б., ЕГН **********,
дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********,
следните суми: 256,50 лв., представляваща главница за неизплатено задължение за
доставена, отведена и пречистена вода за аб.№ 954083 за периода от 10.09.2015
г. до 15.08.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 14.11.2017 г. до
окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска над присъдата сума до пълния
претендиран размер от 366,06 лв.; и 25,51 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 27.11.2015 г. до 07.11.2017 г., като е отхвърлен иска над
присъдата сума до пълния претендиран размер от 42,87 лв., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 5176/15.11.2017 г. по ч.гр.д.№ 8632/2017
г. по описа на БРС.
С
въззивната жалба на „ВиК“ ЕАД постановеното решение се обжалва в
отхвърлителните му части, с които
съдът е отхвърлил иска за главница над присъденатата сума от 256.50 лв. по
пълния претендиран размер от 366.06 г., както и иска за лихва над присъдената
сума от 25.51 лв. до пълния претендиран размер от 42.87 лв. Въззивникът изразява
недоволство от постановеното решение в обжалваната част, като счита същото за неправилно
и необосновано. Счита се за неправилен извода на съда, че количеството
изразходвана вода за процесния период следвало да се определя за един човек, а
не за двама души, като съдът не е посочил дали кредитира или не протокола за
броя на лицата, които живеят в имота, както и свидетелските показания. Според
въззивника, аргументите на първата инстанция не се основават на обстоятелствата
по делото, нито на закона, тъй като фактите, че за един период от време имотът
се е обитавал от двама души, а за друг период – от един човек, произтичат пряко
от един и същ документ, който се ползва с формална доказателствена сила и това
е справката за показанията на водомера, като отразените в същата данни
съответстват напълно с целия събран по делото доказателствен материал, с който
съдът не се е съобразил. По тази причина въззивникът счита, че районният съд
неправилно и необосновано е отхвърлил частично исковите претенции, поради което
моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Претендират се направените по
делото разноски и юрисконсултско възнаграждение. Не са направени нови
доказателствени искания.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: Препис от решението е връчен на въззивника на 24.10.2018
г., като въззивната жалба е подадена на 06.11.2018 г. С оглед на това, съдът
намира въззивната жалба за допустима, тъй като е депозирана в законоустановения
двуседмичен срок по чл.259 ГПК и от легитимирано лице, което има правен интерес
от обжалването.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.А.Б., подаден
чрез адв.К.Д., назначена от БРС за особен представител на ответницата по реда
на чл.47, ал.6 ГПК. В отговора е взето становище за неоснователност на
въззивната жалба, като се моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид обстоятелството, че въззиваемата С.А.Б. се представлява в процеса от
назначен особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК, а от районния съд не е
определено възнаграждение на особения представител при депозиране на въззивната
жалба от ищцовото дружество, намира, това следва да бъде сторено от въззивния
съд. Съгласно чл.47, ал.6, изр.2 ГПК,
възнаграждението на особения представител се определя от съда съобразно
фактическата и правната сложност на делото, като размерът на възнаграждението
може да бъде и под минималния за съответния вид работа съгласно чл.36, ал.2 ЗА,
но не по-малко от една втора от него. В конкретния случай, с оглед ниската
фактическа и правна сложност на спора, настоящият съд намира, че за въззивното производство възнаграждението на
особения представител следва да се определи в размер на 150 лв. на
разноски на въззивното дружество, поради което на същото следва да се укаже в
срок до съдебното заседание да представи по делото квитанция за внесен по сметка
на БОС депозит в размер на 150 лв. за възнаграждение на адв.К.Д..
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде разгледано
в съдебно заседание, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1880/2018
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от ищеца „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД и постъпилия отговор от въззиваемия-ответник С.А.Б..
УКАЗВА на въззивника
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД в срок до съдебното заседание ДА ПРЕДСТАВИ по делото квитанция за внесен по сметка на БОС депозит в размер
на 150 лв. за възнаграждение на адв.К.Д.,
назначена за особен представител на въззиваемата С.Б. по реда на чл.47, ал.6 ГПК.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, вкл. да се уведомят и по телефона чрез
процесуалните им представители.
За дадените от съда указания
въззивника да се уведоми чрез процесуалния му представител ю.к.Златева по
телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.