Присъда по НОХД №271/2023 на Районен съд - Тутракан

Мотиви към Присъда № 2 от 26.02.2025 по НОХД № 271/2023
на Районен съд - Тутракан

Районна прокуратура – Силистра, чрез ТО-Тутракан е повдигнала
обвинение с обвинителен акт на Златко Станимиров И. с ЕГН **********,
роден на ********************** г. в гр. Русе, живущ в гр. Русе, ул.
„Сърнена гора“ № 9, вх. 5, ет. 2, ап. 4, български гражданин, с основно
образование, неженен, безработен, осъждан, за това, че в едногодишния срок
от наказването му по административен ред с Наказателно постановление №
22-3393-000287 от 16.06.2022 г., издадено от Началника на РУ – Русе към ОД
на МВР – Русе, влязло в сила на 23.07.2022 год., за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, извършил такова деяние, а именно – на
20.07.2023 г., в с. Коларово, общ. Главиница, обл. Силистра, по ул. „Витоша“
управлявал лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен номер
******************* без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство – престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение. Настоява подсъдимият да бъде признат за
виновен и да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на
абсолютния минимум от 3 месеца, което да бъде отложено с изпитателен срок
от 3 години.
Защитникът на подсъдимия поддържа, че не е изпълнен съставът на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като обществената опасност по
този текст изисква липсата на съответно свидетелство за управление на МПС
да е поради това, че никога не издавано такова, или макар издадено,
впоследствие е отнето, поради т.нар. „загуба на правоспособност“, а в случая
подсъдимият е загубил единствено документа. В условията на евентуалност
пледира за наказание, което да не е лишаване от свобода, или да се приложи
чл. 78а от НК, настоявайки че подзащитният и е неосъждан.
̀
Подсъдимият не се признава за виновен, въпреки че признава по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния
акт, придържа се към казаното от защитника му. Дава обяснения както по
фактите от обвинителния акт, така и за другите факти и обстоятелства от
значение за отговорността му. Като цяло твърди, че е изгубил документа
СУМПС, често му се случвало, бил разсеян. В последната си дума моли да
бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна.
Подсъдимият Златко Станимиров И. е осъждан. С Присъда №
47/10.12.2015 по НОХД 329/2015 на Окръжен съд – Русе, потвърдена с
Решение № 119/01.12.2026 по ВНОХД № 91/2016 на ВТАС, изменена с
Решение № 135/07.06.2017 на ВКС, влязла в сила на 07.06.2017 г., му е
1

наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, с отложено
изпълнение по чл. 66 от НК с 3-годишен изпитателен срок. Не е реабилитиран
към момента на инкриминираното деяние.
На 14.07.1998 г. подсъдимият е издържал изпит за категория „В“.
Той е многократен нарушител на ЗДвП, отнемани са му контролни
точки, но никога не е губил всичките.
На 29.11.2010 г. му е издадено СУМПС № *********, валидно до
29.11.2020 г.
На 19.06.2020 г. извършва административно нарушение за неспазване
на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което му е съставен АУАН № GA / 256754 от
същата дата, на ОДМВР-Видин. Въз основа на този АУАН е издадено
Наказателно постановление № 20-0953-001025/10.02.2021, връчено му на
22.02.2021 г., с което на подсъдимия е наложено административно наказание
по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца и глоба 200 лева. Наказателното постановление е обжалвано и влязло в
сила на 17.02.2022 г.
Междувременно, в срока за обжалване, е изтекъл срокът на СУМПС №
********* и на 31.05.2021 г. на подсъдимия е издадено ново СУПМС №
********* с валидност до 31.05.2031 г. Нямало е пречка за това, както е
нямало пречка да му бъде предаден документът, защото НП от ОДМВР-Видин
не е било влязло в сила.
След като на 17.02.2022 г. влиза в сила наказателното постановление от
Видин, наложеното с него наказание от 6 месеца „лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство“, е подлежало на изпълнение. По
силата на чл. 190, ал. 2 от ЗДвП наказанието тече от датата на изземване на
свидетелството за управление, а не от датата на влизане в сила на
наказателното постановление.
На 22.03.2022 г. с цел да избегне изземването на СУПМС № *********
и да осуети изпълнението на наказанието по НП № 20-0953-001025/10.02.2021
подсъдимият декларира, на осн. чл. 8, ал. 2 от Закона за българските лични
документи, невярното обстоятелство, че „Пътувайки/прибирайки се към
България от Англия, някъде съм загубил един „визитник“, където си държах
шофьорската книжка, една дебитна карта и др. визитки и контролния
талон“. Декларира също така знание, че СУПМС № ********* ще бъде
обявено за невалидно.
Същият ден 22.03.2022 г. подава заявление за издаване на дубликат на
„изгубеното“ СУМПС, но не плаща дължимата държавна такса от 50 лева и
дължимите към онзи момент глоби в общ размер на 600 лева, каквото е било
изискването на чл. 159, ал. 2 от ЗДвП, преди разпоредбата да бъде обявена за
противоконституционна с РКС № 6/2023, ДВ, бр. 59 от 2023 г. Причината да
не плати държавната такса и глобите е в намерението му преписката да бъде
прекратена и изобщо да не му се издава дубликат, тъй като е предупреден от
КАТ-Русе, че с издаване на дубликата същият ще бъде иззет за изпълнение на
2

наказанието от 6 месеца лишаване от право да управлява МПС по
наказателното постановление от Видин. Намерението му се реализира и
дубликат не е издаден.
На 25.05.2022 г. подс. З.И. управлява МПС в гр. Русе, за което му е
съставен АУАН № 135079 за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП с
фактическо обвинение, че „Управлява МПС със СУМПС, което е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. В достоверната
част от обясненията си пред съда подсъдимият казва, че не е представил на
полицаите „изгубеното“ СУПМС № *********, което се потвърждава от
липсата му в реквизита на АУАН-а за иззетите доказателства.
Въз основа на този АУАН е издадено Наказателно постановление № 22-
3393-000287/16.06.2022, връчено на 08.07.2022 г., с което на подсъдимия е
наложено административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за
управление на МПС със СУМПС, което е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. Наказателното постановление влязло в
сила на 23.07.2022 г.
На 16.11.2022 г. в 08,00 часа по магистрала А6 в Германия подсъдимият
управлява автомобил с британски рег.№ ************, когато бива спрян за
проверка от тамошните полицейски органи. Легитимира се пред тях с
„изгубеното“ СУПМС № *********. Германските полицаи установяват, че
документът е обявен за международно издирване от сектор Пътна полиция
Русе и чрез Бюро СИРЕНЕ-Германия изпращат информацията до КАТ-Русе,
която постъпва на 20.01.2023 г. ведно със снимка на документа. За него става
ясно, че не е иззет от чуждестранните власти, а е върнат на подсъдимия.
На 20.07.2023 г. около 16,15 часа подс. И. управлява лек автомобил
марка „Мерцедес“, с регистрационен номер **************** в с. Коларово,
обл. Силистра, по ул. „Витоша“, когато бива спрян за полицейска проверка от
свидетелите В.Г и Е.А., и двамата служители в РУ на МВР-Тутракан на
длъжност младши полицейски инспектори. На тях подсъдимият не представя
СУМПС, казвайки им, че е откраднато. Те му съставят АУАН с бл.№ 175138 от
20.07.2023 г.
Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено
установена след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства и доказателствени средства. В т.ч. обясненията на
подсъдимия, направените самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК за фактите и
обстоятелствата, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Писмените доказателствени средства, събрани на ДП – протоколи за разпит на
свидетелите В.Г и Е.А. (л. 20-23), протокол за разпит на обвиняемия (л. 33-34),
както и другите писмени доказателствени средства, събрани на ДП, имащи
значение за изяснявана на обстоятелствата по делото, в т.ч. постановление за
образуване на ДП (л. 2), постановление за привличане в качеството на
обвиняем (л. 32), автобиография и декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на подс. И. (л. 35); справка картон на водача
3

(л. 6-10); АУАН № 175138 (л. 11); НП от 16.06.2022 (л. 13); АУАН № 135079 (л.
14); справки за лице АИС „БДС“ (л.16-17). Събраните на съдебното следствие
писмени доказателствени средства: справка в НБД „Населене“ (л. 59-60);
Удостоверение рег.№ 108500-12130/31.05.2024 на ОДМВР – сектор „Пътна
полиция“ Русе (л. 66); Справка за съдимост, вкл. от ЦАИС „Съдебен статус“
за осъждане в чужбина (л. 67-68); материали, постъпили по съдебна поръчка
от Германия с вх.№ 5763/28.11.2024 за осъждане на подсъдимия за данъчно
престъпление (укриване на акциз) с Присъда от 01.03.2021 г. по дело № 23 Cs
609 Js 30616/20 на Районен съд Регенсбург, в сила от 07.04.2021, с която му е
наложено наказание 6000 евро, изпълнено изцяло чрез плащане на 03.09.2024
г. (л. 101-111); Протокол № 46/26.01.2024 по ч.н.д.№ 24/2024 на ОС-Русе (л.
112-116); ЗППАМ № 23-0362-000140/20.07.2023 (л. 117); Справка за
нарушител/водач (л. 135-139); писмо изх.№ 108500-1881/23.01.2025 на
ОДМВР – сектор „Пътна полиция“ Русе, вх.№ 495/28.01.2025 с приложени
заявления от 27.11.2023 и 22.03.2022 г. за издаване дубликати на СУМПС и
приложения, сред които Декларация от 22.03.2022 по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД,
справка от АИС „Български лични документи“ и писмо рег.№ В-
1519/20.01.2023, УРИ 6212р-1627/20.01.2023 на ДМОС (л. 159-187); писмо
със справка от ОДМВР – сектор „БДС“ изх.№ 336р-2766/27.01.2025, вх.№
530/30.01.2025 с двете декларации (л. 189-193).
Съдът намира, че са спазени всички процесуални правила при
събирането на доказателствата на досъдебното производство.
Спорните обстоятелства от фактическа страна са две: първото, изгубил
ли е подсъдимият СУПМС № *********; второто, реабилитиран ли е към
момента на деянието.
Обясненията на подсъдимия са средство за защита и източник на
доказателства. Защитна е тезата му, че е изгубил СУПМС № ********* и
никога не го е намирал. Тя се опровергава от факта, че на 16.11.2022 г. е
използвал точно този документ за самоличност, за да се идентифицира с него
пред германските полицаи. Скорошното му „изгубване“ след влизане в сила на
Наказателното постановление № 20-0953-001025/10.02.2021 на ОДМВР-
Видин и невярното твърдение пред съда, че никога не е намирал СУПМС №
*********, въпреки конкретиката във въпросите на съда в тази насока,
доказват, че подсъдимият никога не е губил документа за самоличност, а е
целял да не бъде приведено в изпълнение наказанието „лишаване от право да
управлява МПС“, за което е бил уведомен (последното се установява и от
писмото на КАТ на л. 159). Със същата цел не е платил държавната такса и
глобите в общ размер на 650 лева за издаване на дубликат, разчитайки че само
след шест или максимум девет месеца от влизането в сила на наказателното
постановление, административното наказание няма да може да бъде
изпълнено на осн. чл. 82, ал. 1, буква „б“ или ал. 3 от ЗАНН. Последното се
потвърждава в писмото от КАТ на л. 159 гръб. Глобите от 650 лева не са били
непосилни за плащане от подсъдимия, щом признава, че след декларирането
на документа за изгубен многократно е пътувал зад граница. За тази цел са
4

необходими средства, значително надвишаващи сумата от 650 лева, което
значи, че ги е имал. Следователно опровергава се обяснението му, че не е
разполагал с пари, за да плати глобите и таксата за издаване на дубликат на
СУМПС.
Подсъдимият е осъждан на пробация със Споразумение №
50/07.04.2009 г. по НОХД № 156/2009 на ОС-Русе. Изтърпял наказанието на
16.11.2010 г., но в 2-годишния срок по чл. 88а, ал. 1 във вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 от
НК (който се прилага в случая като по-благоприятен за осъдения, вместо 3-
годишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК), а именно на 12.11.2012 г. извършил
умишлено престъпление, за което с влязла на 07.06.2017 г. изменена Присъда
№ 47/10.12.2015 по НОХД № 329/2015 на ОС-Русе, му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което било
отложено по чл. 66 от НК с 3-годишен изпитателен срок. Тъй като се касае за
общ рецидив между двете осъждания, реабилитацията по чл. 86, ал. 1 от НК за
второто осъждане с изтичането на изпитателния срок е неприложима. Този
извод следва от чл. 86, ал. 2 от НК, който гласи, че реабилитация по право не
настъпва за престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било
веднъж реабилитирано; и от аргумент за по-силното основание, такова лице
не може да бъде реабилитирано по право (чл. 86), щом е извършил деянието
преди още да е било реабилитирано за предходно осъждане. Ето защо, за
подсъдимия е приложим 5-годишният реабилитационен срок по чл. 88а, ал. 1
във вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК, който обаче започва да тече от изтичането на
изпитателния срок, съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК. Последният е изтекъл на
07.06.2020 г., а петгодишният срок за реабилитация изтича на 07.06.2025 г.
Деянието, за което е повдигнато настоящото обвинение, е извършено на
20.07.2023 г. Ето защо, неоснователно е становището на защитника, че
подсъдимият е бил реабилитиран към момента на деянието.
Останалите фактически положения, които съдът приема за установени,
следват пряко от писмените доказателствени средства, които ги обективират,
същите са безспорни.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Подсъдимият е осъществил описаното в обвинителния акт деяние: на
20.07.2023 г., в с. Коларово, общ. Главиница, обл. Силистра, управлявал по ул.
„Витоша“ лек автомобил марка „Мерцедес“, с регистрационен номер
******************* без да притежава свидетелство за управление на
моторно превозно средство, като това се случва в едногодишния срок от
наказването му по административен ред с Наказателно постановление № 22-
3393-000287 от 16.06.2022 г., издадено от Началника на РУ – Русе към ОД на
МВР – Русе, влязло в сила на 23.07.2022 год., за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление.
Престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е умишлено, на формално
извършване. За него не се предвижда настъпването на съставомерни
5

общественоопасни последици извън засягането на непосредствения обект на
престъплението, а именно обществените отношения свързани с
осигуряване безопасността в транспорта, чрез недопускане да управляват
моторни превозни средства лица без необходимото право за това, което те
следва да удостоверяват с наличие на свидетелство за управление,
съответстващо на категорията на управляваното МПС.
Субект на това престъпление е всяко наказателноотговорно лице, което
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство –
изобщо или за категорията на управляваното от него МПС, с изтекъл
административен срок на валидност, или което му е отнето със ЗППАМ по чл.
171 от ЗДвП, или е загубило правоспособност поради отнемане на всички
контролни точки.
От обективна страна престъплението следва да е осъществено с
действие, изразяващо се в управление на МПС.
Другият признак от обективна страна е наличието на наказание,
наложено на подсъдимия по административен ред, за това, че е управлявал
МПС без съответно свидетелство за управление.
Третият признак от обективна страна е управлението на автомобила, за
което деяние се повдига наказателно обвинение на подсъдимия, да е в
едногодишния срок от наказването му по административен ред.
От субективна страна престъплението трябва да е извършено виновно
от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, което означава да е
съзнавал: че е наказан по административен ред по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП;
да продължава да няма свидетелство за управление на МПС; и да съзнава
общественоопасния характер на деянието си.
В случая не е налице престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като
деянието на подсъдимия не засяга непосредствения обект на
престъплението.
Обществената опасност на деянието по чл. 343в, ал. 2 от НК произтича
от липсата на качества и умения за управление на моторно превозно средство
– дефицити, пряко рефлектиращи върху сигурността на транспорта. Затова,
като източник на повишена опасност, правото за управление на МПС се
придобива след изпълнение на редица изисквания. Водачът трябва да е
преминал обучителен курс и изпит, да е физически и психически годен, да не
загубил уменията си. За тази цел свидетелството за управление на МПС се
издава, след като се удостовери положеният изпит и се представи медицински
документ; а заради възможността за промени във физическото и психическо
здраве, СУМПС се издава за определен срок, след който подмяната му, или
дори подмяната в срока на валидност на предходно СУМПС, изисква
представянето на нов медицински документ – арг. чл. 13, ал. 1, т. 3 във вр. чл.
15, алл. 2 от НАРЕДБА № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване
на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, за разлика от издаването на дубликат на
6

СУМПС, който се издава със срока на валидност на изгубеното,
откраднатото или повреденото СУМПС – по аргумент от обратното на чл.
16, ал. 2, изр. 2 от същата Наредба.
Отнемането на всички контролни точки води до загуба на
правоспособност, съгласно чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Точки се отнемат при някои
нарушения на ЗДвП, които по правило винаги са свързани с опасност за
транспорта. В предвидените по чл. 171, т. 1 от ЗДвП случаи се налага
принудителната административна мярка „временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство“ с цел за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата.
Общото между всички тези хипотези е, че на водача или никога не е
издавано СУМПС, поради начална липса на условията за това, или
впоследствие, след като му е издадено такова, са настъпили обстоятелства,
водещи до загубата на правото да управлява МПС, поради загубване на
условията да продължи да притежава СУМПС или да не му бъде подменено
същото. Ето защо, притежаването на свидетелство за управление на МПС за
съответната категория, в срок на валидност, удостоверява наличието на
условията, необходими за безопасното управление на МПС, а
непритежаването, обратното – не ги удостоверява.
При извършването на административния контрол по ЗДвП няма
значение коя е хипотезата измежду изброените водачът да не притежава
СУМПС за категорията на управляваното от него МПС, което да е в срок на
валидност. Административната санкция по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП обхваща
всички хипотези, включително управлението на МПС, когато СУМПС е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Тази
санкционна хипотеза е необходима, за да облекчи административния контрол,
ангажирайки отговорността на водачите на МПС да са изрядни в изискванията
за документална обоснованост на правото, което упражняват.
Последователна е практиката на Върховния касационен съд, че ако към
момента на деянието подсъдимият фактически не притежава документ,
удостоверяващ неговата правоспособност за управление на моторно превозно
средство, но тя му е била призната и не е била изгубена по предвидения в
закона ред, то той не следва да носи отговорност по чл. 343в, ал. 2 от НК,
макар формално да е изпълнен обективният състав на престъплението, както е
в случая. Подсъдимият З.И. е управлявал на 20.07.2023 г. МПС, без да
притежава валидно СУМПС, в едногодишния срок от наказването му за
същото деяние по административен ред с Наказателно постановление № 22-
3393-000287/16.06.2022, влязло в сила на 23.07.2022 г. Но той е наказан по
административен ред за това, че свидетелството му за управление е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. В конкретния
случай се изясни, че подсъдимият е декларирал невярното обстоятелство, че е
изгубил СУПМС № ********* и умишлено не е предприел необходимите
действия да подмени същото или да се снабди с дубликат, каквато
7

възможност е имал, понеже административният срок на „изгубения“
документ е бил до 31.05.2031 г. По тази причина не му е издаден документ,
но това няма значение за наказателната отговорност, щом невалидността се
дължи на обстоятелството, че удостоверителният документ е обявен за
изгубен. Обществената опасност на деянието, като обективно свойство на
престъплението, се съдържа във всички изброени хипотези на на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП, но не и в последната – когато свидетелството е „обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено“. Ненадлежната
легитимация на водачите на моторни превозни средства в този случай засяга в
по-малка степен обществените отношения, тъй като уязвява само
административната им рамка, поради което законодателят не и е отредил
̀
санкция по НК – така в Решение № 227 от 15.11.2017 г. на ВКС по н. д. №
762/2017 г., II н. о., НК и цитираните в него Решение № 40 от 22.04.2015 г. по
н.д. № 1784/2014 г., трето н.н. на ВКС, Решение № 44 от 19.02.2013 г. по н.д.
№ 2161/2012 г., първо н.о. на ВКС, Решение № 211 от 28.10.2016 г. по нд №
724/2016 г., второ н.о. на ВКС, Решение № 588 от 20.01.2009 г. по нд №
570/2008, второ н.о. на ВКС.
С оглед на изложеното дотук, деянието на подсъдимия, за което му е
повдигнато обвинение е несъставомерно по чл. 343в, ал. 2 от НК, тъй като не
засяга непосредствения обект на защита по Раздел II „Престъпления по
транспорта“ на Глава единадесета „Общоопасни престъпления“ на НК, поради
което следва да бъде оправдан, на осн. чл. 304, пр. последно от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, разноските в производството
остават за сметка на държавата.
Член 301, ал. 4 от НПК задължава съда в случая да се произнесе дали
извършеното деяние съставлява административно нарушение и ако е така, на
осн. чл. 305, ал. 6 от НПК, да му наложи предвиденото в закона
административно наказание.
Деянието на подсъдимия напълно покрива хипотезата на чл. 177, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП – тъй като е управлявал МПС, когато свидетелството му за
управление е обявено за невалидно, тъй като е изгубено. Освен това
административното нарушение е извършено в едногодишния срок от
влизането в сила на наказателно постановление, с което на подсъдимия е
наложено наказание за същото по вид нарушение - § 6, т. 33 от ЗДвП.
Съгласно чл. 177, ал. 5 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказанието за повторно
извършеното административно нарушение е от 300 до 1500 лева.
Подходящото наказание за подс. И. е 1500 лева. Максимумът се налага,
защото деянието му в условията на повторност на 20.07.2023 г. е второ.
Първото, за което има данни да е извършено също в условията на повторност,
е в чужбина на 16.11.2022 г. в 08,00 часа по магистрала А6 в Германия, когато е
управлявал автомобил с британски рег.№ ************, но за него не е
санкциониран. Другото отегчаващо вината обстоятелство е фактът на
невярното деклариран на СУПМС № ********* с цел да избегне
8

изтърпяването на административно наказание, след което е продължил да
ползва документа за самоличност в Германия, за да се легитимира пред
полицейските органи с него. Наред с тези отегчаващи вината обстоятелства
съдът съобразява множеството административни нарушения по ЗДвП на
подсъдимия, които го характеризират като особено опасен водач на МПС.
Доказателство за последното е осъждането му по Споразумение №
50/07.04.2009 г. по НОХД № 156/2009 на ОС-Русе – за причиняване на смърт
по непредпазливост при управление на МПС, вследствие на нарушаване
правилата за движение по пътищата. Очевидно административните наказания
с по-ниска степен на засягане на имуществената сфера на подсъдимия нямат
поправителен и превъзпитателен ефект за него. Ето защо, съдът няма
аргумент, с който да наложи по-нисък размер на административно наказание
„глоба“.
За невярното деклариране на „изгубеното“ СУМПС съдът в
настоящото производство не може да преквалифицира обвинението по чл.
313, ал. 1 от НК, както не може и да наложи административно наказание по
81, ал. 2, т. 4 от Закона за българските лични документи за това, че
подсъдимият е декларирал български личен документ за изгубен, а се
установява, че е продължил да го използва (в Германия), тъй като за нито едно
от тези деяния няма изложени обстоятелства в обвинителния акт.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд постанови
присъдата.

Районен съдия и председател на съдебния състав:
9

Номер на акта:	2
Дата:	26 февруари 2025 г. (в сила от 19 юни 2025 г.)
Съдия:	Огнян Кирилов Маладжиков

Дело:	20233430200271
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 ноември 2023 г.

Присъда по НОХД №271/2023 на Районен съд - Тутракан

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите