№ 145
гр. Варна, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Магдалена Кр. Недева
Д. Д. Митева
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20243001000345 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от С. Й. А. срещу решение №
10/12.01.2024г. постановено по гр. д. № 333/2022г., по описа на ОС – Разград в
частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск за осъждането на ответника
„ДЗИ — ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, гр. София да й заплати сумата от
250 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди — болки и страдания от смъртта на нейния брат Н Й.
Н., починал при ПТП на 08.10.2020 г., причинено от водача на застрахования
при ответника товарен автомобил. Въззивницата намира решението в
обжалваната му част за неправилно и необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Счита, че по
делото са налице всички предпоставки от фактическия състав за ангажиране
отговорността на застрахователя по предявения иск по чл. 432 КЗ, вр. чл. 45,
вр. чл. 86 ЗЗД - застрахователно събитие, претърпени неимуществени вреди,
както и причинно - следствена връзка между претърпените вреди и загубата
на брат й Н Й. Н.. Навежда оплаквания, че съдът не е съобразил и отчел, респ.
не е изложил мотиви по отношение на всички релевантни факти и
1
обстоятелства по предмета на спора, които са установени по делото. Излага
съображения за доказаност на дълбоките и непоправими душевни болки и
страдания, преживени от нея вследствие загубата на брат й, на по-силния
интензитет на негативните емоционални, физически и психически
преживявания от обикновените. Твърди неправилно приложение на нормата
на чл. 52 ЗЗД, при несъобразяване практиката на ВКС и ВС. Приетото по
делото заключение на СПЕ безспорно е доказало изживените от нея морални
болки и страдания в следствие на загубата й, което заключение, ако беше
задълбочено обсъдено, щеше да доведе до извода за основателност на
претенцията й. Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено, като
вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което
предявеният иск да бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на дължимите
разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Постъпила е и въззивна жалба от ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД срещу
същото решение, но в частта в която дружеството е осъдено да заплати: 1) на
ищците Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. сумите от по 166 000 лв. на всеки от тях
за смъртта на техния баща Н Н.; 2) на Н. Н. Й. и на М. Н. Й. над 40 000 лв. до
присъдените от по 130 000 лв. на всеки от тях за смъртта на тяхната майка Н Н
и 3) на М. и на Ю. А.и сумите от по 99 000 лв. на всеки от тях за смъртта на
техния син Н Н., ведно със законната лихва върху посочените суми от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението, както и в частта за разноските. Въззивникът намира
първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно и
необосновано като постановено при допуснати нарушения на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Присъдените обезщетения намира за завишени по размер и несъответни на
критерия за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД. Излага съображения за това,
че съдът е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, постановявайки решението си
при липса на мотиви относно преценката на всеки един от релевантните за
спора факти, при определянето на конкретния размер на обезщетение, като не
е извършил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства.
2
Позовава се на съдебната практика обективирана в решение № 215 от
03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015 г. на ВКС, I ТО, и цитираното в него ППВС
№ 4/1968г. Навежда доводи и за несъобразяване с практиката на съдилищата
по сходни случаи, както и оплаквания за допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на съдопроизводствените правила при определяне на обема на
претърпените неимуществени вреди, позовавайки се на изначално неправилно
допуснати СПЕ с оглед обстоятелството, че в исковата молба не се съдържат
твърдения за патологични изменения в психиката на ищците, установени с
надлежна медицинска документация. Всички изготвени по делото и оспорени
СПЕ намира за такива с идентично съдържание, без налична медицинска
документация, с изложени общотеоретични постановки, валидни за всички
хора, претъпели и изживели неочаквана загуба на близки хора. Още повече че
и самият експерт заявява, че заключенията са изготвени въз основа на данни
от ищците, без да му е представяна медицинска документация, нито
доказателства за предприемано лечение. Намира за неправилен и извода на
съда за съответност на присъдените обезщетения на икономическите условия
в страната към 2020 г. Навежда оплаквания и по отношение изводите на съда
за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалите, както и за нарушение на процесуалния закон при оставянето без
уважение на искането му за назначаване на повторна КСМАТЕ. Моли съда да
отмени обжалваното решение в съответните му части и вместо него да
постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове в
обжалваните части. Претендира разноски.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваната част като
правилно и законосъобразно.
Предмет на настоящото производство е и постъпилата частна жалба с
вх. № 1870/10.04.2024 г. по вх. рег. на РОС, подадена от ДЗИ „Общо
Застраховане“ ЕАД, чрез адв. Д., срещу постановеното по гр.д. № 333/2022 г.,
по описа на РОС определение № 155/21.03.2024 г., с което съдът е оставил без
уважение искането на дружеството за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Частният
жалбоподател счита определението за неправилно и необосновано, като
постановено при допуснати нарушения на материалния закон и съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Според него дължимите на
3
процесуалните представители на ищците адвокатските възнаграждения следва
да се определят при съобразяване на съотношението между цената на иска и
уважената/отхвърлената част от него, а не при съобразяване само на
уважената част, като без значение е факта дали оказаната правна помощ е
възмездна или безвъзмездна. Касае се за отношения между адвокат и клиент и
няма основание това да рефлектира по какъвто и да било начин на насрещната
страна в производството. Същевременно отговорността за разноски на
насрещната страна е с едно и също съдържание, независимо дали същата бива
осъдена да заплати разноски за платена или за безплатно оказана адвокатска
защита. Счита, че обжалваното определение е постановено в отклонение на
константната съдебната практика на ВКС, обективирана в определение № 188
от 10.05.2021 г. по ч. т. д. № 2193 / 2020 г. по описа на ВКС, I ТО, определение
№ 492 по ч. гр. д. № 138/2019 г. по описа на ВКС, I ТО, определение № 54 по
ч. гр. д. № 84/2019 г. по описа на № IV ГО, ВКС и др., съгласно която размерът
на дължимото адвокатско възнаграждение при оказана безплатна помощ също
се определя при съотношение между цената на иска и отхвърлената/уважената
част от него. Ето защо, намира, че при частично уважен иск възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 ЗА следва да се определи въз основа на цената на предявения
иск по реда на НМРАВ, като така изчисленото минимално възнаграждение се
редуцира съразмерно на уважената (респ. отхвърлената, съобразно
процесуалното качество на представляваната страна) част от иска. С
обжалваното определение първоинстанционният съд е изчислил дължимите
адвокатски възнаграждения единствено при съобразяване на присъдените
суми по всеки иск, без да се държи сметка за отхвърлените части от тях.
Счита, че в настоящия случай общо възнагражденията за оказана безплатна
адвокатска помощ по всичките искове на Н., Н., М., М. и Ю. следва да
възлизат на 55 029,60 лв. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
определите адвокатските възнаграждения за оказана безплатна адвокатска
помощ при съобразяване на цените на предявените искове и уважените части
от тях.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от Н. Н. Й., Н.
Нестеров Й., М. Н Й., М. Н. А., Ю. А. А. и С. Й. А., чрез пълномощника им
адв. С., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Иска се от съда същата да бъде оставена без уважение, респ. обжалваното
определение да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и
4
обосновано.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено
следното :
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.
Първите трима ищци Н. Н. Й., Н. Н. Й. и М. Н. Й. претендират
присъждане на обезщетение за претърпените от тях болки и страдания от
загубата на техния баща и наследодател Н Н. в размер на по 316 000 лв. за
всеки, съставяща горница над определеното от застрахователя обезщетение
от 84 000лв. Ищците Н. и М. Й.и претендират обезщетение от по 280 000лв,
представляващо горницата над определеното от застрахователя обезщетение
за търпените от тях болки и страдания от смъртта на тяхната майка Н Н в
размер на по 120 000лв. Ищците М. Н. А. и Ю. А. А. , като родители на
починалия Н Н. претендират за всеки един от тях по 179 000 лв., която сума
представлява разликата между заявеното в размер на 250 000 и определеното
от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди в размер на 71 000
лева. Ищцата С. Й. А., сестра на починалия Н Н., претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 250 000 лева. По всички искове се иска
присъждане на законната лихва, считано от деня на предявяване на исковата
молба /06.12.2022 г./ до окончателно изплащане на задължението.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от
фактическа страна, че процесното ПТП е осъществено на 08.10.2020г. на
08.10.2020 година около 12:00 часа на път I-2 /Е70/ (гр. Разград – гр. Русе), км.
60+230, в близост до с. Осенец между товарен автомобил, състав – товарен
автомобил „Мерцедес“, модел „Актрос“, с регистрационен номер Н3574 ВМ,
с прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD” с рег. № Х ХХХХХ ХХ,
собственост на „Примекс Логистик“ ЕООД, управляван от Г К М, който
товарен състав е застрахован при ответника и лек автомобил марка „Опел“,
модел „Фронтера“ с рег. № Х ХХХХ ХХ ВР, собственост на пострадалия Н Н.
и управляван от него.
В резултат на настъпилото ПТП водачът на лекия автомобил „Опел
Фронтера“ Н Н. и возещата се на предната седалка Н Н са получили травми,
несъвместими с живота, от които са починали.
По случая е образувано НОХД № 39/2021 г. по описа на Окръжен съд -
Разград, приключило с влязла в сила на 06.01.2022 г. присъда № 11/27.04.2021
5
година, с която Г К М е признат за виновен за това, че на 08.10.2020 г., като
водач на МПС, при управление на товарен автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“ и прикачено към него полуремарке марка „Кроне SD“, по
път 1-2 (гр. Разград - гр. Русе), при км 60+230, е нарушил правилата за
движение по чл. 16, ал. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и в зоната на
действие на знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от
означената“, с който е въведено ограничение на скоростта от 70 км/ч, като
управлявал МПС със скорост 89 км/ч и по непредпазливост е причинил
смъртта на Н Н. и Н Н, осъществявайки от обективна и субективна страна
състав на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 3, буква „6“, предл. 1 във вр.
ал. 1, буква „в“, във вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което му е наложено и
съответното наказание.
Безспорна е и твърдяната родствена връзка на всеки от ищците с
починалите в произшествието Н Н. и Н Н, както и обстоятелството, че
гражданската отговорност на виновния водач Мюмюн е застрахована при
ответното застрахователно дружество.
Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички
предпоставки от фактическия състав за ангажиране отговорността на
застрахователя за възстановяване на претърпените от ищците неимуществени
вреди в резултат на процесното ПТП – болки и страдания от смъртта на
техния баща, син, респ. – брат Н Н. и майка на втория и третия ищец Н Н –
виновно и противоправно поведение на застрахования водач, вреди под
формата на причинени болки и страдания и причинно следствена връзка
между деликта и понесените вреди.
Основният спорен между страните въпрос касае размера на дължимите
застрахователни обезщетения, както и наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия водач Н. поради управление
на автомобила с превишена скорост. В тази връзка съдът съобрази следното :
Размерът на дължимите застрахователни обезщетения следва да бъде
определен съобразно критерият за справедливост, установен в нормата на
чл.52 ЗЗД и задължителната и актуалната застрахователна съдебна практика.
В тази връзка съдът следва да съобрази т.2-ра на ППВС No 4/68г., в която са
дадени 3 задължителни указания по приложението на чл.52 ЗЗД за изясняване
на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в
6
посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които
това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта,
характерът на увреждането, произтичащите от него физически и
психологически последици за увредените лица, възраст на пострадалия,
социално положение, които решаващият съд е длъжен не само да посочи, но и
да ги прецени в тяхната съвкупност. /Така решение No 93 от 23.06.2011 г. на
ВКС по т. д. No 566/2010 г., II т. о., ТК и решение No 111 от 1.07.2011 г. на
ВКС по т. д. No 676/2010 г., II т. о., ТК/.
Прилагането на тези критерии в процесния случай налага следните
фактически и правни изводи :
По иска на Н. Н., Н. Н. и М. Н. за обезщетение за смъртта на техния
баща Н Н.:
Н., на 14 години към датата на ПТП, е осиновен от пострадалия Н Н. и
отгледан като собствен син от него и фактическата му съпруга Н Н от 4-5
годишна възраст с помощта на бабата и дядото по бащина линия. От
заключението на СПЕ се установява, че между ищеца Н. и загиналите в ПТП Н
и Н е била създадена връзка като между родители и рождено дете – Н.
възприемал Н като роден баща, а кака си Н наричал „мама“, тя играела ролята
на заместващ обект /поради отсъствието на рождената му майка/ за него.
Изпитвал към тях дълбока привързаност, чувство на любов и благодарност.
След инцидента изпаднал в отчаяние и дълбока тъга, преживял отново
загубата на рождения си баща, усещал се изоставен, беззащитен, безсилен да
промени ситуацията, проявил средна депресивна симптоматика и средна
степен на невротизация на личността, преживявал тревожност и недоверие,
очаквал да се случи нещо лошо, загубил спокойствието си и предвидимостта
на съществуването си, както и обекта на подражание и идентификация в
лицето на баща му, проявявал неочаквани изблици на тъга и раздразнение,
както и безпокойство в резултат на объркване и неувереност в себе си и
бъдещето си.
Ищците Н. Н., 18 годишен към 08.10.20г., и М. Н., на 13 години и 10
месеца към датата на ПТП, загубили и двамата си родители. Според в.лице от
СПЕ загубата имала опустошително отражение върху психиката, съзнанието
и поведението на Н.. Той бил сломен, изпаднал в отчаяние, имал склонност
7
към изолация, изборност на контактите, затвореност и несподеляне- трудно
допускане на останалите до вътрешните си преживявания. При него травмата
довела и до създаване на интимна връзка и обвързване, с цел търсене на
допълнителна подкрепа и сигурност в тежкия момент, т.е. задействан е бил
защитният механизъм на обектно изместване поради невъзможност да изрази
любовта и привързаността си към основния човек или обект – майката. И при
него се наблюдава латентна тревожна симптоматика и страхови изживявания,
неспокоен и непълноценен сън, вътрешно напрежение и безпокойство. Почти
същото опустошително въздействие е оказала загубата на родителите и върху
ищцата М. Н.. При нея е настъпила двойственост в поведението, която се
изразява от една страна в зависимо от другите поведение, а от друга страна –
стремеж да покаже колко е силна и зряла, както и да постигне отлични
резултати в училище. Проявява силен стремеж да избяга от негативните
преживявания чрез отричане, откъсване от действителността и бягство в
деструктивни модели на поведение като изолация, регрес в поведението,
развиване на материализъм и липса на мечти – песимизъм. Компенсаторният
механизъм при нея се изразява в опити да замести емоционалното си
страдание с материални вещи и придобивки и стремеж към доминиране.
Разпитаните по делото свидетели са от близкия родствен кръг на
ищците и загиналите в ПТП Н и Н. Техните показания за отражението на
смъртта на родителите върху психиката и поведението на ищците Н., Н. и М.
са сходни и основно в гамата на негативните емоции и преживявания. Според
свидетелката П Н – леля на покойния Н и ищцата С. Й. и сестра на М. А.
покойните Н и Н живеели заедно с децата си и неговите родители в един двор
в две къщи, като се разбирали изключително добре. Смъртта се отразила
много тежко както на децата, така и на неговите родители. Направили голям
паметник на Н, редовно посещавали гроба му. М М, която помага на
семействата в чистене, готвене, пране сочи в показанията си, че след загубата
на Н и Н всички станали много затворени, често плачели, децата стояли в
стаите си, както и бащата на Н, който не искал да говори с никого, но
споделил с нея, че често сънува починалите и все едно вижда катастрофата.
Според свидетеля Н. Х., син на С. Й., внук на М. и Ю. А.и и първи братовчед
на тримата ищци Н., Н. и М. катастрофата се отразила зле на всички, били
стресирани, депресирани. Свидетеля лично водел на психолог ищцата М.,
която не излизала често, ходела на училище сама и се прибирала сама и била
8
затворена.
При определяне размера на застрахователното обезщетение на Н., Н. и
М. Н.и съдът съобразява и периода на възстановяването им от получените
психотравматични увреждания и прогнозата за тяхното отзвучаване. Според
в.лице Т К негативните емоции са били най-силни непосредствено след
произшествието, но персистират и към момента на провеждане на
експертизата. Липсват основания да се приеме, че тези влияния ще отслабнат
в бъдеще. Дори напротив – според научните проучвания по-краткосрочните
последици върху психиката на опечалените деца са лоши предвестници за по-
дългосрочни въздействия. Следва да бъде съобразена внезапността на
загубата, възрастта на ищците, свързана с обстоятелството, че от ранна
възраст до края на живота си остават лишени от подкрепата и грижата на най-
близките им хора в стресови и трудни моменти, от основната опора в живота
им, от модел на подражание, от сигурност и защита, както и от
необходимостта от включване на защитни механизми за справяне за
неопределен период от време.
Съдът е длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция
при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки
икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието,
размерът на минималната РЗ за 2020г. – 610лв, лимитите на застрахователно
покритие на ЗЗ „ГО“ на автомобилистите, които след 2018г. съгласно чл.492
КЗ за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане за всяко
събитие са 10 420 000лв, които лимити обаче са само ориентир, но не и
самостоятелен критерий при определяне на обезщетението /реш.23/25.03.14г.
по т.д. № 11154/13г., второ т.о. на ВКС и реш. 157/28.11.14г. по т.д. №
3040/13г., второ т.о. на ВКС/, както и общественото възприемане на
справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен
еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на
застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите
през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане.
Съобразявайки всичко гореизложено, настоящият състав определя на
ищците Н., Н. и М. Н.и обезщетение за смъртта на техния баща Н Н. в размер
на по 250 000лв за всеки един и присъжда такова в размер на по 166 000лв за
всеки, след приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение от по
9
84 000лв за всеки, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от завеждане на исковата молба в съда - 06.12.2022г., така както е
поискано, до окончателното й изплащане.
На ищците Н. и М. Н.и се определя обезщетение за смъртта на тяхната
майка Н Н в размер на по 250 00лв за всеки един и се присъжда такова в
размер на по 130 000лв за всеки, след приспадане на изплатеното от
застрахователя обезщетение от по 120 000 за всеки, ведно със законната лихва
върху посочената главница, считано от завеждане на исковата молба в съда -
06.12.2022г., така както е поискано, до окончателното й изплащане.
По претенциите на М. Н. А. и Ю. А. А.:
Безспорно се установи по делото, че двамата родители са живеели в
един двор със семейството на своя син в сговор, разбирателство, взаимна
подкрепа и уважение до трагичния инцидент. Загубата на Н и Н оказала силно
негативно влияние върху съзнанието и поведението на М., като я е лишило от
усещането за жизнено благополучие. Загубила е смисъла на своето
съществуване, влошило се физическото и психическото й състояние,
започнала да изпитва страх и притеснения за близките си, тъга по загубата на
своето дете и тревожност по отношение на внуците й и техния живот без
родители. Ползвала е медикаменти против тревожност и се е консултирала с
психиатър. Според в.лице К последиците от психическата травма на родителя,
загубил своето дете, траят през целия му живот до неговата смърт и скъсяват
живота му. Механизмът за справяне в случая касае заместващата грижа за
внуците и тяхното добруване. Според експерта ищцата М. не разполага с
достатъчно ресурси за преодоляване на загубата и последиците от нея ще
останат до края на живота й. Така направените от експертизата изводи се
отнасят изцяло и за ищеца Ю. А.. Същият отказва да говори за травмата си,
което експертът определя като продължаващо въздействие върху
емоционалното му състояние. Преустановил е работата си във фирмата и я е
предоставил на един от внуците си. Съдът отчита и установеното от
експертизата обстоятелство, че и за двамата ищци загиналите Н и Н са имали
еднакво значение като родители на техните внуци, имали са и с двамата много
стабилна емоционална връзка. Поели са изцяло грижите за внуците си.
Следва да бъде съобразена и възрастта на ищците - 57 години за М. и
59 за Ю., в която все по-отчетливо започват да изпитват нужда от подкрепата
10
и съдействието на своите деца, в чисто битово, психологическо и
здравословно отношение.
Съобразявайки горното, икономическата конюнктура в страната към
момента на процесното ПТП и съдебната практика при сходни случаи съдът
определя обезщетение за двамата ищци М. Н. А. и Ю. А. А. в размер на по
170 000лв за всеки и присъжда такова в размер на по 99 000лв, след
приспадане на изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на по
71 000лв. за всеки, ведно със законната лихва върху посочената главница,
считано от завеждане на исковата молба в съда - 06.12.2022г., така както е
поискано, до окончателното й изплащане.
По претенцията на ищцата С. Й. А., сестра на починалия Н Н. :
Наличието на активна материалноправна легитимация по предявения
иск на тази ищца съдът преценява въз основа на заключението на СПЕ и
показанията на разпитаните по делото свидетели. Според експертизата
загубата на брат й и съпругата му са оставили дълбоко отражение върху
психиката, съзнанието и поведението й. Тази загуба е била възприета като
трайна, дълбока и непреодолима предвид близката родствена връзка и
изградените отношения на обич, подкрепа, разбирателство и взаимопомощ.
Засегнато е функционирането на ищцата към посока неспособност да изпитва
удовлетворение, удоволствие и да се радва на психично благополучие в
живота си. Появили са се клинични симптоми на депресия, тревожност и
негативна психосоматика. Преживяването е било шокиращо, отчайващо и
опустошително, сринало е до основи всичките й психически ресурси Освен
изградените хармонични отношения между брат и сестра, загубата за С. е
била тежка и въз основа на обстоятелството, че тя е разчитала на Н за
отглеждането на детето си, имала е с него и служебни отношения.
От свидетелските показания се установява, че С. се виждала често с
брат си, гостували са си, но не са живеели в едно домакинство, тежко е
понесла загубата му.
Ценени в своята съвкупност горните доказателства установяват
наличието на близка връзка между ищцата и нейния починал брат,
характеризираща се с любов, взаимно разбирателство и взаимопомощ.
Същата обаче и настоящият състав намира за нормална за съответната
родствена връзка, която не надхвърля обичайните според традиционните
11
ценности на българското семейство отношения и не се характеризира с по-
голям от обичайния интензитет и времетраене. Отсъстват конкретни
житейски обстоятелства, сочещи на изключителна привързаност. В резултат
на загубата ищцата е преживяла силни негативни емоции, болки и страдания,
които обаче въпреки внезапния си и опустошителен характер не водят до
извода за абнормно преживяване на подобен вид травми.
По изложените съображения съдът намира, че претенцията на ищцата
следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради управление на МПС с превишена скорост е
неоснователно. Заключенията на четирите експертизи, приети пред двете
инстанции, са еднозначно категорични, че ако пострадалият Н Н. беше карал
със 70 км/ч щеше да спре на шест метра преди мястото на удара в дясната
лента за движение, но и в този случай пак щеше да настъпи удар поради
продължаващото движение на ремаркето, който би бил челен, в цялата предна
част, а не страничен както в реалната ситуация. В този случай уврежданията
на загиналите биха били по-слабо изразени за механичната черепно-мозъчна
травма и вероятно за инерционната, но поради голямата кинетична енергия
водачът и пасажерът на предната дясна седалка биха получили съвкупни
несъвместими с живота увреждания, които да доведат до летален изход.
Според заключението на КАТМЕ, прието пред настоящата инстанция, при
хипотетичен сблъсък с разрешената за пътния участък скорост не би могло да
се изключи възникването на тежки животозастрашаващи увреждания или
последващи от тях усложнения за пострадалите. В този случай летален изход
не може да бъде изключен. Следователно с поведението си на пътя
пострадалият Н Н. не е допринесъл по никакъв начин нито за възникването на
ПТП, нито за собствената си и тази на Н Н смърт.
Ето защо определените от съда застрахователни обезщетения не следва
да бъдат намалявани.
Частната жалба на ДЗИ „Общо Застраховане“ ЕАД срещу
постановеното по първоинстанционното дело определение № 155/21.03.2024
г., с което съдът е оставил без уважение искането на дружеството за изменение
на решението в частта за разноските, е основателна. Размерът на дължимото
адв.възнаграждение на процесуалния представител на ищците се определя въз
12
основа на съотношението между цената на иска и уважената му част, а не
само върху уважената част. Изчислено по този начин на Адвокатско дружество
„Менко Менков и съдружници“, гр.София, п.к 1303, ул.Странджа № 4, ет.4 се
дължи възнаграждение съразмерно уважената част от исковете, както следва :
за процесуално представителство на Н. Н. Й. – 9 082,72лв вместо 11 290 лв.
/17 290/мин.размер/ х 166 000: 316 000/; за процесуално представителство на
Н. Н. Й. – 9 082,72лв вместо 11 290,00 лева по първия предявен иск и
7 358,93лв /15 850лв /мин.размер / х 130 000 : 280 000/ вместо 9 850,00 лева по
втория такъв или общо по двата предявени иска сума в размер на 16 441,65лв
вместо 21 140,00 лева; същото възнаграждение в размер на 16 441,65лв вместо
21 140,00 лева се дължи за процесуално представителство на М. Н. Й. по двата
предявени от нея искове, за процесуално представителство на М. Н. А. и на
Ю. А. А. – по 6 531,89лв / 11 810 /мин.размер/ х 99 000 : 179 000/ вместо по 8
570,00 лева за всеки от тях или обща сума за всички ищци по всички
предявени от тях искове в в размер на 55 029,60лв вместо 70 710,00 лева /
общо на Н., Н. и М. Н.и за смъртта на техния баща Н Н. – 27 248,16лв; общо
на ищците Н. и М. Н.и за смъртта на тяхната майка Н Н – 14 717,86 и общо за
ищците М. А. и Ю. А. – 13 063,58лв./
Разноски за настоящото производство : на процесуалния представител
на въззивниците-ищци се определя адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1
т.2 ЗАдв. за защитен обжалваем интерес от 876 000лв / 166 000х3 + 90 000х2 +
99 000х2/ в размер на 39 690лв. Същото се присъжда в размер на 19 845лв.
съобразно вида и обема на оказаната адвокатска помощ във въззивното
производство, въз основа на събрани в първоинстанционното производство
доказателства и при поддържане на изложените вече тези. Приетото пред
настоящата инстанция заключение на КАТМЕ не променя с нищо
фактическата и правна установеност по делото.
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД претендира разноски за въззивната
инстанция в размер на 70 020, 94лв съобразно представен списък по чл.80
ГПК, от които 49 848лв адв.възнаграждение. Видно от приложеното
допълнително споразумение към договор от 12.01.23г. – л.85 това
възнаграждение е уговорено общо за подаване на въззивна жалба и отговор на
въззивната жалба на насрещната страна и осъществяване на процесуално
представителство и защита по двете жалби общо, без разграничаването им по
материален интерес. При това положение съдът намира, че при общ
13
обжалваем интерес по двете жалби от 1 126 00лв / 876 000 + 250 000/ и
успешно проведена защита срещу жалбата на С. Й. с материален интерес от
250 000лв, на процесуалните представители на застрахователя се определя
адв.възнаграждение в размер на 11 067,50лв / 49 848х250 000:1 126 000/.
Същото се присъжда в размер на 5 533,75лв по съображения за поддържане на
вече формирани и изложени тези в първоинстанционното производство. При
това положение дължимите разноски на застрахователя се явяват в размер на
6 971,70лв.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК застрахователното дружество дължи и държавна
такса за настоящото производство съобразно уважената част на исковите
претенции в размер на 19 120лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/12.01.2024г. постановено по гр. д. №
333/2022г., по описа на ОС – Разград в обжалваните части.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 155/21.03.2024г. на Разградския окръжен съд,
постановено по гр.д. № 333/2022 г., в частта в която е оставена без уважение
искането на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за изменение на постановеното
по делото решение в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК
досежно общия размер на дължимото на процесуалния представител на
ищците адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв. за горницата над
55 029,60лв до 70 710лв. като вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ решение № 10/12.01.2024г. постановено по гр. д. №
333/2022г., по описа на ОС – Разград в частта на присъдените на Адвокатско
дружество „Менко Менков и съдружници“, гр.София разноски в следния
смисъл :
ОСЪЖДА ДЗИ “Общо Застраховане“ , ЕАД, гр.София , ЕИК *********
да заплати на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата вр. чл.
78, ал. 1 от ГПК на процесуалния представител на ищците Адвокатско
дружество “Менко Менков и съдружници“, гр.София, п.к 1303, ул.Странджа
14
№ 4, ет.4 съразмерно с уважената част на исковете, следните суми: за
процесуално представителство на Н. Н. Й. възнаграждение в размер на
9 082,72лв., за процесуално представителство на Н. Н. Й. възнаграждение в
размер на 9 082,72лв по първия предявен иск и 7 358,93лв по втория такъв или
общо по двата предявени иска сума в размер на 16 441,65лв лева и същото
възнаграждение в размер на 16 441,65лв за процесуално представителство на
М. Н. Й. по двата иска, за процесуално представителство на М. Н. А. и Ю. А.
А. сума в размер на по 6 531,89лв за всеки от тях или обща сума за всички
ищци в размер на 55 029,60лв.
ОСЪЖДА ДЗИ “Общо Застраховане“ , ЕАД, гр.София , ЕИК *********
да заплати на Адвокатско дружество “Менко Менков и съдружници“,
гр.София, п.к 1303, ул.Странджа № 4, ет.4 разноски за водене на делото в
настоящата инстанция в размер на 19 845лв.
ОСЪЖДА С. Й. А. с ЕГН ********** да заплати на ОСЪЖДА ДЗИ
“Общо Застраховане“ , ЕАД, гр.София , ЕИК ********* разноски за
настоящата инстанция в размер на 6 971,70лв.
ОСЪЖДА ДЗИ “Общо Застраховане“ , ЕАД, гр.София , ЕИК *********
да заплати по сметката на Апелативен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на 19 120лв на осн.чл.78 ал.6 ГПК.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните по реда на чл.280 ал.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15