Р Е
Ш Е Н
И Е № 576
гр.
Пловдив, 12.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и седми май,
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
при секретаря
Елена Димова, като разгледа докладваното от председателя гр.д.№289
по описа на ПОС за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Обжалвано е Решение №4504 от
25.11.2019г. на ПРС, четвърти гр.с., постановено по гр.д.№5454/2019г.,с което се допуска извършването на съдебна делба по отношение на следния недвижим
имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.528.1.1 с административен адрес **********, с предназначение
на самостоятелния обект: Жилище,
апартамент; брой нива на обекта: 3, посочени в документите площи 120.97
кв м, 128.40 кв м и 128.40 кв м, ведно
с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и съседни самостоятелни обекти в сградата: Ниво
1: на същия етаж 56784.528.124.1.2, под
обекта 56784.528.124.1.3; над обекта няма; НИВО 2, съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 56784.528.124.1.2, под обекта няма, над обекта няма и НИВО 3 съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж 56784.528.124.1.2, под обекта няма, над обекта няма който обект се
намира в сграда 1 разположена в имот с идентификатор 56784.528.124, който обект
съгласно титул за собственост- нот.акт за суперфиция съставлява част от западната
половина от четириетажната двуфамилна
жилищна сграда, предвидена да се изгради в имота съгласно КЗСП, ЗРП и одобрен
архитектурен проект на Община Пловдив, разделена по вертикала с вътрешен
разделителен калкан на две самостоятелни
жилища, която западна половина от описаната сграда е означена по проекта като ЖИЛИЩЕ А-2, състоящо се от: В сутерена-три избени помещения и котелно,
на партер склад, баня с тоалетна, зимна градина на две нива; на първо жилищно ниво-кухня,
библиотека, килер, пералня, тоалетна, дневна на две нива и балкон; на второ жилищно ниво-спалня с баня и тоалетна,
гардероб, килер, детска дневна с балкон; на трето жилищно ниво -спалня с гардероб, баня, баня, стая за гости и открита
тераса, с РЗП на цялото жилище 581.75 кв м и застроена площ от 117.35 кв м, при
граници жилище А-1, калкан и двор, ведно
с припадащите му се идеални части от общите
части на сградата; Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.528.1.3 с административен адрес ********,
с предназначение на самостоятелния обект:
Гараж в сграда, брой
нива на обекта :1, площ по документ 30.90
кв м , ведно с припадащите му се
идеални части от общите части на сградата и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж няма, под обекта няма, над обекта 56784.124.1.1 , който
обект се намира в сграда 1 разположена в имот с идентификатор 56784.528.124 и
който съгласно титул за собственост - нот.акт за суперфиция и съставлява част от партерния етаж в западната
половина от четириетажната двуфамилна жилищна сграда, предвидена да се изгради
в имота съгласно КЗСП, ЗРП и одобрен архитектурен проект на Община Пловдив,
разделена по вертикала с вътрешен разделителен калкан на две самостоятелни
жилища, която западна половина от описаната сграда е означена по проекта като
ЖИЛИЩЕ А-2, а именно двоен гараж на партерния етаж; ведно с прилежащата на
сградата 1/2 идеална част от недвижимия имот кадастрален
идентификатор 56784.528.124, последно
изменение със заповед : КД14-16-1296/03.10.2012 г на Началника на СГКК Пловдив,
с адрес на поземления имот: ***********, с площ от 472 кв м, трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: средно
застрояване (от 10 до 15 м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
90 кв.4 (32), парцел XV, при съседи: 56784.528.125; 56784.528.126;
56784.528.135; 56784.528.136; 56784.528.122 и 56784.528.123,
МЕЖДУ: К.С.Д. ЕГН ********** *** 38 адв. Т.
и Д.М.Д., ЕГН **********,***,
ПРИ КВОТИ: от по 1/2 идеална част за всеки
от тях.
Жалбоподателят Д.М.Д.
с ЕГН-**********, обжалва постановеното от
първоинстанционния съд решение, с което е допуснат до делба процесния имот, като незаконосъобразно и необосновано, постановено
в противоречие със събраните по делото
доказателства по съображения изложени във въззивната жалба. Моли настоящата инстанция да го отмени и постанови друго, с което да отхвърли иска за делба, като приеме, че процесния имот е станал изключителна собственост на Д.Д. и
жената, с която последният живее на семейни начала от есента на 2008г. –
Д. Г. Н., по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Не претендира разноски.
Въззиваемата К.С.Д. с ЕГН-********** ***, чрез процесуалния
си представител адв. В.Т.оспорват жалбата като неоснователна, моли да се потвърди решението на
първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно по съображения подробно изложени в отговора.
Претендират се разноски, съобразно представения списък с направени
такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта и
основателността на жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
е неоснователна.
Първоинстанционният съд е приел, че доколкото поземления имот е придобит
през 1998г. -
по време на брака на страните, а правото на строеж върху процесната сграда е придобито от двамата
съпрузи и е реализирано по време на
брака им, то поземления имот и
построената в него сградата са в режим на СИО. В резултат на прекратената СИО, съсобствеността
на съпрузите е трансформирана от
бездялова в обикновена съсобственост при равни квоти.. Възражението на ответника, че е единствен
собственик на заявения за делба имот, тъй като е придобил по давност частите на останалия съделител, съдът е приел за неоснователно, доколкото по делото нито са се твърдяли, нито са установени факти на
владение от ответника на идеалните части на
ищцата с намерение за своене.
Що се касае до твърденията за заплащане на разходи за ползването на имота и поддръжка на сградата, съдът е посочил, че
същите не водят до придобиване на
собственически права от страна на съсобственика, а пораждат възможност за облигационни претенции.
Недоволен от постановеният съдебен акт е
останал жалбоподателят – ответник в първоинстанционното
производство, който навеждат твърдения,
че съдът не е обсъдил всичките му възражения и е направил погрешни правни
изводи. Не оспорва, че собствеността върху процесния имот е придобит в режим на СИО между съпрузите – страни в настоящото производство, но твърди, че след прекратяване на брака им през 2008г.,
близо 11 години, той самостоятелно е владял
и се е грижил за имота, в резултат на което в полза на последният е
изтекла 10 годишна придобивна давност и последният е станал
изключителен собственик.
В жалбата са наведени нови твърдения, а именно, че имотът е придобит по давност и от жената, с която последният
живее на съпружески начала от есента на 2008г. – Д. Г. Н. В тази връзка моли да
се отхвърли иска за делба, като приеме, че процесния имот е
станал изключителна собственост на Д.Д.
и Д. Н.
Въззиваемата К.Д. изразява становище за неоснователност на
жалбата и недопустимост на наведените нови възражения, касаещи придобивна
давност в полза на субекти, различни от заявените с първоначалния отговор, преклузивния срок по отношение на които е изтекъл с изтичане на срока за отговор, респ. с
приключване на първото по делото съдебно заседание..
При извършена служебна проверка на
решението съобразно правомощията на
чл.269 изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и на основание чл.269, изр.2 ГПК , следва да бъде
проверена правилността на решението
единствено по изложените във въззивната жалба доводи.
Пред настоящата
инстанция не са приети нови доказателства, предвид на което съдът постановява съдебният си акт на базата
на така събраните пред първата инстанция, като след преценката им направи
следните правни изводи:
Не се спори по делото,
а и от събраните писмени доказателства
се установява, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен през 2008г.
Установява се от представения по делото ********** г., на
нотариус М. Ц., че процесното дворно
място, цялото от 447кв.м. е придобит
през 1998 г. от Д.Д./ по време на брака му с К.Д./ и И. Д. при равни права.
Безспорно
се установява от ********** г. на нотариус М. Ц. и удостоверение №3/08.10.2003 г. на Община
Пловдив за въвеждане в експлоатация на
строеж „четириетажна сграда“, че през 2000 г. Д.Д., К.Д., И. Д. и М. Д. взаимно
си учредили право на строеж на обекти в имота, като на настоящите страните е учредено
построяване на западна половина от
четириетажна жилищна сграда, разделена по вертикала с вътрешен разделителен
калкан на две самостоятелни жилища,
съставляваща жилище А-2 на три нива. Сградата е приета
в експлоатация на 08.10.2003 г.
С утвърденото споразумение за прекратяване на
брака страните са постигнали съгласие за
притежание на заявения за делба имот при равни дялове и са разпределили
ползването му между тях. Ответникът не оспорва обстоятелството, че собствеността
върху процесния имот е придобит в режим на СИО между съпрузите.
Пред първата инстанция е навел твърдения,
че след прекратяване на брака между
страните през 2008г., близо 11 години, той самостоятелно е владял и се е грижил
за имота,, в резултат на което в полза на последният е изтекла 10 годишна
придобивна давност и последният е станал
изключителен собственик.
Пред настоящата инстанция въвежда нови
факти и обстоятелства, че процесния имот е станал изключителна собственост на Д.Д. и жената, с която последният живее на семейни
начала от есента на 2008г. – Д. Г. Н., по силата на изтекла в тяхна полза
придобивна давност. Твърди, че доколкото на адреса на процесния имот се
намира офиса на фирма “ Гамакол ЕООД“, чийто едноличен
собственик е той и по отношение на
която се осъществява охранителна
дейност, то това обстоятелство също е доказателство, че имотът се владее и
достъпа до имота се контролира от него.
Спорът
пред настоящата инстанция се свежда до това, изтекла ли е в полза на
Д.Д. придобивна давност по
отношение на процесния имот, считано от 2008г - след прекратяване на брака му с К.Д.,
когато бездяловата съсобственост се е
превърната в обикновена, при квоти по 1/2 идеална част за всеки от бившите съпрузи.
В тази връзка следва да бъде отбелязано, че поначало фактическата власт продължава на основанието на което е
започнала, докато тя не бъде променена. Съгласно постановеното по реда на чл.
290 от ГПК решение № 8/19,02,2014 г. по гр. д. 5109/2013 г. на ВКС,
фактическата власт е придобита като държане, когато субектът й има правно
основание – договорно или законно, да я
упражнява (в този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 от ГПК решение №
41/26,02,2016 г. по гр. д. 4951/2015 г. на ВКС). След като веднъж е установена като държане, колкото и време да
продължи, и каквото и да е субективното
отношение на държателя, тази фактическа
власт не може да доведе до придобиване на имота по
давност. Когато фактическата власт е придобита на правно основание, упражняващият я
е държател и презумпцията на чл. 69 от ЗС е опровергана.
В този случай в тежест на този, който се
позовава на придобивна давност, е да
установи, че такава е започнала да тече чрез явна промяна на държането във владение. За да се приеме, че е налице
завладяване, е необходимо промяната в
намерението да намери външна проява чрез
действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин.
(според решение № 270/20,05,2010 г. по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС).
Общият принцип на справедливостта изключва
скрития характер на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от
поведение, срещу което засегнатият поради неведение
няма възможност да се брани. Затова трансформацията на фактическата власт във
владение следва да се противопостави на съсобственика на имота чрез явни недвусмислени действия, отричащи правата му,
ограничаващи достъпа му до вещта и демонстриращи намерението за своене.
Действително
Д.Д. е живеел и ползвал имота, а по негови твърдения и с трето са настоящия спор лице – Д. Н., но
не са събрани каквито е да е било доказателства, че Д.Д., който се е явява държател на идеалните части на К.Д. от
имота, е
довел да знанието на бившата си съпруга
намерението
си да свои имота.
Той като съсобственик, който упражнява фактическа власт върху чужди идеални
части, следва да докаже, че държането на чуждата
идеална част, е трансформирано във
владение, което владение е
демонстрирано не пред когото и да е било, а конкретно пред другият съсобственик К.Д., по
явен и не оставящ съмнение у последната начин, за намерението
му да владее нейните
идеални части за себе си. Действително не се спори по делото, че през процесният период Д.Д. е упражнявал постоянна фактическа власт върху имота. Дори и да се приеме да доказано, че на адреса на процесния имот се намира
офиса на фирма“ Гамакол ЕООД“,
чийто едноличен собственик е той и по
отношение на която се осъществява охранителна дейност, този факт сам
по себе си, не установява конкретността на действия, насочени към отблъскване
на бившата съпруга и явна демонстрация на собственическо отношение към имота
спрямо нея, доколкото липсват данни същата да не е допускана до имота, считано от 2008г.
Изложеното обосновава извода, че не се
доказва упражняваната от Д.Д. фактическа власт върху имота да се отличава с
характеристиките на владението: да е явно (не установено по скрит начин),
необезпокоявано, несъмнително и с намерение да държи вещта като своя. Поради
това възражението на последния, че е
изключителен собственик на процесния имот на основание изтекла в негова полза
придобивна давност, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без
уважение.
Що се касае до наведеното за първи път в
жалбата възражение за изтекла придобивна давност и в полза на Д. Н., с която
жалбоподателят живее на семейни начала от есента на 2008г., то следва да бъде
отбелязано, на първо място, че възражението се явява преклудирано, като несвоевременно направено, на дори и да не беше
преклудирано, по същество се явява неоснователно, доколкото не са събрани
каквито и да е било доказателства в подкрепа на същото.
Що се касае до твърдението, че единствено
жалбоподателят е заплащал разходите за
ползването и поддръжката на сградата, както правилно е отбелязал
първоинстанциоинния съд, последните не водят до придобиване на собственически
права, а пораждат възможност за
облигационни претенции.
Мотивиран от горното, като е допуснал до делба процесния имот между
страните, при равни квоти,
първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който
следва да бъде потвърден.
В настоящата
фаза на производството разноски на страните не се присъждат.
Мотивиран от
горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №4504 от 25.11.2019г. на ПРС, четвърти гр.с., постановено по
гр.д.№5454/2019г.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: