Решение по дело №5448/2015 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 907
Дата: 3 юни 2016 г. (в сила от 28 ноември 2016 г.)
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20152120105448
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 август 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 907                                                       03.06.2016 г.                                           град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                       ХХХVІ-ти граждански състав  

на дванадесети май                                                            две хиляди и шестнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                           

Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря К.К.

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 5448 по описа за 2015 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е образувано по исковата молба на Б.Б.К., с ЕГН **********, адрес ***, против И.С.Т., с ЕИК **********, адрес ***, с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7100 лв., представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по гр.д. № 291/2013 г. на РС - Несебър, касационно административно дело № 8609/2014 г. на ВАС, ч.гр.д. № 5100/2014 г. на БРС, възз.т.д. №4213/2014 г. на САС, определено на основание чл. 36, ал. 3 ЗА с протокол № 8 от 12.08.2015 г. на адвокатския съвет на БАК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. В исковата молба се сочи, че страните не са били обвързани от изричен договор за правна защита и съдействие, като ищецът е осъществявал по пълномощие процесуално представителство и е изготвял множество документи от името и за сметка на своята доверителка – И.Т.. Предвид липсата на писмен договор дължимия размер на възнаграждението за положения труд е бил определен по реда на чл. 36 от Закон за адвокатурата в размер на общо 7100 лв. Тъй като ответникът не е заплатил уговореното и дължимо на адвоката възнаграждение се претендира определения от адвокатския съвет размер. Ангажирани са писмени доказателства.

В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е подал писмен отговор, с който претенциите не се оспорват по основание и размер. Посочва се, че страните не са били обвързани от писмен договор, като дължимото възнаграждение следва да бъде определено по реда на чл. 36, ал. 3 ЗА.

Предявеният иск е с правно основание чл. 36, ал.3 Закон за адвокатурата вр. чл. 79 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че ищецът е осъществявал правна защита и съдействие, в качеството си на адвокат на И.С.Т., в производството по гр.д. № 291/2013 г. на РС - Несебър, касационно административно дело № 8609/2014 г. на ВАС, ч.гр.д. № 5100/2014 г. на БРС и възз.т.д. №4213/2014 г. на САС. В тази връзка, видно от представените доказателства - искова молба и протоколи от съдебни заседания, които не са оспорени в хода на процеса, по делото е безспорно установено, че ищецът е изправна страна в правоотношението, което има характер на договор за поръчка. Ответникът лично е присъствал на част от съдебните заседания и е бил надлежно представляван от упълномощения адвокат. Също така от представените касационна жалба срещу решение по адм.д. № 2745/2013 г. на БАС, въззивна жалба срещу решение по т.д. № 6684/2013 г. на СГС и молба за обезпечение, се установяват извършените действия от процесуалния представител, съобразно даденото му общо пълномощно за представителство пред съдилищата. С оглед изложените факти искът се явява доказан по своето основание. Тъй като между страните не е сключен договор за правна защита и съдействие, то в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 36, ал. 1 вр. ал. 3 от Закон за адвокатурата. Цитираната норма предвижда, че адвокатът има право на възнаграждение за положения от него труд, като при липса на договор адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения. Видно от представения протокол № 8/12.08.2015 г. (л.7-9 от делото) за извършената работа на адвоката е определено възнаграждение от Адвокатски съвет - Бургас, както следва:

-       за изготвяне и депозиране на искова молба с правно основание чл. 341 и сл. ГПК и осъществяване на процесуална защита по гр.д. № 291/2013 г. на НРС, на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата – сумата от 4900 лв.;

-       за процесуално представителство в повече от 2 заседания по гр.д. № 291/2013 г. на НРС, осъществено по десет открити съдебни заседания, на основание чл. 7, ал. 6 от Наредбата – сумата от 1000 лв.;

-       за изготвяне на касационна жалба срещу решение по адм.д. № 2745/2013 г. на БАС, без явяване в открито съдебно заседание, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата – възнаграждение в размер от 600 лв.

-       за изготвяне и подаване на молба с правно основание чл. 390 ГПК, на основание чл. 7, ал. 5 от Наредбата – сумата от 300 лв.

-       за изготвяне и подаване на въззивна жалба срещу решение по т.д. № 6684/2013 г. на СГС, по която е образувано възз.т.д. № 4213/2014 г. на Софийски апелативен съд, без явяване в открито съдебно заседание, на основание чл. 9, ал. 1 от Наредбата – сумата от 300 лв.

            Следва да се посочи още, че правоотношението между страните е възникнало при упълномощаване на адвоката и към този момент следва да бъде уговорено и дължимото възнаграждение, което обаче не е сторено. Доколкото обаче процесуалното съдействие е продължило и през 2014 г., видно от представените протоколи от съдебни заседания, то съдът приема за приложима Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията й от 28.03.2014 г.

            Така с оглед доказателствата по делото и съобразно приложимата Наредба за минималните адвокатски възнаграждения намира, по отношение на осъщественото правно съдействие по гр.д. № 291/2013 г. на НРС, възнаграждението на упълномощения адвокат следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 4 вр. ал. 2 от Наредбата - съобразно материалния интерес на представляваната страна в производството за делба, но не по-малко от 800 лв. След извършена служебна справка съдът констатира, че производството по гр.д. № 291/2013 г. на НРС е приключило пред Несебърски районен съд с решение по извършване на делбата от 08.04.2016 г., с което в дял на И.С.Т. е поставено имущество на обща стойност от 17923 лв. Следователно, по правилата на цитираната Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адвоката се дължи възнаграждение от общо 1067.69 лв. Това е така, с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, според която съдът следва да вземе предвид всички настъпили в хода на процеса факти и обстоятелства от значение за спорното право. В представения протокол № 8 от заседание на Висшия адвокатски съвет не се съдържат мотиви относно начина на определяне на възнаграждението по тази точка, като е изрично посочено, че към 12.08.2015 г. делото за делба е приключило с решение по нейното допускане. Следователно към този момент на представителя следва да се определи възнаграждение съобразно минимума от 800 лв., доколкото е неясна стойността на дела на представляваното лице. Независимо от посоченото съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция този факт е установен и на адв. К. се дължи възнаграждение в размер на 1067.69 лв., като за горницата до сумата от 4900 лв. определена от адвокатския съвет, не са налице основания за нейното присъждане и искът следва да се отхвърли.

            По отношение на останалите процесуални действия извършени от адв. К., от името и за сметка на доверителя И.С.Т., в представения протокол № 8 от заседание на Адвокатския съвет от 12.08.2015 г. правилно са определени дължимите възнаграждения от общо 2200 лв. Ето защо претенцията следва да бъде уважена до размер от общо 3267.69 лв., като за горницата до 7100 лв. искът е неоснователен и недоказан.

С оглед изхода от производството и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва в тежест на ответника да бъде възложено заплащането на направените по делото разноски от ищеца съобразно уважения иск, в размер на общо 446 лв., включващи държавна такса и възнаграждение за особен представител.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.С.Т., с ЕИК **********, адрес ***, да заплати на Б.Б.К., с ЕГН **********, адрес ***, сумата от 3267.69 лв. (три хиляди двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки) - представляваща неизплатено адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по гр.д. № 291/2013 г. на РС - Несебър, касационно административно дело № 8609/2014 г. на ВАС, ч.гр.д. № 5100/2014 г. на БРС, възз.т.д. №4213/2014 г. на САС, определено на основание чл. 36, ал. 3 ЗА с протокол № 8 от 12.08.2015 г. на адвокатския съвет на БАК, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на общо 446 лв. (четиристотин четиридесет и шест лева), като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 3267.69 лв. (три хиляди двеста шестдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки), до пълния предявен размер от 7100 лв. (седем хиляди и сто лева), като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. Йорданова

Вярно с оригинала!

К.К.