№ 59
гр. Бургас, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Радостина К. Калиманова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно търговско дело №
20252001000098 по описа за 2025 година
Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение № 239 от 28.03.2025 г. на Окръжен съд Бургас,
постановено по гр.д. № 578/ 2023 г. са отхвърлени предявените от „Акулите“
ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас 8000, ж.к. Лазур, спортен комплекс Лазур,
представлявано от М. В. - синдик, против „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД,
ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. Каблешково 8210,
ул. „Васил Левски“ № 21, представлявано от Д. К. Г. - управител, и „Ти Ай
Груп“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.
Каблешково 8210, ул. „Васил Левски“ № 21, представлявано от Т. Евг. Г. -
управител, искове за осъждане на ответника „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД
да заплати на ищеца сума в размер на 560 000 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно използване на собствените на ищеца
недвижимости – масивна бетонова ограда, три пълноразмерни футболни
терена, от които два с естествено тревно покритие и един с изкуствено тревно
покритие, и един малък тренировъчен терен с изкуствено тревно покритие,
находящи се в поземлен имот с идентификатор 07079.1.1399, за периода
12.02.2018 г. – 12.04.2019 г., както и осъждане на ответника „Ти Ай Груп“ ООД
1
да заплати на ищеца сума в размер на 1 840 000 лв., представляваща
обезщетение за неоснователно използване на същите недвижими обекти за
периода 12.04.2019 г. - 12.02.2023 г., ведно със законна лихва за забавено
плащане на двете главници, считано от подаване на исковата молба –
22.03.2023 г., до окончателното им изплащане.
Присъдени са разноски.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
„Акулите“ ЕООД н., с адрес за връчване: гр. София, ул. „Позитано“ № 3, ет.1,
ап.1 - адв. О. Ш., в която същото се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира се неговата отмяна и уважаване на
предявените искове.
Оспорват се изводите на съда, че въззивникът не е доказал в
производството собствеността си върху процесната бетонна ограда и четирите
футболни терена, като почиващи на превратна преценка и тълкуване на
събраните по делото доказателства.
Излагат се съображения, че съдът от първа инстанция, формално е
цитирал вещото лице, извършило експертната оценка, послужила за
определяне първоначалната цена на публичната продан по изп.д. № 266/ 2014
г. по описа на ДСИ при Районен съд Бургас, без вникване в съдържанието на
това писмено доказателство. Подчертава се, че функционалното
предназначение на имота е спортно – тренировъчна база, с помощни сгради,
попадаща в приложното поле на чл.8, т.1 ЗУТ. Твърди се, че в разрез със
специфичното предназначение на имота, който е изнесен на публична продан,
вещото лице неправилно е приело, че не сградите обслужват футболните
терени, а обратното – квадратни метри от терените са всъщност прилежащи
площи към сградите. Контестират се изводите на експерта по прилагане на
конкретен тегловен коефициент от вещната стойност на сградите и земята.
При позоваване на оценката на продаваните имоти, се поддържа становище, че
процесните вещи не са оценени като вложени в продадените на публичната
продан имоти, респективно не са придобити от дружествата – въззиваеми.
Акцентира се на обстоятелството, че към датата на извършване на
оценката по изпълнителното дело въззивникът не е можел да я атакува,
съгласно тогава действащото нормативно разрешение.
Твърди се, че процесните недвижимости са били заприходени
2
счетоводно в дружеството – въззивник, а дейностите, предмет на
представените по делото договори за строителство, са били вложени във
футболните терени.
Изразява се несъгласие с аргумента на първостепенния съд, че
доколкото игрищата нямат акт образец 16, те не са самостоятелен обект на
правото на собственост, респективно – ползване.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „Поморие –
Туринвест 02“ ЕООД и „Ти Ай Груп“ ООД, с адрес за връчване: гр. Бургас,
ул. „Сердика“ № 2Б, ет.1 - адв. М. Б., в който се изразява позиция за
неоснователност на въззивната жалба, за правилност и законосъобразност на
обжалваното с нея решение и се инвокира искане за оставяне без уважение на
жалбата.
В отговора са развити оплаквания за неяснота относно предмета на
търсената защита – обезщетение за ползване на самостоятелни вещи,
съоръжения, подобрения или СМР, извършени по възлагане на въззивника.
Застъпва се позиция, че ако терените и оградата са част от цялостното
строителство и инфраструктура на имота, то те нямат статут на отделни вещи
в гражданскоправния смисъл. Сочи се, че те са трайно прикрепени към имота,
което ги прави част от недвижимия имот, а не отделни обекти. Заявява се, че
след провеждането на публичната продан, вещите няма как да са останали
собственост на въззивника. Противопоставят се доводи, че процесните вещи
се водят като „незавършено строителство“ в счетоводството на въззивника и
не могат да бъдат предмет на отделна сделка.
Поддържа се, че „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД е придобило на
валидно правно основание, при публичната продан, целия спортно –
тренировъчен комплекс, ведно с оградата и тренировъчните терени, като при
изготвяне на оценъчната експертиза по изпълнителното дело последните са
били взети предвид.
Изтъква се, че след провеждането на публичната продан липсват
заявени претенции от въззивника относно собствеността на съоръженията, а
напротив – те са били отписани от баланса на „Акулите“ ЕООД. Пропускът да
се предяви претенция за предаване на претендираните съоръжения
обосновава, според въззиваемия, извод, че въззивникът е наясно, че те няма
как да бъдат отделени от поземления имот и предадени.
3
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана
да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на
изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е
допустима за разглеждане по същество.
При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по
чл.269 ГПК, Апелативен съд Бургас констатира, че постановеното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Като взе предвид изложените в жалбата съображения, доводите на
страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона,
съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Пренесен за разглеждане пред апелативната инстанция е спорът по
предявени пред първоинстанционния Окръжен съд Бургас субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.59 ЗЗД и искания, с
правно основание чл.86 ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава, в размер
на законната лихва, от завеждане на делото до окончателното изплащане.
Претендира се в настоящия процес от въззивника получаване от
въззиваемите на сумата от 560 000 лв., от първия, респективно 1 840 000 лв.,
от втория, представляващи обезщетение за ползване без основание на
недвижими имоти, собственост на претендиращия, индивидуализирани като
масивна бетонова ограда и три пълноразмерни футболни терена, от които два
с естествено тревно покритие и един с изкуствено тревно покритие, за
визираните в исковата молба периоди.
Разпоредбата на чл.59 ЗЗД представлява средство за изравняване на
необоснованото с призната от правото причина имуществено преливане от
един патримониум в друг, когато, въпреки липсата на реално престиране, е
настъпило обогатяване в правната сфера на другиго и не е налице друг иск, с
който обеднелият може да се защити. Претендиращият връщане по
непрестационната кондикция следва да докаже обогатяването на ответника,
собственото си обедняване, връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, която не е причинна, доколкото обогатяването не
е следствие на обедняването и обратно, но и едното и другото са последица от
проявата на един или група общи факти – Постановление № 1 от 28.05.1979 г.
на Пленума на ВС. В доказателствена тежест на облагодетелствания е да
докаже съществуването на годно основание да получи облагата и да я
4
задържи. При хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД, неоснователно обогатилият се за
сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до
размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между
обедняването и обогатяването.
В конкретния случай, въззивникът следва да докаже, на първо място,
съществуването в неговия патримониум на правото на собственост върху
процесните недвижимости, върху които се твърди въззиваемите дружества
неоснователно да са установили ползване, лишавайки го от възможност сам
да ползва или да събира гражданските плодове от собствените си вещи.
Установяване на факти пред въззивната инстанция не е провеждано.
Настоящият състав препраща към фактическата обстановка, приета от
първоинстанционния съд и изложена в обстоятелствената част на атакувания
съдебен акт.
В обобщение и в аспект на повдигнатите във въззивната жалба
оплаквания, следва да се посочи, че на базата на ангажираните в
производството доказателства става ясно, че с постановление за възлагане на
недвижим имот от 12.01.2015 г. по изп. д. № 266/2014 г. на ДСИ към БРС,
влязло в сила на 20.01.2015 г., след проведена публична продан, ДСИ при БРС
е възложил на въззиваемия „Поморие – Туринвест 02“ ЕООД недвижим имот,
представляващ поземлен имот (ПИ) с идентификатор 07079.1.1399, с адрес гр.
Бургас, квартал Сарафово, м. Соката, с площ от 31 066 кв.м, представляващ
спортен обект с игрища, ведно с построените в имота сграда с идентификатор
07079.1.1399.2 – основна административна сграда, с площ от 1818.33 кв.м и
РЗП 8565,93 кв.м, сграда с идентификатор 07079.1.1399.3 – помощна сграда –
газово стопанство с обслужващи помещения с площ от 218,84 кв.м, и сграда с
идентификатор 07079.1.1399.4 – спортно съоръжение с пречиствателна
станция с площ от 436,04 кв.м, при граници на имота: северозапад –
07079.1.318, 07079.1.799, 07079.1.800, североизток 07079.1.798, 07079.1.800,
югозапад – 07079.1.839 и югоизток – 07079.1.804, за цена от 1 922 000 лв.
Не е спорно, че същият имот е апортиран в капитала на дружеството
„Ти Ай Груп“ ООД, видно от вписване в Търговския регистър от 12.04.2019 г.,
при встъпването на „Поморие – туринвест 02“ ЕООД като съдружник в това
дружество.
Видно от вписванията в публичния Търговски регистър, с Решение
5
№ 112 от 10.05.2022 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по т.д. № 23/ 2022
г. по описа на същия съд, е открито производство по несъстоятелност на
„Акулите“ ЕООД и дружеството е обявено в несъстоятелност. С Определение
№ 56 от 18.01.2023 г. по горното дело М. В. е назначена за постоянен синдик.
Правното твърдение на въззивника в настоящото производство се
състои в съждението, че обектите, обезщетение за ползването на които се
претендира, не са били възложени на купувача при гореописаната публична
продан, доколкото не са описани в постановлението за възлагане и не са били
оценени от назначения да извърши оценката в изпълнителното дело експерт. В
допълнение са ангажирани доводи и доказателства относно себестойността на
вещите, при изграждането им, откъдето се черпи аргумент, че те не са били
обект на оценката при публичната продан, тъй като стойността на
изграждането им надхвърля стойността на пазарната оценка, изготвена по
изпълнителното дело.
В приетото като доказателство по делото постановление за възлагане
ясно е посочен вида на продавания имот, описан като „спортен обект с
игрища“, като е посочен и неговият идентификатор, след което са изброени
намиращите се в поземления имот сгради, с отделни идентификатори.
Идентификаторът представлява уникален кадастрален номер, чрез
който еднозначно се посочва всеки самостоятелен обект на територията на
страната – чл.26 ЗКИР. Обстоятелството, че процесните игрища не са били
индивидуализирани с кадастрални идентификатори позволява формиране на
извод, че същите не са самостоятелни обекти на правото на собственост и не
могат да бъдат транслирани отделно от земята, върху която са изградени, а
именно ПИ с идентификатор 07079.1.1399.
В съзвучие с постановките на Тълкувателно решение № 5/2015 г. от
18.05.2017 г. на ОСГК на ВКС по т.д. №5/2015 г. апелативният състав
отбелязва, че обектите, представляващи допълващо застрояване, които нямат
самостоятелно предназначение, в конкретния случай игрища и ограда, не
представляват самостоятелен обект на правото на собственост и следват
собствеността върху земята, по смисъла на чл.92, като правилото на
приращението не се изключва и при публична продан.
При описа на имота в изпълнителното производство, извършен на
27.06.2014 г. – л.116 от първоинстанционното дело, трите игрища са описани
6
като две естествено затревени и едно с изкуствена настилка, завършени с акт
обр. 16 и ползвани. При оценяването на имота от експерт, по възлагане на
ДСИ, в описанието на същия е посочено наличието в източната му част на три
спортни игрища, стадиони, две с естествена тревна настилка и едно с
положена изкуствена настилка. Експертът описателно е посочил, че при
оценката си е взел предвид стойността на извършените необходими изкопни и
други работи, полагане на тръби и кабели, изграждането на оградна мрежа,
отделяща всеки един от стадионите. Описал е, че и трите спортни игрища са
добре поддържани и са в перфектен вид, предвид тяхното предназначение.
Видно от оценката, част от незастроената площ на ПИ е оценена като
неприлежащ терен на 5 евро/ кв.м, а друга част като прилежащ терен на 2,5
евро/ кв.м.
Несъгласието на въззивника с оценяването на недвижимия имот при
публичната му продажба през 2015 г. и невъзможността при тогава
действащия процесуален ред по чл.468 и чл.485 ГПК да се контестира от
длъжника дадената оценка не обосновават възможност за актуално оспорване
на оценката, в разгръщане на правомощията на синдика, вследствие на което
да се приеме, че недвижимият имот не е бил възложен в пълнота.
По повод доводите, че стойността на изграждане на обектите
надхвърля оценката при публичната продан, следва да се посочи, че експертът
по изпълнителното дело е бил ангажиран и е дал заключение относно
справедливата пазарна стойност на недвижимостта. Себестойността на
изграждането на един строителен обект не кореспондира директно с цената на
същия, тъй като, по разбирането на икономическата теория, цената е
пресечната точка на търсенето и предлагането и в пазарната икономика тя
отразява стойността, срещу която даден актив може да смени собственика си,
чрез сделка при пазарни условия, между желаещ купувач и желаещ продавач,
при която всяка от страните е действала информирано, благоразумно и без
принуда.
По отношение на оградата, следва да се посочи, че видно от
заключението на изпълнената при първоинстанционното разглеждане на
делото съдебно – техническа експертиза, вещ масивна ограда в обекта,
предмет на публичната продан, не съществува. На място е установена, а и от
представените строителни книжа и фотографии е видно, че се касае за ажурна
7
ограда от сглобяеми панели, с плътна стоманобетонна основа – л.л.179-183;
л.л. 349, 353-355, л.385 от гр.д. № 578/2022 г. на Окръжен съд Бургас.
Дори и да се приеме, че претенцията на въззивника касае именно
тази вещ, следва да се изтъкне, че по разума на чл.48 ЗУТ, оградата е
съоръжение, използвано за отграничаване на съседни поземлени имоти и
същата се изгражда по границите между имотите. Тя не представлява
самостоятелен обект на правото на собственост, а допълващо застрояване, не
приобщава идентификатор и по опитно правило не се описва при извършване
на сделки с недвижими имоти, без това да означава, че правата върху нея не
преминават върху новия носител.
Ето защо, оградата на поземления имот и трите игрища са напуснали,
по силата на вещно – транслативния ефект на възлагането, патримониума на
дружеството – въззивник и са преминали в имуществения комплекс на
въззиваемия „Поморие – туринвест 02“ ЕООД.
Доводите относно извършена корекция в счетоводното отчитане на
въззивника – търговец за 2015 г., ретроактивно през 2020 г., не разкриват
релевантност към поставения за решаване правен спор, доколкото се
основават на декларация на самия търговец, почиваща на субективното му
неправилно възприятие, че при провелата се публична продан не са били
отчуждени притежавани от него дълготрайни активи и същите са били
неправомерно отписани от баланса на дружеството.
Предвид изложеното, налага се извод за отсъствие на първата
предпоставка за дължимост на търсеното обезщетение - не се установи да са
били ползвани от въззиваемите за исковите периоди собствени на въззивника
имоти. Претенциите подлежат на отхвърляне.
Крайните правни изводи на настоящата апелативна инстанция
съвпадат с тези на първоинстанционния съд. Горното обуславя потвърждаване
на решението.
При този изход от делото, право на разноски би имала въззиваемата
страна, но такива не се претендират.
Дружеството - въззивник следва да понесе дължимата държавна
такса за въззивното производство, на основание чл.620, ал.5 ТЗ, в размер на
48 000 лв.
Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Бургас
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 239 от 28.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 578/ 2023 г. на Окръжен съд Бургас.
ОСЪЖДА „Акулите“ ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Бургас 8000, ж.к. Лазур, спортен
комплекс Лазур, представлявано от М. В. – синдик да заплати държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 48 000 лв., по сметката на Апелативен съд
Бургас.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9