№ 1125
гр. Варна, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Петя П. П.а
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20253100501930 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 31897/08.04.2025г. от М. А. Г.,
ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „С.И.“ № *******, чрез процесуалния си
представител адв. К. М., срещу решение № 878 от 12.03.2025г., постановено
по гр. дело № 5185/2022г. на РС Варна, ХVIII-ти състав, с което е отхвърлен
предявеният от въззивницата отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 127, ал. 1 от ГПК, че Т. И. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ул.
„К.“ № ****** не е собственик на 295.5 кв. м. идеални части от поземлен имот
с идентификатор ****** по КККР на с. Б., общ. А., обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18-18/06.03.2015 г. на изп. директор на АГКК, последно
изменение на КККР от 19.04.2021 г., с адрес: с. Б., ул. „Х.С.“ № *** целият с
площ от 783 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен
план: ***, квартал *** парцел *** съседи: *****************
В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното
решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон
и необоснованост на изводите на съда.
Въззивницата изразява несъгласие с правните изводи на районния съд, че
с предприетите действия по изграждане на постройка в спорния имот
ответникът, първоначално държател на имота, е променил намерението си, с
което е превърнал държането си във владение. Владението е продължило
повече от 10 години и ответникът е придобил спорния имот по давност, което
е обосновало извод за неоснователност на предявения иск. Неправилността на
крайния извод обосновава с неправилна преценка на данните по делото и на
събраните по делото доказателства. Съдът е допуснал смесване на
намерението на ответника, с което е упражнявал фактическа власт върху
имота и върху сградата и не е отчел факта, че строителството на сградата и
1
ползването на имота от ответника, е станало по силата на изричното
допускане от страна на бащата на въззивницата. Намира, че намерението за
своене у ответника касае само сградата, но не и поземления имот. Освен това
счита, че не доказан момента на изграждане на сградата, поради което не
липсва основание да се приеме изтекъл в полза на ответника давностен срок.
Отправеното искане е да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови
друг, с който да се уважи предявения отрицателен установителен иск за
собственост. Претендира и за присъждане на сторените разноски пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна
по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на
сторените разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК от М. А. Г. срещу Т. И. Т. за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
295,5 кв.м. ид.ч. /след частично прекратяване поради липса на правен интерес
и поради оттегляне на иска/ от недвижим имот, представляващ поземлен имот
с идентификатор ******, находящ се в с. Б., ул. „Х.С. № *** целият с площ от
783 кв. м.
Ищцата твърди, че през 1968г. дядо й В.В.Т. /починал на 09.10.1976г./ е
продал на баща й А. В. В. /починал на 23.08.1988г./ къща и дворно място с
площ от 1310 кв.м. в с. Г.Б., съставляващо парцел **** в кв. 13 по плана на
селото. Сочи, че към датата на придобиване на имота А. В. е бил в граждански
брак с В. В.а. През 1975г. същият дарил на ищцата реална част от имота с
площ от 750 кв.м., която понастоящем представлява поземлен имот с
идентификатор *****. След смъртта на А. В. останалата част от имота
преминала в собственост на неговите наследници, които наред с ищцата
включват преживялата му съпруга и другата му дъщеря. Излага, че ответникът
се легитимира като собственик на дворно място с площ от 750 кв. м.,
представляващо УПИ ****, кв. 33 по плана на с. Горен близнак, въз основа на
договор за дарение, сключен през 1979г. Уточнява, че посоченият имот по
действащата КККР съставлява поземлен имот с идентификатор ****** с площ
от 783 кв. м. Поддържа, че по КРП на с. Б., одобрен със заповед №
8105/13.11.1972г. описаните имоти представляват част от имот с пл. № 76.
Сочи се, че парцел **** е с площ от 1020 кв.м., а парцел **** - с площ от 941
кв.м., като и двата парцела попадат в стар парцел **** в кв. 13 по плана от
1972г. Твърди се, че припокриващата се част между стар парцел **** в кв. 13
и парцел **** e 742 кв.м. Оспорва ответникът да е придобил собствеността
върху 742 кв.м. ид. части от парцел VI*** Поддържа, че същите не са
принадлежали на праводателя му - Г. В.а Ж., която с нотариален акт от 1976г. е
призната за собственик по завещание на имота. Оспорва съществуването на
завещателно разпореждане в полза на последната, а в условията на
евентуалност - неговата валидност. Оспорва авторството на завещанието и
поддържа, че са нарушени императивните изисквания на закона, касаещи
формата и съдържанието на завещанието. Навежда доводи, че В.Т. се е
разпоредил приживе с имота в полза на баща й, поради което дори да
съществува завещание, то не е могло да породи действие и следва да се счита
отменено на основание чл. 41 ЗН. Отправя искане до съда за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
742 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор ****** по КККР на с. Б., общ. А.,
2
обл. Варна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който
развива доводи за неоснователност на иска. Поддържа, че е собственик на
УПИ ****, кв. 33 по регулационния план на с. Б. с площ от 941 кв. м., който
съгласно одобрената кадастрална карта представлява поземлен имот с
идентификатор ******. Твърди, че е придобил собствеността по силата на
договор за дарение, обективиран в НА № 60/25.10.1979г., том IX, нот. дело №
3439. Сочи, че от тази дата е установил фактическа власт върху земя с площ от
953 кв. м. с трайно материализирани граници, обхващащи площта на поземлен
имот с идентификатор ****** и част от поземлен имот с идентификатор
*****, която владее и понастоящем. Твърди, че владеният от него имот по
граници почти съвпада с УПИ ****, кв. 33 съгласно регулационния план на
селото, одобрен със заповед № 8105/18.11.1972г. Заявява, че негов праводател
е майка му Г. В.а Ж., в чиято полза В.В.Т. е завещал имота със саморъчно
завещание от 24.07.1975г., обявено на 04.11.1975г. Ответникът оспорва
процесният имот да е идентичен с описания в НА № 68, том IX, нот. дело №
2654 от 18.07.1968г., представен с исковата молба. Навежда доводи, че един
имот не може да бъде придобит на две правни основания, като сочи, че В.В.Т.
през 1966г. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за
имота. В условията на евентуалност поддържа, че е придобил собствеността
върху процесния имот въз основа на давностно владение, осъществено в
периода от 25.10.1979г. до настоящия момент.
С влязло в сила протоколно определение от 19.04.2024г. производството
е прекратено в частта относно ½ ид.ч. от процесните 742/783 ид.ч. поради
липсата на правен интерес.
В проведеното на 12.02.2025г. открито съдебно заседание
производството е частично прекратено поради оттегляне на иска за разликата
над 295.5 кв. м. идеални части до останалия след частичното прекратяване на
производството размер на претенцията от 371 кв. м. идеални части от
процесния поземлен имот с площ от 783 кв. м.
С обжалваното решение предявеният отрицателен установителен иск е
отхвърлен.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след
преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
С НА № 118, том III, дело № 1177/1966г. на ВнН /л. 95/ В.В.Т. е признат
за собственик по давност на къща с дворно място от 1310 кв. м., находящи се в
с. Б., кв. 13, парцел ХII-35 по плана на селото, при граници: от три страни
улици и Д. В. Т..
В НА № 68, том IX, дело № 2654 от 18.07.1968г. на ВнН /л. 7/ е
обективиран договор за продажба, по силата на който В.В.Т. продава на сина
си А. В. В. къщата си и дворното си място в с. Г.Б., дворът с площ 1310 кв. м.,
съставляващ парцел ХII-35 от кв. 13 по плана на селото при граници: от три
страни улици и Д. В. Т. за сумата от 1426 лева.
От съдържанието на писмо изх. № 04-73/1/ от 11.01.2024г., съставено от
кмета на Община А. /л. 212/ става ясно, че родителите на ищцата - А. В. В. и В.
Б. В.а, са сключили граждански брак на 1951г.
По силата на НА № 50, том I, дело № 140/1974г. на ВнН /л. 96/ В.В.Т. е
признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място в
с. Г.Б., съставляващо парцел пл. № ***76 в кв. 33 по регулационния план на
селото с площ от 750 кв. м., при съседи: път, блок на ДЗС /АПК/, А. В. и В. В..
3
С НА № 59, том X, дело № 4114 от 10.11.1976г. на ВнН /л. 9/, Г. В.а Ж. е
призната за собственик по завещание на следния недвижим имот: дворно
място, намиращо се в с. Г.Б. от 750 кв. м., образуващо парцел VI, пл. № 76 в кв.
33 по плана на селото при граници: улица, А. В., В. В. и блок на ДЗС /АПК/.
По силата на НА № 60, том IX, дело № 3489 от 25.10.1979г. на ВнН /л.
10/ Г. В.а Ж. дарява на Т. И. Т. дворно място с пространство от 750 кв. м.,
включени в парцел VI***в кв. 33 по плана на с. Г.Б., при граници: улица, А. В.,
В. В. и блок на ДЗС /АПК/.
Към отговора на исковата молба е приложено саморъчно завещание от
24.06.1975г., с което В.В.Т. е завещал на дъщеря си Г. В.а Ж. дворно място в с.
Г.Б., представляващо парцел пл. № VI*** кв. 33 по регулационния план на
селото, с пространство от 750 кв. м. при съседи: път, блок на ДЗС, А. В. В. и
В.В.Т., както и намиращите се в същото дворно място постройки /л. 91/.
Завещанието е обявено на 04.11.1976г. /л. 92-93/. Макар в изготвения от
нотариуса препис да е отразено, че се касае за парцел пл. № **** в кв. 33,
съдът приема, че предмет на завещанието е именно парцел пл. № VI*** кв. 33,
доколкото не се установява по действащите регулационни планове на селото
да има имот с посочената от нотариуса индивидуализация, а и същата не е
обичайната при формиране номерацията на имотите /съответно с римски и
арабски цифри/. В този смисъл посочването на парцел с № **** в кв. 33
вероятно се дължи на погрешен прочит на завещанието, което в тази част
действително е трудно четливо.
В първото по делото заседание ищецът, чрез процесуалния си
представител е оспорил автентичността на горепосоченото писмено
доказателство с твърдението, че завещанието не е написано и подписано от
В.В.Т.. Поради горното и предвид изявлението на процесуалния представител
на ответника, че ще се ползва от оспорения документ, по реда на чл. 193 ГПК
е открито производство за проверка на автентичността на същия. В рамките на
същото е допуснато изготвянето на съдебно-почеркова експертиза,
заключението по която следва да бъде кредитирано като компетентно
изготвено и аргументирано /л. 199-206/. Съгласно същото ръкописният текст и
подписът положен в оспорения документ са изпълнени от В.В.Т.. Поради
изложеното съдът приема, че оспореният документ следва да бъде ценен като
автентичен.
Към писмените доказателства по делото е приобщено удостоверение за
наследници на В.В.Т. /л. 12/, съгласно което същият е починал на 09.10.1976г.
и негови наследници се явяват тримата му низходящи от първа степен - В. В.
В., Г. В.а И.а и А. В. В..
Видно от приложеното на л. 215 от делото удостоверение за наследници,
А. В. В. е починал на 23.08.1988г., като е оставил следните наследници по
закон: В. Б. В.а /съпруга/, М. А. Г. и покойната Д. А. М. /дъщери/. Последната,
от своя страна, след смъртта си на 30.12.2021г. е оставила като наследници
двамата си синове - Г.М.М. и А. М.М.. В. Б. В.а е починала в хода на
производството /на 15.11.2023г./, което се потвърждава от коментираното
удостоверение за наследници и от представения препис-извлечение от акт за
смърт /л. 211/. Нейни наследници се явяват ищцата М. А. Г. и двамата й внуци
- Г.М.М. и А. М.М., съобразно удостоверение за наследници /л. 218/.
Съгласно представеното от ищеца писмо от „Енерго-Про Продажби“ АД
/л. 209/ ответникът Т. И. Т. е вписан като титуляр на партида за ел. енергия за
обект, находящ се на адрес с. Б., 11, 19 от 28.10.2006 г.
Видно от справка за облога и плащанията, издадена от „ВиК-Варна“
ООД, ответникът е титуляр на партидата, разкрита за обект, находящ се в с. Б.,
4
ул. „Х.С." № 30 /л. 210/.
По делото са проведени първоначална и допълнителна съдебно-
техническа експертиза, по които са дадени заключения от вещото лице Ш. Х..
Същите се кредитират от съда като обективни и компетентно изготвени,
подробно аргументирани и убедително защитени в съдебно заседание.
Съгласно заключението по първоначалната СТЕ /л. 118-125/ за
територията на с. Б., където се намира процесният недвижим имот, са
действали следните регулационни планове:
регулационен план, утвърден с Указ № 254 от 18.06.1927г. за уличната
регулация и Указ № 1668 от 24.06.1927г. за дворищната регулация;
кадастрално-регулационен план, одобрен със Заповед №
8105/18.11.1972г.;
действащият понастоящем регулационен план, одобрен със Заповед №
204/12.07.1994г. на кмета на община А.;
влезли в сила КККР, одобрени със Заповед № РД-18-18/06.03.2015г. на
ИД на АГКК.
Вещото лице е изготвило комбинирани скици, на които са повдигнати в
цвят изработените планове за процесната територия, като за основа са
ползвани съответно КРП от 1927, КРП от 1972 г. и КРП от 1994 г.
Съгласно заключението по КРП, одобрен през 1927г. процесният имот с
идентификатор ****** попада и е част от имот с пл. № 35 и във формирания
парцел ХII-35 в кв.13, което е видно от комбинирана скица № 1. Въз основа на
изложеното вещото лице е достигнало до извод за частична идентичност
между процесния имот и описания съотв. в НА № 118, том III, дело №
1177/1966г. и НА № 68, том IX, дело № 2654 от 18.07.1968г. парцел ХII-35 в
кв.13 /с втория от които наследодателят на ищеца се легитимира като
собственик/. В съдебно заседание в.л. Х. пояснява, че описаният в НА № 68,
том IX, дело № 2654 от 18.07.1968г. имот съответства по граници на парцел
ХII-35 в кв. 13, като се установява различие само в посочената в документа
площ /1310 кв. м./ и изчислената графически такава /1705 кв. м./.
Вещото лице е констатирало, че по КРП от 1972г. имот с идентификатор
****** попада с по-голямата си част в имот с пл. № 76, за който са формирани
два парцела - VI***и VII***в кв. 33 по плана на селото. Сочи, че изчислената
графически площ на УПИ VI***е 941 кв.м, в която участват части от имот №
76, на север - малка част от имот № 75, както и придаваема част от път /в
западната част на парцела/. Що се отнася до площта на УПИ VII*** тя е 1020
кв.м, като включва части от имот № 76, на юг - малка част от имот № 77, както
и придаваема част от път /в западната част на парцела/. При изследването
вещото лице е установило частична идентичност между процесния имот и
парцела, описан в НА № 50, том I, дело № 140/1974г. и НА № 59, том X, дело
№ 4114 от 10.11.1976г. /съставения КНА в полза на праводателя на ответника/
- V1***в кв. 33.
В заключението се сочи, че по КРП от 1994г. процесният имот с площ от
783 кв.м. попада с по-голяма част в имот *** в кв. 30 с площ от 956 кв.м., като
същият не е урегилиран по КРП и южната му граница не се припокрива с
вътрешнорегулационната граница на УПИ IV-*** и V***
В рамките на допуснатата допълнителна СТЕ /л. 250-255/ вещото лице е
изследвало как са материализирани границите на поземлен имот с
идентификатор ******, във връзка с което за извършени преки геодезически
измервания на място. Въз основа на същите се установява, че северната
граница на имота е оградена с телена мрежа, захваната на бетонни колове,
5
като успоредно по дължината й е изградена и нова ограда на бетонна основа и
с метални пана от страна на имот 331. Вещото лице е констатирало, че от
изток имотът е ограден с телена мрежа на бетонни колове, от юг част от
оградата е телена мрежа, а останалата част граничи със стените на
постройките в имот *****, а от запад е изградена масивна каменна ограда с
двойна дървена гаражна врата и входна дървена врата. Съгласно заключението
измерената на място площ на имота е 1281 кв. м., като границите му не
съвпадат с тези по кадастралната карта, нито с тези по действащия
регулационен план. От извърШ. справка в техническата служба на община А.
вещото лице е установило, че в разписните листи към плана от 1972г. за имот
пл. № 76 /за който са отредени два парцела - VI и VII/ първоначално е записан
А. В. В. и наследници на В.В.Т., а впоследствие - на М.А. В.а и Г. В.а Ж..
От изслушването на вещото лице в проведеното на 12.01.2024г. открито
съдебно заседание става ясно, че то не е изследвало степента на припокриване
на процесния имот с идентификатор ****** и имотите, описани в титулите за
собственост на страните /което е предмет на поставения под т. 5 въпрос по
допълнителната експертиза/, поради което на инж. Х. е дадена възможност да
преработи заключението си, като наред с това са поставени и допълнителни
въпроси, формулирани от процесуалния представител на ответника. В тази
връзка на 05.04.2024г. е депозирано допълнение към заключението /л. 257-
262/, към което са приложени комбинирани скици, илюстриращи застъпването
между процесния поземлен имот и имотите, описани в нотариалните актове от
1968г. /обективиращ сключения договор за покупко-продажба между В.В.Т. и
А. В. В./ и от 1979г. /обективиращ сключения договор за дарение между Г. В.а
Ж. и Т. И. Т./. Видно от комбинирана скица № 1-а, частта от парцел ХII-35 по
нотариалния акт от 1968г., попадаща в имот с идентификатор ****** е с площ
от 591 кв.м. Съгласно комбинирана скица № 1-в частта от поземлен имот с
идентификатор ****** по КК, попадаща в парцел V1***по нотариалния акт от
1979г., е с площ от 760 кв. м. Съгласно заключението границите на ползване на
имота се различават от отразените в кадастралната карта на юг и изток, като
не се установяват придаваеми части от съседни имоти по силата на РП от
1994г. В проведеното на 10.01.2025г. съдебно заседание вещото лице
уточнява, че ползваният от ответника имот, измерен на място, не съвпада нито
с отразения в КК имот, нито с парцела по РП от 1994г. Изрично сочи, че
отразената в КК южна граница на имота не съответства на фактическото
положение, като не е ясно как е определена, доколкото подобна граница не
съществува по картните основи.
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на
водените от ответника свидетели - О.Г.Л. и М. И.а Д., като и тези на ищцата -
К.Г.Д. и П. А. Г..
Свидетелката Л. сочи, че е втора братовчедка на ответника, а ищцата е
дъщеря на нейна втора братовчедка. Излага, че Т. Т. има имот с площ около 1
декар в с. Б., на ул. „Х.С." № 30 или 32, който граничи с улицата, с имота на М.
Г., с имота на друг техен братовчед и с празно място. Св. Л. заявява, че откакто
се е родила /през 1945 г./ знае, че имотът е на Т.. Излага, че ответникът е
построил двуетажна къща в имота и го посещава при всяка възможност, като
през годините имотът винаги е бил обработван и поддържан. В двора
отглеждали зеленчуци и овошни дръвчета. Известно й е, че Т. има имота от
майка си, а тя - от своите родители. Св. Л. заявява, че А. /бащата на ищцата/,
както и „леля Г." /майката на ответника/ са първи братовчеди на нейната
майка. Сочи, че имотът е ограден от всички страни с мрежа, а откъм улицата
има поставена голяма порта. Заявява, че понастоящем дъщерята, синът и зетът
на ответника стопанисват имота, тъй като самият той е във влошено
6
здравословно състояние. Докато бил здрав, Т. изградил ограда с блокчета.
Между 2014 и 2016г. ищцата извършила ремонт на къщата си, във връзка с
което част от съществуващата ограда била отстранена и впоследствие
възстановена, като на границата между двата имота в мястото на ищцата
понастоящем са изградени постройки. Свидетелката заявява, че й е известно
за възникнал спор между страните по повод изграждането на въпросните
постройки на самата граница.
На комбинирана скица № 1а, приложена към представеното заключение
по съдебно-техническата експертиза с вх. № 28422 от 05.04.2024 г., св. Л.
сочи, че границата между ползваните от страните имоти съвпада с южната
граница на защрихованото с наклонени розови линии поле, с обозначена площ
от 190 кв. м.
Св. Л. заявява, че макар със семейството си да е живяла в гр. Варна, по
време на детството си прекарвала много време в с. Б. при своите баба и дядо,
като след 2000г. със съпруга й се установили трайно в селото. Сочи, че често
минава покрай имота на ответника, защото има близки през един имот, а с
ответника редовно общуват.
Свидетелката Д., също втора братовчедка на ответника, излага, че
последният има имот в с. Б., но не може да си спомни точния адрес. Излага, че
имотът е с площ около декар, ограден е с колчета и мрежа и граничи с
улицата, с имота на ищцата, с дере и с имота на друг роднина на страните.
Заявява, че е имало период, в който оградата между имотите на страните била
премахната поради изграждането на постройки на границата в имота на
ищцата, но впоследствие оградата била възстановена. Св. Д. сочи, че живеела
в града, но често посещавала родителите си в с. Б.. Заявява, че през 80-те
години е ходила два-три пъти на гости в имота на ответника, а след като преди
около 20 години се преместила в селото, отново е посещавала имота
неколкократно. Сочи, че когато е посещавала имота през 80-те години, в него
имало стара постройка, а по-късно започнал строежът на нова къща. Новата
къща не била построена на мястото на старата, а до нея, но свидетелката не
може да посочи подробности, тъй като в този период живеела във Варна и не
посещавала често селото. Заявява, че понастоящем Т. не е в състояние да
поддържа имота поради здравословни проблеми, но синът му и зет му го
стопанисват. Сочи, че имотът се обработва, като основно са засадени
зеленчуци. Не й е известно между страните да е имало спорове относно
имота. Същата не може да се ориентира на предявената й скица.
Свидетелят Добрев, без родство със страните, заявява, че е от с. Б. и от
много години познава страните, както и родителите на ищцата и нейния дядо
В.. Известно му е, че ответникът Т. ползва имота, разположен в съседство на
имота на ищцата. От съпруга на последната знае, че цялото място е било
собственост на нейното семейство, вкл. ползваният от ответника имот. Св.
Добрев заявява, че дядо А. /бащата на ищцата/ бил приятел с баща му и много
пъти споменавал, че е закупил имота от баща си за двете си дъщери, но
отстъпил част от него за ползване на ответника. Сочи, че веднъж баща му
запитал бащата на ответницата как след като е отстъпил имота за ползване, в
него са започнали да строят къща, на което последният отговорил, че „не
искал да ходи да се занимава, да се кара и ги оставил да правят, каквото
искат". Наред с това заявил, че не иска да води дела, докато е жив. Свидетелят
потвърждава, че ответникът е изградил къща в имота, но същата останала
необитаема. Сочи, че А. казал и на наследниците си да оставят ответника да
ползва имота и да си го поискат, ако се наложи.
Според св. Добрев целият имот, който А. купил от баща си, бил ограден
7
с мрежа, като ищцата теглила кредит, за да направят оградата. Свидетелят
сочи, че между двете части - ползвани съответно от ищцата и ответника, също
е поставена ограда, която наполовина е изградена от камък, наполовина - от
мрежа. Заявява, че преди около 20 години лично е участвал в изграждането на
каменната ограда със съпруга на ищцата, като причина за поставянето й била,
че ответникът влизал в двора им и берял от техните домати, а семейството му
ползвало тоалетната в имота на ищцата. И преди изграждане на каменната
ограда на същото място е имало мрежа, като свидетелят заявява, че границата
между двата имота не е местена през годините.
Св. Добрев заявява, че е чувал страните да спорят за имота - при
изграждането на каменната ограда ответникът дошъл да се кара, а ищцата му
казала, че мястото си е нейно и ще прави в него, каквото иска. Отново се
скарали по повод поставянето на скеле зад къщата на ищцата, когато тя
заявила на ответника, че ще заведе дело срещу него и ще го осъди. И в двата
случая Т. не отговорил нищо.
Този свидетел сочи, че е имало период, в който ползваният от ответника
имот „пустеел" - в него имало засадени зеленчуци, но семейството на Т. не го
посещавало много често.
Свидетелят излага, че къщата на ищцата се намира до самата ограда
между двата имота. Имотът на Т. го знае от 80-те години, не знае през
годините границите между имотите на Т. и М. да са местени, винаги е имало
ограда между двата имота. Твърди, че винаги са били във вида, в който са и
към момента. Площта, която Т. владеел е към декар. Излага, че достъпът до
имота на ответника не е свободен и не е чувал ищцата и съпругът й да имат
ключ за него.
Свидетелят Г., съпруг на ищцата, излага, че от 2019г. до настоящия
момент живеят в с. Б., но и преди това често са посещавали семейния имот в
селото. Уточнява, че с М. Г. сключили граждански брак през 1983г., като около
3-4 години живели в гр. София, а после се преместили в гр. Варна. Сочи, че
ответникът е братовчед на съпругата му и е ползвал половината от имота като
градина. Св. Г. заявява, че знае от ищцата и баща й А., че последният е
закупил имота от своя баща за двете си дъщери, но е предоставил на ответника
част от него за ползване, като Т. го ползва от около 40 години. Причината да се
предостави имотът била, че мястото е голямо и семейството на ищцата не
можело да го обработва самостоятелно, като бащата на ищцата й казал да не
закача ответника, докато имотът не им потрябва. Целият имот бил ограден
още когато св. Г. за първи път го посетил преди 40 години и от съпругата си
знае, че тя е теглила кредит за закупуването на оградна мрежа. Преди около 20
години самият той поставил ограда между двете части - ползваната от тяхното
семейство и ползваната от семейството на ответника. Повод за разделянето на
двете части с ограда било това, че веднъж св. Г. и съпругата му заварили
ответника, дъщеря му и зет му да берат от техните домати. Наред с това
семейството на ответника използвало изградената външна тоалетна в частта от
имота, ползвана от ищцата.
По отношение на частта, предоставена на ответника, свидетелят заявява,
че е имало периоди, в които не се е обработвала - Т. го обработвал, доколкото
можел, а неговите деца го посещават само през лятото за по няколко часа през
почивните дни.
Св. Г. заявява, че в имота и понастоящем съществува стара постройка, в
която бащата на ищцата гледал прасета. До тази постройка семейството на
ответника изградило къща, но в нея никой не е живял.
Свидетелят отрича ответникът някога да е заявявал, че имотът е негов.
8
Сочи, че когато поставил скеле, за да измаже стените на ползваната от
неговото семейство къща, ответникът и жена му започнали да му се карат, но
след като ищцата им заявила, че има нотариален акт за имота и ще ги изкара
от него, те се прибрали без да кажат нищо.
Излага, че жена му се притеснявала, когато семейството на ответника
започнало да строи сграда в имота, но заради баща си не посмяла да
предприеме нещо. Последният изрично й казал да не ги закача и тъй като бил
много тежко болен, тя се съобразила с волята му и дори след смъртта му
оставила ответника да ползва имота. Заявява, че едва след като узнали, че сина
и дъщерята на ответника са инициирали промяна в кадастралната карта
предприели действия срещу последния, като подали исковата молба, въз
основа на която е образувано настоящото производство.
Сочи, че съпругата му няма свободен достъп до имота, ползван от
ответника, защото той е разделен от ползвания от тяхното семейство имот с
изградената от св. Г. ограда, а откъм улицата има порта. Заявява, че тя не е
искала достъп до имота поради заръката на баща си да не безпокои ответника.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съобразно разрешенията на т. 1 от ТР № 8/2012г. на ОСГК на ВКС
правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице
когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се
на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В хипотезата, когато ищецът твърди, че притежава
спорното право, но същото се оспорва от ответника, въпросът за
принадлежността на спорното право е въпрос по същество на спора,
доколкото установяването правото на собственост на ищеца изключва правото
на ответника върху същия имот. Когато ищецът защитава право, различно от
спорното или се позовава на фактическо състояние или на възможност да
придобие процесния имот при отричане правата на ответника, то доказването
на фактите, на които основава правния си интерес обосновава допустимостта
на предявения иск /правния интерес като процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск/.
В конкретния случай ищцата, сега въззивница, твърди да е собственик
на процесните ид. части от имот с идентификатор ****** по силата на
наследствено правоприемство от своя баща, който се легитимира като
собственик въз основа на договор за покупко-продажба, сключен с неговия
баща - В.В.Т.. От друга страна, ответникът, сега въззиваем, поддържа, че
В.В.Т. е завещал имота на дъщеря си Г. В.а Ж. /и майка на въззиваемия/, която
го е дарила на Т.. Наведените твърдения обуславят извода, че въззивницата е
установила правния си интерес от провеждането на отрицателен
установетелен иск за собственост върху припадащите й се, съобразно
наследствената й квота, идеални части от имота.
Предвид характера на иска, в тежест на въззиваемият е да докаже, че са
собственик на процесния имот на претендираните придобивни основания.
От представените по делото писмени доказателства и заключенията по
първоначалната и допълнителната техническа експертиза по безспорен начин
се установява, че през 1968г. В.В.Т. е продал на А. В. В. недвижим имот,
представляващ парцел **** от кв. 13 по кадастралния план на с. Б.. Съгласно
заключението по първоначалната СТЕ процесният поземлен имот с
идентификатор ****** съставлява част от парцел **** в кв. 13 по
кадастралния план, действал в периода от 1927г. до 1972г., т.е. налице е
частична идентичност между процесния имот и имота, предмет на договора за
9
покупко-продажба, обективиран в НА № 68, том IX, дело № 2654 от
18.07.1968г. Изрично вещото лице сочи, че описаният в нотариалния акт имот
и парцел **** съвпадат по граници. Поради изложеното и доколкото площта
не е индивидуализиращ белег на имота, констатираното от вещото лице
несъотвествие в площта не би могло да промени извода, че договорът за
покупко-продажба има за предмет именно парцел **** по КП от 1927г. От
заключението по допълнителната съдебно-техническа експертиза става ясно,
че частта от парцел **** по нотариалния акт от 1968 г., попадаща в имот с
идентификатор ******, е с площ от 591 кв.м.
От друга страна, налице са доказателства, че през 1975г. В.В.Т. е завещал
на майката на ответника парцел пл. № ****, кв. 33 по РП на с. Б., като
посредством допуснатата СТЕ се установява частична идентичност между
процесния имот и парцел **** в 2кв. 33 по КП от 1972г., като съгласно
заключението по допълнителната експертиза частта от поземлен имот с
идентификатор ****** по КК, попадаща в парцел *** 76 е с площ от 760 кв. м.
Видно от комбинирана скица № 1, представляваща приложение към
заключението по първоначалната СТЕ /л. 122/, е налице частична идентичност
между парцел **** по КП от 1927 г. и парцел **** в кв. 33 по КП от 1972 г.
Доколкото още през 1968г. В.В.Т. се е разпоредил в полза на
наследодателя на ищцата със собствения си имот, извършеното през 1975г.
завещателно разпореждане не би могло да произведе действие. Следователно,
майката на ответника не е придобила имота на поддържаното основание, респ.
сключеният договор за дарение от 1979г. не е произвел вещно-прехвърлителен
ефект и Т. Т. не е станал собственик на имота въз основа на сделката.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано предявеното от
въззиваемия в условията на евентуалност възражение за придобиване на
имота по давност. Същият твърди да е собственик на процесния имот по
силата на изтекла в негова полза придобивна давност в периода от 25.10.1979г.
до датата на предявяване на отговора на исковата молба в съда – 07.12.2022г.
Основание за придобиване на правото на собственост по чл. 79, ал. 1 от
ЗС е изтичането на 10-годишен срок на необезпокоявано, трайно и явно
владение на имота. Владението е фактическо състояние и е дефинирано от чл.
68 от ЗС като упражняване фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи като своя лично или чрез другиго. Основните признаци на владението
са обективен /corpus/ и субективен /animus/. Обективният признак е
характеристиката на владението като фактическо упражняване на власт
спрямо конкретна вещ, а субективният признак е характеристика на
субективното поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се
държи вещта като своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със
съзнанието, че той е собственик – титуляр на вещното право. Намерението е
психическо, душевно, субективно състояние и за неговото доказването
законодателят е установил законовата презумпцията на чл. 69 от ЗС, според
която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, доколкото не се
докаже, че я държи за другиго. Презумпцията е установена в полза на
владелеца, същата е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите
лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си. Като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен характер
и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето. Може да се осъществява и чрез
периодични посещения в имота, стига същите да сочат на намерение имотът
10
да се счита за свой и да не са прекъсвани от действия на трети лица.
Обективният признак на владението изисква упражняване на непосредствена
власт върху вещта, защото по този начин се отблъсква владението на
собственика. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица
собственическото отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да
узнае, необходимо е да си служи с вещта, а ако се касае за недвижим имот – да
осъществява физическо присъствие в него, да го посещава и да извършва явни
действия по стопанисването му. Само при такива фактически действия
собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има
възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.
В конкретния случай се установява, че процесният недвижим имот е
дарен на въззиваемия от неговата майка, който договор е обективиран в НА №
60, том IX, дело № 3489 от 25.10.1979г. Факта на упражнявана фактическа
власт от въззиваемия върху процесния имот от началото на 80-те години на
миналия век до настоящия момент се установява категорично и
безпротиворечиво от показанията всички разпитани по делото свидетели, вкл.
и от изложените в исковата молба твърдения. Свидетелите сочат, че
въззиваемият и семейството му са стопанисвали имота като са отглеждали
зеленчуци и овошни дръвчета. Нещо повече, всички свидетели сочат, че Т. е
построил къща в имота, като строителството е започнало преди смъртта на
бащата на въззивницата /23.08.1988г./. Намерението за своене е демонстирано
спрямо всички, вкл. и въззивницата, като в тази насока са отново
свидетелските показания и на двете групи свидетели, от които се установява,
че процесният имот е бил винаги ограден и заключен и М. Г. няма достъп до
него.
Настоящият съдебен състав намира, че владението на въззиваемия се
основава на договора за дарение от 25.10.1979г. и в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 70 от ЗС. Съобразно първата алинея на
цитираната разпоредба владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. Втората алинея въвежда оборимата
презумпция, че добросъвестността се предполага. Както бе прието по-горе,
договорът за дарение не е произвел вещно-прехвърлителен ефект, доколкото
дарителката не е била собственик на имота. По делото, обаче, липсват
доказателства, които да оборват презумпцията и от които да следва извод за
недобросъвестност на Т. Т. към датата на дарението, при доказателствена
тежест на въззивницата.
При посочената фактическа установеност следва да се приеме, че
въззиваемият е добросъвестен владелец и по силата на чл. 79, ал. 2 от ЗС е
придобил имота след изтичане на кратката придобивна давност, считано от
25.10.1979г.
Дори и този извод да не бъде споделен, то без съмнение са налице
доказателства за осъществено явно, трайно и непрекъснато владение от
въззиваемия по отношение на процесния имот в продължение на повече от
десет години. Действията му по стопанисване на имота, изграждането на
сграда и обработването на мястото категорично сочат намерението му за
своене, което е явно демонстрирано по отношение на М. Г. и нейния
праводател и е останало несмутено в продължение на десетки години.
Следователно Т. Т. е придобил процесния имот по давност, който извод
обуславя друг за неоснователност на предявения отрицателен установителен
иск за собственост.
11
Като е достигнал до идентични правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде
потвърден.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК и предвид изхода на въззивното обжалване,
въззивницата следва да заплати на въззиваемия направените разноски пред
въззивната инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение от
3400 лв. Срещу последното процесуалният представител на въззивницата е
релевирал възражение за прекомерност, което съдът, съобразно предмета,
цената на иска и сложността на делото, преценява за основателно.
Производството пред въззивната инстанция е приключило в едно съдебно
заседание, като между страните не е имало спор по фактите, а по правото. Ето
защо заплатеният адвокатски хонорар следва да бъде намален на 1700 лв.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 878 от 12.03.2025г., постановено по гр.
дело № 5185/2022г. на РС Варна, ХVIII-ти състав.
ОСЪЖДА М. А. Г., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „С.И.“ № *******
да заплати на Т. И. Т., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „К.“ № ****** сумата
от 1700 лв. /хиляда и седемстотин лева/, представляваща сторени разноски
пред въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12