Решение по дело №34/2020 на Районен съд - Тополовград

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 юли 2020 г. (в сила от 18 август 2020 г.)
Съдия: Иван Христов Христов
Дело: 20202320200034
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 29

 

Гр. Тополовград, 10.07.2020 г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

          ТОПОЛОВГРАДСКИЯТ районен съд в публично заседание на    единадесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: А.А.

 

Като разгледа докладваното от съдията  АНД   34 по описа за 2020 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Жалбоподателят  М.И.Ш. твърди, че издаденото против него наказателно постановление №  674 от 25.04.2020 г. на Директора на РДГ – Кърджали, с което му е наложено наказание ГЛОБА в размер на 200 лева, за извършено от него нарушение по чл.58 ал.1 от Закона за дивеча е  незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните норми. Жалбоподателят твърди, че в АУАН и в НП не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, като е посочено най-общо вида на извършеното нарушение. Според него  не е конкретизирано и индивидуализирано нарушението и не е посочено по какъв начин то е осъществено, как и по какъв начин е установено от актосъставителя и наказващия орган, и според него не са спазени разпоредбите на чл.42 ал.1 т.4 и чл.57 ал.1 от ЗАНН. Жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото в АУАН и НП административно нарушение и не е вписвал грешно място на ловуване в разрешителното за лов с № 076708. Поради тези причини според жалбоподателя НП е незаконосъобразно, тъй като според него липсва основание за търсене на административно-наказателна отговорност, за налагане на административно наказание при липса на осъществено от негова страна административно нарушение. Поради това моли съда да бъде отменено НП на Директора на РДГ – Кърджали като неправилно и незаконосъобразно.

          Жалбоподателят – редовно призован, не се явява в съдебно заседание,  като вместо него се явява пълномощника му – адв.П.М.  от АК – Ямбол, който поддържа жалбата.

Наказващият орган – РДГ - Кърджали, редовно призовани,  не изпращат представител в с.з., като е постъпило писмено становище от Директора на РДГ – Кърджали, с което същият счита жалбата за допустима, но неоснователна и недоказана, като в същото становище излага подробни аргументи относно това.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На 18.01.2020 г. служителите на РДГ – Кърджали  - св.Ч.С. и З.С., заедно с св.Н.Г. – мл.ПИ в служба „КОС“ в РУ – Тополовград са били на съвместна проверка по утвърден план, като са извършвали проверка на ловци по време на ловен излет, с оглед недопускане на инцидент с огнестрелно оръжие и нарушения по ЗОБВВПИ и ЗЛОД. Били са на обход в ловните района на село С. и село С. и около 08.40 часа са получили сигнал от ОДЧ на РУ – Тополовград, че ловци ловуват в ловно поле на разклона за село Ч. и село Д., в местността „Лозята“, „Дълбокото дере“, като ловували там незаконно. Като са отишли на място са констатирали, че ловна дружинка „Тополовград-изток“ ловуват в тази местност и горските инспектори – св.Ч.С. и З.С. са извършили проверка на ловните билети на ловуващите в момента ловци и на разрешителното за групов лов на дива свиня, като при проверката горските инспектори са установили, че дружинката ловува в друго ловище, в местността „Св.Петка“, а не както е било записано в разрешителното за групов лов с № 076708 за 18.01.2020 г., като в разрешителното е било вписано като ловище местността „Св.Антон“. Затова нарушение е бил изготвен констативен протокол на ръководителя на лова – жалбоподателя М.И.Ш. за това, че като ръководител на лов е вписан грешно място на ловуване. В разрешителното е било вписано ловище „Св.Антон“, а те са в ловище „Св.Петка“. Свидетелят Ч.С. на длъжност горски инспектор при РДГ – Кърджали е съставил АУАН № КОО 094808 от 18.01.2020 г. на М.И.Ш. за това, че като ръководител на лов е вписан грешно място на ловуване. В разрешителното е било вписано ловище „Св.Антон“, а те са в ловище „Св.Петка“. Така описаното нарушение е било квалифицирано като такова по чл.58 ал.1 от Закона за лова. Актът е бил съставен в присъствието на свидетелите З.М.С. и Н.И.Г.. Било е иззето разрешително за групов лов серия Г, № 076708 и декларация за инструктаж. Препис от акта е бил връчен на жалбоподателя, като същият подписал акта, като е дал обяснение, че е объркал местностите в бележките и вместо разрешеното ловище „Св.Антон“ е завел ловците в ловище „Св.Петка“. След това въз основа на съставения АУАН, Директорът на РДГ – Кърджали е издал НП № 674 от 23.04.2020 г. против жалбоподателя М.Ш. за това, че на 18.01.2020 г., в землище Тополовград, местност „Св.Петка“ ловна дружина „Тополовград-изток“, лицето М.Ш. като ръководител на лов, с удостоверение № 347 е вписал грешно място на ловуване. В разрешителното за лов № 076708 е вписано ловище „Св.Антон“, а ловците са били в ловище „Св.Петка“. Деянието на жалбоподателя е било квалифицирано като такова по чл.58 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и на основание чл.83ж, ал.1 от ЗЛОД на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 200 лв. Наказателното постановление, видно от известие за доставяне е било връчено на жалбоподателя на 28.04.2020 г. и е било обжалвано от жалбоподателя по пощата на 30.04.2020 г., видно от клеймо върху пощенски плик.

В хода на съдебното следствие бяха разпитани  актосъставителя  и свидетелите при установяване на нарушението и съставянето на акта. В показанията си същите потвърдиха отразеното в АУАН. В хода на производството по делото бяха разпитани  и двама свидетели по искане на жалбоподателя – Г.М.А. – специалист по ловно стопанство към Ловно-рибарско сдружение – Тополовград и св. М.Г.С., който е ловец в ръководството на дружинката. От техните показания се установи, че св.Г.М.А. в качеството му на специалист по ловно стопанство е издал разрешителното на ловна дружинка „Изток“ от 18.01.2020 г., с № 076708, като той е вписал в разрешителното датата на ловуване, ловището и местността за ловуване. За разрешителното от 18.01.2020 г. той е вписал ловище „Св.Петка“, а не жалбоподателят М.Ш., като жалбоподателят М.Ш. е вписал трите имена, ловните билети и членските карти на всеки ловец, като ловището е било вписано предварително от св.Г.М.А. Съдът кредитира показанията на тези свидетели, тъй като същите са обективни и безпротиворечиви.  

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, тъй като същите са събрани по предвидения в НПК ред и същите не са били оспорени от страните по делото.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице имащо правен интерес от това и е в законоустановения 7-дневен срок. Същата се явява основателна и доказана, и следва да бъде уважена.

Видно от събраните доказателства по делото – гласни и писмени такива се установява, че жалбоподателя не е извършил посоченото в АУАН и НП административно нарушение, а именно: не е вписвал грешно място за ловуване в разрешително за лов № 076708. От показанията на актосъставителя и двамата свидетели на акта по никакъв начин не се установява, че жалбоподателя е вписал грешно място в разрешителното за лов. От показанията на другите двама свидетели – А. и С., като А. е специалист по ловно стопанство се установява, че той е издал разрешителното и че той е вписал в това разрешително ловище и местността. Тези негови показания се потвърждават и от другия свидетел – С., който като член на ръководството на ловната дружинка е получил процесното разрешително и е присъствал на лова на процесната дата, и той еднозначно и категорично сочи, че ловището и местността е била вписана в разрешителното от св.Атанасов, а жалбоподателят – ръководител на лова е вписал в това разрешително само имената на ловците и ловните билети, и по никакъв начин не е вписвал каквото и да е ловище  или местност. Според чл.58 ал.1 от Закона за лова в разрешителното за лов се вписват имената на ловците, номерата на ловните билети, начина, датата и мястото на ловуване, видът и броя на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. Тази разпоредба указва какви реквизити следва да съдържа разрешителното за лов. Според съда нарушение на тази разпоредба ще е налице, когато издаденото разрешително за лов не е пълно по своето съдържание, съгласно изискваните реквизити, които следва да са налице. В случая, нито в акта, нито в НП се твърди, че издаденото разрешително за лов № 076708 не съдържа задължителните реквизити, които законът предвижда. Фактическото описание на нарушението, а именно, че жалбоподателят е вписал грешно място за ловуване не отговаря като правна квалификация на чл.58 ал.1 от ЗЛОД. Същият не е имал и задължение да вписва ловището – местността на лов. Единственото задължение във връзка с реда и условията за издаване на разрешително за групов лов по отношение на вписване на ловището – местността съществува за специалиста по ловно стопанство, а не за ръководителя на лова, какъвто е жалбоподателя. Съгласно чл.86 ал.1  от ППЗЛОД разрешителните за групов лов се издават от специалиста по ловно стопанство, като в разрешителното, според чл.86 ал.1 той вписва вида на разрешения за отстрел дивеч, ловището/местността/ и датата на ловуване. Съгласно ал.3 на този текст Председателят на дружината преди деня на ловуване попълва имената на ръководителя на лова и му предоставя първия екземпляр, заедно с талоните към него. В чл.86 ал.4 е записано, задължението на ръководителя на лова преди неговото започване да вписва в разрешителното за лов трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на всеки участник в лова, провежда инструктаж и раздава талоните. Следователно, задължение при издаване на разрешително за групов лов по отношение на вписване на ловището-местността съществува за специалиста по ловно стопанство, а не за ръководителя на лова. От събраните доказателства се установи, че в процесното разрешително ловището е вписано от св.А., а не от жалбоподателя М.Ш. и с оглед на това на жалбоподателя не може да се вмени и не е извършил както от обективна, така и от субективна страна визираното в чл.58 ал.1 от ЗЛОД административно нарушение. С оглед на това НП на Директора на РДГ – Кърджали следва да бъде отменено, тъй като жалбоподателят не е извършил цитираното нарушение.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът

 

                                    Р  Е  Ш  И :

 

 ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление №  674  от 23.04.2020 г.  на Директора на РДГ - Кърджали, издадено против М.И.Ш.  с ЕГН ********** ***, с което на основание чл.83ж, ал.1 от ЗЛОД  му е наложена глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/ за извършено от него нарушение по чл. 58, ал.1 от ЗЛОД.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.ЯМБОЛ в 14-дневен срок от съобщението на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: