Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 23
февруари, 2021 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 26.01.2021 г. /двадесет и шести
януари, две хиляди двадесет и първа
година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на
секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова
гражданско дело № 744 по описа за 2020
година на Ломския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 7250/15.06.2020 г.
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.М.,
с адрес: ***, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу С.Ю.Т., ЕГН **********,
с адрес: ***, с която се иска от съда да приеме за установено между страните,
че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 456,23 лева, от които:
299,67 лева, представляваща главница по сключен на 01.04.2017 г. между „Аксес
Файнанс” ООД – кредитор и длъжника – кредитополучател, договор за кредит „Бяла
карта“ с № 500058, 74,48 лева договорна лихва за периода от 09.04.2017г. до
06.02.2018г., 82,08 лева – обезщетение
за забава за периода от 06.02.2018 г. до 14.02.2020 г. – датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда, както и законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.02.2020 г. до
окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 185/2020 г. по описа на Ломски
районен съд. Претендират се съдебни разноски за заповедното и исковото
производство.
Твърди се в исковата молба, че на 11.09.2018 г. е
подписано Приложение № 1, представляващо допълнително споразумение към Рамков
договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., сключен
между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, по силата на което вземането,
произтичащо от Договор за кредит „Бяла карта“ № 500058 от 01.04.2017 г. между
„Аксес Файнанс“ ООД и ответника С. Т., е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
изцяло, с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г.
Съгласно сключения Договор за кредит кредиторът се е
задължил да предостави па кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 300,00 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard/Card/Visa, а
кредитополучателят се задължава да го ползва и върне. В случай, че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Кредитополучателят е усвоил сума в общ
размер па 396,54 лева като са посочени конкретните суми и дати, на които са усвоени – от 08.04.2017г.
до 28.10.2017г.включително. Страните са договорили, че върху усвоената сума по
кредита, кредитополучателят дължи договорна лихва в размер, посочен в Договора,
която се начислява ежедневно. На това основание и поради забава при заплащането
на текущото задължение на кредитополучателя е начислена договорна лихва в
размер на 74,48 лв., за периода от 09.04.2017 г. до 06.02.2018 г. На длъжника е
начислена и лихва за забава в размер на 82,08 лева за периода от 06.02.2018г.
до датата на подаване на заявлението в съда /14.02.2020г./. По искане на ищеца
била издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 185/2020г. на ЛРС, връчена на
ответника, който в срок подал възражение. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящите искове.
В
законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответната страна, чрез адвокат Л.Г. от МАК. В отговора е заявено, че
предявеният иск е недопустим, респ.
неоснователен. Твърди се, че вземането по настоящото производство е било
предмет на заповедно производство по ч.гр.дело № 121/2019г. на ЛРС, образувано по
Заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД с ЕИК *********.
След своевременно подадено в срок възражение от длъжника съдът е постановил
Определение № 1798/19.06.2019г., с което на основание чл. 415, ал. 2 ГПК е
обезсилена заповед по чл.410 ГПК от 31.01.2019г. и е прекратено производството
по делото. Твърди се, че видно от обезсилената Заповед по чл. 410 ГПК, издадена
по ч.гр.дело № 121/2019г. и Заповед по чл. 410, издадена по ч.гр.дело №
185/2020г. за претендираните вземания от „Агенция за събиране на вземания“ се
въвеждат едни и същи основания, от които произтичат същите – сключен на
01.04.2017г. между „Аксес файненс“ ООД /първоначален цедент/- кредитор и С.Т.,
кредитополучател, Договор за кредит Бяла карта. Твърди се, че поради факта, че
заявителят не е предявил в
законоустаовения преклузивен едномесечен срок установителен иск по чл. 422 вр.
чл. 415 от ГПК по издадената Заповед за парично вземане от 31.01.2019г. същата
е обезсилена. Поради изложеното ответникът счита, че за ищеца е погасено
правото на специалния установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ГПК за процесното
вземане, тъй като прехвърлителят на вземането не се е възползвал от дадената му
от закона възможност за установяване на претендираното вземане в спорно исково
производство. Моли да бъде постановено определение, с което да бъде обезсилена
Заповед по ч.гр.д. № 185/2020г. и
производството по гр. дело № 744/2020г. да бъде прекратено. Претендира
разноски по двете производства – ч.гр.д. 185/2020г. и гр.д. №744/2020г. на ЛРС.
На следващо място в отговора се
излагат съображения за неоснователност на иска, тъй като ищецът не е посочил
конкретното договорно основание, на което е основал претенциите си.
Единствената клауза от договора, която му дава това право, е чл. 22, ал. 1, изр.
2, обявяване на задължението за предсрочно изискуемо. Това не се твърди, а и
липсват доказателства за обявяването й, така както е предвидено в
договора. Въведените в заявлението и
исковата молба твърдения за неизпълнение на договорни отношения не дават яснота кои точно задължения по договора не са
изпълнени от ответника и кои клаузи от договора дават основание за съдебна
защита. Липсват твърдения за пропуснати падежни дати. Признава се единствено
факта, че е в сила приложеният Договор за бяла карта, сключен на 01.04.2017г.
за срок от 6 години, считано от подписването му между „Аксес Файненс“ ООД в
качеството му на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател.
Въвеждат се и възражения за нищожност на клаузите на „Договор бяла карта“ като
противоречащи на закона – чл. 33 от ЗПК.
Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца. Претендират се разноски, направени от ответника, в
заповедното и в исковото производство.
В проведено по
делото открито съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител. Поддържа исковата молба и моли за уважаването ѝ с молба –
писмена защита по делото вх. № 265245/08.12.2020 г. и молба с вх. №
261160/25.01.2021г. Претендира присъждане на направените по делото съдебни
разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се
явява в проведените открити съдебни заседания. Упълномощения от него адвокат Л.Г.
от МАК в открито съдено заседание поддържа представения отговор на исковата
молба и моли за отхвърляне на претенциите.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79
и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По заявление на
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК против С.Ю.Т. за исковата сума по ч.гр.дело № 185/2020 г. по описа
на Районен съд - Лом, приложено към настоящото. С разпореждане на съда от
17.03.2020г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване на
вземанията си против длъжника, предвид подаденото от длъжника възражение и на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Изложеното обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на
предявения установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия
месечен срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приети като
доказателства по делото са договор за кредит “Бяла карта”, сключен между “Аксес Файнанс” ООД и С. Т. на 01.04.2017 г. и приложение № 1 към него,
от съдържанието, на които се установява, че страните са постигнали съгласие за
предоставяне на заем на ответника сумата от 300 лева под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Бяла карта Access Finance/iCard. Ответникът се е задължил да
заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания кредит, която се начислява
ежедневно, както такси и неустойки при неизпълнение на задълженията по
договора.
Представен е
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г.,
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД и Приложение № 1/11.09.2018г., от съдържанието, на които става
ясно, че вземането на „Аксес Файнанс“ ООД към ответника по кредит № 500058 е било прехвърлено „Агенция
за контрол на просрочени задължения” ООД.
Съгласно Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 03.05.2019г. и Приложение №
1/03.05.2019г. към същия „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД
прехвърля процесното вземане на ищеца „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД с
ЕИК ********* към ответника С.Ю.Т..
Приложени са и пълномощни,
по силата на които „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД, а „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
е упълномощило „Агенция за събиране на вземания” /АСВ/ ЕАД с правото да се уведомят
длъжниците по цедираните вземания.
По делото са
приети за връчване на ответника уведомителни писма за цедиране вземанията на
първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД и последващия кредитор-цесионер
“Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, изходящи от представител на
ищеца-цесионер - „АСВ“ ЕАД .
От приетото по
делото заключение на извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява,
че след сключване на процесния договор за кредит “Бяла карта” от страна на
първоначалния кредитор - „Аксес Файнанс“ ООД на ответника е отпуснат револвиращ
кредит в максимален размер на 300 лева. Съгласно
заключението на вещото лице ответникът е усвоил заемни суми за периода от
08.04.2017г. до 28.10.2017г. възлизащи общо на сумата от 299,67 лева, предвид
което договорната лихва е в размер на 74,65 лева за периода 09.04.2017г. до
06.02.2018 г., а мораторната лихва е 61,52 лева за периода от 06.02.2018г. до
14.02.2020г. или общо претендираната
сума за главница, договорна и мораторна лихва възлиза на 435,84 лева.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
От обсъдените
по-горе писмени доказателства, се установява, че между ищеца, в качеството на
цесионер и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, в качеството на цедент,
е сключен валиден договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
03.05.2019 г. и приложение № 1/03.05.2019г., с които е прехвърлено вземането на
цедента към ответника по договор за кредит № 500058. Установява се наличие и на
валиден договор за цесия и между първоначалния кредитор „Аксес Файнанс“ ООД и
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД /впоследствие ЕООД/ от
11.11.2016г., както и извършено упълномощаване с правото за уведомяване на
ответника за двата договора за цесия от страна на двете дружества – цеденти по
веригата в полза на ищеца – цесионер.
С цесията
кредиторът прехвърля вземането си на трето лице. За да е налице сключен договор
за цесия и вземането да премине върху третото лице, е достатъчно постигане на
съгласие между него и кредитора. Приемането на цесията от длъжника и неговото
участие при сключването на договора не е необходимо. За да породи действие по
отношение на длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от
предишния кредитор - чл. 99, ал. 3 и ал.4
от ЗЗД. Установеното в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД задължение на
цедента има за цел да обвърже длъжника с договора за цесия и да го защити срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Уведомяването създава достатъчна
сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор и гарантира
точно изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл.
75, ал. 1 от ЗЗД. Това не означава, че предишният кредитор няма право да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника, като негов
пълномощник, каквото е налице в настоящия случай, предвид приложените към
договорите пълномощни. Съгласно разпоредбата на чл. 36 от ЗЗД представителната
власт възниква по волята на представлявания, като нейният обем се определя
според волеизявлението на упълномощителя /чл. 39 от ЗЗД/ и не са предвидени никакви
изрични ограничения посредством императивни правни норми на тази власт,
свързани с уведомяването за цесията. Следователно
по силата на принципа за свобода на договаряне няма пречка старият кредитор да
упълномощи новия за извършване на уведомлението. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Предвид изложеното, установеното в чл.
99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното
прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е
носител на вземането. Ненадлежното уведомяване или липсата на такова, за
прехвърляне на вземането, би имало значение, само при условие, че ответникът е
платил своето задължение по договора за кредит. В случая няма твърдение, че
ответникът е платил преди връчване преписа от исковата молба на различно от
цесионера-ищец лице. Не на последно
място, в производството по чл. 410 от ГПК при установяване на частното правоприемство
в лицето на заявителя не е необходимо установяване на изискуемост /арг. от чл.
418, ал. 3 от ГПК/, а единствено съобщаването на цесията на длъжника, което на
общо основание може да бъде сторено и с исковата молба, вкл. да се извърши и
чрез назначен на ответника особен представител.
Безспорно е
между страните, че цедираното вземане произтича от сключен при условията на
Закона за потребителския кредит /ЗПК/ договор за кредит „Бяла карта“ от
01.04.2017 г. между ответника и „Аксес Файнанс“ ООД, по силата на който за
заемодателя е възникнало задължението да предостави на заемополучателя
револвиращ кредит в максимален размер на 300 лева под формата на разрешен
кредитен лимит.
От заключението
на вещото лице се установи, че сумата по кредита е усвоена от ответника в
периода от 08.04.2017 г. – 28.10.2017 г., поради което и за същия е възникнало
задължение да погаси текущото си задължение, формирано от усвоената от договора
сума и дължимите договорниа лихви и такси върху усвоената главница. Движението на плащанията и тегленията
по кредитната карта на ответника не се установяват от представените от ищеца
писмени доказателства.
С оглед
задължителните указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС фактическият състав, пораждащ възможността кредиторът да получи
предоставена главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника
срок, налага позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като
основание за едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. В процесния случай ищецът се позовава
единствено на настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание клаузи
от договора, предвиждаща автоматично отнасяне в просрочие на кредита при
невнасяне на минималната погасителна вноска в период от два последователни
месеца. Клаузата на чл. 22, ал. 1 обаче от представения Договор за кредит „Бяла
карта“ от 01.04.2017г. гласи: „В случай, че кредитополучателят изпадне в забава
за плащане на което и да е парично задължение
по настоящия договор с повече от 10 /десет/ дни или не е заплатил
минимум 15 % /петнадесет процента/ от
одобрения си кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне
един месец да бъдат внесени общо 15 % /петнадесет процента/ от сумата по
одобрения кредитен лимит, Кредитополучателят има право да обяви цялото му задължение по настоящия Договор за
предсрочно изискуемо. Обявяването на
предсрочната изискуемост се извършва
по някой от начините на чл. 28 от настоящия договор.“ От цитираната разпоредба
е видно, че не е предвидено настъпване на автоматична предсрочна изискуемост,
както се твърди в писмената защита на
ищеца, а такава следва да бъде обявена на длъжника по реда на чл. 28 от
договора – чрез писма, покани, съобщения, електронна поща и др.
Доколкото
установителният иск по чл. 422 от ГПК има за предмет установяване само на
притезанието, за което е издадено вече изпълнително основание, извън предмета
му остават всички други правопораждащи факти, освен посочените в заявлението. В
този смисъл и обстоятелствената част на допустимия установителен иск се свежда
само до първия елемент от фактическия състав за пораждане на вземането. Ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното
основание.
По настоящото
дело не се събраха доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за
настъпилата предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като липсват и твърдения в
тази насока, тъй като ищецът несъстоятелно счита, че е налице автоматично
настъпила предсрочна изискуемост.
Производството
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК се развива съобразно фактическото и правно
основание, заявено в заповедното производство с депозиране на заявлението. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено в един последващ
момент – било с връчване на покана за доброволно изпълнение, било с връчване на
препис от исковата молба, или по друг начин, в момент, последващ подаване на
заявлението, или в хода на исковото производство биха имали за последица
настъпване на предсрочната изискуемост към този момент, но не и към момента на
заявеното право на принудително изпълнение, удостоверено с издадената заповед.
Това от своя страна би довело до промяна на основанието за възникване и
съществуване на паричните задължения по заповедта за изпълнение, което е
недопустимо, съгласно разрешението дадено в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г.,
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Действително в рамките на производството по чл. 410 от ГПК не е налице
изискване за доказване на предсрочната изискуемост като предпоставка за
уважаване на искането. При подадено
възражение от страна на длъжника и инициирано производство по чл. 422 от ГПК в
тежест на ищеца е установяване на обстоятелството, че е настъпила предсрочна
изискуемост за вземането преди образуване на заповедното производство, т.е. че
кредиторът е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, тъй като, както се посочи по-горе, по силата на чл. 22, ал. 1 от
договора същата не настъпва автоматично.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението, изразено в решение №
123/09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, съгласно което началният
момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за
обявяване предсрочната изискуемост на кредита, като позоваването на предсрочна
изискуемост в депозираното в съда заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК за цялото непогасено вземане, не би могло да
означава, че е надлежно съобщено на длъжника, нито, че е налице покана за
плащане.
Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, с оглед характера на заповедното
производство - едностранно до произнасянето на съда, не притежава правната
характеристика на уведомление до длъжника за предсрочната
изискуемост на кредита. Доколкото заповедта за изпълнение не
изхожда от кредитора, тя също няма характер на уведомление до длъжника, че
кредитът е станал предсрочно изискуем.
Що се касае до исковата молба по чл.422 ГПК, то тя безспорно има характер на
уведомление, отправено от кредитора до длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем, поради което с връчване на
препис от същата на ответната по спора страна, предсрочната изискуемост е обявена на кредитополучателя.
Това уведомяване обаче, както е прието и в постановеното по реда на чл.290 ГПК
решение по т.д. №362/2015г. II т. о., не може да бъде взето предвид като факт,
настъпил след предявяване на иска по смисъла на чл. 235, ал.3 ГПК, нито да
обуслови основателност на предявения положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, независимо от наличието на останалите обстоятелства, тъй като не може с
обратна сила да промени момента на изискуемост на задължението, а представлява
единствено едно ново основание за предявяване на осъдителен иск или на ново
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Поради това и предвид
обусловеността на предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК от основанието
и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, то при
позоваване от страна на заявителя на предсрочна
изискуемост на кредита, тази предсрочна изискуемост трябва да е
настъпила преди образуване на заповедното производство. Ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост, не са осъществени преди подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, вземането в заявения му размер не е изискуемо, нито е
възникнало на предявеното от заявителя основание.
Доколкото
предсрочната изискуемост е резултат от промяна в задължението на длъжника, след
упражняване на потестативно право на кредитора, заявеният като предсрочно
изискуем дълг е принципно различно субективно право от разсрочения на вноски по
погасителен план части от главница с добавени лихви. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем лишава длъжника от предоставеното му с договора право да
заплаща минимални погасителни вноски в определени в договора периоди от време,
поради което и разглеждане на искането само за частта на падежиралите главници
по минимални погасителни вноски до
заявлението би представлявало произнасяне по
друго основание, различно от въведеното от кредитора в производството по
реда на чл. 410 от ГПК. Предвид
изложеното и с оглед липсата на доказателства изявлението на кредитора за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем да е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съдът намира,
че същото не е породило целеното правно действие.
Претенцията за
установяване на заявеното вземане за изискуема главница, основана единствено на
предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отхвърли в цялост.
На последно
място, ищецът не представи доказателства за усвоената от ответника сума за
главница, още повече, че последният я оспорва, както с възражението по чл. 414
от ГПК, така и с отговора на исковата молба по настоящото дело. Движението на
плащанията и тегленията по кредитната карта на ответника не се установяват от
представените от ищеца писмени доказателства.
Мотивирания
по-горе краен правен извод не се променя и след прилагане към настоящия случай
на задължителните разяснения, дадени по т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017
от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК
на ВКС. Съобразно отговора на посочения въпрос и при приложение на чл. 235, ал.
3 от ГПК съдът взима предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които имат значение за спорното право, като предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай обаче нито с
обстоятелствената част на заявлението по чл. 410 от ГПК, нито с исковата молба
са въведени фактически твърдения относно изискуемостта на процесните вземания
на ищеца, различни от обосноваващите едностранно изменение на правоотношението.
Действително се заявяват дати, на които ответникът е усвоявал суми по договора
за кредит, както и размера на ползваните парични средства. Въпреки това при
анализ на представените доказателства и договореностите на страните не може да
се установи конкретно неизпълнение на задължението на ответника за заплащане на
минимална месечна погасителна вноска, размера на падежиралите и незаплатени
вноски по договора, както и основанието за начисляване от страна на кредитора
на лихва за забава в претендирания размер. Предвид изложеното за съда се налага
извод за недоказаност на исковете както по основание, така и по размер, като
аргументи в обратен смисъл не могат да се извлекат и от заключението на
изслушаната експертиза по задачи на ищеца.
Претенцията
за установяване на заявеното вземане за изискуема главница, основана единствено
на предсрочна изискуемост на кредита, следва да се отхвърли в цялост, както се
отбеляза по-горе. Задълженията за договорни лихви също не са основани в
заявлението на твърдения за пропускане на падеж по погасителен план или такъв,
който е уговорен с конкретна клауза на договора за кредит, следователно не са
заявени основания, които да отрекат зависимостта на фактическия състав,
пораждащ тези задължение, от едностранното изменение на договора, предприето от
кредитора с обявяване на предсрочната изискуемост. Обусловена от предсрочната
изискуемост на главницата е и претенцията за обезщетение за забава, начислено и
претендирано за периода на твърдяно забавено плащане на целия остатък от
главницата. Съответно на недължимостта на предсрочно изискуема главница в целия
период, за който тази санкция е начислена по сметката на кредитополучателя,
липсва основание за принудително събиране на този вид лихва въз основа на издадената
заповед за изпълнение, поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена.
И
тъй като вземането се придобива от цесионера по производен начин, като цедентът
прехвърля на цесионера само тези права, а в случая се установи, че такива няма,
то предявените искове от цесионера се явяват неоснователни.
С горните мотиви
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр.
чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като неоснователни и недоказани, следва да бъдат
отхвърлени изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата, начиная датата на подаване на заявление по реда на 410 от ГПК до
окончателно ѝ изплащане.
При отхвърляне
на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и изпълнителният лист
не подлежат на обезсилване съгласно разясненията по т.13 на ТР №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
По разноските:
При този изход
на спора неоснователна се явява претенцията на ищеца за присъждане на
направените разноски в исковото и заповедното производство. Разноски се дължат на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направени за адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото производство.
Тъй като е направено възражение от ищеца за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение от ответника още с исковата молба, а впоследствие и с
молба-становище по делото, съдът следва да извърши преценка за наличие на
прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ответника. Исковата сума
общо е на стойност 456, 23 лева. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
различните й последвали редакции минималното адвокатско възнаграждение при
съответен материален интерес е, както следва: редакция ДВ, бр. 41 от 23.05.2017 г.: при интерес до
1000 лв. - 300 лв.; редакция ДВ, бр. 45 от 15.05.2020г.: при интерес до 1000
лв. - 100 лв. и редакция ДВ, бр. 68 от 31.07.2020 г.: при интерес до
1000 лв. - 300 лв. Ал. 7 на чл. 7 от цитираната наредба не е търпяла промени
при посочените изменения, като същата гласи: „За защита …… в производства за
издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от
стойностите на претендираните суми.“ В случая адвокатското възнаграждение за
процесуално представителство по настоящото гражданско дело № 744/2020г. на ЛРС
ответникът е договорил с ДПЗС на 29.07.2020г., когато е действала разпоредбата
на чл. 7, ал. 2, т. 1 в редакцията й от
ДВ, бр. 45 от 15.05.2020г.: при интерес до 1000 лв. - 100 лв. Следователно претендираното адвокатско
възнаграждение от ответника в размер на 500,00 лева следва да се намали до
размера от 100,00 лева. Адвокатското възнаграждение за процесуално
представителство по ч.гр. дело № 185/2020г. на ЛРС ответникът е договорил с
ДПЗС на 26.02.2020г., когато е действала разпоредбата на чл.7, ал. 2, т. 1
в редакцията й от ДВ, бр. 41 от
23.05.2017 г.: при интерес до 1000 лв. - 300 лв. Като се вземе за основа
половината от стойността на претендираната
сума – т.е. половината на 456,23 лв., то адвокатското възнаграждение е
също в размер на 300,00 лв. Следователно претендираното адвокатско възнаграждение
от ответника в размер на 400,00 лева за заповедното производство следва да се
намали до размера от 300,00 лева.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 235 във вр. с чл. 422 от ГПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, представлявано
от Димитър Бориславов Бончев – Изпълнителен директор, с адрес: гр. София, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис № 4, срещу С.Ю.Т.,
ЕГН **********, с адрес: *** установителен иск с правно основание чл.422, ал.1
вр. чл.415, ал.1 от ГПК за установяване в отношенията между страните съществуването
на вземане на ищеца към ответника по издадена Заповед за изпълнение №
109/19.02.2020 г. по ч.гр. д. № 185/2020 г. по описа на РС-Лом за сумата от
общо 456,23 лева, от които: 299,67 лева главница по сключен на 01.04.2017 г.
между „Аксес Файнанс” ООД и ответника договор за кредит „Бяла карта“ с № 500058, 74,48 лева договорна лихва за периода от 09.04.2017г. до 06.02.2018г., 82,08 лева обезщетение за забава за периода от 06.02.2018
г. до 14.02.2020 г., както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 14.02.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
„Лабиринт“, ет. 2, офис № 4 да ЗАПЛАТИ на С.Ю.Т., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 400,00 лева /четиристотин лева/ разноски за адвокатско възнаграждение,
от които 100,00 /сто/ лева за процесуално представителство по настоящото
гр. дело № 744/2020г. и 300,00 /триста/
лева – по ч.гр. дело № 185/2020г. на РС- Лом.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от
връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: