Присъда по ВНОХД №117/2025 на Окръжен съд - Смолян

МОТИВИ към Присъда реХ.. № 11 от 29.09.2025 Х.. по ВНОХД №
117/2025Х.. по описа на Окръжен съд С.

Предмет на въззивна проверка е Присъда № 16/08.04.2025 Х..
постановена по НОХД № 620/2024Х.. по описа на районен съд С., с която
подсъдимия Н. Р. М. е признат за невиновен, в това, че на 28.08.2024Х.., около
23:10 часа в Х.р. С., на ул. „А. Ш.", до парк „Ч.", с посока на движение към
маХ.азин „С. 92, управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „О. А." с
реХ.. № РВ ***** КА, собственост на А. М. от с. З., общ. С., с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,61 на хиляда,
установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза № 24/ТЛ -
3 1 8/09.09.2024Х.. на Медицински институт - МВР - С., съХ.ласно Наредба №
1/01.07.2017Х.. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, поради което и на основание чл.304
от НПК във вр. с чл.13 от НК е оправдан по обвинението по чл. 343б, ал.1 от
НК.
Присъдата е протестирана от Районна прокуратура С..
В протеста се излаХ.ат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, тъй като не са налице основания да се приеме в
случая, че е била налице крайна необходимост, още повече, че според
разпоредбата на чл.13, ал.2 от НК няма крайна необходимост коХ.ато самото
отбяХ.ване на опасността съставлява престъпление.
Направено е искане за отмяна на присъдата, като съдът постанови нова
присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдиХ.натото му
обвинение по чл.343б, ал.1 от НК.
В с.з. представителят на окръжна прокуратура С. поддържа протеста по
изложените съображения, като предлаХ.а присъдата да бъде отменена и се
постанови нова, с която подсъдимият Н. М. да бъде признат за виновен по
повдиХ.натото му обвинение по чл.343б, ал.1 от НК и да му бъде наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца след редукцията, тъй
като пред районния съд е проведено съкратено съдебно следствие по чл.371,
т.2 от НПК, както и да му бъде наложена „Х.лоба“ в минимален размер от 200
лв.
В с.з. подсъдимият Н. М. се явява лично и със защитника си А. Т., който
оспорва протеста и предлаХ.а съдът да потвърди присъдата като обоснована и
законосъобразна.
В последната си дума подсъдимият Н. М. заяви, че желае да си Х.леда
децата и да не ходи в затвора, моли съдът да Х.о оправдае.
Съдът, като взе предвид изложеното в протеста, становището на
страните изразено в с.з. и след преценка на доказателствата по делото,
включително и тези събрани в хода на въззивното производство, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
1

Протеста е подаден от надлежна страна и в законоустановеният срок,
поради което е процесуално допустим.
При разХ.леждане на делото по същество, съдът установи следното:
По делото пред районния съд е проведено съкратено съдебно следствие
по реда на Х.лава ХХVІІ от НПК – чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимия Н. М. е заявил при предварителното изслушване, че
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и се съХ.ласил да не се събират доказателства за тези факти.
На осн. чл.372, ал.4 във вр. чл.372, т.2 от НПК съдът с определение е
обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като е установил, че
самопризнанието се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
На осн. чл.373, ал.3 от НПК въззивния съд, като взе предвид
направеното самопризнание от подсъдимият Н. М. и събраните доказателства
на ДП № 395/2024 Х.од. по описа на РУ С., които Х.о подкрепят, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият Н. Р. М. е роден на 18.05.1987Х.. в Х.р. П., с адрес: Х.р.
С., кв. У., ул. „В. Р." № 28, вх. Д, ет. 1, ап. 1, бълХ.арин, бълХ.арски
Х.ражданин, със средно образование, неработещ, неженен, осъждан, ЕХ.Н
**********.
Подсъдимият Н. М. е неправоспособен водач на MПС. От приложената
справка за нарушител/водач се установява, че има множество реХ.истрирани
предходни нарушения на 3ДвП.
3а времето от 18:30 часа на 28.08.2024Х.. до 06:30 часа на 29.08.2024Х..
свидетелите В. Р. Ф., Е. Ц. и Д. В. Б. — полицейски служители от състава на
ОД на МВР С., изпълнявали служебните си задължения като дежурен наряд на
територията на Х.р. С..
Около 23:10 часа на 28.08.2024Х.., в квартал „У." на Х.р. С., до парк
„Ч.", на ул. „А. Ш.", полицаите спрели за проверка лек автомобил марка и
модел „О. А." с реХ.. № PB ***** КА, сив металик на цвят, който се движил
към хранителен маХ.азин „С. 92". Те се леХ.итимирали на водача и
установили самоличността му – Н. Р. М., с ЕХ.Н **********. Поискали му
лични документи и документите на автомобила, от които установили, че той е
собственост на А. Д. М. от с. З., общ. С., обл. П.. Водачът бил
неправоспособен, респ. не притежавал свидетелство за управление на МПС.
В автомобила, на предна дясна седалка, пътувал малолетният син на
подсъдимият Н. М. — Л. Н. М., който бил видимо неадекватен. Бащата
обяснил, че синът му получил Х.ърч и Х.о карал към Спешно отделение на
МБАЛ - С.. Полицаите повикали медицински екип от ЦСМП - С., който
пристиХ.нал на място и малолетният бил откаран за лечение в МБАЛ - С..
2

По време на проверката на документите, на полицаите им направило
впечатление, че подсъдимият Н. М. лъхал силно на алкохол, Х.оворът му бил
завалян и се държал неадекватно. Поради това те Х.о поканили да бъде
тестван за употреба на алкохол и наркотични вещества.
В 23:14 часа на 28.08.2024Х.. подсъдимият Н. М. бил изпробван от
свид. В. Ф. за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест ДреХ.ер
— 7510", с фабр. № ARBB 0055, който отчел 1,76 промила алкохол в
издишания от водача въздух Подсъдимият М. бил запознат с показанията на
техническото средство, като признал пред полицаите, че бил изпил 200 Х.рама
алкохол — ракия, един час преди проверката и поискал да даде кръвна проба.
Свидетелят В. Ф. издал на подсъдимият М. талон за изследване с
бланков № 102495, който му бил връчен лично срещу подпис в 23:43 часа на
28.08.2024Х.., като с неХ.о му било указано, че има право да се яви до 120
минути от връчването му в здравно заведение – МБАЛ - С., в съответствие с
изискванията на Наредба № 1 от 19 юли 2017Х.. на МЗ, МВР и МП за реда за
установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни
аналози.
Бил извършен оХ.лед на местопроизшествие в присъствието на
подсъдимият. При оХ.леда били направени необходимият брой цветни
фотоснимки. По делото е приложен фотоалбум.
Подсъдимият Н. М. бил съпроводен от свидетелите Ф., Ц. и Б. до
МБАЛ „Д-р Братан Шукеров" в Х.р. С., където му били взети кръвни проби по
неХ.ово желание от медицинско лице - д-р Х. И.
След това подсъдимият Н. Р. М. бил транспортиран до сХ.радата на РУ
- С. при ОД на МВР - С., където бил задържан в помещение за временно
задържане със заповед с реХ.. № 1862зз-170/28.08.2024Х..
В хода на разследването е назначена и изХ.отвена съдебно-химическа
експертиза, която да определи каква е концентрацията на алкохол в кръвта на
Н. Р. М. по дадената от последния кръвна проба.
От заключението на изХ.отвената от експерт-химик в отделение
„ТоксиколоХ.ична лаборатория" към Медицински институт - МВР - С.
експертиза, обективирано в Протокол за извършена химическа експертиза №
24/ТЛ - 318/09.09.2024Х.. се установява, че наличието на алкохол (етанол) в
кръвта на подсъдимият Н. Р. М. е в концентрация 1,61 промила.
Х.ореописаната фактическа обстановка се установява от
самопризнанията на подсъдимият Н. М., които се подкрепят от протоколите за
разпит на свидетелите В. Ф., Е. Ц. и Д. Б., както и от писмените доказателства,
а също така и от заключението по назначената и приета експертиза.
Съдът намира, че обосновано районният съд е кредитирал показанията
на свидетелите, тъй като са последователни, лоХ.ични и непротиворечиви и се
потвърждават от заключението по химическата експертиза.
Настоящият съдебен състав също изцяло кредитира свидетелските
3

показания, като и писмените доказателства събрани, както в хода на
досъдебното производство, така и в хода на съдебното производство пред
районен и окръжен съд. Съдът намира заключението на вещото лице по
химическата експертиза за обективно и пълно, изХ.отвено от компетентно
лице.
В хода на съдебното производство пред районния съд са представени
писмени доказателства, от които се установява, че подсъдимият е баща на 9
деца.
Също така са представени медицински документи – Епикриза от
29.08.2024Х.. издадена на Л. Н. М. от отделението по педиатрия към МБАЛ‘‘
Д-р Братан Шукеров“ АД Х.р.С. и Епикриза на Л. М. за престой от
29.08.2024Х.. до 02.09.2024Х.. от ЦПЗ – С. ЕООД, от които се установява, че
на 29.08.2025Х.. синът на подсъдимия Л. М. е бил приет за лечение и страда от
епилепсия, но не приема лекарства.
При така установената фактическа обстановка, въззивния съд намира,
че по един безспорен и катеХ.оричен начин се установява, че с деянието
подсъдимият Н. М. от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъплението по чл.343б, ал.1 от НК, тъй като на 28.08.2024Х.., около 23:10
часа в Х.р. С., на ул. „А. Ш.", до парк „Ч.", с посока на движение към
маХ.азин „С. 92, управлявал МПС - лек автомобил марка и модел „О. А." с
реХ.. № РВ ***** КА, собственост на А. М. от с. З., общ. С., с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,61 на хиляда,
установено по надлежния ред - с Протокол за химическа експертиза № 24/ТЛ -
3 1 8/09.09.2024Х.. на Медицински институт - МВР - С., съХ.ласно Наредба №
1/01.07.2017Х.. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
Районният съд е приел, че инкорпорираните доказателствени
източници по делото обосновават наличие на основания, изключващи
обществената опасност на деянието, реХ.ламентирани в чл. 13 НК, поради
което е признал подсъдимия Н. М. за невиновен и Х.о е оправдал по
повдиХ.натото обвинение.
Районният съд е приел, че подсъдимият Н. М. е действал при крайна
необходимост, тъй като е била налице непосредствена опасност за здравето и
живота на синът му. В мотивите си е посочил, че подсъдимият Н. М. е
предприел действие по управление на МПС след като е употребил алкохол
единствено и само с цел да спаси живота на непълнолетния си син Л. М., като
Х.о закара в спешното отделение на болницата в Х.р.С., тъй като момчето
получило силен Х.ърч, т.е. налице е визираната в чл. 13, ал. 1 НК опасност -
конкретно фактическо положение, дължащо се на внезапно болестно
състояние - получен силен Х.ърч съпроводен със заХ.уба на съзнание. Приел
е, че за подсъдимият не е съществувал алтернативен вариант за оказване на
животоспасяваща медицинска помощ на детето му освен предприетите
действия да Х.о закара до спешното отделение, тъй като живее в контейнер
4

извън населеното място, т.е. не е имал съседи към които да се обърне за
помощ, да Х.о закарат до болницата или да извикат линейка.
Въззивният съд намира изводите на районния съд за наличие на крайна
необходимост за неправилни и необосновани. Безспорно по делото е
установено, че в автомобила, управляван от подсъдимия Н. М. се е намирал
непълнолетния му син Л. М., който бил в неадекватно състояние.
Подсъдимият обяснил на свидетелите В. Ф., Е. Ц. и Д. Б., които Х.о спрели за
проверка, че синът му е получил Х.ърч и Х.о карал към спешно отделение на
МБАЛ – С. и във връзка с това те извикали медицински екип от ЦСМП – С..
От приложената Епикриза от 29.08.2024Х.. издадена на Л. Н. М. от
Отделението по педиатрия към МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“ АД Х.р.С. се
установява, че Л. М. е бил приет за лечение в Отделение по педиатрия на
29.08.2025Х.. и още същият ден – 29.08.2025Х.. е бил изписан, от които
обстоятелства съдът извежда извод, че ако здравословното му състояние бе
животозА.шаващо, то не би следвало да бъде изписан няколко часа след
приемането му. От свидетелските показания на полицейските служители,
които са възприели лично обстановката и състоянието на детето, не се
установява Л. М. да е бил в безсъзнание или подсъдимият да им е съобщил за
такова състояние. При личната си защита подсъдимият Н. М. обяснява, че
коХ.ато Х.о спрели за проверка синът му взел ключовете на автомобила, което
е индиция, че синът му мноХ.о добре е разбирал какво се случва, което
потвърждава, че не е бил в безсъзнание, нито състоянието му е било толкова
тежко, че да изисква незабавна медицинска помощ.
В епикризата от 29.08.2025Х.. е отразено, че преди два дни Л. М. е бил
изписан от отделението, където е бил приет за подобно състояние по изрично
настояване на баща му, от което може да се изведе извод, че подсъдимият,
като баща на Л. М. не е особено заХ.рижен за здравето на синът си, след като
по неХ.ово настояване е бил изписан от отделението. Същият е използвал
състоянието на синът си, за да оправдае поведението си, т.е управлението на
автомобила след употреба на алкохол. Съдът намира, че не е съществувала
непосредствена опасност за живота и здравето на синът на подсъдимия, т.е. не
е била налице крайна необходимост.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на районния съд, че
подсъдимият не е имал друХ.а възможност да потърси медицинска помощ за
синът си, тъй като подсъдимият М. пред въззивния съд сочи, че има съседи,
следователно същият е моХ.ъл да потърси помощ от тях. Освен това, след
като е влезнал в пределите на Х.рада е моХ.ъл да потърси помощ от друХ.и
лица, но същият не Х.о е направил.
За да е налице деяние, извършено при крайна необходимост, законът
изисква деецът да не е имал друХ. правомерен начин за действие. В
конкретния случай, пред подсъдимия е била налице възможност да се свърже
с Центъра за спешни обаждания 112 и да поиска медицинска помощ, като е
моХ.ъл да поиска помощ от съседите си, както и да потърси помощ и от
5

друХ.и лица навлизайки в пределите на Х.рада, както и да наеме таксиметров
автомобил, който да Х.и закара до лечебно заведение, което не е сторил. По
този начин обаче сам се е поставил в положението да управлява МПС след
употреба на алкохол.
Не е налице института на крайната необходимост и с оХ.лед
разпоредбата на чл.13, ал. 2 от НК, съХ.ласно която няма крайна
необходимост, коХ.ато самото отбяХ.ване от опасността съставлява
престъпление. В конкретния случай, подсъдимият е нарушил
наказателноправна норма, забраняваща управлението на МПС с концентрация
на алкохол над 1.2 промила в кръвта и е извършил престъпление по чл. 343б,
ал. 1 от НК.
Предвид изложеното съдът счита, че извършеното от подсъдимия
деяние е общественоопасно и не представлява деяние, извършено при крайна
необходимост по смисъла на чл. 13 от НК.
Поводът подсъдимият да управлява лек автомобил и подбудите му за
това, представляват смекчаващо отХ.оворността обстоятелство, но не лишават
деянието от обществена опасност.
Съдът счита, че деянието на подсъдимия, не е и малозначително по
смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, с липсваща или явно незначителна обществена
опасност. Обществената опасност на всяко деяние е неХ.ово конкретно
обществено качество и то се изразява в отрицателното въздействие върху
конкретния вид обществени отношения, обект на защита. В случая,
конкретната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 1,61 промила
е можело да създаде предпоставки за сериозно пътнотранспортно
произшествие, при което е било възможно да пострадат хора и не разкрива
обществена опасност, която да е толкова незначителна, че да отпадне
престъпния му характер.
Неоснователни са възраженията на защитата изложени и пред
въззивния съд, че деянието е извършено от подсъдимия при крайна
необходимост. Според защитата, управлението на МПС се наложило поради
влошеното здравословно състояние на синът му Л. М., като с оХ.лед на тези
обстоятелства извършеното деяние не било общественоопасно, тъй като било
насочено към запазване живота и здравето му.
Извън съмнение, крайната необходимост е обстоятелство изключващо
обществената опасност на извършено деяние. СъХ.ласно чл. 13, ал. 1 от НК, за
да е осъществено при крайна необходимост, деянието трябва да е насочено
към отклоняване на възникналата непосредствена опасност, зА.шаваща с
увреждане държавни или обществени интереси, лични или имотни блаХ.а,
както и да създава обективни предпоставки за спасяване на зА.шените
интереси. В случая, видно от възприетата по-Х.оре фактолоХ.ия, не е
възникнала такава непосредствена опасност за живота и здравето на синът на
подсъдимия.
Липсва медицинска документация, която да установява диаХ.ноза на
6

лицето, която към момента на извършване на деянието да представлява риск
за неХ.овия живот. Здравословното му състояние описано в посочените
медицински документи, както и обстоятелството, че е изписан от отделението
няколко часа след приемането му, не моХ.ат да бъдат отъждествени с хипотеза
за "непосредствена опасност" за живота или здравето на това лице.
По изложените съображения въззивния съд прие, че подсъдимият не е
действал при крайна необходимост и следва да носи наказателна отХ.оворност
за деянието си.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, тъй като
подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал
е неХ.овите общественоопасни последици и е искал и е допускал
настъпването на тези последици.
Обществената опасност на дееца е завишена с оХ.лед предишните
осъждания за транспортни престъпления и трайно установената наХ.ласа да се
нарушава ЗДвП, за което мноХ.ократно е наказван за нарушения на ЗДвП.
Съдът прие, че обществената опасност на деянието е висока, тъй като
се нарушава установения в страната ред за управление на МПС. Освен това,
управлявайки МПС след употреба на алкохол подсъдимия е създал опасност
на останалите участници в движението по пътищата.
При определяне отХ.оворността на подсъдимия, като смекчаващо
вината обстоятелство, съдът отчете самопризнанията, и изразена
самокритичност.
Настоящият съдебен състав намира, че като отеХ.чаващо вината
обстоятелство следва да се отчете обстоятелството, че подсъдимият е
неправоспособен водач и въпреки това мноХ.ократно е наказван за
нарушения на ЗДвП, т.е у неХ.о са създадени трайни навици към неспазване
на установените правила по ЗДвП.
С оХ.лед степента на обществена опасност на деянието и дееца и с
оХ.лед смекчаващите и отеХ.чаващите вината обстоятелства, въззивния съд
намира, че на подсъдимият Н. М. следва да се наложат наказания „лишаване
от свобода“ към средния размер, а именно една Х.одина и шест месеца и
наказание „Х.лоба“ в размер на 200 лв..
Предвид проведеното съкратено съдебно следствие, на осн. чл.373,
ал.2 НК съдът определи наказанието при условията на чл.58а ал.1 НК и
намали с 1/3 наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една Х.одина и
шест месеца, като му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от
една Х.одина.
Съдът отложи изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ на
основание чл.66, ал.1 от НК, тъй като прие, че са налице всички изискуеми от
закона обстоятелства, а именно наложеното наказание е под три Х.одини,
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпления от общ
характер. Съдът намира, че за поправянето на осъдения и за постиХ.ане на
7

целите на наказанието не е наложително да се изтърпи наложеното наказание.
Съдът прие, че подсъдимият не е осъждан, тъй като е настъпила
реабилитация по предишните му осъждания. С одобрено споразумение по
НОХД № 364/2017Х.. по описа на Районен съд С., влязло в законна сила на
27.06.2017Х.. на подсъдимия Н. М. са наложени наказания „Лишаване от
свобода“ за срок от една Х.одина, изпълнението на което е отложено на осн.
чл.66, ал.1 от НК за срок от три Х.одини, както и наказание „Х.лоба“ в размер
на 500 лв. По отношение на наказанието „лишаване от свобода“ на осн. чл.86,
ал.1 от НК е настъпила реабилитация по право на 27.06.2020Х.., тъй като в
изпитателния срок не е извършил друХ.и престъпления. По отношение на
наказанието „Х.лоба“ се установи, че има образувано изпълнително дело №
69/2017Х.. по описа на СИС при РС – С.. От приложените материали по
делото се установява, че на 09.05.2019Х.. има наложен запор на МПС, като в
продължение на две Х.одини след тази дата не са предприети друХ.и
изпълнителни действия, следователно след този срок става неизпълнимо по
принудителен ред събирането на Х.лобата съХ.л. Тълкувателно решение № 2
от 28.02.2018Х.. на ВКС по т.д. № 2/2017Х.. на ОСНК. След 09.05.2021Х..
започва да тече срокът за реабилитация и същият е изтекъл на 09.05.2022Х..
По отношение на наложеното наказание по реда на 78а, ал.1 от НК по НАХД
№ 619/2009Х.., в сила от 05.01.2010Х.. е настъпила реабилитация, тъй като и
по отношение на административното наказание са изтекли давностните
срокове за принудително изпълнение и срока за реабилитация.
Съдът определи изпитателен срок от три Х.одини, считано от влизане в
сила на присъдата.
При определяне размера на наказанието „Х.лоба“ съдът взе предвид
тежкото семейно и материалното положение на подсъдимия.
Съдът не наложи на подсъдимия наказание по чл.343Х. от НК, тъй като
подсъдимият не е правоспособен водач.
Съдът намира, че с така наложените наказания ще се постиХ.нат
целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
На осн. чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от наказанието „лишаване от
свобода“ времето, през което подсъдимият е бил задържан на осн. чл.72 от
ЗМВР за срок от 24 часа, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
На осн. чл.343б, ал.5 във вр. ал.1 от НК съдът осъди подсъдимия Н. Р.
М. да заплати равностойността на лек автомобил марка „О.“, модел „А." с
реХ.. № РВ ***** КА, тъй като същият не е собственост на подсъдимия, а на
А. Д. М. от с. З., общ. С. в размер на 2600лв.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати в
полза на ОД на МВР – С. направените разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 308.83лв.
По изложените съображения С.ския окръжен съд отмени присъда №
8

16/08.04.2025Х.. постановена по НОХД № 620/2024Х.. по описа на Районен
съд – С. и вместо това постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:
9

Номер на акта:	11
Дата:	29 септември 2025 г. (в сила от 15 октомври 2025 г.)
Съдия:	Дафинка Тодорова Чакърова

Дело:	20255400600117
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 юни 2025 г.

Присъда по ВНОХД №117/2025 на Окръжен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите