Р Е Ш Е Н И Е
№ 260130
гр.Ботевград, 01.11.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на тридесет и първи
август през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц.П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия Ц.П. НАД №477 по описа за 2020
година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
К.В.К. с ЕГН**********,***, чрез
упълномощения от него адв.А.Н. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление №***от ***г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР -
София, РУ – гр.Ботевград, упълномощен със заповед № ***от ***г. на МВР, с което
за нарушение на чл.20, ал.2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ на основание
чл.179, ал.2 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 200.00 лева, за нарушение на чл.5, ал.3 т.1 от ЗДвП/ на основание чл.174, ал.1 т.2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000.00 лева и наказание
„лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12месеца и за нарушение по
чл.100, ал.1 т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.1,2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10.00лева и за нарушение
по чл.100, ал.1 т.2 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10.00лева. В жалбата се излагат
съображения, че е настъпила погасителна
давност за административно-наказателното му преследване и моли да бъде
отменено изцяло, със законните последици.
В съдебно заседание адв.А.Н. поддържа
жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените
доводи в същата, като претендира за осъждане на въззивната страна за направените
от жалбоподателя разноски по делото.
Въззивната страна – РУ - Ботевград,
редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява
становище по жалбата.
Ботевградска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН № ***г.; НП №***/*** г.;
сведение от *** В.; талон за медицинско изследване № ***; заповед № ***/***г. –
заверени копия, справка за движение на пратка и събраните гласни
доказателства – показанията на свидетеля В.К.В. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор ” в РУ – Ботевград, се установява следната фактическа
обстановка:
На 25.02.2017г. св. В.К.В. на длъжност “мл. автоконтрольор ” в РУ – Ботевград, в
присъствието на неговия колега И.Н.Д. съставил
АУАН
№ ***г. срещу
К.В.К., за това, че същия ден в
с.***, обл.Софийска, по ул.“***“ при управлението му на лек автомобил м.“Шкода
Октавия“ с рег.№***, движейки се с несъобразена скорост, излиза от пътя и се
блъска в циментова ограда с мрежа и реализира ПТрП с материални щети, както и
че управлява след употреба на алкохол, установено с техническо средство, отчело
резултат 1.00 на хиляда, както и че при проверката не представя СУМПС, КТ и
СРМПС. Акта бил предявен на
жалбоподателя и същият го подписал.
Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН било издадено
процесното №***от ***г. от
Началник РУП към ОДМВР - София, РУ – гр.Ботевград.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетеля В., както и от съставения АУАН, талон за медицинско
изследване и сведение, като съдът ги кредитира изцяло и намира, че между същите
не са налице противоречия.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът
счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя на 26.10.2020г., като на 02.11.20г. е депозирана
и жалбата срещу него.
Съдът приема, че разгледана по същество,
жалбата е основателна.
По силата на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността,
формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на
общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго.
Според правната доктрина обстоятелствата,
изключващи наказателната отговорност са три групи: изключващи преследването и
изтърпяването на наказанието, сред които са смърт на субекта, давност и
амнистия; обстоятелства, водещи до освобождаване от наказателна отговорност и
третата група са такива, които водят до освобождаване от изтърпяване на
наложеното наказание. Давността попада в първата група и представлява
обстоятелство, изключващо наказателната отговорност. Наказателната отговорност
може да бъде осъществена само чрез наказателния процес, което означава, че при
настъпване на давността по същество се стига до осуетяване на тази отговорност,
а като краен резултат - до нейното погасяване. Понастоящем в ЗАНН са
регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение (чл.34 от ЗАНН) и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентния орган да реализира изтърпяването на наложената административна
санкция (чл. 82
от ЗАНН). В ЗАНН
липсва правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.
При това положение следва да намери приложение чл. 11 от ЗАНН във
вр. с чл. 79, 80 и
чл.81 от НК. Неоснователно е да се изключи въобще приложението на този институт
в производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания, тъй като по този начин ще се допусне възможността
административните нарушения да се установяват и санкционират след изтичане на
неопределен период във времето. В този смисъл са и възприетите принципни
положения в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по т.д. № 1/2014
г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, което съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е
задължително за органите на съдебната власт.
Съгласно
чл.79 от НК давността по т. 2 е обстоятелство по НК, което изключва както
наказателното преследване, така и изпълнението на наказанието и което на осн. чл. 11
от ЗАНН във
вр. с чл.
79, ал. 1, т. 2 от НК следва да изключи и административно-наказателното
преследване по ЗАНН. Съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. Тъй като
давността е институт на материалното право, срокът по чл.80, ал.1 т.5 от НК (ред.
ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.), следва да се определи към датата на извършване на
деянието и той е четири години и половина. В случая абсолютната давност за
погасяване на наказателно преследване по ЗАНН е
четири години и половина, считано от датата на извършване на деянието -
25.02.2017г. От тази дата срокът от четири години и половина, представляващ
абсолютна погасителна давност по чл. чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1 т.5 от НК (ред.
ДВ бр. 12 от 06.04.2010 г.) във вр. с чл. 11 от ЗАНН е
изтекъл на 25.08.2021 г. и държавата
няма право да продължава наказателното преследване срещу лицето, извършител на
нарушението.
Предвид
чл.8, ал.2 от НК вр. чл. 11 от ЗАНН, давността се
прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване
спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, за предприемането на
каквито действия АНО не е ангажирал доказателства, но съгласно чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 от НК.
В
случая, предвид посочената в АУАН и НП дата на извършване на административното
нарушение - 25.02.2017 г., към настоящия момент е изтекъл абсолютния давностен
срок от четири години и половина, с чието изтичане се изключва въобще
административно-наказателното преследване, което включва правомощието на
държавата да възбуди административно-наказателен процес срещу дееца и да му
наложи административно наказание. Следователно това правомощие следва да се
счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга самия
процес, процесното НП следва да бъде отменено, а административно-наказателното
производство, в рамките на което това НП е издадено, следва да бъде прекратено.
Предвид изхода на спора и на
осн.чл.63, ал.3 от ЗАНН/ред. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г. /
на К.В.К. с ЕГН**********,*** дължат и следва
да се заплатят разноски в производството по делото. С жалбата се претендира заплащане на разноски за процесуално представителство
в размер на 500,00
лв.
По делото не е направено възражение за прекомерност на
размера на адвокатското възнаграждение.
Съдът счита претенцията за
основателна и доказана. По делото е представен договор
за правна защита и съдействие, в който е уговорено заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 500, 00 лв. в полза
на адв.А.Н. от САК, като е удостоверено, че същото е заплатено в брой.
Предвид гореизложеното, ОДМВР- София следва да заплати
на К.В.К. с ЕГН**********,*** разноски в размер
на 500,00
лв. /петстотин
лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №447/2020г.
пред Районен съд Ботевград.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №***от ***г., издадено
от Началник РУП към ОДМВР - София, РУ –
гр.Ботевград против К.В.К. с ЕГН**********,***.
ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
производство.
ОСЪЖДА ОДМВР-София да заплати на К.В.К. с ЕГН**********,***
разноски в размер на 500,00
лв. /петстотин
лева/ за
осъществено процесуално представителство в производството по а.н.дело №447/2020г.
пред Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :