Р
Е Ш Е
Н И Е № 260535
гр. Бургас, 29.03.2021 год.
В И М Е
Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – XL гр. състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и първа година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретаря Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 3798 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.286 от ЗЗД, вр. с
чл.288 от ТЗ, предявени от Г.С.М. против “Спортелит“ ЕАД.
Ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против
ответника, въз основа на което е било образувано ч.гр. дело № 2232/ 2019г. на
РС Б. По него е била издадена такава за сумата от общо 24 300 лв., пред-ставляваща неизплатени
възнаграждения за работата на М. в Съвета на директори-те на “Спортелит“ ЕАД – по 900 лв. месечно за периода от 01.03.2016г. до
31.05.2018г., ведно със законната лихва, считано от 15.03.2019г. до
окончателното плащане, и сумата от общо 4 604.75 лв. обезщетение за
забавено плащане за периода от 01.04.2016г. до 14. 03.2019г., както и за деловодните
разноски. Твърди и че след като е получил
препис от заповедта, ответникът е подал възражение по реда на чл.414 от ГПК.
Предвид това иска от съда да постанови решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на дружеството, че същото му дължи тези суми.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва претенцията и
иска тя да бъде отхвърлена. Направил е възра-жение за прихващане с парична сума
в размера на главницата, представляваща част от възнаграждението, дължимо на
дружеството като член на СД на “Поморие-Туринвест“ ЕАД за периода месец
юни 2016г. – месец октомври 2018г., получено лично от ищеца, вместо от представляваното от него “Спортелит“ ЕАД. Претендира разноски.
Въпреки многократно даваните указания обаче, ответното
дружество не е индиви-дуализирало надлежно насрещното си частично вземане,
поради което производството по делото по отношение на направеното възражение за
прихващане е било прекратено с влязло в сила протоколно определение от
24.06.2020г. и същото не подлежи на разглеж-дане по същество.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства намира за установено следното:
По заявление на ищеца
е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за
исковите суми по ч. гр. дело № 2232/2019г. на РС Бургас, приложе-но към настоящото.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК “Спортелит“ ЕАД е подало възражение срещу нея.
Горното обуславя
наличието на правен интерес за М. от водене на предявени-те установителни искове.
Не се спори между
страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че с Решение,
взето на редовно годишно общо събрание на акционерите на “Спортелит“ ЕАД на
16.09.2008г., ищецът е бил избран за член на Съвета на директори-те на
дружеството, като със същото му е било определено и възнаграждение в размер на
1 000 лв. месечно /нетно по 900 лв. – след приспадане на дължимия данък/,
както и че е бил такъв през целия исков период от 01.03.2016г. до 31.05.2018г.
При негова
доказателствена тежест дружеството не е ангажирало доказателства да е заплатило
на М. дължимото възнаграждение за процесните 27 месеца в общ нетен размер от
24 300 лв.
Отразеното в
счетоводството на ответника погасяване на задължението чрез при-хващане,
констатирано от вещото лице по ССЕ, няма как да бъде зачетено в настоящо-то
производство, тъй като твърдяното насрещно вземане на дружеството не е
изискуе-мо и ликвидно – спорно е между страните /чл.103, ал.1 от ЗЗД/, а
процесуалното му въз-ражение – по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, както беше
посочено по-горе, не е надлежно индивидуализирано и не подлежи на разглеждане
по същество.
Предявеният иск по
чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 и чл.286 от ЗЗД, вр. с чл.288 от ТЗ,
е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Върху главницата се
дължи законната лихва считано от 15.03.2019г. /датата на по-даването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК в съда/ до окончателното й изплащане.
Основателна е и
претенцията по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД – за обезщетение
за забавено плащане на главницата, изчислено за всяко месечно задълже-ние
/възнаграждение/ от по 900 лв. за времето от първо число на месеца, следващ
този, за който е дължимо, до 14.03.2019г., в общ размер от 4 604.75 лв. – 4
605.19 лв. според заключението на вещото лице по ССЕ.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени на-правените в
заповедното и в настоящото производства разноски – общо 1 156.20 лв. за ДТ
и 220 лв. за възнаграждение на вещото лице по ССЕ.
Водим от горното,
Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “СПОРТЕЛИТ“ ЕАД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.Б, ул.”” № , хотел ”България”, че
същото дължи на Г.С.М., ЕГН: **********,***, сумата от общо 24 300 лева, представляваща неиз-платени нетни възнаграждения за
работата му в Съвета на директорите на дружеството в размери от по 900 лв. месечно за периода от 01.03.2016г. до 31.05.2018г.,
ведно със за-конната лихва върху нея,
считано от 15.03.2019г. до окончателното плащане, и сумата от общо 4 604.75 лева – обезщетения за
забавено плащане за времето от 01.04.2016г. до 14.03.2019г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2232/2019г. на
РС Бургас.
ОСЪЖДА “Спортелит“ ЕАД да заплати на Г.С.М. направените в
заповедното и в настоящото производства разноски: общо 1 156.20 лева за държав-ни такси и 220 лева за възнаграждение на вещото лице по ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчва-нето му на
страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.