№ 591
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № *0222100500651 по описа за 2022 година
.Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от АНГ. ЕМ. С., ЕГН **********, от
град П., ул. „И.“ № **, чрез особен представител адв. Пламен Генов от АК –
Бургас, със съдебен адрес: град Бургас, ж.к. „Славейков“ бл.8, вх.7, ет.7, ап.21
против Решение № 83/25.10.2021 г. , постановено по ГД № 398/2021 г. по
описа на РС - Поморие, с което съдът е приел за установено извършено
домашно насилие на 15.06.2021 г. от въззивника А.С. спрямо въззиваемата М.
М. М., ЕГН ********** от град П., ул. „И.“ № **, задължил е въззивника да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М., наложил е на
въззивника на основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН глоба в размер на 200 лева, която
да бъде заплатена в полза на Държавата по сметка на ПРС.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивникът, който счита издадените съдебни актове на ПРС за
незаконосъобразни и неправилни. Моли за отмяната им. Счита, че не са
събрани достатъчно доказателства, а съдебното решение се позовава
единствено на подадената от въззиваемата декларация. Твърди, че посочените
1
от ищцата доказателства са непълни, неточни и противоречиви, като счита, че
пред първоинстанционния съд не са събрани достатъчно данни, доказващи, че
неговият доверител е извършил акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие или опит за такова, както и
принудително ограничаване на личния живот, свобода и лични права на
въззиваемата.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговора на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и сл. от ГПК, от
легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред РС – Поморие е с правно основание чл.8, ал.1, т.1,
във вр. с чл.3, ал.1, т.2, във вр. с чл.4, ал.1 ЗЗДН.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона намира за установено следното:
Не е спорно, че въззивникът А.С. живее на съпружески начала с
въззиваемата М.М. на посочения от въззиваемата адрес в град Поморие. На
15.06.2021 г. по твърдения на ищцата въззивникът вечерта се е върнал в
жилището на страните, счупил стъкла на прозорец и заплашил М., че ще я
убие и продаде, а освен това потрошил инвентар в заведението на ул. „М.“ №
*.
За да постанови обжалвания резултат първостепенният съд правилно е
възприел фактическата обстановка по делото и е установил съгласно
представената преписка рег.№ 320р-5505/17.06.2021 г. на РУ – Поморие, от
която се установява, че на 16.06.2021 г. служителите на управлението са
посетили заведението на ул. „М.“ № *, вследствие на подаден сигнал за
възникнал семеен скандал между страните по делото, а на 22.06.2021 г. е
съставен Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР срещу въззивника да
не се саморазправя с въззиваемата. От направените справки се е установило,
че въззивникът не е осъждан и до сега не са му налагани мерки по ЗЗДН.
Първоинстанционният съд е счел, че са налице изискванията на Закона, вкл. и
разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН и по тази причина е приел за установено
извършено домашно насилие, задължил е въззивникът да се въздържа от
домашно насилие занапред и му е наложил глоба.
2
Пред настоящата съдебна инстанция въззивникът счита, че твърденията
на ищцата са останали недоказани, тъй като единственото доказателство по
делото представлява приложената декларация по чл.9 от ЗЗДН, но липсват
безспорно установена дата, място, начин на извършване и др. обстоятелства.
Според защитата данните посочени от ищцата са непълни и неточни, не
кореспондират с установеното от органите на МВР и в хода на
производството не са конкретизирани. Според въззивника в хода на
производството пред ПРС не са събрани достатъчно данни, доказващи, че от
страна на А.С. спрямо М.М. е извършен акт, на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо или опит за такова, както и
принудително ограничаване на личния й живот, личната й свобода и личните
й права.
Настоящата съдебна инстанция намира отправените оплаквания за
неоснователни, а постановеното решение на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно, което налага същото да бъде потвърдено.
Декларацията по чл.9 от ЗЗДН е доказателство за изложеното в нея и при
липса на други доказателства тя сама по себе си е годно доказателство и въз
основа на нея съдът може да постанови своето решение. От цитираната по-
горе докладна записка, протокол за предупреждение и сведение се установява
безспорно, че извършеното от въззивника представлява акт по смисъла на
чл.2, ал.1 от ЗЗДН. При това положение пострадалите от домашно насилие
имат право на защита чрез налагане на извършителя на мерки по чл.5 от
ЗЗДН. Съдът е преценил кои от мерките следва да бъдат наложени и в този
смисъл постановеният от него акт се явява правилен и законосъобразен, което
налага същият да бъде потвърден. Въззивникът А.С. следва да бъде осъден да
заплати държавна такса от 15 лв.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 83/25.10.2021г., постановено по ГД №
398/2021 г. по описа на РС – Поморие.
ОСЪЖДА АНГ. ЕМ. С., ЕГН **********, от гр. П., ул. „И.“ № ** да
заплати по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 15 лева дължима
3
държавна такса.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4