Р Е Ш Е Н И Е № 260243
04.04.2022г., гр. Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно
заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
при участието на
секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7630
по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.
Предмет на делото са искове
с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС и чл. 59 ЗЗД.
Ищец M.Р.О. и Р.Р.О. заявяват че притежават 59,38% ид.части
от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ****** по
действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. **** № *** с площ от 343
кв.м., а ответници Р.С.С., М.Д.С., П.И.П., П.И.П. притежават 4/12 ид.части,
ответник В.Й.Г. 2/3 ид.части от 7,29% от правото на собственост, Е.Й.Б. и Й.Г.Г.
2/12 ид.части от 7,29% от правото на собственост.
Посочено е в
исковата молба, че дворното място е
застроено и е в режим на етажна собственост, а незастроената част от него,
респ. частта извън прилежащите към сградата части е в режим на обикновена
съсобственост при горните квоти като с ответник Е. Г. ищците не можели да
постигнат съгласие затова как да се разпредели ползването на процесния имот поради
което и се иска постановяване на решение за разпределение ползването му, като в
случай че разпределение ползването бъде извършено по начин, с който се
надхвърлят правата на ответниците, то се иска последните да бъдат осъдени да
заплащат на ищците месечно парично обезщетение, което съответства на пазарния
наем за ползването, което надвишава правата в съсобствеността им.
Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Отговор на исковата
молба подават ответници Р.С.С. и М.Д.С., които не възразяват да се допусне
разпределение ползването на дворното място при отчитане площта, която е
запазена по силата на нот. акт № ****** от около 20 кв.м. в североизточната
част на имота;
Отговор на исковата
молба подават и ответници Е.Й. Б. и В.Й.Г.. Заявява се, че не е свикано ОС на
ЕС, че дворното място е неделимо, респ. че има статут на хоризонтална етажна
собственост и редът за разпределение ползването му е друг, а по същество
незастроената част служи за заход и маневриране на автомобилите, които паркират
в гаражите, както и за достъп на живущите в сградата, а вън от това имало
изискване по закон за минимална зелена площ. Заявява се, че е възможно и други
лица да имат права върху дворното място.Иска се отхвърлянето на иска за разпределение
ползването и на претенцията за обезщетяване.
Съдът след като се запозна със становищата на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.
12 вр. с чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното.
По делото е установено, че ищците притежават 59.38%
ид.части от правото на собственост върху процесния имот с идентификатор № *******
по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. ***** № *** с площ от 343
кв.м съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ****,
дело № ***** издаден от С.В.-П.;
Ответниците Р.С.С., М.Д.С.,
П. И.П., П.И.П. притежават по 1/12 ид.част всеки от правото на собственост
върху процесния имот съгласно нот. акт № ***, том ***, рег. № **** издаден от
Сл.В.-П.;
Ответници Д.Х.Ц., В.Д.Ц.,
Л.Д.Ц. са се разпоредили с притежаваните от тях общо 1/9 ид.част от правото на
собственост по наследяване от праводателя си Д.Ц.- починал на **** съгласно
нот.акт № № ***, том **, рег. № **** издаден от С.В.-П. в полза на ищците
поради което и производството по делото спрямо тях е било прекратено с
Определение № 261652/07.10.2020г.
Ответник В.Й.Г.
притежава 2/3 ид.части от 7,29% от правото на собственост съгласно нот. акт № ***,
том **, рег. № **** издаден от С.В.-П. и по наследяване от майка си Р. Г. /
починала на *****/ 1/9 ид.част или общо 7/9 ид.части от 7,29%;
Ответник Е.Й. Г.
притежава 2/12 ид.части от 7,29% от правото на собственост съгласно нот. акт № *****
издаден от С.В.-П. и по наследяване от майка си Р. Г. 1/9 ид.част или общо 5/18
от 7,29 ид.части
Ответник Й.Г.Г.
притежава 4/9 ид.части от 7,29% от правото на собственост по наследяване от
починалата си съпруга Р. Г., които е
дарил на децата си – ответниците Е. й Й. при равни права с нот. акт № ***** или
общо Е. и Й. Г. притежават 3/2 ид.части от 7,29% от правото на собственост
върху процесния имот. Ето и защо спрямо този ответник производството по делото
следва да се прекрати;
Ответници Р.С.С. и М.Д.С.
не възразяват относно разпределението на дворното място т.е съгласни са ищците
да ползват площ, която съответства на квотите им в съсобствеността при отчитане
техните права;
Ответници Е.Й. Б. и В.Г.
противопоставят възражения с отговор на исковата молба вх. № ****** които
настоящата инстанция отхвърля като неоснователно, тъй като, първо, процесния
имот е застроен, при което същият има правен статут на обикновена съсобственост
и на хоризонтална етажна собственост по отношение на прилежащите към
постройката части от земята, които са необходими за обслужването на имота и
ползването му по предназначние, и второ в тази хипотеза разпределението
ползването на дворното място се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, а не по
реда на ЗУЕС със свикване на ОС на ЕС.
По делото няма данни
други трети лица, които имат вещни права в имота да не са конституирани;
Видно от приетата по
делото СТЕ с вх. № 263213/22.01.2021г. и допълнителна СТЕ с вх. №
274611/14.04.2021г. в процесния ПИ има
построена жилищна сграда с идентификатор № **** с площ от 154 кв.м и незастроено
дворно място от 189 кв.м, което се разпределя като реална площ за ползване от
ищците - 112,23 кв.м, за Р.С., М.С., П.П. и П.П. общо 63 кв.м, за В. и Е. Г. –
11,50 кв.м като дворното място служи за достъп до жилищна сграда и паркиране на
автомобили като при разпределение на ползването на дворното място вещото лице
се е съобразило със съществуващия архитектурен проект.
Видно от скица-проект
на л. 130 от делото към допълнителното заключение и скица проект на л. 134
колорираната в жълто, съответно в зелено площ оградена от букви
А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А с площ от 139,60 е прилежащата площ към сградата и служи за
достъп и преминаване. Следователно, тази част има правна характеристика на обща
част, която е бездялова и неделима и следва да бъде поставена в общ дял за
ползване на всички страни, респ. ползването на тази площ от някой от страните
независимо, че правата му в общите части са в по-малък обем не може да бъде
остойностена и присъдена именно поради характеристиката и предназначението й.
Р.С. и М.С. следва да
ползват дял първи от скица проект на л. 134 от делото, който включва паркомясто
1 и 2 и която реална площ е със запазено право на ползване съгласно нотариален
акт № ***** поради което и правата на тези страни следва безусловно да бъдат
зачетени;
Ищците следва да
ползват дял трети и четвърти – паркомясто 4 и паркомясто 5 тъй като по делото е
установено, че ищците още при закупуване на собствеността си са установили
ползване върху това паркомясто като Е. Б. и В.Г. следва да ползват паркомясто 3
или дял втори като за уравняване дела на ищците ответниците Е. Б. и В.Г. следва
да бъдат осъдени да заплащат обезщетение в размер на месечен наем от 71 лева
считано от датата на подаването на исковата молба, които са разпределят както
следва: 31 лева ще бъде заплащан от Г., а 40 лева от Б. съгласно приетото по
делото заключение на в.л. Л. по съдебно-оценителната експертиза, която съдът
кредитира изцяло като компетентна и безпристрастна.
В хода на съдебното
дирене ответници Е. Б. и В.Г. изрично не заявиха дали са съгласни ищците да
ползват 3 паркоместа при което не би имало правно основание за уравняване дела
на ищците. Същевременно настоящата инстанция намира, че при липса на изрично
изявена воля от ответниците следва в техен дял да им бъде предоставено
ползването на паркомясто 3 тъй като в противен случай не биха били отчетени
правата в собствеността им, която подлежи на разпределение при парично
уравнение делът на ищците.
Ответниците Е. Б. и В.Г. изрично се противопоставят в
дял на ищците да бъде поставен за ползване паркомясто 5 с аргумента, че ищците
притежават гараж, който аргумент не може да бъде приет предвид обстоятелството,
че ищците притежават 59.38% ид.части от правото на собственост и
обстоятелството дали притежават и други обекти в имота, които ползват не води
до нарушаване правата на ответниците.
При разпределението на паркоместата извън тези които
са със запазено право на ползване / паркомясто 1 и 2/ съдът отчита фактическото
положение в имота и начина му на ползване като дава преимущество на страната,
която вече е установила фактическа власт върху конкретното паркомясто – в
случая ищците ползват паркомясто 5 и 4 и това не се оспорва от ответниците Е. Б.
и В.Г.;
Делът на ищците, който следва парично да се уравни с
10 лева месечен наем заплащан от ответниците С. не следва да се присъжда, тъй
като ищците заявяват, че са съгласни с ползването на паркоместата от тези
ответници и нямат спор с тях като в ход по същество искането е изрично за
уравнение дела на ищците ако бъде предоставено за ползване паркомясто на
ответници Е. Б. и В.Г. поради което и съдът не присъжда обезщетение за
ползването от паркоместата от тези отвеници / С./;
По отношение на разноските:
По иска по чл. 32, ал.2 ЗС.
Съгласно
Определение № 62/26.03.2015г. по дело № ***** на ВКС дължимостта на
разноските в производството по чл. 32, ал.2 ЗС съгласно утвърдената съдебна
практика – Решение № **** по гр.д. № **** е че страните трябва да понесат
такава част от разноските, която включва заплатени такси и възнаграждения за
назначени технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат
разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени и
доколкото съдебното решение за разпределяне ползването ползва всички
съсобственици в първоинстанционното производство същите понасят разноски за
адвокатско възнаграждение така както са направени, а при обжалване
отговорността за разноски се урежда съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК и се понася
от страната, чиято жалба е отхвърлена – така т.2 от ТР № 13/2012 от **** по
т.д. № *** на ОСГК на ВКС.
Предвид на гореизложеното разноски по за държавна
такса, такси за издаване на СУ и възнаграждение по СТЕ в общ размер на 299,70
лева следва да останат за сметка на ищците до размера на сумата от общо 281,49
лева, съобразно притежаваната част от техния дял, ответници Р.С.С. и М.Д.С. не
са дали повод за завеждане на делото,а
делът на ответници Е. Б. и В.Г. по отношение на тези разноски е
съответно за първата 3,64 лева, а за втория 14,57 лева, които следва да се
присъдят в полза на ищците.
Сумата от 152,40 лева следва да се присъди в пълен
размер на ищците, тъй като тя касае иска по чл. 59 ЗЗД който се уважи;
Сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение не е
диференцирана за какво е заплатена поради което съдът присъжда 200 лева за
адвокатско възнаграждение по иска по чл. 59 ЗЗД или общо разноските в полза на
ищците които следва да се присъдят са размер на ищците са 352,40 лева които да
се заплатят общо от Е. Б. и В.Г. и 3,64
лева и 14,57 лева разделно съгласно горното разпределение;
Съдът служебно констатира, че не е събрана държавната
такса по иска по чл. 59 ЗЗД като ответник Б. следва да бъде осъдена да заплати
сумата от 57,60 лева, а ответник Г. сумата от 50 лева изчислени по реда на чл.
69, ал.1, т.7 ГПК в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив;
Така мотивиран съдът
Р Е
Ш И :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл. 32, ал. 2
от Закона за собствеността, ползването на поземлен имот № ***** по
действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. ***№ *** с площ от 343 кв.м
МЕЖДУ
СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ:
М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** ***,
Р.С.С. с ЕГН **********, М.Д.С. с ЕГН ********** П.И.П.
с ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН ********** всички с адрес: ***;
и
В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ***, ет.**,
ап.**** и Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: ***
КАКТО
СЛЕДВА:
ВСИЧКИ съсобственици ще ползват ОБЩО колорираната в зелено площ ограничена с букви
А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А с площ от 139,60 кв.м. на скица проект към съдебно-техническа
експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото;
М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял трети / колориран в
лилаво/ с площ от 9.88 кв.м и дял четвърти /колориран в оранжево/ с площ от
9.88 кв.м – паркомясто 4 и паркомясто 5 съгласно скица проект към
съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134
от делото
Р.С.С. с ЕГН **********, М.Д.С. с ЕГН ********** П.И.П.
с ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН ********** всички с адрес: *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял първи/ колориран в
червено/ с площ от 19,76 кв.м –
паркомясто 1 и паркомясто 2 съгласно скица проект към съдебно-техническа
експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото;
В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ***, ет.***,
ап.** и Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял втори/ колориран в синьо / с площ от 9,88 кв.м – паркомясто 3 съгласно скица проект към
съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134
от делото;
ОСЪЖДА Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** ***
сумата от 40 лева месечно, която сума представлява обезщетение за реалното
ползването на паркомясто 3 съгласно скица проект към съдебно-техническа
експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото, което
надвишава обема на притежаваната от Е.Й. Б. ид.част от правото на собственост
върху това паркомясто считано от датата на подаването на исковата молба –
02.07.2020г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяването
на задължението ;
ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. ***** №
***, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с
ЕГН ********** *** сумата от 31 лева месечно, която сума представлява
обезщетение за реалното ползването на паркомясто 3 съгласно скица проект към
съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134
от делото, което надвишава обема на притежаваната от В.Й.Г. ид.част от правото
на собственост върху това паркомясто считано от датата на подаването на
исковата молба – 02.07.2020г. до настъпването на законна причина за изменение
или прекратяването на задължението;
ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ****,
ет.***, ап.** и Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза
на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 352,40 лева
разноски в производството пред настоящата инстанция по иска по чл. 59 ЗЗД;
ОСЪЖДА
В.Й.Г. с ЕГН ********** с
адрес: ***. **** № **, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН **********
и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 14,57 лева разноски за настоящата
инстанция по иска по чл. 32, ал.2 ЗС;
ОСЪЖДА Е.Й.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** ***
сумата от 3,64 лева разноски за настоящата инстанция по иска по чл. 32, ал.2
ЗС;
ОСЪЖДА Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от
57,60 лева, която представлява дължима държавна такса по иска по чл. 59 ЗЗД;
ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ***,
ет.***, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС –
Пловдив сумата от 50 лева, която представлява дължима държавна такса по иска по
чл. 59 ЗЗД;
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № ****
по описа на РС – Пловдив по отношение на ответник Й.Г.Г. с ЕГН ********** с
адрес: ***
Скица проект към
съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134
от делото става неразделна част от настоящето Решение;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
С.Б.