Решение по дело №7630/2020 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 260243

 

04.04.2022г., гр. Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, XVII – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

 

            при участието на секретаря Соня Букова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7630 по описа за 2020г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното.

            Предмет на делото са искове с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС и чл. 59 ЗЗД.

            Ищец M.Р.О. и Р.Р.О. заявяват че притежават 59,38% ид.части от правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ****** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. **** № *** с площ от 343 кв.м., а ответници Р.С.С., М.Д.С., П.И.П., П.И.П. притежават 4/12 ид.части, ответник В.Й.Г. 2/3 ид.части от 7,29% от правото на собственост, Е.Й.Б. и Й.Г.Г. 2/12 ид.части от 7,29% от правото на собственост.

            Посочено е в исковата  молба, че дворното място е застроено и е в режим на етажна собственост, а незастроената част от него, респ. частта извън прилежащите към сградата части е в режим на обикновена съсобственост при горните квоти като с ответник Е. Г. ищците не можели да постигнат съгласие затова как да се разпредели ползването на процесния имот поради което и се иска постановяване на решение за разпределение ползването му, като в случай че разпределение ползването бъде извършено по начин, с който се надхвърлят правата на ответниците, то се иска последните да бъдат осъдени да заплащат на ищците месечно парично обезщетение, което съответства на пазарния наем за ползването, което надвишава правата в съсобствеността им.

 Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

            Отговор на исковата молба подават ответници Р.С.С. и М.Д.С., които не възразяват да се допусне разпределение ползването на дворното място при отчитане площта, която е запазена по силата на нот. акт № ****** от около 20 кв.м. в североизточната част на имота;

            Отговор на исковата молба подават и ответници Е.Й. Б. и В.Й.Г.. Заявява се, че не е свикано ОС на ЕС, че дворното място е неделимо, респ. че има статут на хоризонтална етажна собственост и редът за разпределение ползването му е друг, а по същество незастроената част служи за заход и маневриране на автомобилите, които паркират в гаражите, както и за достъп на живущите в сградата, а вън от това имало изискване по закон за минимална зелена площ. Заявява се, че е възможно и други лица да имат права върху дворното място.Иска се отхвърлянето на иска за разпределение ползването и на претенцията за обезщетяване.

Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл.235, ал.2 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото е установено, че ищците притежават 59.38% ид.части от правото на собственост върху процесния имот с идентификатор № ******* по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. ***** № *** с площ от 343 кв.м съгласно нотариален акт за покупко-продажба № ***, том ***, рег. № ****, дело № ***** издаден от С.В.-П.;

            Ответниците Р.С.С., М.Д.С., П. И.П., П.И.П. притежават по 1/12 ид.част всеки от правото на собственост върху процесния имот съгласно нот. акт № ***, том ***, рег. № **** издаден от Сл.В.-П.;

            Ответници Д.Х.Ц., В.Д.Ц., Л.Д.Ц. са се разпоредили с притежаваните от тях общо 1/9 ид.част от правото на собственост по наследяване от праводателя си Д.Ц.- починал на **** съгласно нот.акт № № ***, том **, рег. № **** издаден от С.В.-П. в полза на ищците поради което и производството по делото спрямо тях е било прекратено с Определение № 261652/07.10.2020г.

            Ответник В.Й.Г. притежава 2/3 ид.части от 7,29% от правото на собственост съгласно нот. акт № ***, том **, рег. № **** издаден от С.В.-П. и по наследяване от майка си Р. Г. / починала на *****/ 1/9 ид.част или общо 7/9 ид.части от 7,29%;

            Ответник Е.Й. Г. притежава 2/12 ид.части от 7,29% от правото на собственост съгласно нот. акт № ***** издаден от С.В.-П. и по наследяване от майка си Р. Г. 1/9 ид.част или общо 5/18 от 7,29 ид.части

            Ответник Й.Г.Г. притежава 4/9 ид.части от 7,29% от правото на собственост по наследяване от починалата си съпруга Р.  Г., които е дарил на децата си – ответниците Е. й Й. при равни права с нот. акт № ***** или общо Е. и Й. Г. притежават 3/2 ид.части от 7,29% от правото на собственост върху процесния имот. Ето и защо спрямо този ответник производството по делото следва да се прекрати;

            Ответници Р.С.С. и М.Д.С. не възразяват относно разпределението на дворното място т.е съгласни са ищците да ползват площ, която съответства на квотите им в съсобствеността при отчитане техните права;

            Ответници Е.Й. Б. и В.Г. противопоставят възражения с отговор на исковата молба вх. № ****** които настоящата инстанция отхвърля като неоснователно, тъй като, първо, процесния имот е застроен, при което същият има правен статут на обикновена съсобственост и на хоризонтална етажна собственост по отношение на прилежащите към постройката части от земята, които са необходими за обслужването на имота и ползването му по предназначние, и второ в тази хипотеза разпределението ползването на дворното място се извършва по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, а не по реда на ЗУЕС със свикване на ОС на ЕС.

            По делото няма данни други трети лица, които имат вещни права в имота да не са конституирани;

            Видно от приетата по делото СТЕ с вх. № 263213/22.01.2021г. и допълнителна СТЕ с вх. № 274611/14.04.2021г.  в процесния ПИ има построена жилищна сграда с идентификатор № **** с площ от 154 кв.м и незастроено дворно място от 189 кв.м, което се разпределя като реална площ за ползване от ищците - 112,23 кв.м, за Р.С., М.С., П.П. и П.П. общо 63 кв.м, за В. и Е. Г. – 11,50 кв.м като дворното място служи за достъп до жилищна сграда и паркиране на автомобили като при разпределение на ползването на дворното място вещото лице се е съобразило със съществуващия архитектурен проект.

            Видно от скица-проект на л. 130 от делото към допълнителното заключение и скица проект на л. 134 колорираната в жълто, съответно в зелено площ оградена от букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А с площ от 139,60 е прилежащата площ към сградата и служи за достъп и преминаване. Следователно, тази част има правна характеристика на обща част, която е бездялова и неделима и следва да бъде поставена в общ дял за ползване на всички страни, респ. ползването на тази площ от някой от страните независимо, че правата му в общите части са в по-малък обем не може да бъде остойностена и присъдена именно поради характеристиката и предназначението й.

            Р.С. и М.С. следва да ползват дял първи от скица проект на л. 134 от делото, който включва паркомясто 1 и 2 и която реална площ е със запазено право на ползване съгласно нотариален акт № ***** поради което и правата на тези страни следва безусловно да бъдат зачетени;

            Ищците следва да ползват дял трети и четвърти – паркомясто 4 и паркомясто 5 тъй като по делото е установено, че ищците още при закупуване на собствеността си са установили ползване върху това паркомясто като Е. Б. и В.Г. следва да ползват паркомясто 3 или дял втори като за уравняване дела на ищците ответниците Е. Б. и В.Г. следва да бъдат осъдени да заплащат обезщетение в размер на месечен наем от 71 лева считано от датата на подаването на исковата молба, които са разпределят както следва: 31 лева ще бъде заплащан от Г., а 40 лева от Б. съгласно приетото по делото заключение на в.л. Л. по съдебно-оценителната експертиза, която съдът кредитира изцяло като компетентна и безпристрастна.

            В хода на съдебното дирене ответници Е. Б. и В.Г. изрично не заявиха дали са съгласни ищците да ползват 3 паркоместа при което не би имало правно основание за уравняване дела на ищците. Същевременно настоящата инстанция намира, че при липса на изрично изявена воля от ответниците следва в техен дял да им бъде предоставено ползването на паркомясто 3 тъй като в противен случай не биха били отчетени правата в собствеността им, която подлежи на разпределение при парично уравнение делът на ищците.

Ответниците Е. Б. и В.Г. изрично се противопоставят в дял на ищците да бъде поставен за ползване паркомясто 5 с аргумента, че ищците притежават гараж, който аргумент не може да бъде приет предвид обстоятелството, че ищците притежават 59.38% ид.части от правото на собственост и обстоятелството дали притежават и други обекти в имота, които ползват не води до нарушаване правата на ответниците.

При разпределението на паркоместата извън тези които са със запазено право на ползване / паркомясто 1 и 2/ съдът отчита фактическото положение в имота и начина му на ползване като дава преимущество на страната, която вече е установила фактическа власт върху конкретното паркомясто – в случая ищците ползват паркомясто 5 и 4 и това не се оспорва от ответниците Е. Б. и В.Г.;

Делът на ищците, който следва парично да се уравни с 10 лева месечен наем заплащан от ответниците С. не следва да се присъжда, тъй като ищците заявяват, че са съгласни с ползването на паркоместата от тези ответници и нямат спор с тях като в ход по същество искането е изрично за уравнение дела на ищците ако бъде предоставено за ползване паркомясто на ответници Е. Б. и В.Г. поради което и съдът не присъжда обезщетение за ползването от паркоместата от тези отвеници / С./;

По отношение на разноските:

По иска по чл. 32, ал.2  ЗС.

Съгласно  Определение № 62/26.03.2015г. по дело № ***** на ВКС дължимостта на разноските в производството по чл. 32, ал.2 ЗС съгласно утвърдената съдебна практика – Решение № **** по гр.д. № **** е че страните трябва да понесат такава част от разноските, която включва заплатени такси и възнаграждения за назначени технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат разноските следва да останат за всяка страна в обема в който са направени и доколкото съдебното решение за разпределяне ползването ползва всички съсобственици в първоинстанционното производство същите понасят разноски за адвокатско възнаграждение така както са направени, а при обжалване отговорността за разноски се урежда съгласно чл.78, ал.1 и ал.2 ГПК и се понася от страната, чиято жалба е отхвърлена – така т.2 от ТР № 13/2012 от **** по т.д. № *** на ОСГК на ВКС.

Предвид на гореизложеното разноски по за държавна такса, такси за издаване на СУ и възнаграждение по СТЕ в общ размер на 299,70 лева следва да останат за сметка на ищците до размера на сумата от общо 281,49 лева, съобразно притежаваната част от техния дял, ответници Р.С.С. и М.Д.С. не са дали повод за завеждане на делото,а  делът на ответници Е. Б. и В.Г. по отношение на тези разноски е съответно за първата 3,64 лева, а за втория 14,57 лева, които следва да се присъдят в полза на ищците.

Сумата от 152,40 лева следва да се присъди в пълен размер на ищците, тъй като тя касае иска по чл. 59 ЗЗД който се уважи;

Сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение не е диференцирана за какво е заплатена поради което съдът присъжда 200 лева за адвокатско възнаграждение по иска по чл. 59 ЗЗД или общо разноските в полза на ищците които следва да се присъдят са размер на ищците са 352,40 лева които да се заплатят общо от  Е. Б. и В.Г. и 3,64 лева и 14,57 лева разделно съгласно горното разпределение;

Съдът служебно констатира, че не е събрана държавната такса по иска по чл. 59 ЗЗД като ответник Б. следва да бъде осъдена да заплати сумата от 57,60 лева, а ответник Г. сумата от 50 лева изчислени по реда на чл. 69, ал.1, т.7 ГПК в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив;

Така мотивиран съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

РАЗПРЕДЕЛЯ на основание  чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността, ползването на поземлен имот № ***** по действащата КК и КР на гр. П. с адрес: гр. П., ул. ***№ *** с площ от 343 кв.м

МЕЖДУ СЪСОБСТВЕНИЦИТЕ:

М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** ***,

Р.С.С. с ЕГН **********, М.Д.С. с ЕГН ********** П.И.П. с ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН ********** всички с адрес: ***;

и 

В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ***, ет.**, ап.**** и Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: ***

КАКТО СЛЕДВА:

ВСИЧКИ съсобственици ще ползват ОБЩО колорираната в зелено площ ограничена с букви А-Б-В-Г-Д-Е-Ж-З-А с площ от 139,60 кв.м. на скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото;

М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял трети / колориран в лилаво/ с площ от 9.88 кв.м и дял четвърти /колориран в оранжево/ с площ от 9.88 кв.м – паркомясто 4 и паркомясто 5 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото

Р.С.С. с ЕГН **********, М.Д.С. с ЕГН ********** П.И.П. с ЕГН **********, П.И.П. с ЕГН ********** всички с адрес: *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял първи/ колориран в червено/ с площ от 19,76 кв.м  – паркомясто 1 и паркомясто 2 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото;

В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ***, ет.***, ап.** и Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ЩЕ ПОЛЗВАТ дял втори/ колориран в синьо / с площ от 9,88 кв.м  – паркомясто 3 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото;

ОСЪЖДА Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 40 лева месечно, която сума представлява обезщетение за реалното ползването на паркомясто 3 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото, което надвишава обема на притежаваната от Е.Й. Б. ид.част от правото на собственост върху това паркомясто считано от датата на подаването на исковата молба – 02.07.2020г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяването на задължението ;

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. ***** № ***, ет.3, ап.9 ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 31 лева месечно, която сума представлява обезщетение за реалното ползването на паркомясто 3 съгласно скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото, което надвишава обема на притежаваната от В.Й.Г. ид.част от правото на собственост върху това паркомясто считано от датата на подаването на исковата молба – 02.07.2020г. до настъпването на законна причина за изменение или прекратяването на задължението;

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ****, ет.***, ап.** и Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 352,40 лева разноски в производството пред настоящата инстанция по иска по чл. 59 ЗЗД;

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № **, ет.**, ап.** ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 14,57 лева разноски за настоящата инстанция по иска по чл. 32, ал.2 ЗС;

ОСЪЖДА Е.Й.Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ ОБЩО в полза на М.Р.О. с ЕГН ********** и Р.Р.О. с ЕГН ********** *** сумата от 3,64 лева разноски за настоящата инстанция по иска по чл. 32, ал.2 ЗС;

ОСЪЖДА Е.Й. Б. с ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 57,60 лева, която представлява дължима държавна такса по иска по чл. 59 ЗЗД;

ОСЪЖДА В.Й.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***. **** № ***, ет.***, ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Пловдив сумата от 50 лева, която представлява дължима държавна такса по иска по чл. 59 ЗЗД;

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № **** по описа на РС – Пловдив по отношение на ответник Й.Г.Г. с ЕГН ********** с адрес: ***

 

            Скица проект към съдебно-техническа експертиза вх. № 263213/22.01.2021г. на в.л. В.К. на л. 134 от делото става неразделна част от настоящето Решение;

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                  

 

                                                                       СЪДИЯ: /п/

 

Вярно с оригинала!

С.Б.