РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. С., 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Йорданов
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Ради Ив. Йорданов Търговско дело №
20241800900215 по описа за 2024 година
Ищецът Х. Ю. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж. к. „Младост 3“, бл. 343, вх. 1,
ет. 1, ап. 2, чрез пълномощника му адв. Н. Н. Д. от АК – Шумен, с адрес за призоваване в гр.
С., пл. „Позитано“ № 2, етаж 3, е предявил срещу ЗД "Б.И." АД, ЕИК, със седалище и адрес
на управление - бул. „Джеймс Баучер“ № 87, гр. С. обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 429, ал.3 КЗ - за плащане на сумата от 35 000, 00 (тридесет
и пет хиляди лева), представляващи обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди – физически болки и страдания, търпени в резултат на осъществило се на 04.06.2023г.
ПТП, около 14.20 часа в гр.Своге, ул. „Юрий Гагарин“, по вина на водача на лек автомобил,
марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ – П. Ф. Щ., застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, полица №
№BG/02/122003220274 с начална дата на покритие 04.11.2022г. и крайна дата на покритие
03.11.2023г., ведно със законната лихва върху посочената сума от 16.06.2023г. - датата, на
която е предявена извънсъдебно пред ответника претенцията за заплащане на
застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 04.06.2023г. около 14:20 часа в гр. С., ул. „Юрий
Гагарин“, настъпило ПТП между: МПС л. а. марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ, с
валидна ЗЗГОА при ЗД "Б.И." АД, управляван от П. Ф. Щ. /Участник № 1/ и МПС
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 Ф“, peг. № СА 1668 В, управляван от Х. Ю. К.
/Участник №2/.
1
В пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, ищецът Х. Ю. К., водач на
мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 Ф“, peг. № СА 1668 В, претърпял следните
телесни увреди:
• Фрактури на 8-мо ребро по скапуларна линия и 9-то ребро по задна аксиларна
линия от ляво;
• Пневмоторакс;
• Травматичен хемоторакс.
Въз основа на съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица в и.м. се
твърди следния механизъм на настъпване на ПТП:
Водачът на л. а. марка „Ауди“, модел „100“, peг.№ С 8514 КХ - П. Щ. движейки се в
гр. С., по ул. „Юрий Гагарин“, при грубо нарушение на правилата за движение,
регламентирани в ЗДвП, предприел маневра обратен завой, като отнел предимството на
насрещното движещият се мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 Ф“, peг. №СА 1668 В
и реализирал ПТП.
Поддържа се, че виновен за пътнотранспортното произшествие е водачът на л. а.
марка „Ауди“, модел „100“, peг.№ С 8514 КХ - П. Щ., което към настоящия момент било
установено от органите на РУ-Своге, отдел „Пътна полиция“.
Твърди се, че не било установено каквото и да е противоправно поведение от страна
на ищеца, което да е допринесло за настъпване на процесното ПТП и/или за вредите от него.
Сочи се още в исковата молба, че във връзка с възникналото ПТП е било образувано
досъдебно производство ДП №142/2023 г. по описа на РУ - Своге, пр. пр. №1506/2023 г. по
описа на Районна прокуратура - Костинброд, като към настоящият момент разследването
продължавало и нямало лице, привлечено в качеството му на обвиняем.
Ищецът Х. Ю. К. излага още, че видно от данните на Информационния център към
Гаранционен фонд, оповестени на интернет страницата на фонда, към датата на ПТП по
отношение на лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“, peг.№ С 8514 КХ е била налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена със ЗД "Б.И."
АД, с полица №BG/02/122003220274 с начална дата на покритие 04.11.2022г. и крайна дата
на покритие 03.11.2023г., поради което се ангажира и отговорността на ответника.
Ищецът Х. Ю. К. твърди, че в качеството му на пострадал депозирал писмена
застрахователна претенция на 16.06.2023 г. пред ЗД "Б.И." АД, ведно с всички необходими
документи, въз основа на която била образувана щета №**********. С писмо ответникът го
уведомил, че за компетентното произнасяне по заведената щета е необходимо да представи
допълнително посочените в писмото документи: влязъл в законна сила акт - Присъда,
Решение или Споразумение по наказателно дело, или Постановление за прекратяване на
наказателно производство и служебна бележка, удостоверяваща, че същото не е обжалвано -
оригинал или заверено копие; Авто - техническа експертиза - оригинал или заверено копие;
Съдебно - медицинска експертиза - оригинал или заверено копие; Протокол за оглед на
2
местопроизшествие, фотоалбум и скица към него - оригинал или заверено копие;
Медицински документи, удостоверяващи получените увреждания - рентгенови снимки,
както и медицински документи, удостоверяващи оздравителния период, проведени
консултации и други - оригинали или заверени копия.
Твърди, че с писмена молба доставена на ответника по пощата на 12.07.2024 г.,
конкретизирал претенцията си за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди.
Ищецът Х. Ю. К. счита, че документите, които ЗД "Б.И." АД е изискало допълнително
нямат съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и
целят необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията, в
нарушение на забраната установена в чл. 106, ал. 5 от КЗ, поради което счита, че писмото, с
което ответникът е изискал представяне на посочените по-горе документи може да бъде
приравнено на отказ по смисъла чл. 496, ал. 2, т. 2 КЗ.
Поддържа, че тъй като в разрез с приложимия закон ответникът отказва да разгледа
претенциите по същество и да определи застрахователно обезщетение, на основание чл. 429,
ал. 3 от КЗ дължи законна лихва за претърпените неимуществени вреди от дата на
депозиране на извънсъдебната претенция - 16.06.2023 г. до окончателното й изплащане, в
който смисъл било постановено и решение № 128 от 04.02.2020 г. по к. т. д. № 2466 /2018 г.
по описа на ВКС, ТК, 1-во отделение.
Ето защо ищецът Х. Ю. К. счита, че за него е налице правен интерес от предявяване
на настоящите искове срещу ответното дружество.
Ищецът твърди, че като пряка причинно – следствена връзка с процесното ПТП, е
търпял неимуществени вреди – болки и страдания в следствие получените телесни повреди
причинени му и имуществени, следствие причинените му телесни увреждания, неудобства и
болнично лечение, като с настоящата искова молба отправя искане за присъждане на
обезщетение само относно претърпените неимуществени такива.
Твърди, че непосредствено след инцидента на 04.06.2023 г. бил докаран по спешност
в МБАЛ "Св. А." АД. След направените му образни изследвания, му била поставена
диагноза множествени счупвания на ребра.
При направеното му рентгеново изследване на 04.06.2024 г. се установило, че има
фрактури на ребра вляво - 8мо по скапуларна линия и 9то по задна аксиларна линия.
Ищецът Х. Ю. К. твърди, че на 05.06.2023 г., бил транспортиран до УМБАЛСМ
"Н.И.П." ЕАД, където е бил приет за лечение в спешни състояния, гръдната хирургия.
Постъпил в клиниката с оплаквания от задух и болка в лява гръдна половина, в
увредено общо състояние, заемащ пасивно положение, с изоставаща лява гръдна половина,
отслабено до липсващо дишане отляво.
Било му извършено ултразвуково изследване на коремните органи в условията на
спешност, при което се установило наличие на голям плеврален излив вляво и оскъден
3
плеврален излив в десен к.д синус. А от направената рентгенография на гръден кош - лицева
в легнало положение, се установило, че лявата гръдна половина е воалирана, медиастинума
е изместен надясно, с данни за голям плеврален излив.
Ищецът излага още, че на 05.06.2023 г. му била направена операция - вкарване на
интеркостален катетър за дренаж. Бил му въведен торакоцентезен дрен СИ24, при
поставянето на който били евакуирани около 1000 мл лизирана кръв, след което дренът бил
клампиран и фиксиран за кожата. Извършено му била лапароцентеза. След послойно
затваряне на оперативно пресечените тъкани, под активна аспирация, била извършена
фракционирана евакуация на още 700мл лизирана крьв.
На 08.06.2023 г. ищецът бил изписан от УМБАЛСМ "Н.И.П." ЕАД, като лечението му
продължило в домашни условия.
На ищеца била поставена диагноза: травматичен хемоторакс, без открита рана в
гръдната кухина, счупване на ребро, закрито /Епикриза ИЗ №22329 по описа на УМБАЛСМ
"Н.И.П." ЕАД/.
Ищецът твърди, че на 23.06.2023 г. му бил извършен преглед в УМБАЛСМ "Н.И.П."
ЕАД, за което бил издаден лист за преглед №136327 от същата дата, в който било отразено:
основната му диагноза - други уточнени травми на гръден кош; задоволително общо
състояние; че е в съзнание, ориентиран. ПЛВ и щитовидна жлеза - не се палпирали
увеличени; Гръден кош: Двете гръдни половини участват еднакво в дихателния акт; Има
слаба болезненост на ниво 8-9 ребро вляво; На нивото на гръдния кош, наличие на
цикатрикс от лапароцентеза; ЧД и слезка - не се палпират увеличени.
Твърди още, че на същата дата 23.06.2023 г. му била направена образна диагностика
при която се установили следните находки: при извършеното двустранно паренхимно
разглеждане - фрактура на 9-то ребро отляво; Лява гръдна половина воалирана в основата до
нивото на 8-то ребро, вероятно в резултат от плеврален излив и сраствания; В дясната
страна не се наблюдавали оформени инфилтративни изменения; Сърцето е уголемено.
На следващо място в и.м. ищецът излага, че след изписването му от УМБАЛСМ
"Н.И.П." ЕАД, прегледа и образната диагностика извършени му на 23.06.2023 г. в същата
болница, на 03.07.2023 г., поради болки в гърдите, кашлица с трудно отделящи се храчки и
бързо изморяване е провел преглед при специалист – пулмолог, като отново му е била
направена и рентгенография на гръден кош. Обективното му здравословно състояние е
описано подробно в издадения амбулаторен лист №00152/03.07.2023г. Назначена му била
терапия с Авелокс и Аугментин.
Ищецът твърди, че на 26.07.2023 г. след рентгенографията на гръдния кош и белия
дроб, се установило, че се наблюдават белези за фрактури на седмо, осмо и девето ребро
вляво, разположени задно. В лявата част на диафрагмената сянка се забелязвала засенченост
с конвексно очертание, което индикирало наличието на малък инкапсулиран плеврален
излив. Допълнително, в парахилерната и паракардиалната зона вляво били открити плътни и
ивисти сенки, което сочело наличие на плеврални уплътнения.
4
Ищецът сочи, че от направената му образна диагностика от 26.06.2023 г.,
рентгенографските изображения се наблюдавала изразена плевропулмонална склероза в
лявото средно поле и в основата на белия дроб, в лявата част на диафрагмата се отбелязвало
малко по-високо положение, характерно за стари изменения и че сърцето лежи на по-
широка основа.
Излага още, че от направената диагностика от 26.07.2023 г., рентгенографските
изследвания разкривали белези за фрактури на седмо, осмо и девето ребро вляво,
разположени задно, в лявата част на диафрагмената сянка се наблюдавала засенченост с
конвексно очертание на сянката, което било индикация за малък инкапсулиран плеврален
излив, в парахилерната и паракардиалната област вляво били видими воалирани и плътни
ивисти сенки, което сочело наличие на плеврални уплътнения. Сърдечно съдовата сянка
била в норма.
Горните констатации били отразени и в История на заболяването от 26.06.2023 г. и
Амбулаторен лист № 23177001041В от 26.06.2023г. г.
Ищецът твърди, че с Решение на ЛКК №366 от 08.06.2023 г. от УМБАЛСМ "Н.И.П."
ЕАД, му бил издаден Болничен лист №Е20231512608 за отпуск поради нетрудоспособност за
период от 05.06.2023 г. до 08.07.2023 г. (34 дни) в болничен и домашен - амбулаторен режим.
С Решение на ЛКК №1082 от 10.07.2023 г. от ДКЦ XXV София ЕООД, му бил
издаден Болничен лист №Е20231962574 за отпуск поради нетрудоспособност за период от
09.07.2023 г. до 07.08.2023 г. (30 дни) в домашен - амбулаторен режим.
С Решение на ЛКК №1278 от 09.08.2023 г. от ДКЦ XXV София ЕООД, му бил
издаден Болничен лист №Е20232220782 за отпуск поради нетрудоспособност за период от
08.08.2023 г. до 06.09.2023 г. (30 дни) в домашен - амбулаторен режим.
Твърди, че целият период на временната му нетрудоспособност, е удостоверена с
горните болнични листове и към момента е за 94 (деветдесет и четири) календарни дни, през
които изпитвал силен дискомфорт и болки в травмираните места, трудности с ежедневните и
обичайни дейности и имал нужда от помощ за повечето от тях. Дълго време не могъл да
извършва самостоятелно нито едно обикновено действие, присъщо на самостоятелен млад
човек и изцяло бил зависим от чужда помощ.
Твърди, че търпи и ще продължава да търпи болки и страдания за един неопределен
период от време, все още се нуждаел от медикаменти, от чужда помощ, за да може да се
придвижва, къпе, облича и грижи за хигиената си, което заедно с търпените болки, мъки и
страдания, довело до тежка депресия, пълна липса на надежда и вяра, че ще оздравее и
отново ще бъде здрав човек.
Поради силните болки, не е могъл да спи по цели нощи, което допринасяло също за
тежкото му психическо състояние. Продължавал да страда и от посттравматичен стресов
синдром изразяващ се в безсъние, често главоболие, депресия, сънуване на кошмари,
пресъздаващи моменти от произшествието и страх от движение по пътното платно.
Ищецът твърди още, че всички грижи за неговото физическо здраве са били поети от
5
неговото семейство, с оглед телесните увреди, които получил при инцидента и болките
които търпял и продължавал да търпи по време на продължителния период на лечението си.
От дата на процесното ПТП те били неотлъчно до него и ежедневно полагали необходимите
грижи, според нуждите му, което го карало да изпитва силен срам, безпомощност, както и да
се чувства в тежест на семейството си.
Твърди, че след катастрофата изпитвал постоянен страх граничещ с параноя, когато се
намирал в близост до движещо се МПС или пътувал в МПС. Изпитвал силен страх и
притеснение, че ще се случи нещо лошо като пресича улицата, който влияел силно негативно
на психиката му. Въпреки подкрепата, която му оказвало семейството, за да може да
преодолее този страх, ищецът твърди, че и към момента чувствал риск и се страхувал за
живота си.
Ищецът излага още, че преди инцидента бил изключително жизнен, добронамерен,
деен, отзивчив, инициативен, изпълнен с желание да живее. Бил усмихнат, весел и приятна
компания. Полагал ежедневни и незаменими грижи за семейството си, в което живеели
задружно, в хармония и мир, без скандали или напрежение в отношенията им. Но след
инцидента и към момента продължавал да е в депресия, да се чувства като развалина, която
е в тежест на семейството си.
Твърди, че претърпените увреждания щели да оставят силен негативен отпечатък
върху бъдещият му живот, тъй като го възпрепятствали да извършва нормално
задълженията си, да живее динамичния живот на здрав човек, какъвто бил неговия преди
настъпването на процесното ПТП.
С оглед на така изложеното и предвид съдебна практика по приложението на чл. 52
от ЗЗД и принципа на пълно и универсално обезщетяване на пострадалото лице, закрепен в
чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, ищецът счита, че обезщетението, което застрахователят дължи за
компенсиране на вредите, които е претърпял, търпи и ще продължава да търпи във връзка с
процесното ПТП е в размер на 35 000,-лв..
Моли при определяне размера на дължимото обезщетение, съдът да вземе предвид и
нарастваща инфлация в страната, и същото да бъде съобразено с инфлационните, съответно
дефлационните процеси в страната.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "Б.И." АД е подал писмен отговор, чрез
пълномощника адв. А. И., с който се оспорва предявената искова претенция по основание и
размер.
Ответникът ЗД "Б.И." АД сочи, че по делото е представен само протокол за ПТП,
който нямал материална доказателствена сила / по аргум. от чл.188 ГПК/ , поради което
твърди, че същият не установява по какъвто и да е начин противоправно деяние от страна на
водача на л.а. „Ауди” с peг. № С 8514 КХ, в пряка връзка с което да е настъпило процесното
ПТП.
Оспорва да е налице деликт, по силата на който да се ангажира гражданската
отговорност на ответното дружество, като твърди, че липсват доказателства за това, че
6
уврежданията, за които се претендира от ищеца застрахователно обезщетение са в пряка
връзка с процесното ПТП.
Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на л.а. „Ауди” с peг. № С 8514 КХ е
виновен за пътнотранспортното произшествие, поради липсата на представени с и.м.
достатъчно доказателства, подкрепящи това твърдение. Твърди, че липсват и фактически
данни, които да установяват ясно и недвусмислено, че водачът на л.а. „Ауди” с peг. № С 8514
КХ е извършил виновно и противоправно деяние, довело до настъпването на инцидента.
Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки
от неговите елементи.
Ответникът твърди, че се касае се за случайно деяние от страна на водача на л.а.
„Ауди” с peг. № С 8514 КХ - П. Щ., по смисъла на чл.15 НК, който не е действал
противоправно и процесното ПТП не се дължи на негово противоправно деяние.
Твърди, че механизмът на ПТП не е установен, поради което и че не може да бъде
направен обоснован извод за това кой от участниците е действал противоправно. Поддържа,
че при липса на установено противоправно поведение е невъзможно да бъде приложена
презумпцията за вина, предвидена в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тъй като за нейното действие било
необходимо наличието на ясно доказано противоправно деяние.
С оглед на горното, счита, че виновен за процесното ПТП е ищецът Х. Ю. К., като
водач на мотоциклет „Хонда” с peг. № СА 1668 В.
Оспорва твърдения с и.м. механизъм на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП.
Ответникът ЗД "Б.И." АД сочи, че приложеният по делото Протокол за
пътнотранспортно произшествие е напълно нечетлив и с неясно съдържание, поради което
твърди, че същият е негодно доказателство. Липсата на яснота в съдържанието му не
позволявала установяване на релевантни факти по делото, поради което и твърди, че същият
не можел да подкрепи исковата претенция.
Поддържа, че представената автотехническа експертиза (ATE) изготвена за нуждите
на друго производство, не може да се ползва като доказателство в гражданския процес.
Отделно от това твърди, че сама по себе си експертизата не давала възможност да се
установи еднозначно механизмът и причините за възникване на процесното ПТП.
Ответникът сочи още, че по делото не е представен протокол за оглед на
местопроизшествие, съдържащ точно описание и замерване на следите от ПТП, без които
твърди, че не е възможно да бъде определено с необходимата точност как е възникнало
произшествието и какви са причините за него.
На следващо място с отговора ответникът ЗД "Б.И." АД прави възражение за
съпричиняване на вредата от страна на ищеца Х. К., като водач на мотоциклет „Хонда” с peг.
№ СА 1668 В. Поддържа, че в случая намира приложение разпоредбата на чл. 51 ал. 2 ЗЗД,
във връзка с ППВС № 17/63 година на ВС. Твърди, че степента на принос на пострадалия Х.
7
К. за пътния инцидент е по – висока, с аргументи, че като водач на мотоциклет се е движил с
превишена и несъобразена скорост, навлизайки в кръстовище по опасен и несъобразен с
пътната обстановка начин, където е реализирал удар с процесния лек товарен автомобил.
Твърди, че ищецът е допринесъл за настъпването на ПТП, като е управлявал
мотоциклета по опасен начин, с превишена скорост, което е било и основната причина за
произшествието. Поведението на ищеца било в пряко нарушение на правилата за движение
по пътищата и довело до създаването на опасна ситуация, която значително е увеличила
риска от инцидент.
Ответникът поддържа, че в конкретния случай, ищецът Х. К., като водач на
мотоциклета, носи тежестта да управлява превозното средство по начин, който осигурява
безопасността му, особено при движение с повишена скорост и че неспазването на тези
задължения водело до поемане на по-голяма отговорност за възникването на
произшествието.
В тази връзка на основание чл. 63 ГПК, ответникът прави искане за предоставяне на
възможност да уточни и допълни горното възражение, след събирането на категорични
данни за конкретен механизъм на процесното ПТП и поведението на двамата водачи.
На следващо място в отговора ответникът твърди, че в исковата молба били описани
множество медицински документи, въз основа на които ищецът се опитвал да обоснове
своите твърдения, счита обаче, че тези документи установяват различни факти и дават
противоречиви данни относно естеството и тежестта на травмите и не ставало ясно какво
точно твърди самият ищец - какви точно травми претендира, че е получил, и какъв е
размерът на обезщетението, което смята за справедливо.
Твърди още, че липсва яснота по отношение на конкретните претенции, свързани с
уврежданията и степента на тяхната тежест, което затруднявало възможността за обективна
оценка на исковите претенции и налагало допълнителна конкретизация от страна на ищеца.
По твърдения в исковата молба на 04.06.2024 г. Х. К. е бил участник в ПТП като водач на
мотоциклет (двустранен протокол).
Ответникът ЗД "Б.И." АД твърди, че от представената медицинска документация се
установявало, че вследствие на процесното ПТП Х. К. е получил следните травматични
увреждания:
Контузия на гръдния кош в ляво, изразяваща се в:
-Счупване на 8-мо и 9-то ребра в ляво (УМБАЛ „Света Анна“ София от 04.06.23 г.);
Счупване на (само) 9-то ребро в ляво (УМБАЛСМ „Пирогов) от 05.06.23 г.; „Белези от
счупване на 7-мо, 8-мо и 9-то ребра“ в ляво (ДКЦ 25 от 26.07.23 г. като са представени още
две рентгенови изследвания от същото ДКЦ преди 26.07.23 г. в което не се коментира
счупвания на ребра).
Поддържа, че от представените рентгенови данни, цитирани по-горе, не може
категорично да се прецени колко счупени ребра е имало (едно, две или три).
8
Ответникът твърди, че ако ищецът е имал едно или две счупени ребра, то на ищеца е
било причинено такова разстройство на здравето, което е извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Но, ако супените ребра са три, то тогава му е било причинено такова ограничение на
здравето (движенията на снагата) за повече от 30 дни. За това, счита, че в хода на делото
следва да бъдат уточнени данните за травма на ребрата в ляво.
- Травматичен хемоторакс в ляво - проведено лечение на 05.06.23 г. -
торакоцентеза дрениране (1000 мл лизирана кръв) и след това активна аспирация (700 мл
лизирана кръв).
Твърди, че посочената травма е причинила разстройство на здравето с временна
опасност за живота (по смисъла на чл.129 от НК - средна телесна повреда).
Поддържа, че са налице противоречиви данни относно точния брой счупени ребра и
степента на уврежданията, поради което и че е трудно да се направи категоричното
заключение относно това какво разстройство на здравето е било причинено на ищеца,
вследствие на получените при процесното ПТП травми.
На следващо място с отговора ответникът ЗД "Б.И." АД оспорва, въз основа на
представените доказателства, като прекомерно завишена претенцията на ищеца за
обезщетение на неимуществени вреди в претендирания размер, поради липсата на
категорични доказателства за това какви точно увреждания е претърпял ищеца и за
наличие на за това какви са трайните последици от тях.
Счита претенцията на ищеца за завишена и поради това, че лечението му е било
проведено неоперативно и успешно, а възстановяването му е протекло в рамките на
очакваното. За това твърди, че адекватна сума за обезщетение за неимуществени вреди е
около 5 000 лева, в случай че искът се докаже по основание и без да се отчита евентуално
съпричиняване на вредата.
Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че е търпял и ще продължава да търпи
продължителен период на лечение, както и че всички грижи за неговото физическо здраве са
били изцяло поети от семейството му. Твърди, че представената медицинска документация
не показва увреждания с такава тежест, които да налагат постоянно и цялостно обгрижване,
въз основа данните по делото, че лечението му е било проведено в рамките на стандартния
период за подобни травми, а предоставените болнични документи сочели, че не е бил
хоспитализиран за продължителен период.
Оспорва тези твърдения като клиширани, пресилени за целите на процеса и
недоказани. Изявленията, че ищецът изпитвал постоянен страх, граничещ с параноя, когато
се намирал в близост до движещо се МПС или при пресичане на улицата, оспорва като
неподкрепени с обективни доказателства - медицински експертизи или психологически
заключения, които да установят наличието на такива сериозни психически разстройства или
трайни емоционални последици.
Ответникът намира, че без конкретни доказателства за психическо увреждане, тези
твърдения не следва да бъдат приемани като основание за исканото обезщетение.
9
На следващо място ответникът твърди, че обезщетенията за неимуществени вреди се
определят на база на доказаните физически и психически увреждания, а не на икономически
фактори като инфлация, че размерът на обезщетението трябва да бъде справедлив и
съобразен с реалните вреди, а не с общи икономически показатели като инфлацията, които
нямали пряка връзка с конкретния случай. Отделно от това поддържа, че представените
данни за инфлацията не могат да бъдат единствена причина за актуализация на сумата, тъй
като исканото обезщетение следвало да отразява конкретните увреждания и обстоятелства,
свързани с инцидента, а не икономическите условия в страната.
Ответникът счита неоснователна претенцията на ищеца да бъде определен размерът
на обезщетението към датата на приключване на устните състезания, с оглед съдебната
практика на ВКС според която обезщетението следва да се определи към момента на
увреждането. Счита, че същата е вътрешно противоречива, с доводи, че ищецът от една
страна искал увеличаване на обезщетението заради инфлацията, а от друга, настоявал то да
се определи към датата на съдебното решение, когато би следвало инфлацията вече да е била
отчетена. Твърди, че на практика това би означавало двойно увеличение на обезщетението
на едно и също основание, което е недопустимо и неоснователно.
Оспорва като неоснователна и претенцията за лихва от датата на уведомяване на
застрахователя.
Твърди, че Застрахователното дружество дължи лихва, съгласно правилата в чл. 497
КЗ.
Ответникът твърди, след предявяване на претенцията от увреденото лице,
застрахователят е изискал допълнително документи за установяване основателността и, но
такива не са били представени, поради което счита, че застрахователят не дължи лихва по
аналогия от чл. 497 ал. 1 т. 2 КЗ.
При условията на евентуалност прави възражение по чл.78, ал.8 ГПК за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът Х. Ю. К. е подал допълнителна искова молба,
с която поддържа първоначалната.
Оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на
ответника.
В случай, че ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение с
водача на л. а. марка „Ауди“, модел „100“, pег. № С 8514 КХ, ищецът прави искане това
обстоятелство да бъде определено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК обстоятелството, че към датата на процесното ПТП
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за процесното
МПС - л. а. марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ, е била сключена в ответното
дружество, с оглед на което не поддържаме доказателствено искане по т.1 от исковата ни
молба;
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът ЗД "Б.И." АД е подал писмен
10
допълнителен отговор, чрез пълномощника адв. А. И., с който поддържа всички изложени
твърдения, оспорвания и доказателствени искания, направени в отговора на исковата молба.
Навежда твърдения, че с допълнителната искова молба на ищеца, са направени уточнения и
пояснения по съществото на спора, които не променят съществено фактическата обстановка
и не внасят нови обстоятелства или доказателства, които да водят до промяна на изложената
позиция в първоначалния отговор, поради което поддържа същия.
В срока по чл.373 ответникът ЗД "Б.И." АД не е представил допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
По делото се изслуша свидетеля П. Ф. Щ..
„Участвах в ПТП на 04.06.2023г. Управлявах лек автомобил марка и модел „Ауди 100“
произведен през 1986 година. ПТП-то се случи в гр. С.. Не мога да кажа на коя улица, тъй
като не знам улиците там. Стигнахме до борсата за дърва. Исках да вляза на паркинга, за да
си проверя мои неща. Изчаках едни пешеходци да минат от лявата ми страна. След като
минаха пешеходците и тръгнах да завивам към паркинга наляво, като си отвърнах погледа на
дясно видях, че човекът с мотора идва и се опитах да сляза от пътя, почти успях да сляза от
пътя, след което той изчезна. По негови думи е скочил от мотора и аз спрях, защото се
притесних, че може да влезе под колата, след което последва удар. Мотоциклетът идваше
срещу мен, но аз вече бях завил надясно и като го видях, че не може да овладее мотора, че
се заклаща, реших да продължа, за да не остане цялата кола на пътя, а да освободя пътя.
Успях да сваля почти цялата кола, но след като изчезна моториста, спрях колата, защото
слизах от неравност, за да не влезе под колата, защото щях да го прегазя, след което
последва удара. Ударът между мотоциклета и автомобила настъпи в задната гума на
автомобила. Мястото представлява права отсечка, прав път, тесен, едната кола трябва да
излезе от пътя, за да могат да се разминат две коли. Пътят е силно казано междуселски.
ПТП-то стана сутринта около 10:00ч., в светлата част не денонощието. Времето беше
студено, но сухо. Температурите бяха ниски, студено време беше за сезона. Нямаше валеж,
нито мъгла към момента на настъпване на ПТП-то, пътната настилка, доколкото си спомням,
беше суха.
Това, което си направих труда да премеря е, че 40 метра му беше спирачния път, не съм
специалист, но скоростта беше висока за този път. Даже човекът каза: „Кой кара на този път
с 40 км./ч.?“, ами аз карам с 40км./ч., защото там не знаеш какво ще ти излезе. Предприех
завой, карайки от пътя, завивам наляво, за да сляза от пътя, с което затварям съвсем пътя. В
участъка няма ленти за движение, то е еднолентов път, за да се разминат две превозни
средства, едното трябва да излезе отвън. Видимостта към насрещнодвижещия се мотоциклет
беше ясна. Пътят не се движи идеално прав, слиза от стадиона, прави „S“ и след това тръгва
направо и на практика, който идва отгоре излиза от храстите, виждат се 70 метра от пътя
пряко сили.
11
Процесът на изчакване беше в покой. Седях на едно място и изчаках пешеходците да
минат покрай колата, за да мога да ги заобиколя. Нямам спомен дали съм подал светлинен
сигнал преди маневрата, може да съм подал, може и да не съм. Не знам защо спирачният път
не беше измерен на място от органите на КАТ, написаха набързо акта и по живо, по здраво.
Нямаше открити рани по ищеца, даже много държеше да не се качи в линейката,
въпреки че аз и жена ми много държахме да се качи в линейка. Много държеше да не се
качва в линейката, стана, изправи се, чакаше през цялото време и хората в линейката го
прегледаха, външно, каквото успяха да видят и го освободиха. Ние се обадихме на тел. 112,
по спомен жена ми се обади. Ищецът се движеше на самоход, сега колко го е боляло, той си
знае дали го боли или не го боли. Факт е, че с това отказване да се качи в линейката за мен
влоши нещата, защото щеше да дойде експертна група и много въпроси щяха да се отметнат.
Пешеходците идваха право срещу мен, ходеха на самото пътно платно срещу мен. Аз
карам напред, пешеходците идват срещу мен, изравняват се с автомобила, чакам да отминат
автомобила, за да мога завия.
Пешеходците си ходят по платното срещу автомобила.
Чакам да пресекат пътя, по който ще завивам или трябва да мина през пешеходците, за
да завия.
Пешеходците се падат от лявата ми страна в посоката, в която искам да завия и те се
намират пред колата, когато стигам до маневрата. Решавам да изчакам пешеходците, а не те
да ме чакат, за да подминат автомобила и да мога аз да завия наляво. Възприех
мотоциклетиста на около 50-60 метра от мен.
Бяха двама човека, мъж и жена, ходеха един след друг.
Преценил съм, че пешеходците са близо до автомобила, за да тръгна да завивам пред
тях. Аз съм с кола и решавам да изчакам хората, защото ходят пеш, а на мен не ми пречи да
ги изчакам да подминат автомобила, за да мога да завия наляво. За 10-ти път слизам от пътя
наляво на паркинга. В мое дясно нямаше паркирали тирове в онзи момент, беше празно.“
По делото се изслуша свидетелката В. Г. Щ..
„На 04.06.2023г. бях в автомобила при ПТП-то. Бяхме спрели на борса за дърва, защото
правим голям ремонт и ни трябва материал, видяхме, че е затворено. Решихме да спрем, за
да видим работно време, координати и такива неща. Тръгнахме да се изнасяме, дадохме
мигач, отпред минаваха момче и момиче, ние даже стояхме на пряко на пътя, за да минат и в
момента, в който вече почти сме се изнесли изцяло на пътното платно, чувам свирене на
гуми, трясък, поглеждам надясно, той беше паднал метри преди да стигне до колата и
моторът се блъсна в колата, влачейки се. Ние вече бяхме обърнали. Мотоциклетът се удари
от моята страна. Мотоциклетистът беше паднал много преди това, след което мотора се
удари в колата, влачейки се. Не знам колко точно би било разстоянието, където е паднал от
мотоциклетиста от мотоциклета, но може би 20 метра и повече. Мотоциклетът имаше
видимост към автомобила ни. Аз го видях, че падна, значи след като го видях, значи и той
ни е видял.
12
Мисля че момчето и момичето, които отминаха се свързаха с екип на бърза помощ,
защото той ми беше препречил врата. Съпругът ми слезе, отиде да види как е, аз отворих
съвсем леко вратата, не съм напъвала, защото усетих, че опря в нещо, погледнах, защото той
се удари в задната част и не очаквах да не мога да изляза. Върнах вратата и излизайки от
тази страна момчето мисля от двамата, че беше с телефона, говореше по него и се наведе
към номера на колата. Вероятно е говорил с тел. 112. Абсолютно никакви открити рани
нямаше по ищеца. Линейката дойде и спря точно върху следата от мотора, за което аз
направих забележка, като казах, че най-вероятно нещо ще се мери и ще се изчислява
скорост, защото ние през цялото време твърдим, че е дошъл адски бързо. Първо линейката
каза, че никой няма да дойде, след това полицаите казаха да сме спокойни, че никой няма да
идва и нищо няма да мери. От линейката го увещаваха доста време да се качи изобщо за
преглед. Ищецът беше екипиран с дрехи за мотор, рокерия и каска.
Пешеходците си вървяха от едната страна на улицата. Ние сме навлезли за да направил
обратния завой, да стигнем до входа. Изчакахме ги да минат, там тротоари няма, въпреки че
се води населено място, има банкет и вход към паркинга. Те просто си вървяха бавно по
улицата и ние спряхме и ги изчакахме да минат.
Първо чух рева от мотора. Точно в този момент си бръкнах в чантата за телефон, за да
снимам нещо. Чух звука от идващия мотор, който ревеше ужасно, чисто машинално се
обърнах на там. Не знам какво е било разстоянието, но отсечката е права на доста голямо
разстояние. Следващият завой е на може би повече от 100 метра. Цялото действие се развива
на прав участък.“
По делото се изслуша съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на
04.06.2023 г. около 14,20 ч. Х. Ю. К. управлявал мотоциклет “ХОНДА ЦБР600Ф” с peг. №
СА1668В в гр.Своге по ул. “Юрий Гагарин” в посока към с. Желен. Пътното платно е било
със суха, но с влошено качество на асфалтовата настилка, скоростта му на движение е била
около - 63,31 км/ч.
Едновременно с горе описаният мотоциклет по същата улица, но в противоположна
посока се е движил л.а. “АУДИ А100” с peг. № С8514КХ, управляван от П. Щ.. Когато
автомобилът достига на ниво портала(вход/изход) на цеха за дърва, спира възможно най-
вляво на пътното платно с леви колела на границата между левия паркинг и пътното платно
(разделени помежду си с единична прекъсната осова линия- автомобилът първоначално се е
движил срещу посоката на огледа и срещу мотоциклета).
Целта на спирането е била изчакване преминаване на група пешеходци, движещи се по
пътното платно по посока на огледа, съвпадаща с посоката на мотоциклета и срещу
първоначалната посока на автомобила.
След преминаване на групата пешеходци, водачът на л.а. “АУДИ А100” предприема
плавно извършване на маневрата завой на ляво с намерение да навлезе в портала на цеха за
дърва.
Когато водачът на л.а. “АУДИ А100” е предприел плавно маневра завой на ляво,
13
мотоциклетистът е бил на разстояние около — 99,84 м., а взаимната пряка видимост е била
около 100м.
След като л.а. “АУДИ А100” навлиза перпендикулярно на пътното платно, т.е. с дясна
странична част е била към посоката от която е идвал мотоциклетът, скоростта му на
движение вече е била около 4,61 км/ч.
В момента, в който автомобилът е бил разположен напречно на оста на пътя,
мотоциклетистът го възприема и предприема аварийно спиране с цел предотвратяване удара
с автомобила. Спирачната система на мотоциклета се е задействала, но разстоянието от
което мотоциклетистът е реагирал не е позволило да се осъществи пълно спиране преди
траекторията на движение на автомобила. Виждайки, че няма да успее да спре,
мотоциклетистът натиска и предната спирачка, мотоциклетът и мотоциклетистът губят
равновесие и падат на лявата си страна, следва плъзгане по пътната настилка, удар
едновременно в заден десен калник, задна дясна и предна дясна врати на л.а. “АУДИ А100”.
От удара лявата, кормилна ръкохватка удря мотоциклетиста в торса и чупи 9-то ляво ребро.
След удара мотоциклетът и мотоциклетистът остават на място в покой.
В следствие на падането и удара са настъпили поражения по преден калник, спойлери,
огледала, резервоар и заден калник на мотоциклета.
Местопроизшествието настъпва в светлата част на денонощието при суха,
хоризонтална, асфалтова настилка в не много добро състояние. Произшествието не е
запазено.
Пътното платно на ул. “Юрий Гагарин” в гр. С. в района на дърводелски цех е било с
ширина 5,50 м., като липсват обособени и маркирани пътни ленти за движение във всяка
посока. При така сложените обективни обстоятелства водачите мислено разделят пътното
платно на две равни половини и се движат всеки по своята половина, представляваща пътна
лента.
Липсата на пътна маркировка и най-вече на непрекъсната осева линия (M 1) около
зоната на мястото на удара, предопределя водачът на лекия автомобил да е имал право на
ляв завой!
99,84 м. е отстояние на мотоциклет “ХОНДА” от мястото на удара (МУ), към момента
в който л.а. “АУДИ А100” с peг. № С8514КХ е предприел маневра завой на ляво (възникване
на опасността).
Водачът на мотоциклет “ХОНДА” се е движил със скорост не по-ниска от 63,31 км/ч.
(17,59 м/сек.) към момента на реагиране, при разрешена за този пътен участък не по-висока
от 50 км/ч., т.е. движението с горе определената превишена скорост, води до заключение, че
поведението на мотоциклетиста не е било в съответствие с правилата за движение по
пътищата!
Водачът на л.а. “АУДИ А100” се е движил със скорост около 4,61 км/ч.(1,28 м/сек.),
която е била по-ниска от максимално разрешената за този пътен участък (50 км/ч.), не е имал
задължение да се движи само направо или забрана за извършване маневра на ляво и обратен
14
завой, изчакал е преминаването на група пешеходци!
Горе описаните действия на водача на л.а. “АУДИ А100” до момента на настъпване на
инцидента са били в съответствие с правилата за движение по пътищата.
Горе описаното неравенство води до заключение, че мотоциклетистът е имал
техническа възможност да предотврати ПТП, чрез аварийно спиране при движение със
скорост 63,31 км/ч., тъй като дължината на опасната зона на спиране на мотоциклета е била
значително по-малка от зоните на пряка видимост, които е имал и от отстоянието, на което
се е намирал от мястото на удара, когато л.а. “АУДИ А100” е предприел маневра завой на
ляво(когато е настъпила опасността)!
- От техническа гледна точка поведението на водача на мотоциклет “ХОНДА
ЦБР600Ф” с peг. № СА1668В е допринесло за възникване на ПТП, тъй като не е
осъществявал непрекъснат визуален контрол на пътното платно пред себе си, което е довело
до закъсняла реакция и настъпване на ПТП.
В конкретната ситуация няма данни за отнемане на предимство от страна на
мотоциклетиста.
Видно от изслушаната съдебно-медицинска експертиза Х. Ю. К. при ПТП на
04.06.2023г. е получил следните травматични увреждания:
Гръдна травма, изразяваща се в счупване на осмо ребро вляво по скапуларна линия и
девето ребро вляво по задна аксиларна линия.
Травматичен хемоторакс/наличие на кръв в гръдната кухина/ в количество 1700мл.
Счупването на две ребра по една линия реализира медикобиологичният критерии
ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Лечението на
счупванията е покой.
Травматичният хемоторакс е причинил на пострадалия РАЗСТРОЙСТВО НА
ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА. Лечението е оперативно, при което се
извършва торакоцентеза, поставя се дрен и се включва на активна аспирация.
Клиничните прояви на гръдната травма са болка-спонтанна и при движение, тежест в
гърдите, затруднение в дишането, задух.
По повод травмата на пострадалия е извършена гръдна интервенция с поставяне на
дренаж и евакуация на хематома. В хода на тази операция е извършена и хирургична
интервенция на корема с диагностична цел.
Дрен е поставен при торакоцентезата и е вързан на активна аспирация. Преди
изписването на пострадалия на 08.06.2023г. е свален дренажа.
Счупването на ребрата се възстановява без да останат трайни или постоянни
последици за здравето в рамките на около 1,5-2 месеца.
В резултат на кръвоизлива в гръдната кухина са настъпили плеврални сраствания,
които ще останат доживот и ще бъдат съпроводени с ограничаване подвижността на левия
15
белодробен дял, болезненост, чувство на задух и тежест.
Видно от приложената медицинска документация хоспитализацията е била с
продължителност от 05.06. до 08.06.2023г.
В резултат на извършените интервенции по кожата на ищеца са останали ръбци в
областта на гръдния кош вляво и на коремната стена.Същите не са големи и не водят до
загрозяване или обезобразяване.
В рамките на посочения възстановителен период от около 2 месеца пострадалият е
изпитвал силни болки и страдания при движение, промяна на позицията на тялото, кихане,
кашляне и др., която болезненост е в резултат на счупените ребра. Същата е намалявала по
интензитет до изчезването й към края на посочения период.
В резултат на срастванията ще има болезненост и други негативни усещания, които ще
се наблюдават доживот.
По делото се разпита свидетелката Искра И.а К.а, съпруга на ищеца Х. Ю. К..
„Съпруга съм на ищеца. Желая да свидетелствам. На процесната дата ищецът ми звънна
и каза, че е претърпял катастрофа, тъй като това стана на около 500-600 метра от дома ни. Аз
веднага слязох. Той беше във видимо тежко състояние, ходеше прегърбен през цялото време,
много трудно се придвижваше, дойде линейка, прегледа го и казаха, че всичко е наред, но
той едвам пристъпваше. Аз се върнах до вкъщи, взех колата, качих го, закарах го до вкъщи,
след което той нямаше сила да влезе да се изкъпе, защото целия беше мръсен, беше в прах.
При влизане в банята той започна да уринира кръв, след което го заведохме в Окръжна
болница, където лекарите казаха, че състоянието му е добро и му няма нищо. Изписаха му
някакви обезболяващи, защото имаше болки. Изкарахме една мъчителна и тежка нощ. На
другия ден аз отидох на работа. Към 10:00ч. сутринта той ми се обади и каза, че умира.
Веднага тръгнах от работа. Заварих го вкъщи да лежи в безпомощно състояние, целия беше
пожълтял. Извиках линейка, линейката дойде и фелдшерът, който го прегледа каза, че
половината ляв бял дроб не диша. Той има предишно заболяване ХОББ и е постоянно на
помни за белия дроб. Сутрин, обед и вечер той впръсква тези помни. Качихме се на
линейката и стигнахме до УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ насинен, беше с кислороден апарат.
Дъщеря ни беше пред УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ и мъката, която видях в нейните очи не
пожелавам на нито един родител, след като видя баща си да диша с апарат. Точно по това
време тя правеше ин витро процедури, които се оказаха неуспешни в следствие на стреса,
който преживя. В УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ той беше 4 дни, от белия дроб изливаха литър
и 800 мл. кръв. Изписаха го в добро общо състояние, но той всъщност се движеше
единствено като аз го прикрепях от едната страна, а зет ми от другата. Прибрахме се вкъщи
и тогава започнаха мъките. Едната му лява страна цялата посиня. Не можеше да се движи,
състоянието му беше тежко, имаше страшно много болки, беше постоянно на обезболяващи,
не можеше да става от леглото, хранех го в леглото, мажех го непрекъснато, включително и
с бабини лекове, не се хранеше, нямаше апетит, беше с подлога, бълнуваше по цяла нощ,
защото имаше болки, денят му беше нощ, а нощта му беше ден. През седмица ходихме в
16
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, но този излив, който имаше продължаваше. Болките от
натъртването бяха нечовешки, не помагаше течен аналгин, а той трябваше да се движи, за да
не направи пневмония на белия дроб, но беше непосилно да го изправя от леглото.
Единственото движение, което имаше е да седне в леглото, мажех го, сменях му бельото,
къпехме го в банята с помощ, тъй като сам не можеше, хранеше се много малко. Може би
на 4 седмица го заведохме при друг лекар, който изписа антибиотик, пиеше 3 вида
антибиотик и така лека по лека състоянието започна да се подобрява. Съпругът ми е
международен шофьор на камион. Преди инцидента беше в трудово-правни отношения, в
петък си беше на работа. След инцидента той беше 3 месеца в болничен. Върна се на работа
не напълно възстановен, болките му останаха. Върна се на работа след 3 месеца. Сега
продължава да диша трудно, задъхва се, защото както казах той е с хронична обструктивна
белодробна болест, която има от около 3 години преди инцидента, което според мен усложни
състоянието му.
С ищеца сме женени вече 35 години. След инцидента той психически не беше добре
месеци наред, защото той стигна на прага на смъртта. Поне такова е моето усещане. Първите
месеци говореше, че ще умре, психическото му състояние не беше добро, дори аз настоявах
да посетим психолог, но той не пожела да го направи, защото се срамуваше.
Тези силни чувствата на срам, когато жена ти и детето ти ти бършат, нали, и те къпят и
те обслужват. Все пак дъщеря ни към онзи момент е била на 31 годишна. Към момента
съпругът ми се страхува, вече кара много по-бавно, ако ограничението е 40 км./ч., той
намаля с 20км./ч., защото и аз непрекъснато казвам да намали, защото този стрес, който
изживяхме по неговото възстановяване, аз дори смятам, че развих рак на гърдата и 50 % е от
стреса, разбирам, че делото е за неговите страдания, но това няма как да не се отрази. От
момента на катастрофата той не се е качвал на мотор. Не управлява мотор към настоящия
момент. Не сме търсили професионална помощ във връзка с депресията, защото той се
срамуваше, казваше как така ще ходи на психолог, това било срамно, да не го помислят за
луд, въпреки че аз настоявах. По време на възстановителния период през седмица бяхме в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, той има дупка, от която изляха литър и 800мл. Кръв. През
седмица бяхме на махане на конци, смяна на превръзка и снимка на бял дроб, защото той
дишаше тежко. Буквално през седмица бяхме на прегледи в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, но
този излив продължаваше. Лекарите казваха, че е нормално и ще се възстанови, но той
продължаваше да диша тежко и да има температура.“
По делото се представи копие от застрахователна полица №BG/02/122003220274,
видно от по отношение на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ,
управляван от П. Ф. Щ. към датата на настъпване на ПТП 04.06.2023г. е налице
задължителна застраховка гражданска отговорност при ответника ЗД "Б.И." АД.
Пострадалият Х. Ю. К. е отправил пред ответника ЗД "Б.И." АД застрахователна
претенция на 10.07.2024 г.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и неоснователен.
17
Правното основание на иска е чл.432 Кодекса за застраховането, във връзка с чл.45
ал.1 ЗЗД и по чл.429 ал.3 КЗ.
Увреденото лице Х. Ю. К. е предявило пряко срещу застрахователя ЗД "Б.И." АД
осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, в резултат на настъпване на застрахователното събитие, причинено от
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”.
Видно от приетата САТЕ се установява, че на 04.06.2023 г. около 14,20 ч. Х. Ю. К.
управлявал мотоциклет “ХОНДА ЦБР600Ф” с peг. № СА1668В в гр.Своге по ул. “Юрий
Гагарин” в посока към с. Желен. Пътното платно е било със суха, но с влошено качество на
асфалтовата настилка, скоростта му на движение е била около - 63,31 км/ч.
Едновременно с горе описаният мотоциклет по същата улица, но в противоположна
посока се е движил л.а. “АУДИ А100” с peг. № С8514КХ, управляван от П. Щ.. Когато
автомобилът достига на ниво портала(вход/изход) на цеха за дърва, спира възможно най-
вляво на пътното платно с леви колела на границата между левия паркинг и пътното платно
(разделени помежду си с единична прекъсната осова линия- автомобилът първоначално се е
движил срещу посоката на огледа и срещу мотоциклета).
Целта на спирането е била изчакване преминаване на група пешеходци, движещи се по
пътното платно по посока на огледа, съвпадаща с посоката на мотоциклета и срещу
първоначалната посока на автомобила.
След преминаване на групата пешеходци, водачът на л.а. “АУДИ А100” предприема
плавно извършване на маневрата завой на ляво с намерение да навлезе в портала на цеха за
дърва.
Когато водачът на л.а. “АУДИ А100” е предприел плавно маневра завой на ляво,
мотоциклетистът е бил на разстояние около — 99,84 м., а взаимната пряка видимост е била
около 100м.
В момента, в който автомобилът е бил разположен напречно на оста на пътя,
мотоциклетистът го възприема и предприема аварийно спиране с цел предотвратяване удара
с автомобила. Спирачната система на мотоциклета се е задействала, но разстоянието от
което мотоциклетистът е реагирал не е позволило да се осъществи пълно спиране преди
траекторията на движение на автомобила. Виждайки, че няма да успее да спре,
мотоциклетистът натиска и предната спирачка, мотоциклетът и мотоциклетистът губят
равновесие и падат на лявата си страна, следва плъзгане по пътната настилка, удар
едновременно в заден десен калник, задна дясна и предна дясна врати на л.а. “АУДИ А100”.
Водачът на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 Ф“, peг. № СА 1668 В Х. Ю.
К. е нарушил ЗДвП.
„Чл. 21. (1) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: в населено
място до 50км/ч., като се е движил с 63,31км./ч. „
„Чл. 20. (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
18
средства, които управляват.
(2) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
Водачът П. Ф. Щ. на лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ при
извършване маневра завой на ляво с излизане от пътното платно не е нарушил правилата за
движение по пътищата, свързани с отнемане на предимство на мотоциклет марка „Хонда“,
модел „ЦБР 600 Ф“, peг. № СА 1668 В, управляван от Х. Ю. К.. Маневрата извършена от П.
Ф. Щ. е извършена на ниска скорост като е изчаквал преминаващи пешеходци. Липсата на
маркировка непрекъсната линия или забранителен знак не са забранявали левия или обратен
завой. Доколкото при извършването й от мотоциклетиста е имало видимост от 100м. към
завиващия автомобил, то съдът приема, че причина за настъпването на ПТП е превишената и
несъобразена скорост на мотоциклет марка „Хонда“, модел „ЦБР 600 Ф“, peг. № СА 1668 В,
управляван от Х. Ю. К., което му е давало възможност да спре на безопасно разстояние, но
поради непредприемане на своевременно спиране е направило непредотвратимо
настъпването на ПТП, при което е пострадал.
С това след като П. Ф. Щ. като водач на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „100“,
peг. № С 8514 КХ, застрахован при ответника ЗД "Б.И." АД по задължителна застраховка
гражданска отговорност не е нарушил правилата за движение по пътищата и не е
предизвикал настъпването на ПТП, при което е пострадал Х. Ю. К., П. Ф. Щ. не е
осъществил състава на непозволеното увреждане по смисъла на чл.45 ЗЗД. Видно от
събраните по делото доказателства се опроверга и оборимата презумпция на чл.45 ал.2 ЗЗД
за наличие на вина на водача П. Щ..
Травмите на Х. Ю. К. не са в причинно-следствена връзка с действията на водача П. Ф.
Щ. на лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ.
Ето защо след като водачът П. Ф. Щ. на лек автомобил марка „Ауди“, модел „100“,
peг. № С 8514 КХ не носи вина и отговорност по чл.45 ЗЗД за последиците от настъпилото
ПТП, то и застрахователят по застраховка гражданска отговорност ЗД "Б.И." АД не дължи
обезщетяване на тези вреди, поради което искът по чл.432 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52
ЗЗД е неоснователен.
Неоснователен е и аксесорният иск за лихви по чл.429 ал.3 КЗ върху обезщетението
за неимуществени вреди.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ответникът ЗД "Б.И." АД има право на направените
разноски, съответно на отхвърлената част от иска. Ищецът Х. Ю. К., чрез адв. Дамянов е
направил възражение за прекомерност на сторените разноски за адвокатско възнаграждение
на ответника. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като размерът на
адвокатското възнаграждение съответства на размера по Наредба №1/2004 за
19
възнагражденията за адвокатска работа, чл.7 ал.2 т.4 3450лв. без ДДС или 4140,-лв. с ДДС,
както и на защитата по делото на ответника и фактическата и правна сложност на правния
спор. Ответникът е направил разноски общо 4940,-лв. (600,-лв. САТЕ и СМЕ и 200,-лв.
свидетели и 4140,-лв. за адвокатско възнаграждение с ДДС). На ответника следва да се
присъдят разноски в размер на 4940,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска по чл.432 КЗ във връзка с чл.45 ЗЗД, чл.52 ЗЗД
и чл.429, ал.3 КЗ, на Х. Ю. К., ЕГН**********, адрес: ггр. С., ж.к.„Младост 3“, бл.343,
вх.1, ет.1, ап.2 срещу ЗД "Б.И." АД с ЕИК, със седалище и адрес на управление ггр. С.
бул.“Джеймс Баучер“ №87 да му заплати сумата 35 000,-лв. (тридесет и пет хиляди лева),
представляващи обезщетение за претърпени от Х. Ю. К. неимуществени вреди – физически
болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 04.06.2023г., в гр.Своге, ул. „Юрий
Гагарин“, по вина на водача на лек автомобил, марка „Ауди“, модел „100“, peг. № С 8514 КХ
– П. Ф. Щ., застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
сключена с ЗД "Б.И." АД, полица №BG/02/122003220274, ведно със законната лихва върху
посочената сума от 16.06.2023г., до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Х. Ю. К., ЕГН**********, адрес: гр. С.,
ж.к.„Младост 3“, бл.343, вх.1, ет.1, ап.2 да заплати на ЗД "Б.И." АД с ЕИК, със седалище и
адрес на управление ггр. С. бул.“Джеймс Баучер“ №87 сумата от 4940,-лв. (четири хиляди
деветстотин и четиридесет лева), представляващо адвокатско възнаграждение и разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд ггр. С. в двуседмичен срок
връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
20