по
НОХД № 285 / 2020 година
Производството е при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК.
Повдигнато е обвинение
от Териториално отделение - Първомай на Районна прокуратура - Пловдив против подсъдимия
В.Д.В., ЕГН **********,***,
за това, че на 27.11.2018 година в град Първомай, област Пловдив, като непълнолетен,
но след като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си, е отнел чужди движими вещи – велосипед с неустановени марка
и модел, с дамска рамка, с поставени на него кошница и багажник, на стойност 120,00
лева; сирене на стойност 7,00 лева и калъф за очила на стойност 8,00 лева,
всичко на обща стойност 135,00 (сто тридесет и пет) лева, от владението на К.К.Х.
***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 във връзка с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Граждански иск не е предявен
за съвместно разглеждане в наказателното производство.
Прокурорът
поддържа изцяло повдигнатото обвинение и счита, че подсъдимият е извършил
престъплението, предмет на делото, при пряк умисъл с желани и настъпили обществено
опасни последици, установено от събраните по делото доказателства при фактическата
обстановка, подробно описана в Обвинителния акт.
При определяне на наказанието намира, че следва да се вземат
предвид като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия, самопризнанието и оказаното съдействие на досъдебното производство и
сравнително невисоката стойност на отнетото имущество, а като отегчаващи –предишните
регистрации в съответната система на
МВР и наложените възпитателни мерки по
Закона за борба с противообществените прояви на
малолетните и непълнолетните.
Предлага да бъде
наложено наказание по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл. 54, ал. 1 от НК (намалено с 1/3,
предвид реда, по който се разглежда делото) лишаване
от свобода в размер около минимума на съответно предвиденото в посочения текст
от НК, като няма пречка изпълнението на наказанието да бъде отложено на
основание чл. 69, ал. 1 във връзка с чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок
също около минимално предвидения, а алтернативно, ако Съдът счете наличието на
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, – да бъде
определено във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК наказание пробация или обществено порицание.
Моли подсъдимият да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски.
Служебният защитник адвокат
И.С.Д. *** сочи, че подзащитният му съдейства в съдебно заседание за разкриване
на обективната истина с признаване изцяло на извършеното от него деяние, а е съдействал
и по време на досъдебното производство и счита, че с евентуално налагане на
минимално предвиденото от закона наказание ще се изпълни целената от закона
възпитателната роля, за което моли да се определи обществено порицание.
Подсъдимият В.Д.В. се
присъединява към адвоката си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти; при последна
дума дава обещание да не прави повече такива работи.
Съдът след проверка на
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият В.Д.В. е роден на *** ***, ЕГН **********, самоопределящ се като циганин, български гражданин, неженен, с начално образование,
ученик 8. клас в ***“, град Първомай, с адрес: ***.
Същият до
момента е неосъждан, но е ангажирана отговорността му за противоправни деяния,
както следва:
1. С
Решение по възпитателно дело № 9 / 06.07.2017 година на Местната комисия за
борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
при Община Първомай е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 1
от ЗБППМН – предупреждение, за кражба на мобилен телефон.
2. С
Решение по възпитателно дело № 19 / 07.11.2017 година на Местната комисия за
борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
при Община Първомай е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 3
от ЗБППМН – задължаване да участва в консултации, обучения и програми за
преодоляване на отклоненията в поведението, за кражба в съучастие на златни
накити от частен дом, като мярката е изпълнявана за срок от шест месеца в
Център за обществена подкрепа - Първомай, считано от месец декември 2017
година.
3. С
Решение по възпитателно дело № 23 / 14.12.2017 година на Местната комисия за
борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните
при Община Първомай е наложена възпитателна мярка по чл. 13, ал. 1, т. 2
от ЗБППМН – задължаване да се извини на пострадалия, за хвърлена в
училище на запалена пиратка в областта на очите на малолетно дете.
4. С Решение № 260001 / 20.10.2020 година
по АНД № 223 / 2020 година на Районен съд - Първомай, влязло в сила на 05.11.2020
година, за извършено на 18.08.2020 година престъпление по чл. 354а, ал. 5 във
връзка с ал. 3, т. 1, предложение 1 във връзка с чл. 63, ал. 1 т. 5 от НК на
основание чл. 78а, ал. 6 във връзка с ал. 1 от НК е освободен от наказателна
отговорност с налагане административно наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез прочитане на
решението пред преподавателите и учениците в училището, в което учи.
Известно време преди инкриминираната дата пострадалият К.К.Х. си купува от непознато лице на пазара в град Първомай, област Пловдив,
втора ръка червен
велосипед с дамска рамка и три скорости, с поставени кошница на кормилото и багажник
отзад.
Към 18:00 часа на 27.11.2018
година К. отива с колелото си до хранителния магазин на Т. в новата ромска
махала на улица „***“ № * в града. Превозното си средство, в чиято кошница се
намира калъфът за очилата му, подпира на стената на търговския обект, влиза
вътре, купува си сирене, излиза, поставя стоката си в кошницата на велосипеда и
се връща обратно, за да си побъбри със собственика, като се бави 10-15 минути.
В същото време в близост
до магазина са непълнолетните В.Д.В. и Б.Ч., като подсъдимият,
видял велосипеда на Х., решава, че ще го вземе за себе си и съобщава намеренията си на своя познат.
Б. се възпротивява, но В. се качва на чуждото колело с вещите на собственика в
кошницата и предлага на Ч. да дойде с него. Въпреки че е против кражбата, Б. се
съгласява да придружи близкия си, сяда на багажника и двамата се отдалечават
към центъра на града, откъдето Ч. си купува пица и цигари. След това се връщат
към махалата, в която живеят, като в близост до жп линиите подсъдимият скрива велосипеда
и двамата продължават пеша.
По-късно В. споделя на познатите си Б.Х.Я. и Ю.Б.Ю. за постъпката си и
че впоследствие е търсил колелото, за да го върне, но не е могъл да го намери.
На инкриминираната
дата, след като К.Х. излиза от магазина на Т., констатира липсата на велосипеда си, но си мисли, че най-вероятно
някой си прави шега и ще му бъде върнат. Очакванията му, обаче, са
безрезултатни и на 03.12.2018 година сигнализира в РУ на МВР - Първомай за
кражбата.
След предварителна проверка, в хода на която е издирен извършителят на
престъплението и същият още тогава признава деянието си с описание на механизма
по извършването му, е образувано процесното наказателно производство, но велосипедът
с намиращите се в кошницата му вещи не е открит.
От
заключението на назначената в хода на разследването оценъчна експертиза се
констатира, че общата стойност на инкриминираните вещи към датата на
деянието по аналог на сравнителния метод по цени към вторичния пазар е в размер
на 135 (сто тридесет и пет) лева – 120,00 лева на велосипеда, 7,00 лева на сиренето
и 8,00 лева на калъфа за очила.
На
подсъдимия е изготвена Съдебнопсихиатрична експертиза, съгласно чието
заключение В.Д.В.:
§
не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет;
§
към
момента на инкриминираното деяние – 27.11.2018 година, може да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си;
§
към
момента на разследването може да възприема, запаметява и възпроизвежда факти от
значение за делото – да дава обяснения в качеството на обвиняем;
§
по
време на инкриминираното деяние не е действал по увлечение или лекомислие.
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно и
категорично установена от приложени по делото писмени доказателства: справки за съдимост (л.
18, л. 19 от делото), писмо на Местната
комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните при Община Първомай (л.
8 - л. 9, л. 31 - л. 32 от досъдебното производство), справка - характеристика (л.
11, л. 35 от досъдебното производство), справка от АИС на МВР (л. 33 от досъдебното
производство), Съдебнопсихиатрична експертиза (л. 36 - л.
39 от досъдебното производство), Оценъчна експертиза (л. 43 от досъдебното
производство), от обясненията на подсъдимия, дадени в
качеството му на обвиняем на досъдебното производство (л. 78), от показанията
на свидетелите (л. 27 - л. 29, л. 80 - л. 81 от досъдебното
производство) – всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК
и преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК.
Съдът приема за безспорно установени изложените в Обвинителния
акт обстоятелства и счита, че направеното от подсъдимия самопризнание в съдебно
заседание изцяло се подкрепя от събраните на досъдебното производство гласни и
писмени доказателства, които са обективни, кореспондиращите помежду си и
взаимнодопълващи се и въз основа на чието логическо единство се установява в
цялост гореизложената фактическа обстановка.
Експертизите
се кредитират от настоящата инстанция като компетентно изготвени, с
необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени от
страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
При
обсъждането на събраните по делото доказателствени материали, сочени по-горе, настоящата
инстанция не констатира наличието на противоречия досежно обстоятелства,
включени в предмета на доказване, а доколкото са налице такива, същите са
несъществени и негодни да повлияят върху изградената въз основа на доказателствената
съвкупност по вътрешно убеждение преценка на Съда за виновното участие на
подсъдимия при осъществяване на противоправното деяние.
При така установената
безспорна фактическа обстановка Съдът намира от правна страна, че с деянието си
подсъдимият осъществява обективните и субективни признаци от състава на
престъплението по чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК, тъй като на 27.11.2018 година в град Първомай, област Пловдив, като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си, отнема чужди движими вещи: велосипед с неустановени
марка и модел с дамска рамка и поставени на него кошница и багажник на стойност
120,00 лева, сирене на стойност 7,00 лева и калъф за очила на стойност 8,00 лева,
всичко на обща стойност 135,00 лева, от владението на К.К.Х. ***, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.
От
обективна страна
с действията си подсъдимият реализира признаците от състава на престъплението кражба,
тъй като с присвоително намерение отнема посочените движими вещи от пострадалия,
без съгласието му, като прекъсва владението му върху тях и успява да установи
своя фактическа власт.
От
субективна страна
престъплението е извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено опасни
последици – като разбира свойството и значението на деянието и може да ръководи
постъпките си, подсъдимият съзнава обществено опасния характер на стореното от
него, предвижда и иска настъпването на обществено опасните последици и ги
постига.
С оглед на посочените и
приети по-горе правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление,
за което е подведен под наказателна отговорност, за да определи неговото
наказание, предвид целите по чл. 36 и чл. 60 от НК, както и обстоятелствата по
чл. 58а от НК (съгласно императива на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчитат чистото
съдебно минало на лицето към момента на извършване на деянието, самопризнанието
и оказаното съдействие на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина с описание на механизма на деянието си, както и ниската стойност на
противозаконно отнетото имущество. Но на тях противостоят отегчаващите обстоятелства
– трикратното налагане на възпитателни мерки по Закона за борба с
противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (явно не изиграли
ефективна роля с оглед на продължаващото извън рамките на действащите социални
норми в обществото поведение на подсъдимия) и последващото ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето за неправомерно боравене с
наркотични вещества, както и че никаква част от стойността на инкриминираните
вещи не е възстановена.
Последните
се явяват и основание престъплението, предмет на делото, да не може да се
определи като маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Но смекчаващите
отговорността обстоятелства настоящата инстанция намира за многобройни, поради
което и най-лекото предвидено в закона наказание за конкретното деяние би се
оказало несъразмерно тежко, ако се определи по правилата на чл. 54, ал. 1 от НК.
С
оглед на посоченото, при съпоставка по относителна тежест на визираните
обстоятелства, Съдът е на мнение, че най-справедливо е за извършеното престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК, след прилагане на редукцията за
непълнолетните по чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 2, буква Б от НК измежду предвидените наказания пробация (предложение 1.) или обществено порицание (предложение 2.) на подсъдимия да се наложи второто от тях,
което да се изпълни чрез публично оповестяване на присъдата с прочитането й
пред преподавателите и учениците в учебното заведение, в което лицето учи.
Така определеното
наказание съответства на обществената опасност на виновния и на извършеното от
него деяние, на семейното и имотното му състояние и би постигнало своята
поправяща и превъзпитаваща роля и преди всичко да бъде превъзпитан непълнолетният
и подготвен за общественополезен труд.
Причини за извършване на деянието –
незачитане на установения в страната правов ред, неуважение към чуждата
собственост и желание за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди – користни.
На основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимият В.Д.В. следва да заплати
в полза на Областна дирекция на МВР - Пловдив сумата от общо 281,60 лева за
изготвени на досъдебното производство експертизи (80,00 лева за оценъчна и 201,60
лева за съдебнопсихиатрична).
По гореизложените
съображения Съдът постанови Присъдата.
Районен съдия: (п)
СЗ
