Решение по дело №560/2020 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 21 август 2021 г.)
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20207160700560
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 31 август 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 140

гр. Перник, 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Перник, в открито съдебно заседание проведено на единадесети юни през две хиляди двадесет и първа  година, в състав:

 

Съдия: Слава Г.

при секретар Е. В.***, като разгледа докладваното от съдия Г. административно дело № 560/2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба, подадена от Е.Ш.Ч. против заповед № 565/29.07.2020г. на кмета на община Р.**. Със запов***** по кадастралния и регулационен план на с. Д.**, общ. Р.**, обл. Перник, като с ПР се променя дворищната регулация между УПИ *** и УПИ І-**, УПИ **и УПИ **, кв. ***по имотната граница на ПИ **.

В жалбата се излагат съображения, че заповедта е незаконосъобразна. Не са налице  условия за изменение на дворищната регулация, тъй като изменението не е поискано от всички собственици, чийто имоти се засягат от изменението. Дворищно регулационният план е приложен  и не са налице условията на пар. 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.  Иска от съда да уважи изцяло жалбата и да се присъдят сторените разноски.

Жалбоподателката, редовно призована в открито съдебно заседание за представител изпраща адв. М., от АК-К.***. Поддържа жалбата на основанията, изложени в нея. В пледоарията по същество излага подробно доводи за основателност на жалбата, както и иска да се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от ответните страни.

Ответната страна – кмета на община Р.**, чрез пълномощника си адв. Д.Ж.,***, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Пледира жалбата да се отхвърли. Претендира присъждане на разноски,  за което представя  списък по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозира писмени бележки.

Заинтересованата страна-С.Д.Т., за представител изпраща адв. Д.Д., от АК-П. и адв. Б.Б.,***. Оспорват жалбата като неоснователна. В пледоарията по същество пледират жалбата да се остави без уважение и да се присъдят сторените по делото разноски, за което представят списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В указания срок не депозират писмени бележки.

 Заинтересованите страни-И.Д.Р., К.К.И.,  Д.Г.П. и Б.Г.Р., редовно призовани не се явяват, не изпращат представител и не взимат отношение по спора.

Административен съд-Перник, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбоподателката е представила като писмени доказателства установяващи правата й на собственост следните документи:

Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ** от 1986г. (лист 3 от делото), от който  се установява, че В.Н.Ч.**е придобил недвижим имот в с. Д.**, общ. Р.**, представляващ дворно място с площ от 680 кв. м., представляващ парцел **, от планоснимачен номер **в кв. **, по плана на селото, при подробно описани граници и съседи. При сключване на сделката е представен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по регулация № 316 (лист 4 от делото) от който се установява, че И.С.Р.**/майка на В. Ч.***/ е придобила по силата на дворищната регулация правото на собственост върху дворно място, с плевня и навес, с пространство от 170 кв.м. от имот № **, придаващо й се за урегулирането на собствения й парцел **.

Видно от удостоверение за наследници № УГ01-** от 15.08.2016г. на Столична община (лист 5 от делото), В.Н.Ч.**е починал на 07.08.2016г., като негови наследници по закон са жалбоподателката в  настоящото производство и Ирена Василева Г. и Диляна Василева Ч..

С.Т. и И.Р. са наследници на Д. Добренов Р.. Същите установят право на собственост по силата на нотариален акт № *** от 1976г. върху  дворно място с площ от 595 кв. м., представляващ имот *** в кв. **, по плана на селото, при подробно описани граници и съседи.

Д.Г.П. и Б.Г.Р. са наследници на Г. Д. Р.. Същите установят право на собственост по наследство и по силата на нотариален акт № *** от 1975г. върху  парцел ІІІ-**, кв. ** по плана на селото с площ от 605 кв. м. без придаваемото по регулация място.

К.К.И. е вписана в разписен лист за собственик на имот ***по плана на селото, съгласно нотариален акт № **от 1975г.. Видно от нотариалния акт Д. Н. Р. е придобил собствеността върху дворно място с площ от 420 кв. м., представляващ парцел І-**, кв. ** по плана на селото, при подробно описани граници и съседи.

По искане на С.Т. и И.Р. е издадена заповед предписание № 4 от 02.03.2020г. на кмета на община Р.**, с което е допуснато изработване на проект за изменение на  ПУП-ПР на част от кв. **, като границите на УПИ *** от към УПИ ІІІ-**, УПИ ** и УПИ ***се изменят по имотните граници на ПИ ** да бъде издадено разрешение по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ за изработване на ПУП – ПР с възлагане на проекта на заинтересованите лица. В мотивите е посочено, че регулацията не е приложена и са на лице обстоятелства по пар. 8, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ.

Със заявление с вх. № АБ-94-00-497 от 18.03.2020г. е внесен проект за ПУП-ПР за изменение на дворищната регулация на УПИ ***, кв. ** по плана на с. Д.**, общ. Р.**, с който е поискано да се изменят дворищно регулационните граници на УПИ ***, кв. ** да съвпаднат с имотните граници на ПИ **. Съгласно проекта площта на УПИ ***по плана е 460кв.м., а с одобрението се изменя на 464 кв.м.; УПИ *** по плана е 421кв.м., а с одобрението се изменя на 641 кв.м.; УПИ **по плана е 1045кв.м., а с одобрението се изменя на 1059 кв.м. и УПИ ** по плана е 595кв.м., а с одобрението се изменя на 356 кв.м.

За внесения проект са уведомени заинтересованите страни /от лист 30 до лист 36 от делото/ и им е предоставен срок за запознаване и за възражения. В указания срок не са постъпили възражения.

На 17.07.2020г. е проведено заседание на ОбЕСУТ. Видно от протокол № 5-2 от заседание от 17.07.2020г. на общинският експертен съвет по устройство на територията проекта за изменение на плана за регулация на УПИ ***, при които дворищната регулация минава по имотните граници на ПИ ** е одобрен.

Със заповед № 565 от 29.07.2020г. кмета на община Р.** (лист 59 от делото) одобрява проект  за изменение на ПУП-ПР  по искане вх. № АБ-94-00-49718.03.2020г. от С.Т.. В акта е посочено, че са налице основания по чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ във връзка с § 8, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ.

 По делото е прието заключението по съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Р.М. (лист 130-140 от делото), от което се установява, че съгласно регулационните планове (РП) от 1964г., изменен с плана от 1976г. (действащ), в частта в която попадат ПИ **и *** имотът на жалбоподателката е УПИ **, в кв. ** с площ от 595 кв.м. Съгласно изменението от 1976г.,  в посочената площ на УПИ ** участват поземлени имоти с площи както следва: ПИ **участва с 335кв.м., ПИ ** с 239кв.м., ПИ ** с 8 кв.м., ПИ *** с 2 кв.м. и ПИ ** с 11кв.м., като няма данни за уреждане на регулационни сметки относно УПИ **. С плана от 1964г. е налице придадена площ по регулация  към парцел ** от имот ** с площ от 170кв.м.. Тези 170кв.м. не са включени в одобреното изменение на ПУП и не са предмет на оспорваната заповед. Реалната кадастрална граница между ПИ **и ** не е променяна до настоящия момент и същата минава по букви ИКЛМНОЗ  на скица № 2 от заключението. На място има стара ограда по тези букви. Според заключението 239 кв.м., с който ПИ ** участва в УПИ ** се владеят от собствениците на УПИ ***, в кв. ** и  тази площ реално представлява придаваемо място от ПИ ** към УПИ **, която не е заплатена. По отношение на ПИ ** не е предвиждано отчуждаване, няма данни за отчуждителна и оценителна процедура, както и няма данни за заплащане на придаваемо място от ПИ **. По отношение на ПИ **е предвидено отчуждаване на основание заповед № ІІІ-281 от 15.04.1977г. на председателя на ОНС-Перник за изграждане на улица, което мероприятие на е изпълнено. Според вещото лице чрез издадената заповед се постига съвпадение между регулационна и имотна граница. Приетото заключение на вещото лице кореспондира с писмените доказателства, поради което съдът му дава вяра, като обективно, компетентно и безпристрастно дадено.

По делото се изслуша свидетеля Р. П. Б.***. Показанията му се кредитират доколкото същите са преки и непосредствени. Същият е собственик на имот № ***, който е в непосредствена близост до процесните имот. Подробно описва мястото и неговите граници като сочи, че същите не са променяни. Имот ** е ограден от една страна с телена мрежа, каменен дувар, плевня. Спорове за оградата не знае да съществуват.   

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, Административен съд Перник, извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваната заповед е постановена от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в изискуемата от закона писмена форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, като е съответна на приложимия материален закон и целта на закона.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в рамките на неговата материална компетентност, съобразно правомощията, дадени му с разпоредбата на § 8, ал. 4, изр. 1 от ПР на ЗУТ, съгласно която изменението на дворищнорегулационния план по ал. 2 се одобрява със заповед на кмета на общината.

Неоснователни са релевираните в жалбата възражения за допуснати нарушения на специалните административнопроизводствени правила по одобряване изменението на процесния план от категорията на съществените, опорочаващи административното производство до степен, обуславяща отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

 Видно от подаденото от Т. заявление, с което е инициирано административното производството, представените проекти и посочените фактически и правни основания в оспорената заповед, предмет на последната е одобрен проект за изменение на ПУП-ПР на УПИ ***, кв. ** по кадастралния и регулационен план на с. Д.**, общ. Р.**, обл. П., като с ПР се променя дворищната регулация между УПИ *** и УПИ І-**, УПИ **и УПИ **, кв. ** по имотната граница на ПИ **. Съгласно одобрения проект площта на УПИ ***по плана е 460кв.м., а с одобрението се изменя на 464 кв.м.; УПИ *** по плана е 421кв.м., а с одобрението се изменя на 641 кв.м.; УПИ **по плана е 1045кв.м., а с одобрението се изменя на 1059 кв.м. и УПИ ** по плана е 595кв.м., а с одобрението се изменя на 356 кв.м. Същите обстоятелства са констатирани от вещото лице в заключението му, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. Правното основание за издаването на заповедта е § 8, ал. 4 от ПР на ЗУТ.

Съгласно разпоредбата на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Това е основание собствениците на имоти, засегнати от дворищнорегулационния план да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти, възможност за което предвижда именно т. 3 на ал. 2 на § 8 от ПР на ЗУТ. Разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, за разлика от разпоредбата на § 8, ал. 2, т. 2 от ПР на ЗУТ, не препраща към реда и условията за изменение на ПУП, установени в чл. 134 от ЗУТ и раздел III от глава седма на ЗУТ. Тя установява специално основание за изменение на ПУП - само в регулационната им част, различно от основанията, предвидени в чл. 134 от ЗУТ, урежда самостоятелно материалноправните и процедурни условия за изменение на регулационните планове, определяйки и обхвата на изменението - само на вътрешните регулационни линии и без изискванията за лице и площ за регулираните с нея имоти. Разпоредбите на § 8, ал. 2, т. 3 и § 8, ал. 4 от същия закон уреждат една формална процедура по отразяване на прекратеното по силата на закона, след изтичането на сроковете по § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждително действие на неприложени дворищно регулационни планове по искане, на който и да е от заинтересуваните собственици. Тъй като процедурата по § 8, ал. 2, т. 3 от ЗУТ е специална, условията и общият ред за изменение на ПУП, конкретно разпоредбите на раздел ІV, глава седма, и на раздел ІІІ, глава седма с оглед препращащата разпоредба на чл. 136, ал. 1 от ЗУТ не се прилагат. В този смисъл решение № 8119/08.06.2011г. на ВАС по АД № 2400/2011г., решение № 137**/**.10.2011г. на ВАС по АД № 8386/2011г., решение № 6536/**.10.2011г. на ВАС по АД № 3636/2013г..

Съгласно правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Според настоящия съдебен състав в случая тези признаци не са налице. Както се посочи, административното производство е започнало по подадено искане от заинтересовано лице, придружено с необходимия проект за изменение на ПУП-ПР, изработен от лица с необходимата правоспособност. Преди издаване на одобряващата заповед проектът е разгледан от ОбЕСУТ при община Р.** и е прието, че отговаря на изискванията за обем и съдържание. Съответна на заключението на ОбЕСУТ е и оспорената заповед за одобряване изменението на ПУП-ПР за имота. Резонно е оплакването на жалбоподателя, че посочените правни основания в заповедта на чл. 129, ал. 2, чл. 135, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ във вр. с §8, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ не водят до еднозначен извод на какво основание е направено изменението, но следва да се отбележи, че липсата на посочено правно основание, респ. на посочено общо такова  доколкото са налице изложени фактически основания не е основание за отмяна на заповедта, тъй като съдът е длъжен да ги подведе под съответната правна норма, която в случая е разпоредбата на  § 8, ал. 4 във вр. с  8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ.  Следва също така да се да посочи,  че хипотезата на изменение на плана по § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ не предвижда като изискване за одобряването му съгласието на останалите съсобственици на УПИ. Достатъчно е да има заявление само от собственика на единия имот, а такова в случая е налице, за да се одобри исканото изменение при наличие на законовите предпоставки за това. С оглед на това доводите на защитата  се приемат за неоснователни. При изменение на регулационния план по § 8, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ изискванията на чл. 19 от ЗУТ са неприложими.

В случая се приема, че с действащия към момента на издаване на оспорената заповед кадастрален, застроителен и регулационен план, одобрен със заповед № ІІІ-336 от 08.06.1964г. и изменен със заповед № ІІІ-651 от 06.09.1976г. парцел ** е отреден в съсобственост за имоти **и **, в кв. ** и по делото липсват доказателства за проведени процедури за изравняване на частите на съсобствениците след обединяване на имотите в съсобствен парцел и няма заплащане на придаваемото място. По силата на одобрената при действие на ЗТСУ (отм.) регулация частите на съсобствениците се изравняват, което означава, че всеки от тях придобива идеални части от имота на другите, като мястото, необходимо за изравняване на частите в общия парцел се "придава по регулация". Така създадените по регулация облигационни отношения се уреждат по реда на чл. 111 ЗТСУ (отм.), към който препраща разпоредбата на § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ. Пропускането на 6-месечния срок няма за последица парцелът/УПИ да остане да съществува като съсобствен. Според мотивите на Тълкувателно решение № 3/28.03.2011 г. по тълк.дело № 3/2010 г., ОСГК на ВКС, отчуждителното действие на регулацията се прекратява по силата на закона, на основание § 8, ал.1 от ПР на ЗУТ, след изтичане на предвидените в тази разпоредба срокове, при което правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден дворищнорегулационния парцел, съответно, създадената по силата на неприложения дворищнорегулационен план съсобственост върху парцел се прекратява. От доказателствата по делото е видно, че жалбоподателката не държи документ за собственост, издаден по реда на чл. 134, ал. 2 от ЗТСУ, касателно участието на ПИ ** с 239кв.м. в общия парцел **. Представения нотариален акт № 316 за собственост на недвижим имот, придобит по регулация с пространство от 170 кв.м. е неотносим към предмета на делото, тъй като тази площ не е включена в имотните граници на УПИ *** съгласно обжалваната заповед. Предвид това съдът приема, че действащият към момента на издаване на процесната заповед дворищнорегулационен план не е бил приложен в срока по § 6, ал. 2 и ал. 4 от ПР на ЗУТ, поради което отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на § 8, ал. 1, съставляващо основание за изменението му по ал. 4 във връзка с § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ. Материалноправното основание за изменение на регулационния план по реда на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ предвижда кумулативното наличие на три предпоставки: действащ към 31.03.2001г. ДРП в случаите на § 6, ал.2 от ПР на ЗУТ, а в случаите на § 6, ал.4 - одобрен по реда на § 6, ал. 3 план; предвиждане по него на придаваеми части от или към парцела на молителя, или образуван съсобствен дворищнорегулационен парцел; изтекъл по § 6, ал. 2 или ал. 4 шестмесечен срок, в който не е постъпило искане за оценка на придаваемите части или за изравняване на идеалните части в съсобствен имот, т.е. в случая е налице неприложена регулация.  От заключението на вещото лице следва извода, че вътрешните регулационни линии между УПИ, предвидени по одобрения с процесната заповед за изменение на ПУП-ПР, а именно между УПИ І-**, УПИ **и УПИ **, кв. ** и УПИ ***, в кв. ** са проведени по съществуващите имотни граници на ПИ **.  Следователно, спазено е изискването на § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, указващ къде да се установи новата регулационна граница, и към датата на издаване на оспорения акт са били налице материалноправните предпоставки за одобряване проекта за изменение на ПУП-ПР на УПИ ***, кв. ** при което се променя дворищната регулация между УПИ *** и УПИ І-**, УПИ **и УПИ **, кв. ** и същата минава по имотната граница на ПИ **.

По изложените мотиви съдът приема, че не са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на оспорения административен акт. Същият е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при съблюдаване на административно производствените правила и при правилно прилагана на материално правните разпоредби. Жалбата е неоснователна и такава ще се отхвърли.

По разноските:

Съобразно изхода на правния спор ответната и от заинтересованата страна  имат право на разноски. Претенциите  за присъждане на разноски са направени своевременно. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на община Р.** разноски в размер на 100лв., внесен депозит за изготвяне на съдебно-техническа експертиза и 850.00лв., адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие серия А, №  873367 от 13.10.2020г., ведно с доказателства за заплащането му и на заинтересованата страна С.Д.Т. съдебно - деловодни разноски за настоящата съдебна инстанция в размер на 900 лв., обективирани в списък по чл. 80 от ГПК и  представляващи договорено и платено адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие. Възражението за прекомерност е неоснователно. Адвокатските възнаграждения се присъждат в минимален размер, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и същите са в съответствие с вида, обема и сложността на делото.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Перник

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба на  Е.Ш.Ч. против заповед № 565/29.07.2020г. на кмета на община Р.**.

ОСЪЖДА Е.Ш.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на община Р.**, със седалище: гр. Р.**, пл. „***“ № 20, общ. Р.**, област П. съдебни разноски в размер на 950.00 лв. /деветстотин и петдесет лева/.

ОСЪЖДА Е.Ш.Ч., с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на С.Д.Т., с адрес: *** съдебни разноски в размер на 900.00 лв. /деветстотин лева/.

Решението може да се обжалва от страните в 14 дневен срок от връчването му пред Върховен административен съд на Република България.

 

 

                                                                  Съдия:/П/