№ 56
гр. К., 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. А.ова
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
като разгледа докладваното от Аксиния Б. А.ова Административно
наказателно дело № 20251850200081 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
В. К. Й., ЕГН ********** от гр. К., ж. к. ****, чрез адв. Ч. - САК е подал
жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 24 – 0286 – 000414 /
21.11.2024 г. издадено от Началника на РУ – гр. К., в която се сочат
съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И НЕОБОСНОВАНОСТ НА
АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят
моли съдът да постанови решение, с което да отмени същото изцяло.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник –
адв. Ч. – САК, но същата е изпратила становище вх. № 3288 / 09.06.2025 г., с
което заявява, че поддържа жалбата, моли съдът да постанови решение, с
което да отмени обжалваното НП и претендира направените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган редовно призован на съдебно
заседание пред настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела
становище по така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
1
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема
за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 1375305 / 29.09.2024 г., че на
29.09.2024 г. в 18.25 часа в гр. К., по ул. „К.“, с посока на движение от бул. „Й.
Й.“ към ул. „Л.“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „БМВ 525“, с
рег. № ****, собственост на А. М. И., като след извършена проверка в района
на кръстовището между ул. „К.“ и ул. „И.“ се установило, че управляваното от
водача МПС е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143 ал.
15 от ЗДвП и по този начин е нарушил чл. 140 ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на Постановление за отказ на образуване на ДП от 19.11.2024
г. на РП – К. Началникът на РУ - гр. К. издава наказателно постановление №
24 – 0286 – 000414 / 21.11.2024 г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.
175 ал. 3, пр.1 от ЗДвП е наложил на В. К. Й., ЕГН ********** от гр. К., ж. к.
**** административно наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / двеста / лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за
нарушение на чл. 140 ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите А. С. В. и Х. А. В. - актосъставител,
както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 31.03.2025 г., а жалбата е
подадена до РС - гр. К. с вх. № 2074 / 11.04.2025 г. Съдът приема, че жалбата е
допустима с оглед на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в
чл. 59 от ЗАНН - 14 - дневен срок за обжалване на връченото наказателно
постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени
процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
С постановление от 19.11.2024 г. РП – К. е отказала да образува ДП по пр.
2
пр. № 2553 / 2024 г. срещу жалбоподателя.
В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и
в наказателното постановление, нарушението е описано достатъчно ясно, като
са посочени всички елементи от обективната страна на състава, както и
допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя.
НП също е връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това
обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото
издаване, което хронологически предхожда връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП "по пътищата, отворени
за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места." От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че жалбоподателят е
управлявал посочения в акта и в наказателното постановление лек автомобил,
и че автомобилът и ебил с лрегистрационни номера, но не е бил регистриран
по надлежния ред. Въпреки че това обстоятелство не е било известно на
жалбоподателя.
От изложеното става ясно, че са налице всички елементи от обективната
страна на състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП. В същото време
обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а именно неизпълнение
на задължението да се управляват по пътищата, отворени за обществено
ползване само МПС, които са регистрирани, е необходимо да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителят е
бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха. Жалбоподателят е управлявал МПС, което е
закупил и същото е било с поставени по съответния ред регистрационни
табели, издадени за същото МПС.
3
За факта на прекратяване на регистрацията на определено ППС,
респективно за да предприеме действия по възстановяване на служебно
прекратената регистрация, а и за да се въздържа от действия нарушаващи
разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗДвП, собственикът може да разбере едва от
уведомяването му от съответният сектор „Пътна полиция“.
В конкретния случай при служебното прекратяване на регистрацията,
собственикът, респективно водачът, на съответното превозно средство няма
как да узнае за служебното прекратяване на регистрацията ако не е уведомен
за това. Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни
табели на автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление
на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези
последици. За разлика от разпоредбата на чл.157 ал.4 от ЗДвП, съгласно
която се губи придобитата правоспособност по силата на закона, с
отнемането на всички контролни точки, без да е необходимо някакво
отразяване или произнасяне от контролните органи, прекратяването на
регистрация на основание чл.143 ал.15 от ЗДвП не настъпва автоматично по
силата на закона с изтичане на съответния срок, а е факт след извършено от
контролните органи отбелязване в автоматизираната информационна система.
Липсата на субективна страна от състава на нарушението по чл.175 ал.3 от
ЗДвП прави деянието, извършено от жалбоподателя несъставомерно, тъй като
той не е знаел, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно и кога
точно е станало това, поради това не е знаел, че не следва да го управлява по
пътищата, отворени за обществено ползване.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да
са налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно,
поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за
извършено от него нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, поради което
издаденото наказателно постановление следва да се отмени.
С оглед изхода на делото, в тежест на АНО следва да се възложат
4
претендираните разноски за адвокат от страна на жалбоподателя, които
съобразно ангажираните доказателства по делото са в размер на 1 200.00
лева, но съдът намира, че същите не са съобразени с чл.18, ал.4 от Наредба
№1 / 2004 г., поради което съдът присъжда разноски в размер на 500.00 /
петстотин / лева, а до пълния предявен размер от 1 200.00 / хиляда и двеста /
лева, искането на процесуалният представител на жалбоподателя следва да
бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24 – 0286 - 000414 / 21.11.2024 г.
издадено от Началника на РУ - гр. К., с което на В. К. Й., ЕГН ********** от
гр. К., ж. к. **** е наложено на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП
административно наказание : „Глоба“ в размер на 200.00 / двеста / лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца, за
нарушение на чл. 140 ал. 1 пр. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Административнонаказващият орган – Началникът на РУ –
гр. К. да заплати на В. К. Й., ЕГН ********** от гр. К., ж. к. **** сумата от
500.00 / петстотин / лева, представляваща разноски по делото – адвокатско
възнаграждение, като ОСТАВЯ без уважение искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за заплащане до пълния размер на
претендираните разноски от 1 200.00 / хиляда и двеста / лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5