Определение по дело №4822/2016 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 307
Дата: 6 февруари 2017 г.
Съдия: Емилия Колева Енчева
Дело: 20165530104822
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№.........                 17.01.2017 г.                  Гр. Стара Загора

 

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 17 януари                                              2017 г.

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                     Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА                                                       

 

Секретар: МАРИЯ ЙОРДАНОВА

 Прокурор: 

 като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА

 гр. дело № 4822 по описа за 2016 година.

 

         СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

   Постъпила е искова молба от „ПАПАГАЛ” ООД гр. Стара Загора, в която твърди, че на 16.03.2012г. между „ИНВЕ СТРОЙ КП" ЕООД в качеството си на Възложител и „ПАПАГАЛ" ООД в качеството си на Изпълнител е сключен Договор за строителство №1, по силата на който Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да извърши със свои средстава, материали, труд и съоръжения, СМР на обща стойнсот в размер на 360 259.88лв. с вкл. ДДС, представляващи СМР подробно описани в Договор за строителство №1, срещу задължението на Възложителя да му прехвърли правото на собственост върху свои собствени самостоятелни обекти в сграда в степен на завършеност „груб строеж", подробно описани в Договор за строителство №1, на обща стойност в размер на 560 259.88лв, като Изпълнителят се задължава да заплати на Възложителя разликата от 200 000лв. Страните са изпълнили всички тези условия по Договор за строителство №1, като Изпълнителят е изпълнил качествено и в срок уговорените в Договора СМР, а Възложителят е прехвърлил на Изпълнителя уговорените в Договора недвижими имоти, като Изпълнителя му е заплатил и уговорената в Договора сума.  Твърдят, че между страните няма спор относно изпълнението на тези задължения. В чл.15, т.12 от договора, страните се споразумяли, че в срок до 105 дни от датата на влизане в сила на Договор за строителство №1, Възложителят следва да извърши всички необходими СМР за Корпус Д с идентификатор №11538.502.389.2/с изключение на СМР, задължение на изпълнителя/, във вид и степен, необходими за подаване на годни документи за снабдяване на Корпус Д с Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Сочат, че възложителят изпълнил всички необходими СМР за Корпус Д с идентификатор №11538.502.389.2, като е възложил изпълнението на тези СМР на „ПАПАГАЛ" ООД. За целта на 16.03.2012г. между „ИНВЕ СТРОЙ КП" ЕООД, в качеството си на Възложител и „ПАПАГАЛ" ООД в качеството си на изпълнител бил сключен Договор за строителство №2, по силата на който Възложителят възлага на Изпълнителя да извърши СМР в сграда с идентификатор №11538.502.389.2. „ПАПАГАЛ" ООД извършил качествено и в срок уговорените по Договор за строителство №2 СМР, като на 22.06.2012г. бил подписан от двете страни Констативен протокол, с който „ИНВЕ СТРОЙ КП" ЕООД приема извършените СМР по Договор за строителство № 2 от 16.03.2012г. Констативният протокол бил подписан на основание чл.10 от Договор за строителствто №2, съгласно който цялостното приемане на СМР предмет на Договора се извършвало с отделен констативен протокол. „ИНВЕ СТРОЙ КП" ЕООД изпълнил задълженията си по чл.15, т.12 от Договор за строителство №1 от 16.03.2012г. на 22.06.2013г.  Съгласно разпоредбата на чл.15, т.13 от Договор за строителство №1, Възложителят бил длъжен в срок до 12 месеца след изтичане на срока по т.12 да снабди обектите по Договор за строителство №1 с Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. Този срок започвал да тече от 22.06.2013г. и изтичал на 22.06.2014г. и бил съществен, тъй като интереса на Изпълнителя по Договор за строителсвто №1 бил, след като се е снабдил с недвижими имоти и изпълнил всички уговорени СМР да се снабди с Разрешение за ползване, за да бъде в състояние да продава тези недвижими имоти. По тази причина в чл.20 от Договор за строителство страните се споразумели, че при неизпълнение на всяко от задълженията си по чл.15, т.13 от Договора в уговорения срок, Възложителят дължи на Изпълнителя неустойка в размер на 760 лв. за всеки ден забава, но не повече от 150 000лв. Сочи, че Изпълнителят „ПАПАГАЛ" ООД е изпълнил качествено и в срок задълженията си по Договор за строителство №1 СМР, но Възложителят не успял да изпълни в срок задължението си по чл.15, т.13 от Договора, като Разрешение за ползване №СТ-05- 40/15.01.2014г., е издадено на 15.01.2014 г. вместо до 22.06.2013г. Едногодишният срок за снабдяване с Разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация изтича на 22.06.2014г., а Разрешение за ползване №СТ-05-40/15.01.2014г., е издадено на 15.01.2014г. било налице забава от страна на Изпълнителя, поради което на основание чл.20 от Договор за строителнсто № 2, ответникът дължи на Изпълнителя неустойка в размер на 760 лв. за всеки ден забава, считано от една година след датата, на която „ИНВЕ СТРОЙ КТ" ООД е изпълнило задълженията си по чл.15, т.12 от Договор за строителство № 2, до датата на която за сградата е издадено Разрешение за ползване - т.е. от 22.06.2013г. до 15.01.2014г., но но повече от 150 000 лв. Заявява, че настоящата искова претенция е частична, като предявяват същата не за целия период, а за периода от 23.06.2013г. до 06.01.2014г. Изчислена съобразно чл.20 от Договора за строителство № 1, неустойката за посочения период възлизала на 19 760 лв. Сочи, че  съгласно Договори за цесия "ПАПАГАЛ" ООД е прехвърлил частично своите вземания към „ИНВЕ СТРОЙ КП" ЕООД по чл.20 от Договор за строителство № 1 от 16.03.2012г. в размер на 39 800лв., които не били предмет на настоящата искова претенция.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ИНВЕ СТРОЙ КП" ЕООД да заплати на „ПАПАГАЛ" ООД частично сумата 19 760лв., представляваща дължима неустойка по 760 лв. за всеки ден забава за 26 дни забавено плащане за периода от 21.10.2013г. до 15.11.2013г., дължима съгласно чл.20 от Договор за строителство № 1 от 16.03.2012г., която представлява част от общо дължима неустойка за забава в размер на 150 000 лв., за периода от 22.06.2013г. до 14.01.2014г., по Договора за строителство № 1 от 16.03.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното изплащане на сумата.

 

  В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор  от ответника “ИНВЕ СТРОЙ КП” ЕООД в който заявява, че оспорва изцяло  предявеният иск по основание и размер. Счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не можело да се разбере за кой период претендира частично тази неустойка, за какво точно претендира тази неустойка и по кой Договор за строителство претендира тази неустойка. Следвало ищеца да посочи размера на вземането си за неустойка, основанието и периода, за който претендира заплащането й от ответника - длъжник.

Счита, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по същество е неоснователен и недоказан. Изложените в исковата молба твърдения не отговаряли на обективната действителност и не кореспондирали с приложените от ищеца писмени доказателства.

С оглед волеизявленията на ищеца, възниквал въпросът за кое неизпълнение ищецът претендира неустойка.

Считат, че неустойката по чл. 20 от Договор за строителство №1 не е за забавено „плащане", а е уговорена за евентуално неизпълнение на задълженията на възложителя.

Считат, че посочването от страна на ищеца на различни срокове, в които ответното  дружество е имало задължение за снабдяване на сградата с Разрешение за строеж и предявяването на частична искова претенция за неясен и непояснен период, цели единствено и само да заблуди съда относно действителната фактическа обстановка по процесния спор и ограничавало правото им на защита. Тъй като неустойката по чл. 20 от Договор за строителство №1 е обвързана със задължения на „Инве Строй КП" ЕООД, които задължения е следвало да бъдат съобразени с конкретни срокове, то непосочването или неправилното посочване на тези срокове представлявало сериозно процесуално нарушение.

Считат, че изложените от ищеца твърдения не отговаряли на обективната действителност, доколкото в процесния случай претендираната неустойка не е нито дължима, нито изискуема. Действително, между страните бил сключен цитирания Договор за строителство на 16.03.2012 г. Действително в чл. 20 от Договора била уговорена неустойка, а именно „в случай на неизпълнение на всяко от задълженията си по чл. 15, т. 13 от настоящия договор в уговорения срок, Възложителят дължи на Изпълнителя неустойка в размер на 760.00 лева за всеки ден забава, но не повече от 150 000 лв." От така изложената фактическа обстановка, можело да се направят следните изводи: Договор за строителство №1 бил сключен между „Инве Строй КП" ЕООД и „Папагал" ООД и договорената неустойка се отнасяла за неизпълнение на задълженията на страните именно по този договор - Договор за строителство №1. Счита, че ищецът не е подкрепил молбата си с достатъчно убедителни писмени доказателства, установяващи точното и качествено изпълнение на неговите задължения по Договор за строителство №1, а е приложил абсолютно неотносими към процесния спор документи.  От приложените доказателства не можело да се изведе въобще извод, че са изпаднали в забава по отношение на поетите в Договора за строителство №1 задължения. Неустойката по чл. 20 от Договор за строителство №1 била договорена не за забавено плащане, а за забавено изпълнение на конкретни задължения.

Правят възражение за неточно и некачествено изпълнение на уговорените СМР, предмет на Договор за строителство №1, от страна на Изпълнителя - ищец.

Уточняват, че неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция. За да се претендирало изплащане на неустойка, константната съдебна практика била категорична, че е необходимо кредиторът да е изпълнил своето задължение или да е бил готов да изпълни, както и да не е изключително виновен за неизпълнението на другата страна, а длъжникът виновно да не е изпълнил задължението си. Считат, че позоваването и прилагането на доказателства, неотносими към процесния спор целяло единствено да въведе съда в заблуждение относно фактическата обстановка на казуса.

Счита, че ищецът не е представил нито едно доказателство, от което да било видно, че е изпълнил качествено и в срок уговорените в Договор за строителство №1 СМР-та, което да предполага забава на ответното дружество за изпълнение на задълженията по чл. 15, т. 13 от Договор за строителство №1. Ищецът не бил приложил нито един такъв документ към исковата си молба, удостоверяващ надлежно изпълненото строителство, съответно датата, на която е изпълнено. 

 Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Договор за строителство №1, за дата на завършване на СМР се считала датата на подписване на констативния протокол по предходната алинея без възражения между Възложителя и Изпълнителя. Такъв констативен протокол, ищецът не бил приложил към исковата молба, дори не е посочил дата, на която евентуално е подписан този протокол.

Считат, че от представените от ищеца доказателства обаче, не може да се направи никакъв извод относно датата на предаване и приемане, както на отделните етапи от строителството, така и за цялостното приемане на СМР, предмет на Договор за строителство №1. Следвало да се има предвид, че ако кредиторът изпадне в забава,длъжникът можел да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. В настоящия случай, считат че следвало да бъдат изцяло освободени от отговорност, тъй като ищецът не е изпълнил качествено и в срок своите задължения по Договор за строителство №1 и е изпаднал в забава. Подробни съображения излагат в отговора си. Молят съда да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан.

Предявен е иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД. Неустойката, съгласно  чл. 92, ал.1 ЗЗД, обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като форма за обезщетяване на вреди от договорно неизпълнение неустойката се дължи само ако страните са уговорили предварително в договора, че в случай на виновно неизпълнение на точно определено задължение длъжникът дължи на кредитора неустойка за вредите от неизпълнението. Размерът на неустойката и видът на договорното неизпълнение, за което тя се дължи, също са предмет на уговаряне в договора. В това производство ищецът следва да докаже по кой точно договор за строителство претендира неустойка, за кой период точно и за какво точно претендира частично неустойка.

 

 

 

 

 

СЪДЪТ:

ПРИКАНИ страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин размер.

                  НАПЪТВА  страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.  Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане – извънсъдебна спогодба.

 

 Съдът счита, че с оглед изясняване на фактите по делото следва да приеме представените с исковата молба и писмени доказателства.

           Предвид изложеното, съдът

                                               О П Р Е Д Е Л И  :

                 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото: Договор за строителство № 1 от 16.03.2012г., Договор  за строителство № 2 от 16.03.2012г., Допълнително споразумение № 1 от 15.05.2012г. към Договор за строителство № 2, Приложение       № 1 към Договор за строителство № 2 от 16.03.2012г., Приложение        № 2 към Договор за строителство N9 2 от 16.03.2012г., Приемо-предавателен   протокол от27.03.2012г., Протокол         № 9 от 25.05.2012 г. , Протокол       № 10 от 25.05.2012г., Констативен         протокол от 22.06.2012г. за приемане на извършени СМР по Договор за строителство № 2 от 16.03.2012г., Нотариален      акт за прехвърляне на собственост върху недвижими имоти № 178, том II, н. дело № 365/2012г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов, peг. № 208 е регистър ана НК; Констативен       акт за установяване годността за приемана на строежа от 28.01.2013г., Разрешение за ползване № СТ-05-40/15.01.2014г., Приемо         - предавателен протокол от 27.03.2012г., Нотариален         акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 179, том II, н.дело № 366/2012г. по описа на Нотариус Стоян Ангелов, per. № 208 в регистъра на НК, Извлечение от TP за актуално състояние на ответника, Извлечение от TP за актуално състояние на ищеца, Извадка от ИКАР по партидата на ответника

                              

        ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за     08.03.2017 г. от 11.20 ч., за която дата да се призоват страните.

        

         ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на страните.

 

                   Разпореждането не подлежи на обжалване.

        

                   Делото да се докладва незабавно, в случай на постъпване на искания на страните, депозирани по повод указанията на съда и доклада по делото.

 

 

                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: