РЕШЕНИЕ
№ 330
гр. Благоевград, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102642 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба,
подадена от Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б**, ж.к. „Е***, със съдебен адрес за
връчване на книжа и съобщения: гр. Б**, ул. „ П** против „С*** ЕИК ****, със седалище и
адрес: гр. Б** ул. „Ц**, представлявано от Д* С* Ю*.
Твърди се в исковата молба, че между страните съществували валидно учредени
трудови правоотношения, като ищецът заемал длъжността „монтажник”, с месторабота:
обекти на фирмата. Твърди се, че трудовото му правоотношение било прекратено със
Заповед № 526 от 01.08.2024 г., считано от 01.08.2024 г. с основание за прекратяване - чл.
325, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда. Сочи се, че с цитираната заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение, дружеството ответник, като работодател изрично е признал
факта на дължимост на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск съгласно чл.
224, ал. 1 от КТ, а именно 20 дни редовен годишен отпуск, като 10 дни за 2023г. и 10 дни за
2024г. и дължима за това сума на ищеца в размер на 2000 лева. Навежда се, че въпреки
многократно проведените разговори с представител на фирмата и отправената писмена
покана до „С*“ ООД, ЕИК **, на обявената електронна поща: d***, дължимото на ищеца
обезщетение не е изплатено. Сочи се, че „С**, в качеството си на работодател не изпълнило
своите насрещни задължения по договора, като не изплатил на ищеца обезщетение по чл.
224 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 20 дни, като 10 дни за 2023г. и 10 дни за
2024г., като размерът на дните неползван отпуск не е спорен и е определен съгласно
заповедта за уволнение - общо 20 дни и дължима за това сума на ищеца в размер на 2000
лева.
С оглед на горното се иска от съда да осъди „С** ЕИК **, със седалище и адрес: гр.
Б** ул. „Ц**, представлявано от Д* С* Ю* - в качеството му на управител да заплати на
ищеца сумата в размер на 2 000 лв. / две хиляди лева/, представляващи неизплатено /нетно/
обезщетение по чл. 224 от КТ за 20 /двадесет/ работни дни неизползван отпуск, ведно със
законната лихва върху сумата от предявяването на иска до окончателното изплащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
1
В законоустановения срок ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
се оспорва предявения иск, като неоснователен. Не се оспорва, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало на основание сключен трудов договор
№ 277/03.04.2023 г., като ищецът е изпълнявал длъжността „монтажник“, с код по НКПД
73222006, като трудовия договор бил сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на
труда. Не се оспорва, че със Заповед № 526/01.08.2024 г., издадена от работодателя „С*
издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 4, считано от 01.08.2024г. трудовото правоотношение
с ищеца е прекратено, като в заповедта е посочено, че на лицето следва да се изплатят
обезщетения съгласно: чл. 224, ал.1 от КТ неизползвани 20 дни редовен годишен отпуск /10
дни за 2023г. и 10 дни за 2024г. и дължима сума на ищеца на това основание в размер на 2
000 лева. Оспорват се твърденията на ищеца за това, че не е получил процесното
обезщетение за неизползван редовен годишен отпуск. Сочи се, че ответникът винаги е
превеждал навреме дължимите към работниците суми, като в процесния случай, по лична
банкова сметка на ищеца М., а именно: BG*** в Пощенска банка АД, на дата 30.08.2024г. са
изплатени всички дължими на ищеца суми, вкл. и процесното обезщетение. Сочи се, че
въпреки че в платежното нареждане е посочено като основание работна заплата, вместо РЗ и
обезщетение, горното се дължи на факта, че нарежданията се извършват групово - за голям
брой служители едновременно, поради което е невъзможно да бъдат посочени коректните
основания за всяко лице поотделно. Посочва се, че от фиш за заплата за месец юли 2024г. се
установява, че ищецът е запознат, на същия му е начислена дължимата заплата за отработено
време за месеца в размер на 2 000 лв., както и процесното обезщетение в размер на 2 000
лв., като след приспадане на законоустановените удръжки за сметка на работника, на същия
му е изплатена дължимата от работодателя сума, включваща работна заплата и обезщетение
по чл. 224 от КТ, в общ размер 3 351, 96 лв., с платежно нареждане от дата 30.08.2024г.
Предвид горното се твърди, че на ищеца са изплатени от работодателя всички дължими към
него суми, включително обезщетението по чл. 224 от КТ за 20 работни дни неизползван
отпуск. Предвид изложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск.
Съдът като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ.
Не се оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение,
възникнало на основание сключен трудов договор № 277/03.04.2023 г., като ищецът е
изпълнявал длъжността „монтажник“, с код по НКПД 73222006, като трудовия договор бил
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда. Не се оспорва, че със Заповед №
526/01.08.2024 г., издадена от работодателя „С*издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 4,
считано от 01.08.2024г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, като в заповедта е
посочено, че на лицето следва да се изплатят обезщетения съгласно: чл. 224, ал. 1 от КТ
неизползвани 20 дни редовен годишен отпуск /10 дни за 2023г. и 10 дни за 2024г/. или сумата
в размер на 2 000 лв.
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване по иска с
правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск: че между ищеца и ответника е съществувало валидно трудово правоотношение,
което е било прекратено; че има неизползван платен годишен отпуск през процесния период
от време. Ищецът следва да докаже размера на обезщетението, който претендира.
При доказване на горното, ответникът следва да докаже, че е изплатил
претендираното от ищеца обезщетение.
Приети са 3 броя платежни нареждания, заповед № 526/01.08.2024 г., фиш за заплата
на Г. В. М. за месец юли 2024 г., заверено копие на извършено плащане, както и ЛТД на
ищеца.
Приета е изисканата от НАП Справка – Данни за осигуряване по ЕГН за период от
2
01.04.2023 година до 31.07.2024 година за лицето Г. М., съгласно която има данни за
издавано удостоверение А1 с № 220088386231/22.02.2024 година и съгласно описаното
удостоверение А1 за лицето Г. М. е определено като приложимо българското осигурително
законодателство за периода от 06.01.2024 година до 20.06.2024 година.
Прието е заключение на назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвено от
вещото лице Р. В., от което се установява, че размерът на обезщетението пo чл. 224 от КТ за
20 работни дни неизползван отпуск, което е следвало да бъде изплатено на Г. М. е 1 739, 20
лева /86, 96 лв. х 20 дни/. За периода от назначението на Г. М. – 03.04.2023 г. до прекратяване
на трудовото му правоотношение - 01.08.2024 г., лицето има право на платен годишен отпуск
в размер на 27 работни дни х 86, 96 лева или 2 347, 92 лева. Размерът на изплатеното
обезщетение по чл. 224 от КТ на служителя Г. М. е 2 000, 00 лева. Неизплатената сума,
дължима на служителя Г. М. за обезщетение по чл. 224 от КТ за неизползван от него отпуск е
в размер на 347, 92 лв. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 21.01.2025г.
вещото лице сочи, че на 28.06.2024 г. са преведени 1 551, 96 лева, но в основанието пише
работна заплата за месец май, сумата от 3744, 85 лева е само командировъчни, тъй като на
28.06.2024 г. е платена заплатата за месец май.
Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство доказва коя е
компетентната за осигуровките държава-членка при работа в чужбина на територията на ЕС.
Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство освобождава лицето и
работодателя от задължения за осигурителни вноски по законодателството на другите
държави-членки. А чуждите институции са длъжни да се съобразяват с формуляра.
Удостоверение А1 е напълно унифициран по отношение на формата документ. Независимо
от това компетентната институция на коя държава–членка го издава и от езика, на който е
попълнен. В България Удостоверение А1 за приложимо осигурително законодателство се
издава от НАП. В настоящия случай такова е издадено за ищеца съобразно Препоръка № А1
от 18 октомври 2017 година относно издаването на атестацията, посочена в член 19,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета и е
определено за като приложимо българското осигурително законодателство по отношение
трудовото правоотношение, съществувало между страните за периода от 06.01.2024 година
до 20.06.2024 година.
С оглед горното и заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза,
съдът счита, че предявеният иск следва да се отхвърли. Вещото лице е посочило, че на
ищеца е изплатено обезщетение в размер на 2000 лева, макар да е имал право на платен
годишен отпуск в размер на 27 работни дни х 86, 96 лева или 2 347, 92 лева, но ищецът не е
поискал изменение на иска и той е останал предявен за 2 000 лева, които са му изплатени от
ответника съгласно заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна
експертиза. При това и изложеното относно определеното съгласно Удостоверение А1
осигурително законодателство, искът се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника се следва
сумата от 500, 00 лева – разноски за адвокатски хонорар и 300, 00 лева за разноски за вещо
лице. Ищецът е освободен от внасяне на ДТ по делото и тя остава за сметка на ДБ.
С оглед изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*, ж.к. „Е* със
съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. Б* ул. „П*на основание чл. 224, ал. 1
КТ срещу „С*, ЕИК *, със седалище и адрес: гр. Б* ул. „Ц* представлявано от Д* С* Ю* иск
за заплащане на сумата в размер на 2000 лв. – обезщетение за неизползван платен годишен
3
отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба - 01.10.2024г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б*
ж.к. „Е*, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. Б*ул. „Пе*да заплати на
„С*, ЕИК *, със седалище и адрес: гр. Б*, ул. „Ц* представлявано от Д*Ю* разноски в
настоящото производство за адвокатски хонорар и възнаграждение за вещо лице в размер на
общо 800, 00 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4