№ 198 / 16.6.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
16.06.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 02.06.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. ЦЕКОВА
при секретаря Татяна Иванова и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело № 166 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал.2 от СК.
Производството е по реда на чл.310 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от Семейния кодекс, Бързо производство.
Ищцата, П.Р.Б., ЕГН xxxxxxЗ211, с постоянен адрес: xxx гвардия 11, настоящ адрес:xxx, чрез пълномощник и процесуален представител – адвокат Ц.Д.,xxx, е предявила иск срещу Т.С.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, за определяне размер на първоначална месечна издръжка на ненавършили пълнолетие деца.
В исковата си молба твърди, че с ответника Т.С.Г. живели на семейни начала и от съвместното им съжителство имат родени две деца - Р. Т. С., род.на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, ученик в пети клас и Т. Т. С., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, ученик в първи клас и двамата в ПЪРВО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ ,,СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ гр.Монтана, които ответникът е признал, видно от приложените към настоящата искова молба удостоверения за раждане – Удостоверение на Р. Т. С. по Акт за раждане № 0505 от 23.09.2008 год. и удостоверение на Т. Т. С. по Акт за раждане № 0151 от 06.03.2012 год.
В последните години в отношенията им се появили известни противоречия, които не успели да преодолеят и към настоящия момент живеят разделени, като за децата се грижи тя. Не е възможно да възстановят отношенията си и да заживеят отново заедно като семейство. Преместила се да живее на квартира в гр.Монтана, в момента работи, децата са на училище, но определено влияние за това оказа здравословното състояние на детето Р. Т. С., което е със диагноза- лека умствена изостаналост и нарушение на поведението, което налага детето да посещава ДНЕВЕН ЦЕНТЬР ЗА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ, видно от приложената по делото служебна бележка № 36/ 28.01.2020 год. Тези здравословни проблеми определят нуждата от специални грижи, както и постоянно наблюдение от лекар- специалист, лечение, консултации.
Поради това, че състоянието на детето е такова, изцяло тежестта остава за нея, и с оглед осигуряване на възможност за провеждане на необходимото лечение и издръжка за децата се налага да потърси правата по съдебен ред.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди ответника да заплаща месечна издръжка за детето Р. Т. С., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, в размер на 190.00лв. /Сто и деветдесет лева/ и за детето Т. Т. С., роден на xxx год., ЕГН xxxxxxxxxx, месечна издръжка в размер на 160.00/Сто и шестдесет лева/, считано от предявяване на настоящия иск до окончателното изплащане на същата или до настъпване на законоустановени причини и условия за изменение или прекратяване на същата.
Претендира направените разноски и такси.
Ответникът, Т.С.Г.,xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, в срока, предвиден за отговор взема становище чрез процесуалния си представител адвокат В. И., вписан в АК Монтана.
Оспорва иска по размер.
Заявява, че знае, че като родител е длъжен да издържа децата си и до сега винаги го е правил, но в момента няма финансовата възможност да плаща поисканите суми за двете деца.
Безработен е.
Не получава доходи от недвижими имоти, аренда, банкови влогове, дивиденти или други източници.
Има и още едно дете - Б. А. Д., ЕГН xxxxxxxxxx, което е на четири години и посещава детска градина в с. Мадан. Издържа нея и майка й А. С. Д. но парите не стигат. Дори минималната по закон издръжка е непосилна за него. Въпреки това е готов да се грижи и възпитава сина си Р. Т. С. и иска той да отиде да живее при него в с. Мадан. По този начин ще се уреди затруднението на ищцата за неговото отглеждане, описано в исковата молба. От детето знае, че то също иска да живее с него. Така всеки от родителите ще гледа по едно от децата и ще го издържа.
Държи да каже, че синът му е напълно нормално и здраво дете. Потресен е от представения от ищцата медицински документ. Недоумява коя майка ще изкара детето си „умствено изостанало” и ще използва това обстоятелство като аргумент в съда. След като й е трудно да се грижи за умствено изостаналото си дете нека той и жена му А. да поемат отглеждането и възпитанието му.
От както се разделени не е виждал децата и майката не му позволява да се среща с тях. Затова предлага на ищцата детето Р. Т. С., род. на xxx г., ЕГН xxxxxxxxxx да живее с него в с. Мадан, той да упражнява родителските права и да поеме издръжката му, а тя да получи подходящ и съобразен с ангажиментите й режим на лични отношения с него и да осигурява издръжката на другото им дете Т..
Ако ищцата не се съгласи с предложението му, моли с решението по делото да се присъди издръжка на децата равна на минималния възможен по закон размер, като претендира и разноските, които е сторил по делото.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно споразумението, направено между тях в проведено открито съдебно заседание, приема за установени следните обстоятелства:
По делото е безспорно, че страните са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство са родени две деца: Р. и Т.. Страните са родители на двете момчета, съгласно данните от Удостоверения за раждане, издадени въз основа на акт за раждане № 0505 от 23.09.2008 година на Община Монтана за раждането на Р. и № 0151 от 06.03.2012 година на Община Монтана за раждането на Т..
Няма спор, че страните живеят разделено и не се спори относно обстоятелството, че местоживеенето на двете деца е при майката, които са заедно в град Монтана.
Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЗЗД, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и за защита на неговите права и интереси.
Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а и възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи, са установени с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на децата се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. За задоволяване нуждите на родените от съвместното съжителство деца Р., на 12 години и Т., на 8 години, двамата ученици, от храна, облекло, учебни пособия, и други ежедневно необходими разходи, макар и без луксозните такива, са нужни средства, които следва да се поемат от родителите и – страните по делото – съобразно доходите и възможностите им. По делото са представени доказателства, че ищцата реализира постоянни месечни доходи, които за 2019 година са надвишавали с не голям размер определената за страната минимална работна заплата. Липсват доказателства за доходите на бащата, но той лично заяви, че вече работи и получава месечни доходи, които ще му позволят да заплаща размера на месечната издръжка за двете си деца. Сочи се, че той има и други лица от същия ред, на които следва да заплаща издръжка. Между страните в хода на производството се постигна споразумение, по силата на което бащата прие да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата по 155.00 лв. Останалите необходими средства ще се дават от майката, който ще продължи да полага преки и непосредствени грижи по възпитанието и отглеждането на двете деца.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 143, ал. 2 СК и споразумението отговаря на изискванията на закона и добрите нрави, като в най-голяма степен са защитени правата и интересите на Р. и Т.. Ето защо съдът намира, че същото следва да бъде утвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
УТВЪРЖДАВА СПОРАЗУМЕНИЕТО, постигнато между:
П.Р.Б., ЕГН xxxxxxЗ211, с постоянен адрес: xxx гвардия 11, настоящ адрес:xxx и Т.С.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по силата на което:
Т.С.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ПРИЕМА И СЕ ЗАДЪЛЖАВА, да заплаща на П.Р.Б., ЕГН xxxxxxЗ211, с постоянен адрес: xxx гвардия 11, настоящ адрес:xxx, като майка на Р. Т. С., ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx и на Т. ТОНИСЛАВОВСЛАВЧЕВ, ЕГН xxxxxxxxxx, роден на xxx xxx, месечна издръжка от общо 310.00 лв., или по 155.00 лв. за всяко едно от децата, считано от 31.01.2020 година, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера.
ОСЪЖДА Т.С.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана държавна такса за постигнатото споразумение в размер на 223.20 лв. и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: