№ 312
гр. Варна, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. С.
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500108 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от Ж. Х. М., чрез особен
представител адв. Д. С., срещу Решение № 3314/04.11.2022 г., постановено по гр.д. №
13445/2021 г., по описа на ВРС, с което жалбоподателят е осъден да заплати на Ж. Г. В.
сумата от 4 155.00 евро, заплатена по прекратен договор за поръчка от 16.06.2021 г. с
предмет закупуване на употребяван лек автомобил от чужбина марка „БМВ“, модел „530d”,
модификация "4х4", година на производство – 2008 г., формирана от 4 000.00 евро -
продажната цена на посочения автомобил и 155.00 евро - заплатено в полза на ответника
възнаграждение за изпълнение на поръчката.
Въззивникът изразява становище за неправилност и необоснованост на обжалваното
съдебно решение. Счита, че същото се основава на частично събран доказателствен
материал, изградено е върху оспорени и недоказани при условията на пълно и главно
доказване твърдения на ищцовата страна, които съдът изцяло кредитира. Последната не
установила в условията на главно и пълно доказване съществуването на неформален
договор за поръчка с ответника, поради което приетото от първоинстанционния съд в този
смисъл се основавало на предположения. Съдът кредитирал и обосновал решаващите си
изводи с кореспонденция на ищеца в мобилното приложение „Viber“, но по делото не било
доказано, че другият участник в нея - абонатът с наименование „М5 Competition Edition" е
Ж. Х. М.. Въззивникът посочва още, че в представеното платежно нареждане не е посочено
основание, поради което следва да се приеме, че плащането е безусловно, а с постъпването
на паричните средства в сметката на ответника същите са станали негова собственост,
поради което не подлежат на връщане на нито едно от двете предявени в условията на
евентуалност правни основания. Въз основа на съображения отправя искане за отмяна на
обжалвания съдебен акт и отхвърляне на исковете.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ж. Г. В., чрез адв.К. Р., с който
въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Въззиваемият сочи, че изложените в нея
1
твърдения, че преведената сума от 4155 евро съставлява подарък или връщане на сума са
голословни и не се подкрепят никакви преки или косвени доказателства. От изготвената по
делото СТКЕ се установявало, че е налице писмена кореспонденция за възлагането
доставката на автомобила, респективно е потвърдено получаването на точно тази парична
сума – 4155 евро. Събрани били и безспорни доказателства, че банковата сметка на
получателя, посочена в преводното нареждане е с титуляр ответника в процеса. По
посочените съображения моли за потвърждаване на съдебния акт или за уважаване на
предявения евентуален иск. Претендира присъждане на разноски във въззивното
производство.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството по делото е образувано пред Варненския районен съд въз основа на
искова молба от Ж. Г. В., подадена чрез процесуален представител адв. К. Р., с която са
предявени обективно евентуално съединени искове за осъждане на срещу Ж. Х. М. да
заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД на ищеца сумата от 4 155.00 евро,
платена по развален договор за поръчка от 16.06.2021 г. с предмет закупуване на
употребяван лек автомобил от чужбина марка „БМВ“, модел „530d”, модификация "4х4",
година на производство – 2008 г., формирана от 4 000.00 евро - продажната цена на
посочения автомобил и 155.00 евро - заплатено в полза на ответника възнаграждение за
изпълнение на поръчката, а в условията на евентуалност да ответникът да заплати на Ж. Г.
В. същите суми на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, като престирани при
първоначална липса на основание.
Ищецът излага в исковата си молба, че на 10.06.2021 г. изразил желание пред
ответника - брат на неговата бивша съпруга, да закупи употребяван автомобил от чужбина,
В отговор на направеното запитване, ответникът му изпратил чрез приложението “„Viber“”
снимки на лек автомобил марка „BMW“, модел „530d“, модификация „4х4“ от 2008 г., като
му съобщил, че цената на същия възлиза на 4000 евро, с включена доставката на колата до
България с автовоз, а комисионната за ответника била в размер на 155 евро. Ищецът приел
предложението и двамата се уговорили продажната цена и комисионната да бъдат заплатени
по банкова сметка на Ж. М.. След като на 16.06.2021 г. ответникът го уверил, че колата все
още не е продадена и ще бъде доставена в едномесечен срок от превеждане на уговорената
цена, ищецът заплатил сумата в общ размер на 4155 евро по банковата му сметка. На
17.06.2021 г. Ж. М. потвърдил, че е закупил автомобила, като го уверил, че последният ще
бъде доставен в уговорения срок. Ищецът твърди, че поетото задължение не било
изпълнено, поради което на 18.08.2021 г., отново посредством мобилното приложение
„„Viber““, уведомил ответника, че разваля сключения между тях договор и претендира
връщане на платените по него суми, поради пълното му неизпълнение. Такива действия не
последвали и до момента на депозиране на исковата молба, с което обосновава
основателността на претенцията си за възстановяване на платените суми на отпаднало
основание. В условията на евентуалност, ако не се установи съществуването на договор за
поръчка между страните, същите суми в общ размер от 4155 евро се претендират като
престирани при първоначална липса на основание.
В срока по чл. 131 от ГПК адв. Д. С., в качеството си на особен представител на
ответника Ж. Х. М., е депозирал писмен отговор, в който се излага становище за вероятна
неоснователност на предявения главен иск, както и на евентуалния такъв, като същите се
оспорват по основание и размер. Противопоставя се на твърдението, че между страните да е
бил сключен договор, респективно същият няма как да бъде развален. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че между страните е била налице облигационна връзка, се
твърди, че същата не е развалена, поради което ответникът не дължи връщане на сумите.
Оспорва той да е участвал в представената към исковата молба кореспонденция по „Viber“,
както и да е получавал процесните суми. В случай, че бъде установено, че сумите
действително са постъпили по сметката на ответника, се излагат твърдения, че същите
заплатени за уреждане на финансови отношения между страните, или че същите са
престирани в изпълнение на нравствен дълг или като дарение в полза на ответника. Въз
2
основа на изложеното се отправя искане за отхвърляне на исковете.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният главен иск намира правното си основаниe в разпоредбата на чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, която предпоставя основателността на претенцията за връщане на даденото
на отпаднало основание в хипотезата на разваляне на договора с едностранно волеизявление
поради неизпълнение, от установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на предпоставките на чл.87 от ЗЗД – виновно неизпълнение на
задължението от длъжника, обуславящо договорната му отговорност и възможността за
разваляне на договорната връзка.
Посоченият фактически състав на реституционното задължение е усложнен – освен
даване и получаване на нещо, в него се включват още и наличие на облигационно към
момента на получаването и настъпване на последващ юридически факт, чието действие е
ретроактивно и заличава последиците на основанието – развалянето на договора. От всичко
гореизложено следва, че ищецът, претендиращ възстановяване на даденото по иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД следва да докаже преди всичко съществуването на
валидна договорна връзка, на основание на която твърди, че е заплатил исковите суми.
За установяване на твърдението си за обвързването на страните по облигационно
правоотношение с характеристиките на договор за поръчка, по силата на което ответникът е
задължил да закупи за сметка на ищеца лек автомобил срещу заплащане, последният е
ангажирал единствено писмено доказателство – разпечатка от кореспонденция в
приложението “„Viber“” с абонат „М5 Competition E…“. От същата е видно, че последният е
изпратил снимка на автомобил, като е посочил модел, година на производство и задвижване
на колелата му. Определена е и стойността на колата от 4000 евро, с включена доставка до
Република България, както и изискването цялата сума да бъде заплатена преди тя да бъде
приготвена за доставка с автовоз.
Посочената кореспонденция на първо място не съдържа данни за всички изискуеми
елементи, единствено при кумулативното наличие на които може да бъде обоснован извод
за сключен договор за поръчка. Извадката от разговора не обективира изрично съгласие
между страните относно основните елементи на договора действия, а именно възлагане от
доверителя за извършване на определени правни и/или фактически действия и приемане на
довереника на възложената поръчка.
От още по-съществено значение обаче е фактът, че от приложените към делото
писмени документи не се установява кои са авторите на документираните изявления. За
проверка на авторството им, респективно тяхната автентичност, при първоинстанционното
разглеждане на делото е проведена съдебно-компютърно техническа експертиза,
заключението на която съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно дадено, и
неоспорено от страните. От същото се установява, че кореспонденцията не е манипулирана
и приложената по делото разпечатка от нея съответства на действителното съдържание на
разговора. Извлечена е от приложението, инсталирано на мобилния телефон на ищеца и се
ползва с неговия телефонен номер. Кореспонденцията е проведена с абонат, записан като
„М5 Competition Edition“ с посочен телефонен номер. Приложен е пълният разговор относно
автомобила, като от съдържанието му действително е видно, че ищецът е възложил на
другия абонат да закупи за негова сметка употребяван лек автомобил марка „БМВ“, модел
„530d”, година на производство – 2008 г. за цена от 4 000.00 евро, в която е включена и
доставката до Република България с автовоз. В разговора не е обективирана договорка
относно възнаграждение за възложителя.
От още по-съществено значение обаче, както вече беше изложено, е обстоятелството,
че не се установява комуникацията да е водена именно с въззивника Ж. Х. М.. Заключението
е категорично, че при извличането на съобщенията е използван „Viber“ регистрацията само
на ищеца, тъй като ответникът не е намерен. Приложението не записва и непредоставя
3
данни за IP адрес на кореспондентите, а оторизацията на всеки акаунт се извършва чрез
телефонен номер, който се явява електронен подпис от първо ниво по смисъла на ЗЕДЕП.
Телефонният номер на абонатът „М5 Competition Edition” e посочен в експертизата, но както
в нея, така и в материалите по делото не се съдържат данни, от които може да се извлече
извод относно конкретният субект, който го ползва. Още по-малко са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че същият е именно на ответника,
респективно, че обективираните в разговора изявления изхождат от него.
При липса на осъществено доказване на посочените правнорелевантни факти следва
да се приеме, че не е доказано между страните в производството да е сключен твърдения от
ищеца договор за поръчка. В посочения смисъл недоказано се явява осъществяването на
фактическия състав на главния иск по чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД, поради отсъствието на
основната материалноправна предпоставка за неговото уважаване, а именно – отпаднала с
ретроактивно действие договорна връзка между страните. По изложените съображения
същият следва да бъде отхвърлен, а първоинстанционното решение – отменено в посочената
част.
С оглед сбъдването на вътрешното процесуално условие, на разглеждане подлежи
предявеният евентуален иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД. Фактическият
му състав изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на
основание, т.е. още при самото получаване да липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Поради това предпоставките за
уважаване на този иск са две - получаване на нещо и липса на установено основание, като
извършването на престацията подлежи следва да бъде доказана от ищеца, а съществуването
на валидно основание за нейното получаване от ответната страна.
От представеното по делото банково нареждане на 16.06.2021 г. се установява, че Ж.
М. е превел по банкова сметка с IBAN BG54FINV91502016532930 сумата от 4 155 евро.
Видно от приложеното на л. 75 от първоинстанционното дело удостоверение от „ПИБ“ АД,
банковата сметка с посочения IBAN, която е захранена с паричните средства е с титуляр
въззивникът Ж. Х. М..
С оглед установяването в условията на главно и пълно доказване от страна на ищеца,
настоящ възззиваем, на извършената престация в претендирания исков размер, в тежест на
ответникът е било да докаже конкретно правно основание за нейното получаване.
Посоченото в банковия документ основание за трансакцията – „внасяне“ не се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила, но поради прекалено общата формулировка
не може да бъде дори индиция за съществуването на конкретен мотив за извършването на
паричната престация. В същото време ответна страна е изложила единствено, че с
преведената сума са погасени нейни вземания към ищеца, като дори не е навела твърдения
относно техния произход, дължимост или каквито и да е било други правнорелевантни
елементи от фактически състав на твърдяното задължение на ответника. Доколкото не са
ангажирани никакви доказателства за съществуването на такова, то следва да се приеме, че
релевираното възражение в този смисъл е неоснователно. По същият начин не е проведено
и доказване на твърдението, че между страните е сключен договор за дарение, поради което
същото се явява недоказано.
По отношение на възражението на въззивника, че сумата е заплатена в изпълнение на
нравствен дълг следва да се посочи, че съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д.
№ 1/79 г., Пленум на ВС съзнателно изпълнение на нравствен дълг е основание за
престиране, поради което даденото не подлежи на връщане. Съдилищата изследват във
всички случаи дали не е налице съзнателно изпълнение на нравствен дълг и ако констатират
това обстоятелство, следва да освобождават получателя от отговорност. Релевантните
обстоятелства следва да се преценяват във всеки отделен случай, като констатациите за това
дали съществува морално задължение или има друго основание за изпълнението е въпрос на
конкретни факти и преценка от решаващия състав. В настоящия случай въззивникът не е
навел конкретни твърдения относно характера на претендирания нравствен дълг, в чието
изпълнение е извършено процесното плащането, както и не е ангажирал никакви
4
доказателства за наличието на такова морално задължение в тежест на ищеца.
При липса на проведено доказване от страна на въззивника на което и да е от
наведените от него възражения за съществуващо основание за осъществяване на паричната
престация, следва да се приеме, че същите са неоснователни, а паричният превод е извършен
при начална липса на основание. Предвид изложеното заплатената сума подлежи на
репариране от получилата я без основание страна на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
с оглед на което предявеният евентуален иск е основателен и следва да бъде уважен в
цялост.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на въззиваемия
следва да бъдат присъдените извършените от него съдебно-деловодни разноски в общ
размер от 1600 лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 600 лева за заплатен
депозит за особен представител.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3314/04.11.2022 г., постановено по гр.д. № 13445/2021 г., по
описа на ВРС, с което на основание чл. 55, ал. 1, предл. III от ЗЗД Ж. Х. М., ЕГН **********
e осъден да заплати в полза на Ж. Г. В., ЕГН ********** сумата в общ размер от 4 155.00
евро, заплатена по прекратен договор за поръчка от 16.06.2021 г. с предмет закупуване на
употребяван лек автомобил от чужбина марка „БМВ“, модел „530d”, модификация "4х4",
година на производство – 2008 г., формирана от 4 000.00 евро - продажната цена на
посочения автомобил и 155.00 евро - заплатено в полза на ответника възнаграждение за
изпълнение на поръчката, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж. Г. В., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. III от ЗЗД за осъждане на Ж. Х. М., ЕГН ********** да му заплати сумата в общ
размер от 4 155.00 евро, заплатена по развален договор за поръчка от 16.06.2021 г. с предмет
закупуване на употребяван лек автомобил от чужбина марка „БМВ“, модел „530d”,
модификация "4х4", година на производство – 2008 г., формирана от 4 000.00 евро -
продажната цена на посочения автомобил и 155.00 евро - заплатено в полза на ответника
възнаграждение за изпълнение на поръчката.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, Ж. Х. М., ЕГН ********** да
заплати на Ж. Г. В., ЕГН ********** сумата от 4 155.00 /четири хиляди сто петдесет и
пет/ евро, заплатена на 16.06.2021 г. при първоначална липса на основание по банковата
сметка на ответника с IBAN BG54FINV91502016532930.
ОСЪЖДА Ж. Х. М., ЕГН ********** да заплати на Ж. Г. В., ЕГН ********** сумата
от 1600 лева, представляваща сторените съдебно-деловодни разноски пред въззивната
инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5