РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 04.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на четвърти декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1892 по описа на съда за
2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А. Париж, Франция чрез клона си в България, представляван от юрисконсулт
М., твърди, че между него като заемодател и ответника Й.Г.К. като заемател е
сключен договор за потребителски заем № РLUS-14642544 от 30.03.2017 г., по
силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника паричен кредит
в размер на 2 700 лв., а ответникът се е задължил да върне сумата на 36 равни
месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 137.25 лв. при ГПР в
размер на 44.60 % и ГЛП в размер на 34.61 %. Твърди, че е изпълнил задължението
си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, но той от своя страна е
погасил петнадесет вноски и е преустановил плащанията на 05.08.2018 г. Поради
спиране на плащанията договорът е станал предсрочно изискуем в пълен размер, за
което на длъжника е изпратено уведомление. За дължимите суми по договора, от
които: главница в размер на 1 979.30 лв., възнаградителната лихва в размер
на 661.03 лв. и мораторна лихва в размер на 170.57 лв. ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3028/2019 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, предявява иск за установяване на
вземанията, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. Претендира
присъждане на разноските в заповедното и исковото производство. Представя
писмени доказателства.
Ответникът Й.Г.К.
не взема становище в срока по чл. 131 от ГПК. В съдебно заседание, редовно
призован, не се явява и не се представлява. Не е направил искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Ищецът е направил
искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като
установи, че на ответника са указани последиците от неспазването на правилата
за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание, без
да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и предвид
вероятната основателност на иска с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и представените по делото писмени доказателства, намира, че са
налице предпоставките на чл.
238, ал. 1 и чл.
239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага
мотивите си за него.
Предмет на делото са кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания за главница,
договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит. Основателността
им предполага съществуване на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил
задължението си да предостави на заемателя отпуснатата в заем сума и е
настъпила изискуемостта на вземането.
Ангажираните
от ищеца писмени доказателства – договор за потребителски паричен кредит и
стандартен европейски формуляр, установяват, че между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът
е изпълнил задължението си да предостави на ответника заемната сума. Ответникът
не твърди, нито ангажира доказателства да е върнал същата на ищеца. При тези
данни съдът прави извод за вероятна основателност на исковете, поради което
следва да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат уважени
изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сторените в производство разноски в пълен
размер, както и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда размер.
По изложените
съображения и на основание чл.
239, ал. 1 и чл.
238, ал. 1 от ГПК Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Й.Г.К., ЕГН ********** *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,
Париж, Франция, рег. № …, действащ чрез регистрирания в Република Б. клон „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК …, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. …“, Бизнес Парк С., сграда …, представлявано от заместник
управителя Д. Т. Д., главница в размер на 1 979.30 лв., възнаградителна
лихва в размер на 661.03 лв. и лихва за забава в размер на 170.57 лв. за
периода от 05.09.2018 г. до 11.07.2019 г., дължими на основание договор за
потребителски кредит ….. от 30.03.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.07.2019 г., до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 3028/2019 г. по описа на Районен
съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Й.Г.К., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, рег. …, действащ чрез регистрирания в
Република Б. клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон Б., ЕИК …., седалище
и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда ..,
представлявано от Д. Т. Д., разноски в исковото производство за държавна такса
в размер на 122.95 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 56.22
лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Банкова
сметка, ***:
IBAN: ***, BIC: ***, „Ситибанк Европа“ АД, клон България.
Решението не
подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 от ГПК.
В едномесечен срок
от връчване на решението ответникът може да поиска отмяна на решението пред Окръжен
съд – Пазарджик на основанията, посочени в чл. 240
от ГПК.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: