№ 7731
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110156227 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Б., ЕГН
**********, с постоянен адрес в ...., чрез пълномощника си адв. Б. З., със съдебен адрес ....,
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано от Г.Т.Т., с която е
предявен иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
1227,20 лв. (след допуснато изменение на размера на предявения иск по чл. 214 ГПК),
представляваща платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за
паричем заем № 3370619, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 17.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищецът Д. П. Б., ЕГН **********, излага твърдения, че на
14.11.2018 г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен
заем № 3370619, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на
кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 1 750 лв. срещу задължението на ищеца
да върне същата на месечни вноски, при ГЛП в размер на 35 % и ГПР – 41,78 %. Съгласно
клаузата на чл. 4 от Договора, договорът за заем е обезпечен с гарант – две физически лица,
поръчители или банкова гаранция. В чл. 4 от договора е уговорено, че задължението на
кредитополучателя ще бъде обезпечено с поръчителството на две физически лица или
банкова гаранция. При неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение,
заемателят дължи неустойка в размер на 1200 лв., платима разсрочено с погасителните
вноски. Ищецът твърди, че е заплатил изцяло неустойката по чл. 4 от Договор, но
претендира, че клаузата, регламентираща плащането й е нищожна, за което излага подробни
съображения. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да
представи препис от договор за паричен заем № 3370619, погасителния план към него, СЕФ,
както и справка относно всички плащания, извършени по договора и платежните документи,
които ги удостоверяват. Моли за допускането на съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на поставените в исковата молба въпроси.
С молба с вх. № 226686/10.07.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, моли да бъде
1
даден ход на делото в негово отсъствие. Моли да бъде допуснато изменение на иска, като
същият да се счита за предявен за сумата от 1227,20 лв. Прави искане да се отдели като
безспорно, че ищецът е направил следните плащания по процесния договор за паричен заем
– 1750 лв. за главница, 257,80 лв. за лихва и 1227,20 лв. за неустойка, при уважаване на което
оттегля искането си за назначаване на ССчЕ. Не сочи нови доказателства и не прави нови
доказателствени искания. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество, чрез процесуалния си представител,
представя отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди се в
отговора, че договорът за паричен заем, както и неустоечната клауза, не противоречат на
закона и не го заобикалят, сключени са в съответствие с изискванията н Закона за
потребителските кредити. Сочи, че платената неустойка не е част от годишния процент на
разходите, тъй като е задължение, възникнало в следствие на неизпълнение на договорно
задължение от страна на ищеца – кредитополучател. Излага подробни доводи за
действителност на договор за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл
България“ ЕООД, действителността на който договор не е предмет на предявения иск. С
отговора ответникът не прави доказателствени искания. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира разноски.
Противопоставя се на исканията, направени в исковата молба. Сочи, че писмените
доказателства, които Д. Б. иска да бъде задължен ответника да представи, са документи,
които следва да се намират у него. Излага доводи, че допускането на съдебно – счетоводна
експертиза не е нужно, а задачите на вещото лице са поставени подвеждащо и неясно.
С молба с вх. № 185265/06.06.2024 г. ответникът, чрез пълномощника си, прави искане
да бъде даден ход на делото в негово отсъствие, като излага, че поддържа отговора на
исковата молба. Също така прилага препис от Договор за паричен заем № 3370619, както и
справка за извършените плащания по него. Моли за отхвърляне на иска с присъждане на
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.
С доклада по делото е указано в тежест на ищцовата страна да установи при условията
на пълно и главно доказване, че е заплатила процесната сума в полза на ответното
дружество. В тежест на ответника е указано да установи основание за получаване, респ. – за
задържане на полученото.
Отделено е като безспорно между страните, че между ищеца, като заемополучател и
ответното дружество, като заемодател е сключен договор за паричен заем № 3370619 от
14.11.2018 г., съгласно чл. 4 от който при неизпълнение на задължението на заемополучателя
да предостави някое от обезпечения, посочени в чл. 2 от договора, той дължи неустойка в
размер на 1200 лв.
От представения като доказателство по делото Договор за паричем заем №
3370619/13.11.2018 г. се установява, че между ищеца Д. П. Б., в качеството му на заемател, и
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е бил сключен договор за заем,
по силата на който „Изи Асет Мениджмънт“ АД предоставило на Д. П. Б. сумата в размер на
1750 лв., която ищецът се задължил да върне в срок от 40 седмици на 20 двуседмични
погасителни вноски, всяка от които в размер на 100,39 лв., при фиксиран годишен лихвен
процент в размер 35 % и годишен процент на разходите от 41,36 %.
В чл. 4, ал. 1 от договора е било уговорено, че заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на процесния договор да предостави на заемодателя
обезпечение в една от следните форми: 1) двама поръчители, които да отговарят на следните
условия: нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи на
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем,
2
сключен с ответника; да няма задължения към други банкови и финансови институции; да
няма неплатени осигуровки за последнтие 2 години; 2) банкова гаранция с бенефициер –
Заемодателя, за сумата от 2007,80 лв. със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за
плащане на задълженията по договора.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от договора, в случай че не предостави обезпечение в срока по чл.
4, ал. 1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1227,20 лв., която се
заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от
вноските, посочен в ч. 2, т. 2 (100,39 лв.) се добавя сума в размер на 61,36 лв.
От приложената като писмено доказателство по делото Справка – извлечение от
системата на ответното дружество касателно Договор за паричем заем № 3370619/13.11.2018
г. се установява, че общо заплатената сума по договора е в размер на 3235 лв., от които 1750
лв. – за погасяване на главница, 257,80 лв. – за погасяване на лихва, и 1227,20 лв. за
погасяване на неустойка.
Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за
потребителския кредит – ЗПК (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.,
приложима редакция – изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010 г.) – чл. 9,
като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на
услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при
което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването
на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.
Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена – чл. 10,
ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието „траен носител“ се
съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потребителя
да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена
информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената
информация).
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит.
В разглеждания случай са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7, 8, 9,
11 и 12 и 20 ЗПК (виж чл. 22 от закона). Доколкото е бил договорен фиксиран лихвен
процент на годишна основа, не е било необходимо посочването на методика за изчисляване
на референтен лихвен процент. Отделно от това в случая нито се твърди, нито се установява,
че е уговорено прилагането на различни лихвени проценти. Изготвен е и погасителен план,
който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датата на плащане на
погасителната вноска, както и разпределение на вноските между различните неизплатени
суми – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът съдържа и предупреждение за
последиците за потребителя при просрочие на вноските, както и и наличието на право на
отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено,
включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно, с което са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК.
3
Същевременно настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния
договор „неустойка“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването
на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл.
19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде повисок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен
процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия;
общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси. В разглеждания
случай е несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено от предоставяне на едно
от посочените „обезпечения“, като кредитополучателят се е съгласил да заплаща неустойка в
общ размер на 1227,20 лв.
В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 4, ал. 2 от
договора за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на допълнително
възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар „скрита възнаградителна
лихва“. Този извод на първо място следва от специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена неустойката - осигуряването на поемане
на поръчителство за връщане на заема от две лица, отговарящи на определени условия на
следващия ден от сключването на договора. По този начин кредиторът не е очаквал или
желал изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е имал
намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави сключването на
договора за заем и предоставяне на заемните средства под условие от предварителното
поемане на поръчителство от две лица, отговарящи на посочените изисквания, каквато
възможност, той има съгласно чл. 138, ал. 2, изр. 2 ЗЗД. В подкрепа на горния извод следва
да се отбележи и уговорката, че в случай на възникване на задължението за заплащане на
неустойка, то ще бъде заплащано заедно със съответната погасителна вноска по кредита
съобразно уговорения в договора погасителен план. Това отново навежда към изначално
съгласие между страните, че задължението за предоставяне на обезпечение няма да бъде
изпълнено, а това за неустойка ще възникне. Следва да се посочи, че посочената алтернатива
за обезпечение – банкова гаранция, в размер на всички дължими по договора суми, е
житейски немислима при сключване на договор за потребителски кредит, доколкото
кандидатстващото лице може просто да се възползва от средствата, нужни за издаването на
банковата гаранция.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г.
е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от
предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по
кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на неустойката представлява 70
% от заетата сума и заедно с нея се ГПР надхвърля нормативно установения в чл. 19, ал. 4
ЗПК. Предвид изложеното, неустоечната клауза на чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пред. второ ЗЗД като заобикаляща закона.
Както вече бе посочено по-горе, по делото е установено, че ищецът е заплатил по
процесния Договор за паричем заем № 3370619/13.11.2018 г. ищецът е изплатил на
4
ответника сума в общ размер на 3235 лв., която е разпределена от заемодателя, както следва:
1750 лв. – погасена главница по договора; 257,80 лв. – погасена договорна лихва съгласно
погасителния план към договора; 1227,20 лв. – погасена неустойка съгласно чл. 4 от
договора.
Ето защо и предвид обстоятелството, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора е нищожна,
следва да се приеме, че заплатената от ищеца сума в размер на 1227,20 лв. подлежи на
връщане, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 16.10.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
Предвид гореизложеното искът с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е
основателен, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същият е сторил разноски в размер на 50 лв. за държавна такса,
с оглед което същата следва да му се присъди.
В производството ищецът е бил представляван безплатно от Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ съгласно Договор за правна защита и съдействие, намиращ се на л. 61 от
делото. Поради което и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева, към което следва да се прибави ДДС в размер 80 лева, доколкото по делото са
представени доказателства за регистрация по ДДС.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46,
представлявано от Г.Т.Т., да заплати на ищеца Д. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
в ...., на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД, сумата от 1227,20 лв., представляваща
платена при начална липса на основание сума по нищожен Договор за паричем заем №
3370619, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –
17.10.2022 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46,
представлявано от Г.Т.Т., да заплати на ищеца Д. П. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес
в ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 50 лв. – разноски в настоящото
производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40 – 46, представлявано
от Г.Т.Т., да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, фирмено дело № 24/2021г. по описа на 24-ти състав, СГС,
сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение с включено ДДС за
осъществено безплатно процесуално представителство по делото на Д. П. Б. на основание
чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5