Р Е Ш Е Н И Е
№260102/18.1.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично
заседание проведено на осемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в
следния състав:
Председател:
Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа докладваното от районния съдия
гражданско дело № 19404 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на Д.Р.Д., ЕГН
**********, с адрес;***, с която против Областна дирекция на министерство на
вътрешните работи /ОДМВР/ – В., с адрес: гр. В., ул. „Ц.К.” №2, представлявана
от директора старши комисар Д.С.П., след изменение по реда на чл.214, ал.1 ГПК,
е предявен иск за заплащане на сумата от 1613,57 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен от ищеца при ответника извънреден труд, за периода
от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г., като сумата е получена в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се
основават претендираните от ищеца права:
Ищецът е служител на ответника,
като през процесния период е заемал длъжността „командир на отделение в Участък
Б. към Ч. РУ при ОДМВР - В.“ и е със
статут на държавен служител. През процесния период ищецът е полагал труд на
смени при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.176 ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Съгласно чл.178,
ал. 1, т.3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се
изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната
продължителност на работното време е регламентирана в чл.187 ЗМВР, като
съгласно ал. 1 от същия член тя е с продължителност 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Считано от м.10.2016 г., работното време
на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите
на 8-, 12-или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно
ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение
за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период.
Съгласно чл.9, ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Коефициентът за преобразуване се определя като
нормалната продължителност от 8 часа дневен труд се раздели на нормалната
продължителност от 7 часа нощен труд или 8:7 = 1.143.
Ищецът твърди, че за периода е
положил общо 1424 ч. нощен труд, който презичислен с коефициент 1,143 възлиза
на 1627 часа, което сочи положен извънреден труд от 203 часа. Претендира сумата
от 1221 лева – получена след изчисляване на база основното месечно
възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 ЗМВР.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен
отговор на исковата молба, с която оспорва основателността на ищцовата
претенция. Не спори, че през
процесния период ищецът е бил държавен служител, като е заемал длъжността
„командир на отделение в Участък Б. към Ч. РУ при ОДМВР - В.“. Твърди обаче, че
целият положен от него извънреден труд му е бил заплатен
своевременно, на основание чл. 178 ал. 1 т. 3 ЗМВР, доколкото приложимите за
ищеца, като държавен служител в МВР, норми са тези по ЗМВР, който е специален
по отношение на ЗДСл и КТ. Сочат,
че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Оспорва приложимостта на
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, доколкото считат
че съгласно чл. 9 ал. 2 и ал. 3 от същата, се установява, че тя е приложима
само за работници и служители по трудово правоотношение, но не и за държавни
служители, какъвто е ищецът. Счита, че за ищеца са приложими само нормите на
ЗМВР. Намира, че в нормата на чл.178 ал.1 ЗМВР са изчерпателно изброени възнагражденията, които се
изплащат на служителите на МВР и съгласно чл.179 ЗМВР, работно време през нощта е с
продължителност от 22:00 ч. до 06:00 ч. Оспорва часовете положен нощен труд, както и
изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.
След допуснато изменение на размера
на предявения иск, на основание чл.214, ал.1 ГПК, ищецът отправя искане за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 1613,57 лева, за същия период – от 01.09.2017 г.
до 30.09.2019г.
Варненският
районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
приема за установено, от фактическа страна, следното:
По делото е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът е заемал
длъжността „командир
на отделение в Участък Б. към Ч. РУ при ОДМВР - В.“.
Ответникът представя и по делото като писмени доказателства са приети следните документи: кадрова справка
peг. №365р-38325/14.07.2020
г., изготвена от началник сектор „Човешки ресурси“ при ОДМВР - В.;
справки от АИС „ТРЗ“ - МВР за въведени
болнични листове в периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2019 г.; справки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за въведени и
заявления за ползване на платен отпуск в периода от 01.09.2017 г. до
30.09.2019 г.; платежни бележки от АИС „ТРЗ“ – МВР, за периода от 01.05.2017 г. до 30.08.2019 г.
По делото е
допуснато провеждане на съдебно-счетоводна експертиза, от заключението, на
която неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че през процесния
период – от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът е отработил 223 ч. дневен извънреден труд. Посочените
часове са получени след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения нощен труд
за периода в дневен и след приспадане на часовете нощен труд, които вече са
били заплатени от ответника. Според вещото лице, положеният от ищеца извънреден
труд, в периода от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г. не е заплатен от ищеца, като
същият възлиза на сумата от 1613,57 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи.
Искът намира правно основание в разпоредбите на чл.178, ал.1, т.3 вр. чл.
187, ал.6, т.2 ЗМВР /изм. в хода на производството с ДВ бр. 85/02.10.2020 г., в
сила от 01.01.2021 г. – чл.187, ал.7 ЗМВР/. Същият е допустим, поради което
съдът следва да се произнесе относно основателността му.
Между страните е налице валидно
възникнало служебно правоотношение, въз основа, на което ищецът заема при
ответника длъжността „командир
на отделение в Участък Б. към Ч. РУ при ОДМВР - В.“.
Разпоредбата на чл.176 ЗМВР
определя, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнагрждения. Едно от
тези допълнителни месечни възнаграждения, предвидени с нормата на чл.178 ЗМВР е
за положен извънреден труд /чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР/.
На
основание чл.187, ал.10 /преди ал.9 изм. ДВ бр.60 от 07.07.2020 г./ ЗМВР е издадена Наредба №8121з-776 от
29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи /обн.
ДВ бр.26/02.08.2016 г., отм. ДВ бр.4 от 14.01.2020 г./. Съгласно чл.3, ал.3 от
Наредбата, за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 ч. и 06.00 ч. като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период.
За разлика от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща в чл. 31, ал. 2
превръщането на общия брой часове положен нощен труд /между 22,00 и 6,00 ч./ в дневен, чрез умножение по 0,143, при сумирано отчитане на отработеното
време, то в Наредбата от 2016 г. липсва
такава изрична норма. Тази празнота в нормативната уредба обаче, не може да се приравни на забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.
За преодоляване на посочената непълнота, следва да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ бр. 9 от 26.01.2007
г./, в чл.9, ал.2 от която е предвидено при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време, за съответното
работно място.
По делото бе установено, че през
процесния период – от 01.09.2017 г. до 30.09.2019, ищецът е положил извънреден
труд, в размер на 223 часа, на стойност 1613,57 лева, който не е заплатен от
ответника.
При горните доводи, съдът намира
предявения иск за доказан по основание и размер, поради което същият следва да
бъде уважен изцяло.
По отношение направеното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът
намира следното.
С разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК
се дава възможност, в случаите когато заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, по искане на насрещната страна да се определи по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗА. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1000 лева до 5000
лева възнаграждението е в размер на 300 лева + 7% за горницата над 1000 лева.
Изчислено по указания начин, минималното адвокатско възнаграждение възлиза на
сумата от 342,95 лева. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, сключен между ищеца и процесуалния му представител, като е
договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
частично основателно, като последното следва да бъде намалено до размера
посочен в Наредбата. С оглед изхода на спора, дължимото от ответника възнаграждение
за адвокат на ищеца е в размер на 342,95 лева.
На основание чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът дължи в полза на ищеца сторените от него разноски за заплащане на
адвокатско възнаграждение, в размер на 342,95 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК, в
тежест на ответника следва да бъде възложена и отговорността за разноски в общ
размер на 269,54 лева, от които: държавна такса – 64,54 лева, възнаграждение на
вещо лице – 200 лева и за служебно издаване на изпълнителен лист - 5 лева, като
същият бъде осъден да заплати посочената сума в полза на бюджета на съдебната
власт, по банкова сметка ***.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В.,
ул. „Ц.К.“ № *, представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Р.
Д., ЕГН **********, с адрес;***, сумата от 1613,57 лева
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен от ищеца при
ответника извънреден труд в размер на 223 часа за периода
от 01.09.2017 г. до 30.09.2019 г., като сумата е получена в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната
лихва, считано от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В.,
ул. „Ц.К.“ № *, представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Р.
Д., ЕГН **********, с адрес;***, сторените разноски по делото в размер на
342,95 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
министерство на вътрешните работи - гр. В., с административен адрес: гр. В.,
ул. „Ц.К.“ № *, представлявана от Д.С.П. в качеството му на директор, ДА
ЗАПЛАТИ сумата от 269,54 лева, в полза на бюджета на
съдебната власт, по банкова сметка *** – В..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд - В., в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: