№ 657
гр. Бургас, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20252120202389 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на П. С. Г., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: ******, чрез адв. А. И. А., срещу Наказателно постановление № 25-0769-
000964/17.06.2025г., издадено от началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“
Бургас, с което на жалбоподателя за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП на основание
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на постановлението, като се
моли за неговата отмяна. В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не се представлява. В деня след разглеждане на делото в открито съдебно
заседание и обявяването му за решаване, по делото е постъпила молба от процесуалния
представител на жалбоподателя - адв. А. за отлагане на делото поради липса на пълномощия
към датата на съдебното заседание и отправена молба до представителя на АНО за отлагане
на делото. Доколкото обаче липсата на пълномощно към датата на съдебното заседание не се
явява „невъзможност за явяване“ на страната, а молбата за отлагане на делото се отправя не
до насрещната страна, а до съда, БРС намери, че не са налице основания за възобновяване на
съдебното следствие. За защитника е била налице възможност своевременно, преди
съдебното заседание, да подаде молба за отлагане на делото, което той не сторил. Още
повече, че той е бил призован за последното повече от месец преди провеждането му, в
който срок е можело адекватно да организира защитата на своя клиент. В същото време
следва да се отбележи, че отлагане на вече обявено за решаване дело се явява процесуално
недопустимо, а както беше посочено по – горе, не са налице и основания за възобновяване
на съдебното следствие по делото, тъй като липсват невъзможност за явяване на защитника,
още повече, че същият присъства в друго съдебно заседание пред настоящия съдия –
докладчик половин час по – рано в качеството си на процесуален представител по АНД,
поради което не може да се приеме, че са налице и други обективни пречки за явяването му
1
и по настоящото дело.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, се представлява от юк.
Желязкова, която оспорва жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 22.02.2025г., около 16,28ч. часа жалбоподателят П. С. Г., ЕГН: **********,
управлявал лек автомобил „Хонда ЦР“ рег. № ******* в гр.Бургас, по ул.“Одрин“ до завод
„Кроношпан“ с посока на движение към кв.“Долно езерово“.
На подаден сигнал за спиране със „стоп палка“, жалбоподателят не спрял на
посоченото от контролния орган място и продължил движението си в посока кв. “Долно
Езерово“. Полицейските служители потеглили след него със служебния си автомобил с
включена светлинна и звукова сигнализация. Веднага след това жалбоподателят спрял
автомобила си на около 100 метра от мястото на подаване на първоначалния сигнал със
„стоп палка“.
С оглед на така установеното, на 22.02.2025г. е съставен АУАН и въз основа на него
било издадено НП, в което фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация са идентични с посочените в акта, с което на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП e наложенo наказание „глоба“ в размер на 100 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. АУАН е връчен лично на водача,
който е посочил, че няма възражения и в срока по чл.44 ал. 1 от ЗАНН не е депозирал
такива.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.59, ал.2 ЗАНН /тъй като НП е получено на 24.06.2025г., а жалбата е депозирана на
26.06.2025г./, подадена от легитимирано да обжалва лице /предвид представеното
пълномощни на адв. А./ срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се
приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна по следните съображения:
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
От формална страна съдът счита, че АУАН и обжалваното НП са съставени при
спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му.
Посочената като нарушена конкретно разпоредба на чл.103 ЗДвП предвижда, че при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Разпоредбата на чл.103 от ЗДвП не съдържа дефиниция на понятието „подаден сигнал за
спиране“, поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП, според
която контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп –
палка; през нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез
подаване на сигнал само с ръка; сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се
полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушение по
чл.103 от ЗДвП, следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен
орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия
сигнал, водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите разпореждания.
В конкретния случай съдът намира за безспорно установено, че е бил подаден сигнал
за спиране от контролните органи със стоп – палка, при който водачът не е спрял плавно в
най-дясната част на платното за движение, а е продължил движението си.
Съдът счита обаче, че в конкретния случай не се доказва субективната страна на
вмененото нарушение, поради което и извършеното от Г. неправилно е било квалифицирано
като административно нарушение. Това е така по следните причини:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва деянието да
било извършено виновно - т.е. подведеното под отговорност лице да е наясно с фактите и
обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било то
умишлено или непредпазливо /съгласно указаното в чл.7, ал.1 от ЗАНН/. В случая
актосъставителят А. посочи в съдебно заседание, че жалбоподателят Г. е бил разсеян и е
заявил пред него, че не е забелязал подадения му сигнал със „стоп палка“. В същото време,
незабавно след последването му от органите на реда и подаването на звуков и светлинен
сигнал, водачът е предприел спиране на автомобила. Показателно е също така, че
жалбоподателят е спрял автомобила си на около 100 метра от мястото на подаване на
първоначалния сигнал със „стоп палка“, което се явява изключително малко разстояние при
придвижване посредством МПС. Изложеното навежда към извода, че водачът незабавно
след забелязване на посочения звуков и светлинен сигнал е съдействал за извършване на
проверка, което на свой ред прави нелогично същият да се опитал по – рано да избегне
такава. Тази фактическа обстановка съдът възприе като отчете за логични и последователни
показанията на актосъставителя А..
3
Извършването на преценка относно наличието на субективна страна на
деянието/нарушението се явява изключително сложно, доколкото касае вътрешния свят на
дееца – това как той е възприел фактите от обективната действителност и как е решил от
волева страна да реагира на същите. Тъй като се касае за вътрешни преживявания на лицето,
относно тях можем да съдим единствено от действията на същото, представляващи тяхно
отражение в обективната действителност. В този смисъл и настоящият съдебен състав
намери, че доколкото жалбоподателят е предприел спиране веднага след подаване на звуков
и светлинен сигнал същият е нямал намерение да не спре на подаден му сигнал със стоп-
палка от полицейските служители. Това на свой ред влече след себе си като последица
отмяна на обжалваното НП.
С оглед изхода на делото разноски се следват на жалбоподателя. Тъй като обаче
искане за присъждане на такива не е направено до приключване на делото /нито в жалбата,
нито в съдебно заседание/, като в този срок не са представени и доказателства за сторени от
страната разноски, БРС намери, че на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0769-000964 /17.06.2025г., издадено от
началник група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна полиция“ Бургас, с което на жалбоподателя П.
С. Г., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *****, за извършено нарушение по чл.103 от
ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени наказания „глоба“ в размер на 100
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4