Р Е Ш Е Н И Е
№ 596
от 18.07.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково в открито съдебно заседание на двадесети юни, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа дело № 548/2023
г. по описа на Административен съд Р Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на гБОРСИ-2014Т ЕООД, ЕИК *********, срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ № ФК-70-0117310/09.02.2023 г. на
Началник отдел гОперативни дейностиТ Р Пловдив в Централно управление на
Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/.
Жалбоподателят
излага съображения за отмяна на заповедта като незаконосъобразно издадена.
Твърди, че заповедта е немотивирана в частта й, с която се определя продължителността
на срока, за който се налага ПАМ Р 14 дни. Изложени били теоретични положения,
а не били посочени конкретни обективни данни, въз основа на които да се извърши
преценка на тежестта на нарушението. Не било доказано, че преди контролната
покупка са извършени от търговеца и други продажби, за които не бил издаден
фискален касов бон. Установената положителна разлика в касовата наличност към
момента на проверката била резултат от пропуск на лицето, работещо в обекта, да
въведе във фискалното устройство /ФУ/ средствата, които са били вкарани в
касата с цел заплащане на стока към доставчик, която стока била заявена за
получаване същия ден. Неправилно било прието, че от страна на дружеството,
стопанисващо търговския обект, е налице трайно антифискално поведение, което да
мотивира органа да определи срок от 14 дни за налагането на ПАМ Р запечатване
на обекта. Не били съобразени последиците от наложената ПАМ Р дружеството ще
бъде лишено от възможност да развива дейност в обекта, чрез която да реализира
приходи и покрива текущите си разходи, вкл. и с цел да заплати евентуално
наложена имуществена санкция във връзка с реализиране на
административнонаказателна отговорност за конкретното административно нарушение.
С наложената ПАМ не би се постигнала целта, тъй като вредата за държавата била
отстранена Р дружеството само е начислило дължимия данък както от неотчетената
продажба във връзка с извършената контролна покупка, така и за констатираната
касова разлика. В този смисъл за дружеството щели да настъпят труднопоправими
вреди от налагането на ПАМ. Нарушен бил принципът за съразмерност. Моли
заповедта да бъде отменена.
В
съдебно заседание жалбоподателят - гБОРСИ-2014Т
ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Акцентира върху обстоятелството, че бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/, но не било ясно как ще
приключи административнонаказателното производство, като разсъжденията си
обосновава с новото решение на СЕС, в изпълнение на което не били извършени
промени в ЗДДС. Не било допустимо кумулирането на наказания, тъй като
наложената ПАМ с оглед фактите по казуса има санкционен характер. Основната цел
е да бъдат предотвратени и отстранени вредните последици от нарушенията по
смисъла на чл. 22 ЗАНН, като за това в конкретния случай били представени
доказателства. Вредата се изразявала в неначисляване на ДДС, което впоследствие
с оглед извършената проверка и дадените указания от органа по приходите
дружеството само е начислило, издало е протокол, включен в дневника за продажби
и в справката-декларация за съответния данъчен период Р месец февруари, когато
е бил дължим този данък. Липсвали мотиви за определяне срока на наложената ПАМ,
а местоположението на обекта не обосновавало тежестта на нарушението. За органа
по приходите било без значение каква е продадената стока, която не била
гмаркиранаТ. Препятства се преценката дали с налагането на ПАМ се постигат
преследваните със закона цели. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира
разноски.
Ответникът
Р Началник отдел гОперативни дейностиТ - Пловдив в ЦУ на НАП, редовно призован,
не се явява. Чрез процесуалния си представител, моли жалбата да бъде отхвърлена
като неоснователна. Акцентира, че не бил засегнат принципът за
пропорционалност, тъй като не се установява да е ангажирана
административнонаказателната отговорност на дружеството с влязло в сила
наказателно постановление. Безспорно било, че жалбоподателят не е издал към
момента на извършеното плащане фискален касов бон. При така констатираното
нарушение контролният орган нямал възможност за избор дали да издаде или да не
издаде заповед по смисъла на чл. 186 ЗДДС. Същият е изложил мотиви за
запечатването на търговския обект и продължителността на наложената ПАМ -
касова разлика, местоположение на търговския обект, вид на стоките. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Поддържа изцяло становището, депозирано по
делото. В същото са изложени съображения относно законосъобразността на
издадената заповед. Констатираното нарушение Р неотразяване и неотчитане на
оборотите от продажби чрез издаване на фискални касови бележки от ФУ, води до
негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи, като по този
начин се стига до отклонение от данъчното облагане. Посочва, че за идентично
нарушение, констатирано на същата дата в друг търговски обект, стопанисван от
жалбоподателя, е издадена също заповед за налагане на ПАМ. Неспазването на
конкретни задължения от страна на субекта препятства контролната дейност на
НАП. Допълва, че вредата от нарушенията от вида на процесното е в размер на
дължимия ДДС, който не се внася върху стойността на неотчетените приходи от
продажби. Твърди, че при налагане на ПАМ органът действа при условията на
обвързана компетентност, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира юрисконсултско
възнаграждение, като прилага списък на разноските. Прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
Административен съд - Хасково, като
обсъди твърденията на страните и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
На 06.02.2023
г. от контролни органи на НАП е извършена проверка на търговски обект по смисъла
на ¤ 1, т. 41 ДР ЗДДС Р склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Х., район
А., стопанисван от гБОРСИ-2014Т ЕООД, чиито
резултати са обективирани в протокол
серия АА № 0117310/06.02.2023 г.
Констатирано
е, че дружеството гБОРСИ-2014Т ЕООД,
в качеството му на задължено лице по чл. 3 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от
13 декември 2006 г./, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки
от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация ФУ, с което е допуснало нарушение на разпоредбите на цитираната
наредба. За извършена контролна покупка на същата дата на 8,5 кг домати на
стойност 22,10 лева и един чувал картофи от 10 кг на стойност 11,50 лева, или
на обща стойност Р 33,60 лева, заплатени в брой в 11:20 ч. на продавач-консултанта,
не бил издаден фискален бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ
модел DATECS WP Р 500X с ИН на ФУ DT782464
и ИН на ФП 02782464, нито ръчна касова бележка от кочан. Нарушението е
установено при съпоставка между разчетена касова наличност на ФУ и фактическата
такава в касата на обекта в размер на 1461,80 лева съгласно дневен отчет на ФУ
към момента на проверката с № 0008739, под който номер е следвало да бъде
издаден фискален бон, и приложения въпросен лист.
гБОРСИ-2014Т ЕООД, като не е издало
съответен документ за продажба, е извършило нарушение чл. 118 ЗДДС във връзка с
чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г.
На
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. гаТ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е издадена от
Началника на отдел гОперативни дейностиТ - Пловдив в ЦУ на НАП Заповед за
налагане на ПАМ № ФК-70-0117310/09.02.2023 г. Р запечатване на търговски обект
- склад за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Х., район А., стопанисван от гБОРСИ-2014Т ЕООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
Заповедта
е връчена на 21.02.2023 г. на управителя на дружеството.
С жалба от 02.03.2023
г. заповедта е оспорена пред Директора на Дирекция гОперативни дейностиТ в
Главна дирекция гФискален контролТ в ЦУ на НАП, който с Решение № ГДФК-74/10.03.2023
г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
Решението е връчено
на 13.04.2023 г. на управителя на дружеството.
При така установеното от фактическа страна
Административен съд - Хасково обуславя следните правни изводи:
Жалбата
е допустима Р подадена е срещу
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ
на съдебен контрол /чл. 186, ал. 3 Р ал. 4 ЗДДС и чл. 98, ал. 2, изр. Второ и
чл. 145, ал. 2, т. 1 АПК и по аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 2 АПК Р така вж.
Решение № 4728/17.05.2022 г. по адм. дело № 8318/2021 г., I отд.
на ВАС/, в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 във връзка с ал. 1 АПК, от
активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него,
съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, заповедта за
налагане на ПАМ е издадена от компетентен административен орган - Началник
отдел гОперативни дейностиТ Пловдив в Централно управление на НАП, в установената
писмена форма /чл. 186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2 АПК/, поради което не са
налице основания за прогласяване на нейната нищожност, съответно отмяна, по
смисъла на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл.
146, т. 1 и т. 2 АПК.
На второ място, проверката на
стопанисвания от дружеството жалбоподател обект е извършена в присъствието на управителя
му, като резултатите й са обективирани в протокол, подписан без възражения,
ползващ се с материална доказателствена сила съгласно чл. 50 ДОПК /така вж. Решение
№ 1427 от 29.01.2020 г. по адм. д. № 6422/2019 г., VІІІ отд. на ВАС/ и
неоспорен по реда на чл. 193 ГПК. Безспорно се установява извършването продажби
без регистрирането и отчитането им по някой от начините по чл. 118, ал. 1, изр.
Първо ЗДДС. На управителя на дружеството са връчени протокола от проверката,
оспорената заповед, съставения АУАН. Формира се извод, че не са допуснати
процесуални нарушения, от категорията на съществените, които да ограничават
правото на защита на гБОРСИ-2014Т ЕООД Р
данъчно задължено лице, чийто обект е проверен от органите по приходите, и
предпоставка за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146, т. 3 АПК.
На трето място, не е налице предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка
с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 АПК.
1. Съгласно
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. гаТ ЗДДС гПАМ запечатване на обект за срок до 30 дни
се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118
ЗДДСТ. Съгласно чл. 187, ал. 1, изр. Първо ЗДДС гпри прилагане на ПАМ по чл.
186, ал. 1 от с. з. се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а
наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от
лицето или от упълномощено от него лицеТ. По своята същност и изрично посочено
е от законодателя, че запечатването на обект и забраната за достъп до него
представляват ПАМ. За налагането им, което е кумулативно, е необходимо да се
установи, че лицето не е издало съответен документ за продажба по чл. 118, ал.
1 ЗДДС, не и, че е извършило нарушение на някоя от разпоредбите на Наредба № Н-18
от 13 декември 2006 г., без значение, че този подзаконов нормативен акт е
издаден на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20 от ЗДДС.
Съгласно
чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС гвсяко регистрирано и нерегистрирано по този
закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен
бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документТ. В конкретния
случай не е спорно, че гБОРСИ-2014Т ЕООД
е задължено по чл. 3, ал. 1 Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. лице, което
стопанисва и извършва продажби в търговски обект Р склад за плодове и зеленчуци,
и поради това е длъжно да регистрира и отчита тези продажби чрез издаване на
фискален бон от работещото в обект ФУ. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1, изр.
Първо ЗДДС не съдържа изключения от субектите на регламентираното в нея
задължение, поради което и задължението да регистрират и отчитат извършването
им чрез издаване на фискален бон не се отнася пряко до физическото лице, което
извършва продажбите в търговския обект. Адресат на наложената ПАМ е
дружеството, което стопанисва обекта. Релевантно е, че в склада са извършвани
продажби без те да са регистрирани и отчетени по някой от начините, посочени в
чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС. Този факт се установява безспорно при
извършването на съпоставка между разчетена касова наличност на ФУ и
фактическата такава въз основа на събраните писмени доказателства. Осъществяването
на този факт и констатирането му от контролните органи са предпоставка за
налагането на ПАМ от вида на процесната.
В
случая е извършена конкретна продажба на стоки, за която задълженото лице не е
издало касова бележка, установена е и разлика във висок размер между
фактическата наличност и разчетената касова наличност /дневен отчет по чл. 39 и
следващите от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./. Обективираните във
въпросния лист отговори по съществото си представляват писмени обяснения,
дадени пред проверяващите органи, поради което са и допустимо доказателство в
административното производство. На въпросите: гзапочнали ли сте работния ден
/смяната/ с оборотни средства и в какъв размер?Т, гимате ли в касата собствени
суми и колко са?Т и гимате ли в касата чужди суми, от къде, от кого и кога са
получени?Т, е отговорено отрицателно от едно от лицата, в присъствието на които
е извършена проверката и в качеството му на продавач консултант в обекта. По
делото не се съдържат доказателства, че промяната на касовата наличност, извън
случай на извършена продажба, е регистрирана във ФУ чрез операциите гслужебно
въведениТ /въвеждане на пари в касата/ по смисъла на чл. 33, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13 декември 2006 г. В този смисъл не се доказа твърдението на
жалбоподателя, че положителната разлика в касовата наличност е резултат на
пропуск от лицето, работещо в обекта, да въведе във ФУ средствата, които са
били вкарани в касата с цел заплащане на стока към доставчик, която стока е била
заявена за получаване същия ден. Видно от декларация на управителя на
дружеството, присъствал на проверката, няма стоки на път и документи във връзка
с тях, не се съхраняват чужди стоки и документи във връзка с тях, няма
продадени, но неизнесени стоки и документи във връзка с тях, няма дадени или
получени на консигнация стоки. При това съдът преценява като правилен извода на
административния орган за доказаност на нарушението, за което е наложена ПАМ,
като е изяснил на какво се дължи установената касова разлика.
2. Съгласно
на чл. 186, ал. 1 ЗДДС ПАМ, израз на държавна принуда, се налага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции. Налагането на ПАМ не е обвързано с
образуването на административнонаказателно производство. Двете производства са
самостоятелни и не е налице преюдициалност на административнонаказателното
производство спрямо това за налагане на принудителна административна мярка.
Въпреки
това настоящият спор следва да бъде разрешен при съобразяване с Решение на Съда
/първи състав/ от 4 май 2023 г. по дело C-97/21. Заключението на Съда по
конкретното преюдициално запитване е обвързващо и създава задължение за
неговото спазване, защото в обсъжданото производство Съдът на Европейския съюз
не упражнява консултативна, а решаваща функция - постановява заключение,
облечено във формата на съдебен акт - решение или определение /така вж. Решение
№ 6669 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 680/2023 г., І отд. на ВАС/.
Съобразно
диспозитива на цитираното решение гчлен 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни
и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена
мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които
подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна
уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до
стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените
мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции
съответства на тежестта на разглежданото нарушениеТ.
гДопускащата
кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и
същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със
Съюзното право с решението на СЕС по дело С-97/21Т /така вж. Решение № 6650 от
21.06.2023 г. по адм. д. № 1295/2023 г., І отд. на ВАС/. Независимо от това и доколкото
държавната принуда при издаването на наказателно постановление и налагането на
ПАМ е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се прилага
диспозицията на правната норма, а при административното наказание - санкцията
на правната норма, то в конкретния случай оспорената заповед не следва да бъде
отменена като незаконосъобразна, тъй като въпреки съставянето на АУАН № F695786/09.02.2023
г. за извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. до приключване на устните състезания въз
основа на него не е издадено наказателно постановление /по аргумент от чл. 142,
ал. 2 АПК/, с което за това нарушение да бъде наложено на дружеството административно
наказание гимуществена санкцияТ.
На четвърто място, налице е предпоставката
за отмяна на оспорения административен акт съгласно чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка
с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 5 АПК.
Административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и той е длъжен при
нарушение на чл. 118, ал. 1, изр. Първо ЗДДС да издаде акт, с който да наложи
съответните ПАМ. Поради това на анализ подлежи обоснована ли е
продължителността на наложените ПАМ с конкретните факти и обстоятелства, тъй
като административният орган при упражняване на правомощието си досежно
определяне срока на ПАМ действа в условията на оперативна самостоятелност,
поради което и предмет на съдебен контрол е разполагал ли е административният
орган с оперативна самостоятелност и какви са нейните предели /чл. 169 АПК/. В
конкретния случай заповедта е мотивирана в съответствие с изискването по чл.
186, ал. 3 ЗДДС и чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, определена е продължителност
на наложените ПАМ Р 14 дни при законоустановен срок гдо 30 дниТ, така че същите
да са съразмерни по смисъла на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК, а именно Р въпреки
същественото засягане правната сфера на адресата на ПАМ се защитава
приоритетният обществен интерес, с което се осъществява и целта на закона.
Изложени са конкретни факти от дейността на дружеството и относно стопанисвания
от него обект Р местоположение и площ /180 кв. м./, дейност Р продажба на стоки
с богат и разнообразен асортимент от плодове и зеленчуци, вид на обекта Р склад,
работно време Р от понеделник до събота от 08:00 ч до 18:00 ч., множеството
потенциални клиенти, достъпните цени, установената положителна разлика в размер
на 1 461,80 лева. Конкретизирано е, че гизвършеното деяние показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
търговския обект, която няма за цел спазването на данъчното законодателствоТ. Така
подбраните от органа изрази гповедениеТ и горганизацияТ насочват към идеята за
трайно и дългосрочно отношение на адресата на ПАМ към данъчната дисциплина, които
обстоятелства се удостоверяват въз основа на установената разлика между
фактическата наличност и разчетената касова такава. При издаването на заповедта
са съобразени всички обстоятелства - утежняващи и смекчаващи, имащи връзка с
нарушението и въз основа на които се определят неговата тежест, а оттам Р и
срокът, за който се налага мярката, като без значение е дали нарушението,
предпоставящо наложените ПАМ, е извършено за първи път или не. По делото се
съдържат данни, че по отношение на същото дружеството на същата дата е
извършена проверка на друг стопанисван обект, при която се установява нарушение
от вида на процесното и положителна касова разлика.
Следва
да се посочи обаче, че налагането на ПАМ в конкретния случай засяга права и
законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото
за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК /така вж. Решение № 6690 от 21.06.2023 г. по адм. д. № 11046/2022 г., VІІІ
отд. на ВАС/. Действително, целта на ПАМ е да се предотврати противоправното
поведение на задълженото лице, от което за фиска биха настъпили вредни
последици, както и да не се препятства осъществяването на контролните функции
на приходната администрация, но в случай на налагането й след преустановяване
на нарушението тя има характер на санкция, каквато функция нямат ПАМ /така вж.
Решение № 4227 от 01.04.2021 г. по адм. д. № 11824/2020 г., І отд. на ВАС/. Налагането
на процесната ПАМ не би могло да преустанови евентуалното административно
нарушение, нито да предотврати вредните последици от него, тъй като то вече е
довършено към момента на констатирането му от приходните органи /така вж. Решение
№ 5396 от 22.05.2023 г. по адм. д. № 259/2023 г., І отд. на ВАС/. В случая към
датата на издаване на заповедта правонарушението е прекратено, поради което
приложената с оспорената заповед принудителна мярка няма предмет - няма
продължаващо правонарушение, което да бъде прекратено. Дори и да се приеме, че
нарушението не е преустановено, макар неговият фактически състав да е
осъществен/изпълнен на 06.02.2023 г., при липсата на конкретно установени за
фиска вредни последици /вкл. и по отношение размера на данъците, които се
следва да бъдат събрани, и които не са начислени/, запечатването на обекта и
ограничаването достъпа до него за срок от 14 дни, не изпълнява целите по чл. 22 ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както
и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а преследва
цел, присъща на административните наказания съгласно чл. 12 ЗАНН, а именно -
предупредителна и превъзпитателна цел, като подтиква към изпълнение на
неизпълнените задължения. Нещо повече, прилагането на ПАМ не би могло и да
предотврати бъдещи административни нарушения и вредните последици от тях, тъй
като не се установява явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена
опасност от извършване на правонарушения от вида на процесното. Напротив,
прилагането на ПАМ би могло само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.
Съгласно
изричната разпоредба на чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния
акт с материалния закон се извършва към момента на издаването му.
Установяването на нови факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК е допустимо само за такива факти, които са настъпили след издаването на
акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа
на които органът е взел решението си, или отменят съществуването на тези факти.
В случая в хода на съдебното производство такива факти се установяват да са
настъпили. Видно от протокол от 17.03.2023 г. на главен инспектор по приходите
на ТД на НАП Пловдив, при извършената проверка на дружеството жалбоподател в
склад за плодове и зеленчуци се установява положителна касова разлика в размер
на 1 461,80 лева, като е посочено, че дружеството следва да коригира СД на ДДС
на основание чл. 86 ЗДДС в размера на неотчетените приходи за месец февруари
2023 г., за което е връчена покана по чл. 103 ДОПК за отстраняване на
несъответствия. В случая били подадени коригиращи дневник за покупки, дневник
за продажби и СД по ЗДДС за месец февруари 2023 г. Посочва се, че било начислено
допълнително ДДС, както и, че се променя ДДС за внасяне. Допълнително е
посочено, че неотчетените приходи от продажби следва да бъдат включени в
приходите при определяне на данъчната печалба за 2023 г. Изводът за липса на
конкретно установени за фиска вредни последици се обоснована от така
представените от страна на жалбоподателя и приети в открито съдебно заседание
писмени доказателства. При това не се формира извод, че неотчитането на приходи
в случая е възпрепятствало контролната дейност на приходната администрация и не
е позволило да се установи фактически реализирания от проверявания търговец оборот,
последица от което би било и неправилното определяне на дължимите данъци.
Извод: Заповед за налагане на ПАМ № ФК-70-0117310/09.02.2023
г. на Началник отдел гОперативни дейностиТ Р Пловдив в ЦУ на НАП следва да бъде
отменена като незаконосъобразно издаден административен акт.
В този
смисъл е и практиката на ВАС: Решение № 6554 от 20.06.2023 г. по адм. д. №
11135/2022 г., І отд. на ВАС Решение № 2672 от 26.02.2021 г. по адм. д. №
11848/2020 г., І отд. на ВАС, Решение № 236 от 12.01.2022 г. по адм. д. №
5186/2021 г., І отд. на ВАС, Решение № 1516 от 04.02.2021 г. по адм. д. №
9125/2020 Г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 9603 от 29.08.2016 г. по адм. д. №
13618/2015 г., VІІ отд. на ВАС, и др.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във връзка с чл. 143, ал. 1 и ¤ 1, т.
6 ДР АПК /чл. 2, ал. 2 ЗНАП/, чл. 144 АПК във връзка с чл. 80 ГПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски /адвокатско възнаграждение и
държавна такса/ в общ размер от 350 /триста и петдесет/ лева, дължими от НАП. Обективираното
от ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
следва да бъде отхвърлено като неоснователно, доколкото платеното в брой
адвокатско възнаграждение е в размер, който не надвишава определения от
законодателя минимален такъв с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 186, ал. 4 ЗДДС във
връзка с чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд - Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-70-0117310/09.02.2023 г. на Началник отдел
гОперативни дейностиТ Р Пловдив в Централно управление на Националната агенция
за приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция за
приходите, със седалище Р гр. София, да заплати на гБОРСИ-2014Т ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр. С., р-н гИ.Т, ж.к. гД. *Т, бл. **,
вх. *, ап. **, представлявано от Б.
Х. Б., сумата в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща направените
по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, до
Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд -
Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: