№ 1519
гр. Варна, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20223100502323 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ срещу решение № 2448 от 22.07.2022 г., постановено по гр.д.№
6127 по описа за 2021 г. на Районен съд - Варна, 40-ти състав, с което ГД „ПБЗН“ е осъдена
да заплати на С. А. С. сумата от 1512,90лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2018г. –
30.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 27.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението, на основаниеу чл.178, ал.1, т.3,
вр. Чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД и сумата от 480лв. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като при
постановяването му съдът не е обсъдил в цялост и реално не е приложил относимите нормативни
актове, действали и уреждали дейността на слжителите в МВР през процесния период.
Въззивникът оспорва изводите на първоинстанционния съд досежно субсидиарното приложение
на общия закон – КТ и приетите въз основа на него подзаконовите нормативни актове – НСОРЗ
относно преизчисляването на нощното работно време в часове дневно работно време, доколкото
между въззивника и въззиваемия е учредено служебно правоотношение, чието съдържание е
нормативно регламентирано от специалните правни норми, обективирани в ЗМВР и приетите въз
основа на него подзаконови нормативни актове. Според жалбоподателя не е налице празнота в
специалното трудово законодателство, което да обуслови субсидиарното приложение на общите
норми. Но счита, че дори да се приложат последните, то те не могат да дерогират приложението на
чл. 187 ЗМВР, съгласно която продължителността на нощното работно време е 8 часа, което
обуславя извода, че коефициентът не е 1.143, а – 1, доколкото съотношението между
продължителността на дневното работно време и нощно такова дава този резултат. Твърди, че за
всеки отработен час в периода от 22:00 часа до 06:00 часа, на служителите на МВР се заплаща
допълнително трудово възнаграждение на отработен час, което също е израз на наличие на
специални норми, уреждащи отношенията във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд
на държавните служители в МВР, изключващи приложението на общия ред. Получените часове в
повече при преизчисляване на дневен и нощен труд създават неточно разбиране за наличие на
извънреден труд, доколкото в действителност служителят не е престирал работна сила извън
1
установеното работно време.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. В съдебно
заседание представя и моли да бъде съобразено от въззивния съд постановено от Съда на
Европейския съюз, Люксембург, Решение от 24.02.2022г. по Дело С-262/2020г. на СЕС
относно тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент относно някои
аспекти на организацията на работното време.
С писмен отговор, насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна. Излага
съображения и мотиви в подкрепа на правилност и законосъобразност на обжалваното
решение и моли същото да бъде потвърдено, както и за присъждане на разноските по
делото.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от ГПК, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ищецът С. А. С. твърди в исковата си молба, че за периода 01.01.2018 г. до
30.06.2020г. е полагал труд на длъжността „водач на пожарен автомобил“ в Районна служба
на „Пожарна безопасност и защита на населението” – Варна, която е структурно подчинена
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” в МВР, като ищецът е
със статут на държавен служител. За посочения период е положил общо 1360 часа нощен
труд, който преизчислен с коефициента 1,143 възлиза на 1554,48 часа. Преизчисляването на
нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 194,48 часа, който твърди, че
следва да бъде допълнително заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на
1512,90 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответната страна ГД „ПБЗН” депозира отговор на исковата
молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Излага, че законодателят изрично е регламентирал,
че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа на всеки 24 часа
и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ извън редовното
работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има действащи
специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че съгласно
действащата специална уредба, за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа
и 6 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд.
Не се спори между страните, а и от представените пред първата инстанция
доказателства се установява, че по силата на възникнало служебно правоотношение между
страните ищецът е престирал труд и е заемал длъжност „водач на пожарен автомобил“ в
Районна служба на „ПБЗН“– структурно подразделение към ГД „ПБЗН“ в МВР срещу
задължението на работодателя да му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
По делото като доказателства са приобщени протоколи за отчитане на видовете
полаган от ищеца труд, изменения на графиците за дежурства за процесния период,
преводни и платежни документи за заплатено на ищеца основно и допълнително
възнаграждения за полаган от него труд..
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за периода от 01.10.2018 г. до 30.06.2020 г.
ищецът е положил общо 1376 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
2
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1574 часа. Разликата след
преизчисляването е 198 часа дневен извънреден труд; ответникът не е преобразувал нощния
труд към дневен, при което на ищеца не са заплатени 198 часа положен извънреден труд;
дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1565,94лв.
Мораторната лихва за забава върху посочената сума е в размер на 297,83лв., изчислена като
сбор от отделните обезщетения за забава върху всяко неплатено задължение за
допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от първо число на месеца,
следващ тримесечието на дължимото плащане до 26.04.2021г.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се урежда
от закона, който в чл. 178, ал. 1, т.3 от ЗМВР предвижда, че на държавните служители се
изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание чл. 187, ал. 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014г./
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период са действали Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и
Наредба №8121з-36/07.01.2020г. /За периода 01.01.2020г. – 10.07.2020г./ за реда
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Чл. 3, ал. 3 на наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период. Аналогично е и предвиденото в чл.3, ал.2 на наредба
№8121з-36/07.01.2020г., където е посочено, че е възможно полагане на труд през нощта
между 22,00 часа и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24 часов период.
И в двете наредби липсва изрична норма, предвиждаща превръщане на часовете
положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до 31.03.2015 г. Наредба № 8121з-
407 от 11.08.2014г., която в нормата на чл. 31, ал. 2 е регламентирала, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22 часа и 6 часа за
отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, съдът приема, че
субсидиарно приложение намира общата Наредба за структурата и организацията на
работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой 9 от 26.01.2007 г./, в чийто чл. 9,
ал. 2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
Предвид разпоредбата на чл. 6 от Конституцията на Република България и въведената
от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не могат да
бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
3
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците и служителите по трудови правоотношения.
Тези изводи на съда не се променят и предвид постановено Решение от 24.02.2022г. по
дело С-262/2020г. на СЕС относно тълкуване на Директива 2003/88/ЕО на Европейския
парламент относно някои аспекти на организацията на работното време. Дадените с това
решение разрешения на въпроси относно тълкуването на разпоредби на Директива
2003/88/ЕО и Хартата на основните права на Европейския съюз относно необходимост за
приемане на национална правна уредба за определяне на продължителност на нощния труд
за работниците от публичния сектор и предприемането на други мерки за защита на такива
работници, са неотносими към предмета на настоящия правен спор относно заплащането на
извънредния труд.
От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че ищецът за периода
от 01.10.2018 г. до 30.06.2020г. е положил 1376 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 за превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1574 часа При това
положение и положеният от ищеца извънреден труд след преобразуване на часовете нощен
труд в дневен е 194,8 часа, като дължимото възнаграждение съобразно заключението на
вещото лице възлиза в размер на 1565,94 лева.
Ищецът е претендирал заплащането на сума в размер по- нисък от установения от
заключението на СТЕ размер на неначислено и неизплатено възнаграждение за извънреден
труд, искът следва да се уважи до предявения размер от 1512,90лв.
Предвид основателността на иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. Чл.187, ал.5
ЗМВР, основателен е и акцесорния иск по чл.86 ЗЗД
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен резултат
и решението като правилно следва да се потвърди.
Предвид направеното искане и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата страна
следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция разноски в размер на
500лв., съгласно представените доказателства и списък по чл.80 ГПК. Същите са в рамките
на определените с Наредба №1/2004г. минимални размери, поради което и искането на
насрещната страна с правно основание чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав
на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2448/22.07.2022г., поправено с решение №
2790/13.09.2022г., постановено по гр.д.№ 6127 по описа за 2021 г. на Районен съд – Варна
ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР да
заплати на С. А. С., ЕГН **********, сумата от 500лв., представляваща разноски за
въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4