Решение по дело №341/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок жалба от Д. Б. Й. от гр. Монтана, чрез пълномощника му адвокат Т. Г. от АК – Монтана, против Решение № 123 от 25.06.2024 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 20241630200686. С обжалваното съдебно решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 24-0996-000473/26.03.2024г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Монтана, с което на Д. Б. Й., [ЕГН] от град Монтана, [жк] [адрес], за извършено административно нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП, му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева /двеста/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на решението на въззивния съд. Излагат се доводи, че решението е издадено в нарушение на материалния закон. Твърди липса на умисъл за извършване на административното нарушение, като заявява, че не бил уведомен за служебно прекратената регистрация на мотоциклета. Същият имал регистрационна табела и той нямал никакво съмнение, че управлявания от него мотоциклет е изряден. Сочи още, че не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация

В съдебно заседание, касатора не се явява, представлява се от надлежно упълномощения адвокат Т. Г. от АК – Монтана, който поддържа касационната жалба, като подробни доводи развива в представено по делото писмено становище. Моли да бъде отменено въззивното решение и издаденото НП.

Ответника по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Монтана, в съдебно заседание се представлява от надлежно упълномощения главен юрисконсулт К. Д., която оспорва касационна жалба, излага доводи за постановяване на оспореното решение в съответствие с процесуалните правила и материалния закон, като моли за неговото потвърждаване.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано, тъй като не са налице твърдените касационни основания.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на въззивния съд в обжалваното решение.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил в цялост наложеното административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, съставът на Районен съд – Монтана е приел от фактическа страна, че през месец май 2023 година Д. Б. Й. закупил мотоциклет [Марка], модел „3 750“ с peг. № BP2276В. Oт момента на придобиване правото на собственост за Й. възникнало задължение в двумесечен срок да пререгистрира МПС в сектор „ПП“ при ОДМВР – Монтана на свое име. Й. не изпълнил това свое задължение, поради което на 07.06.2023г., на основание чл.143, ал. 15 от ЗДвП служебно била прекратена регистрацията на МПС-то. На 12.02.2024 г. в 15:57 часа, в град Монтана, по [улица]при управление на горепосочения мотоциклет, Й. бил спрян за рутинна проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, които установили, че мотоциклетът е със служебно прекратена регистрация. На Д. Б. Й. бил съставен АУАН № GA 1104097/12.02.2024 г. за допуснато нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. първо от ЗДвП. Препис от акта бил връчен на Й., който същият подписал без възражения. С постановление от 18.03.2024г. Районна прокуратура - Монтана постановила отказ да образува досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Материалите по прокурорската преписка били изпратени в ОД на МВР – Монтана с оглед ангажиране на административно наказателна отговорност за извършено нарушение на ЗДвП. След връщане на материалите от РП – Монтана административно наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Въззивният съд е изложил мотиви, че в хода на административно наказателното производство няма допуснати съществени процесуални нарушения и не са налице формалните предпоставки за отмяна на оспореното НП. Приел е за безспорно установена изложеното в АУАН и в НП фактическа обстановка и за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че не е извършил виновно нарушението. Въззивният съд е посочил, че жалбоподателят е осъществил от обективна и от субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, в качеството му на водач на МПС - мотоциклет, като същото е с прекратена регистрация. Приел е също, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обосновано и мотивирано решение, въз основа на доказателствата по делото, като мотивите се споделят изцяло от настоящия състав.

При постановяване на оспореното решение Районен съд – Монтана е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора доказателства, които е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, в резултат на което е извел извод за законосъобразност на оспореното пред него наказателно постановление. При постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд не е допуснал нарушения на материалния закон, изразяващи се в неправилното прилагане на същия, в каквато насока са възраженията на касатора. В съответствие със събраните доказателства правилно е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна, както и че същото отговаря на всички изисквания за срок, форма и съдържание и е издадено в съответствие със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, в която наред с наложеното наказание глоба е предвидено и лишаване от права от шест месеца до една година. Правилно е прието, че визираното в НП нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП е доказано и безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, тъй като законодателят изрично е записал "... По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани.... ". Всеки водач на МПС е длъжен да познава и спазва разпоредбите на ЗДвП и подзаконовите актове по прилагането му, които уреждат режима на обществените отношения свързани с движението по пътищата.

На следващо място, настоящият съдебен състав достига до аналогичен на обективирания от районния съд правен извод касателно безспорната установеност на деятелността, за която се твърди, че не е осъществена виновно от инициатора на касационното производство.

По отношение на твърденията в касационната жалба, за неустановяване на нарушението от субективна страна или липсата на виновно поведение у жалбоподателя, съдът намира за установено следното: Съобразно цитираната правна разпоредба на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. В случая, съобразно отразеното в процесните АУАН и НП, безспорно се установява, че регистрацията на управлявания от касатора мотоциклет [Марка], модел „3 750“ с рег. № ВР2276В, негова собственост, е била служебно прекратена към дата 06.07.2023 г. и към момента на проверката – 12.02.2024 г. не е регистрирано по надлежния ред.

Съобразно правната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му, не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, кореспондира с тази на чл. 18б, ал. 1, т. 10, вр. чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, предвиждаща служебно прекратяване на регистрацията на автомобил, при неизпълнение на задължението за регистрация, от страна на новия собственик. Анализът на цитираната разпоредба на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, налага извода, че регистрацията на МПС се прекратява по силата на закона, след изтичане на двумесечния срок за регистрация, от страна на приобретателя на автомобила, като резултат от неизпълнението на законовото му задължение, да регистрира закупения от него автомобил. Съдът намира, че узнаването за прекратяването на регистрацията на МПС от ползвателя на превозното средство, не съставлява елемент от фактическия състав по прекратяването на регистрацията, тъй като в чл. 143, ал. 15 от ЗДвП и в чл. 18б от Наредбата не е предвидено уведомяване.

Относно наведеното в касационната жалба, че не е налице публично достъпен регистър, в който да се извърши справка за служебно прекратената регистрация, касационният състав счита същото за ирелевантно на спора.

С оглед характера на извършеното нарушение и обстоятелството, че МПС е придобито от Д. Б. Й. девет месеца преди установяване на нарушението, както и фактът, че следващата се пререгистрация е направена един месец след съставяне на АУАН, води до обоснован извод, че нарушителят не е имал намерение да изпълни законовото си задължение за пререгистрацията му, нито, че е имал желания да ползва регистър или друг вид общодостъпна справка за установяване на служебно прекратената регистрация на мотоциклета.

Следва да се посочи, че по отношение на нарушенията, редовно съставените АУАН, съгласно чл. 189, ал.2 от ЗДвП, се ползват с доказателствена сила, което с оглед на доказателствата по делото дава основание на съдът да приеме, че описаното нарушение е извършено от касатора.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, респективно да се отмени изцяло наложеното административно наказание. По отношение на този род административни нарушения не са налице условията на чл. 28 от ЗАНН, които обуславят маловажност, тъй като обществени отношения, които се защитават не могат да бъдат счетени за маловажни, тоест след като е безспорно, че касатора е имал качеството водач на МПС, което не е регистрирана по надлежния ред, правилно и обосновано районния съд е потвърдил в цялост издаденото НП.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл. 157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл. 157, ал. 3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е извършено на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 вр. чл. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, следва да се отнемат 10 контролни точки, което е сторил и административнонаказващият орган.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи. При съставянето им не са нарушени административнопроизводствените правила, материалният закон и целта на същия. Наказанието е правилно определено предвид характеристичните данни за нарушителя и съобразно разпоредбата на ЗДвП.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд – Монтана следва да бъде оставена в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123 от 25.06.2024 година на Районен съд - Монтана, постановено по АНД № 20241630200686, с което е потвърдено Наказателно постановление № 21-0996-000473 от 26.03.2024 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.