№ 5820
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20221110110761 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответниците договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г. на ответниците топлинна
енергия, като потребителите не я заплатили, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, дължимата цена, поради което са изпаднали в забава. При тези твърдения
иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата 689,09 лв. – главница, представляваща
цена на топлинна енергия, доставена за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г. и сумата 58.08
лв. за дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.06.2021 г. до окончателното й изплащане; сумата 76,17 лв. – законна лихва
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 16.04.2021
г. и сумата 10,61 лв. - законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна енергия
за периода 01.07.2018 г. - 16.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, срещу вземанията, по която е подадено възражение, което обосновава интереса
от предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска с твърдения, че не е страна с ишеца по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, тъй като не притежава право на собственост или
1
вещно право на ползване на имота. Оспорва иска за цена на услугата дялово разпределение
с твърдения, че трето лице води дяловото разпределение, а по отношение на лихвата не са
представени доказателства, относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин за
заплащане на услугата „дялово разпределение“. Признава размера на претендираната
главница за цена на топлинна енергия. Възражението, относно недължимостта на лихвата за
забава върху главницата да цена на топлинна енергия е ирелевантно, тъй като твърденият от
ищеца падеж е свърван с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който е начислена
сумата, а не с публикуване на фактури.В евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност за вземането за цена на топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. –
30.04.2018 г. в размер 211.92 лв. При тези твърдения искат съдът да отхвърли исковете.
Претендират разноски.
ФДР „Холидей и Райзен” ЕООД, конституирано в производството като трето лице
помагач на страната на ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма
при общи условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите
/потребителите/ в сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съгласно който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху
самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост ( презумирано
правоотношение ). Изричното волеизявление ( съгласие ) за сключване на договор изключва
презумираното– агр. от чл.9 от ЗЗД.
Видно от представената по делото молба – декларация от 10.12.1998 г., ответникът, е
поискал откриването на партида за процесния топлоснабдяван имот на нейно име въз основа
на копия от документи, удостоверяващи правото на собственост на топлоснабдения имот.
Това изявление представлява предложение за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия - арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приело това заявление, входирал го е, продължил е да
доставя топлинна енергия до процесния апартамент и да издава фактури на посочения в
заявлението абонатен номер, ищцовото дружество е приело предложението за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия. Това облигационно отношение, с източник писмен
договор, по силата на изрично волеизявление, изключва презумирания договор по силата на
учреденото право на ползване по силата на нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот № 159, дело № 8690/1995 г. от 19.05.1995 г.
Следователно ответникът е потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената на доставяната в собствения му апартамент
топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на тази, отдадена от сградната инсталация ).
Източник на права и задължения са и Общите условия за продажба на топлинна енергия от
2
„Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, тъй като са спазени
изискванията за одобряването им от КЕВР и публикуването им в столичен ежедневник,
както и поради липсата на твърдения, че в 30-дневния срок от влизането им в сила
ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил на топлопреносното
предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за който е предявен искът е установено като
безспорно по делото.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна
енергия е доказан по основание и за посочения по - горе период.
Общият размер на задължението на ответника за плащане на доставена топлинна
енергия от 689.09 лв. е установен като безспорен по делото.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното възражение за погасяване по
давност на част от вземанията.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, приложими за процесния период
плащането на цената на доставяната топлинна енергия е дължимо в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Първият падеж на задължение е процесния период е м.07.2018 г., поради което до
22.06.2021 г., когато е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, давността не е прекъсната. Възражението на ответника, че с процесните
фактури се претендират задължения за периода м.05.2017 г. -30.04.2018 г. на стойност 211.92
лв., които са погасени, не се установява от доказателствата по делото.В представеното по
делото съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019 г. е посочено, че начислената
сума в размер на 313,30 лв. без ДДС и 375.95 лв. с ДДС е за реално консумирана топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. , а във фактура № ********** от 31.07.2020
г. е посочен период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. Изводът се подкрепя и от представената от
третото лице помагач справка ( л.70 от делото ), в която е посочено, че действителното
3
потребеление за периода м.05.2018 г.- м.04.2019 г. е в размер 375.95 лв. Предвид изложеното
възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като
процесните вземания не са формирани за период на потребление преди м.05.2018 г.
Възражението, относно недължимостта на лихвата за забава върху главницата за цена
на топлинна енергия е ирелевантно, тъй като соченият от ищеца падеж, е свърван с изтичане
на 45 дни от изтичане на периода, за който е начислена сумата, а не с публикуване на
фактури. Размерът на лихвата за забава не се оспорва.
Предвид изкложеното установителните искове за цена на топлинна енергия и лихва за
забава върху тази главница, следва да бъдат уважени за пълните предявени размери.
Относно претенцията за цена на услугата дялово разпределение:
Ответникът, както беше посочено по – горе, е потребител на топлинна енергия по
смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна
енергия се възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите
по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата – протоколи от ОС
на етажната собственост, договор между ищеца и ФДР, както и представения от третото
лице помагач рамков договор и отчети, и доколкото размера на цената не се оспорва, съдът
приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната стойност
възлиза на претендиараната от 58.08 лв., поради което ищецът се легитимира като кредитор
на главно вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения размер.
Задължението за заплащане на цената на услугата дялово разпределение възниква
4
като безсрочно, тъй като в общите условия не е уговорен срок за изпълнение, поради което
длъжникът изпада в забава след покана. По делото ищецът, който носи доказателствената
тежест, не доказа факта, че е канил ответника да плати цената на услугата, поради което
вземането за лихва за забава не е възникнало и искът следва да бъде отхвърлен за сумата
10.61 лв.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 22.06.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените разноски за исковото производството, съразмерно на уважената част
от исковете в общ размер 271.50 лв. / за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/
и за заповедното производство в размер на 74,05 лв.
На основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. на адвокат И.А. Н., следва да бъдат присъдени
разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, за
заповедното производство в размер 3.82 лв. и за исковото производство, съразмерно на
отхвърлената част от исковете в размер на по 5,09 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 ГПК, че Д. ИВ. ИВ., ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. Ботевград, ***** дължи на „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 150 от ЗЕ, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 689,09 лв. – главница, представляваща цена на топлинна
енергия, доставена за периода от м.05.2018 г. – м.04.2020 г. и сумата 58.08 лв. главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м.05.2018 г. – м.04.2020
г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г. до окончателното й
изплащане и на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата 76,17 лв. – законна лихва за забава
върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. - 16.04.2021 г., за
които суми по ч.гр.д № 35850/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в е издадена заповед за
5
изпълнение на парично задължение.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Ястребец” № 23Б срещу Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр.
Ботевград, ***** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата 10,61 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.07.2018 г. -
16.04.2021 г.
ОСЪЖДА Д. ИВ. ИВ., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Ботевград, ***** да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 271.50 лв. – разноски за исковото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и сумата 74,05 лв. - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д № 35850/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б, да заплати на адвокат И.А. Н., със съдебен адрес гр. Ботевград, ***** на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв сумата 3.82 лв. – разноски за заповедното
производството за адвокатско възнаграждение и сумата 5.09 лв. – разноски за заповедното
производството за адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на ФДР „Холидей и Райзен” ЕООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6