Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.Ловеч,21.04.2022 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД гражданско отделение в открито
заседание на двадесет и втори март, две
хиляди две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ПЛАМЕН
ПЕНОВ
при секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия Данкова
в.гр.д. № 330 по описа за 2020 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК
Подадена е
въззивна жалба вх. №12869/21.11.2019 г. от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението”-МВР против съдебно решение №428/15.10.2019 г. по
гр.д. №943/2019 г. на Районен съд
–гр.Ловеч. Посочва че, решението е неправилно и незаконосъобразно бъде отменено
като неправилно ,необосновано и незаконосъобразно. Обсъжда се чл. 187,ал.3 от ЗМВР, действалите към момента подзаконови административни актове. Заявява се,
че съгласно чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата нощните часове се превръщат в дневни с коефициент , равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време. Изтъква, че това правило определя коефициента на превръщане на
отработените нощни часове в дневни, което произтича от различната нормална
продължителност на дневното и нощното работно време пор чл. 136 и чл. 140 от КТ. Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приложил разпоредбите на КТ,
тъй като в ЗМВР –чл. 187,ал.3 от ЗМВР законодателят е определил продължителност
на нощния труд не повече от 8 часа и не съществува празнота , а специфична
законодателна уредба. За въззивникът няма основание да се приложи общата
разпоредба за структурата и организацията на работната заплата, а специалната
норма на чл. 187,ал.1 от ЗМВР. Посочва се, че нормалната продължителност на
работното време на служителите в МВР е 8 часа, а за положения труд през нощта е
8 часа за всеки 24 часов период. При постановяване на делото жалбоподателя моли
да се съобрази съдебната практика- решение 122330/23.05.2019 г. по гр.д.
14379/2017 г. и решение №91/30.01.2017 г. по гр.д. 1796/2016 г. на ОС-Варна.
Изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на НСОРПЗ,
жалбоподателя смята, че се съдържат и в цитирана съдебна практика на ЛРС и ЛОС,
както и в решение №55/07.04.2015 г. по гр.д. №5169/2014 г. на ВКС. В жалбата се
заявява, че ЗМВР прави разграничение между извънреден и нощен труд, като
последния изрично е посочен в чл. 1709,ал.1от Закона. Конкретизира се, че в чл.
179,ал.2 от ЗМВР е посочено, че размера на допълнителните възнаграждения за
нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните работи, докато
допълнителните възнаграждения за извънреден труд са в чл. 187,ал.6 от ЗМВР.
Жалбоподателят смята, че законодателят разграничава възнагражденията за нощен
труд и извънреден труд и по уредбата им, съответно в закон или заповед на
министъра на вътрешните работи. Обсъжда се, че извънреден е труда, който се
полага от служителя по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето
на работодателя и попада извън установеното от служителя работно време. По
въззивната жалба се посочва, че е неточно разбирането, че часовете в повече ,
които се получават при преобразуването на нощен в дневен труд се явяват
извънреден такъв. Моли да бъде отхвърлен и предявения акцесорен иск.
Въззивникът моли да бъде отменено атакуваното съдебно решение №428/15.10.2019
г. по гр.д. №943/2019 на Районен съд
–гр.Ловеч изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени.
В
законоустановения срок по делото не е постъпил отговор от въззиваемия.
От представените доказателства по гр.д. №943/2019 г.
на Районен съд –гр.Ловеч, от становището на страните в процеса, преценени
поотделно и в тяхната взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени
следните фактически обстоятелства:
Постановено е съдебно решение
№428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 г.
на Районен съд –гр.Ловеч, с което е осъдена, на основание по чл.178, ал.1,
т.3 във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана от Главен комисар Н. Н. –
Директор, с адрес за призоваване: *****, да
заплати на Н.П.Г., ЕГН **********,*** сумата от 1 485, 46/ хиляда
четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016
год. до 31.03.2019 год. на основание 178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 179,
ал. 1от ЗМВР, ведно със законовата лихва върху сумата считано от дата на
предявяването на исковата молба 20.05.2019 год. до окончателното и изплащане, разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.,
а на основание чл.78, ал.6 от ГПК да внесе по сметката на Ловешки PC държавна
такса върху уважения иск в размер на 59.42 лв. и 100.00 лв. за изплатения от
бюджета на съда депозит за ССчЕ .
Предмет на въззивен контрол е
атакуваното съдебното решение №428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 г. на Районен съд –гр.Ловеч изцяло.
Съдебният акт е валиден и допустим, но след като обсъди приложените писмени
доказателства, настоящата инстанция счита, че е неправилен и следва да бъде
отменен, а вместо него да бъде постановено отхвърляне на иска.
От акт за встъпване в длъжност се установя, че 10.03.1998
год. Н.П.Г., е встъпил в длъжност съгласно
заповед на Директора на РДВР-Ловеч, при СЗПАБ „Балкан“ ЕАД, РСПАБ Ловеч РДВР
Ловеч, като младши инструктор.Със заповед
№1271/23.10.2014 г. е преназначен на длъжност командир на екип в
„Пожарогасене и спасителна дейност“ към Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението – Ловеч, на младши изпълнителска
длъжност командир на екип в Районна служба Пожарна безопасност и защита на населението
– Ловеч. От акт за встъпване в длъжност се установява, че Н.Г. е встъпил в длъжност на 31.10.2014. На 16.06.2017
г. Н.Г. се запознал с длъжностната си
характеристика.
Представено е заключение по
съдебно-счетоводната експертиза което съдът възприема доколкото съответства на
правните изводи по казуса.За времето от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г.
въззиваемият е полагал труд при
работодателя,като общия брой часове, положени като нощен труд са 1 560. Посочената
от вещото лице парична равностойност на часовете положен извънреден труд след
преобразуване на нощен към дневен труд е общо 1485,46 лева.
Издадена е заповед № 8121з – 791 от 28.10.2014 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал.
1 ЗМВР на Министъра на вътрешните работи въз основа на Наредба № 821з –
407/11.08.2014 г. за реда за организиране и разпределение на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режимът на дежурството, времето за отдих и почивка на държавните служители
на МВР. По-късно е изготвена и заповед №
8121з – 40/15.01.2015 г. на основание чл. 179, ал. 2, вр. ал. 1 ЗМВР на
Министърът на вътрешните работи. Заповед
№ 8121з-791 от 28.10.2014 г. за определяне размерите на допълнителните
възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията
и реда за тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи е изменена със Заповед № 8121з-40 от 15.01.2015 г. (отменена
с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. на Върховния административен съд - ДВ, бр. 17
от 2016 г.. Заповед № 8121з-663 от 5.06.2015 г. е отменена с
решение № 5579 ОТ 3 МАЙ 2017 Г. по административно дело № 12935 ОТ 2016 Г. , а Заповед № 8121з-437 от 28.04.2016 г.
е отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 г. на Върховния административен съд -
ДВ, бр. 49 от 2017 г.).
Предявена е в настоящето производство облигационна
претенция за заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд/преобразуван от нощен труд/ за периода от 27.05.2016 година до 31.03.2019 година в размер на
сумата 1691.04 лева, ведно с
мораторна лихва от датата на завеждане на иска до окончателното изплащане на
сумата по него. Съдът приема, че е сезиран с
иск по 178,ал.1,т.3 от ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР.
Въззиваемият е работил на командир на екип в „ Пожарогасене и спасителна
дейност при сумарно изчисляване на работното време съобразно вида и спецификата
на дейността, която изпълнява. В разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР е определена
нормалната продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а
в чл. 187,ал.2 от ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24 часа се изчислява сумарно за тримесечен период,
установена е възможност за полагане на нощен труд от 22.00 до 6.00 часа като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа на всеки 24-часов
период. Изрично е предвидено, в чл. 187,ал.9 от ЗМВР, че редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи. Подзаконовата нормативна уредба на
нощния труд се развивала с уреждане на нощния труд по НАРЕДБА № 8121з-407 от
11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи /отм.- обн., ДВ, бр. 69 / 19.08.2014 г., -
отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. В чл. 31,ал.2 на Наредбата
е конкретизирано, че положения нощен труд се умножава по 0.143 и полученото
число се се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период .В
последствие е приета Наредба № 8121з-592
от 25.05.2015 г. /отм. ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г., с Решение № 1512 от
11.02.2016 г., постановено по адм. д. № 7493 по описа за 2015 г. на ВАС, IV o.
и Решение № 8585 от 11.07.2016 г., постановено по адм. д. № 5450 от 2016 г. на
ВАС, V- чл. състав/ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. ДВ, бр. 3 от
10.01.2020 г. и бр. 4 от 14.01.2020 г. с Решение № 16766 от 10.12.2019 г.,
постановено по адм. д. № 8601 по описа за 2019 г. на ВАС, V- чл. състав, I-ва
колегия/. Чрез тези подзаконови нормативни актове, първоначално е било уредено
полагане на нощен труд и неговото заплащане, а впоследствие е имало период,
когато подходът на законодателят не е предвиждал такова заплащане. Същевременно
заплащането на извънреден труд е последователно установено, както в
разпоредбите на ЗМВР, така и в подзаконовите нормативни актове.
Съдът приема, че с действащия специален
закон – чл. 179,ал.1 от ЗМВР е била преодоляна празнотата в закона относно
начина на формиране на допълнителното възнаграждение за нощен труд, поради
което не може да се обоснове неговото преизчисляване в извънреден труд..
Настоящата инстанция счита,че разбирането на законодателят относно полагането и
заплащането на нощен труд за държавните служители при МВР е претърпяло
изменение - по ЗМВР/отм./ не се съдържало, но в чл. 179 от действащия ЗМВР за
процесния период е уредено. В чл. 187,ал.1от ЗМВР е определена нормалната
продължителност на работното време на държавните служители на МВР, а в чл.
187,ал.3 от ЗМВР е сумарното изчисляване.В цитираната разпоредба на чл. 187,ал.3,пр.последно от ЗМВР изрично е
предвидено,че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В чл. 187,ал.5,т.2 от ЗМВР е вписано,че
възнаграждение за извънреден труд се дължи за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени. Същевременно редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Разрешава
се полагането на извънреден труд до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа
годишно, над ограниченията по чл. 187, ал. 7, при бедствия и други извънредни
ситуации-187а от ЗМВР. Извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение-чл. 187,ал.6 от ЗМВР. Следователно в закона-ЗМВР има ясно и точно
разграничение между нощен труд-чл. 179 от ЗМВР и извънреден
такъв-чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР, конкретизиран е вида им, часовете разрешен
извънреден труд и е посочено, че реда за отчитане, компенсиране ,организация,
разпределение се определя с подзаконов нормативен акт – Наредба по чл. 187,ал.9
от ЗВМР.
Ищецът-въззиваем
има качеството на длъжностно лице по смисъла на член 142,ал.1,т.1 от ЗМВР -
държавни служители – органи по пожарна безопасност и защита на населението.
Настоящият състав счита, че относно правоотношенията,в това число и заплащането
на допълнителни възнаграждения на тази категория държавни служители са
приложими разпоредбите на Закона за
Министерство на вътрешните работи и подзаконовата нормативна база към него, тъй
като се касае до специален закон и той изключва общите разпоредби. За разлика
от закона за МВР/отменен/, в който не е имало уреждане на нощния труд, в
действащия към процесния период Закон за Министерство на вътрешните работи
нощния труд на тази група държавни служители изрично е предмет на самостоятелна разпоредба-чл. 179,ал.1 от ЗМВР.За този вид труд се полага
допълнително възнаграждение и е посочено, че условията реда и размера за
изплащане му се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи и негова
заповед.С измененията на правната норма на чл. 179 /с ДВ бр. 97/2017
г.,бр.34/2019 г./ се детайлизира реда за определяне на възнагражденията. При
това положение за процесния период е несъстоятелно да се обсъжда съществуването
на празнота в закона и приложимост на общите разпоредби на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Действително
проследявайки хронологично действието на подзаконовата уредба съдът установява
нейната динамика. Неколкократно се приемат и действат различни Наредби за реда
за организация и разпределение на работното време на неговото отчитане за
компенсиране на работата извън редовно работно време режима на дежурство
времето на отдих и почивките на държавните служители в Министерство на
вътрешните работи, съответните заповеди към тях и следва тяхното отменяне от
Върховен Административен съд. Въззивният съд приема, че на основание член 195
от АПК подзаконовият нормативен акт се счита отменен от деня на влизане в сила
на съдебното решение, а по силата на член 195, алинея 2 от АПК правните
последици, възникнали от подзаконов административен акт, който е обявен за
нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган
в 3-месечен срок. За настоящата инстанция в закона на Министерство на
вътрешните работи е направено ясно разграничение между нощния труд за времето от
22 до 6 часа и извънредния труд, както и изрично са конкретизирани полагането
на труд на официални празници и за времето на разположение. В този смисъл
становището на въззиваемият, че полагания от него нощен труд следва да бъде
преобразуван в извънреден, не се споделя от съда. Извънредният труд като вид
труд е уреден в раздел ІІ на КТ-чл. 143
-150 от КТ, както и в разпоредби на ЗМВР
и неговото полагане е свързано със специален ред и специален начин на
определяне на заплащането. Извънредният
труд не е нова категория за трудовото право, неговата уредба се съдържа в
Кодекса на труда, но претърпява развитие с измененията от 1992 г. и 2001-ва
година.Както в Кодекса на труда,така и в ЗМВР-чл.187а от ЗМВР обаче се държи
сметка за обстоятелството, че той е допустим само по изключение в конкретно
изброени случаи. Легалната дефиниция на извънредния труд в чл. 144 от Кодекса
на труда го определя, като труд който се полага по разпореждане или със знания
и без противопоставяне на работодателя или на съответния ръководител на
работника или служителя извън установеното за него работно време-чл. 142 от КТ.
Законодателно е въведено ограничение в неговата продължителност- в разпоредбата
на член 187,ал.5,т.2 и чл. 187а от ЗМВ, чл., изрично с уредени хипотезите, при
които той е недопустим в чл. 147 от Кодекса на труда, както и правото на
работника да откаже неговото полагане - член 187а,ал.3 от ЗМВР. Извънредният
труд се отчита за служителите със сумарно отчитане на работното време с
приложение №1 по действалите към различните периоди Наредби по чл. 187,ал.9 от ЗМВР. Предвид характеристиката му като труд, който се полага само по
изключение, в строго определени случаи при лимитативно установени хипотези, е
възприето и неговото заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Въззиваемият по силата на възникналото правоотношение въз
основа на заповедта от 2014 година и акт за встъпване в длъжност работи на
длъжност, при която има сумарно отчитане на работното време и се полага труд в
рамките на 24 часа на смени. При това положение съдът счита, че полагания от Н.Г.
нощен труд за периода от 20.05.2016
година до 31.03 2019 година няма характеристиката на извънреден труд, така
както е установен в чл. 187,ал.3,т.2 или чл. 187а от ЗМВР. Съдът намира, че не са налице предпоставки и
за преобразуване на нощния труд в извънреден труд, тъй като нощният труд е
уреден изрично в разпоредбата на член 179 от Закона за МВР и подзаконовите нормативни актове. При полаганите 24 часови смени на работа от
въззиваемият са се включвали и часове нощен труд за времето от 22 до 6 часа и
те по същество са част от работното време на смени, а не са извънреден труд. Да
се приеме противното означава да се счита, че служителят е работил през целия
период на трудовото си правоотношение /от което нощния труд при 24 часовите
смени вкл.от 22-6 часа е 8 часа/
полагайки извънреден труд. За настоящата инстанция такъв извод е необоснован и
незаконосъобразен. От естеството и спецификата на трудовите функции на ищеца
като началник смяна в „ Пожарогасене и спасителна дейност“ следва полагането на
нощен труд за времето от 22 часа до 6 часа, тъй като се касае до орган за
пожарна безопасност и защита на населението. Предвид на това съдът намира, че
искът на Н.Г. за заплащане на сумата 1485.46 лева-възнаграждение за извънреден
труд за периода от 20.05. 2016 година до 31.03.2019 година е неоснователен и
недоказан и следва да бъде оставен без уважение на основание член 178, алинея
първа, точка трета,във връзка с чл. 179,ал.1
от за МВР.
С решение от 24 февруари 2022-ра година по дело 262 2020 година съдът на Европейския съюз се е произнесъл по прeюдициално запитване относно действието на чл.а 8 и чл. 12 от директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година за някои аспекти на организация на работното време. Прието е, че посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока че не е необходимо националната правна уредба, която е относима към нормалната продължителност на нощния труд да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор полици и пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа през деня. Възприета е позиция, че при всички случаи в полза на тези работници трябва да съществуват други мерки за организация под формата на продължителност на работното време за плащане обезщетение или сходни придобивки, които позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. По отношение на действието на член 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз Съд на Европейския съюз е възприел, че се допуска определената в закон на държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7часа за работници в частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор,в това число за полицаи и пожарникари . Основно и съществено е разбирането разликата в третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази цел. Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят релевантните категории работници, съобразно националното законодателство и преценят налице ли е сходство в положението им. В такава насока е настоящата инстанция следва обсъди кои работници се ползват от хипотезата на член 140 от Кодекса на труда и коя категория съответно е изключена от приложението на тази разпоредба. Необходимо е да се извърши преценка и дали изключването на работниците е по обективни характеристики на функциите им. След сравнителен анализ на законодателната уредба, включително и подзаконови актове, настоящия съдебен състав съобрази, че в българското законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд за различните категории работници, което се определя от характера на извършваната от тях дейност. Същевременно в специалните закони -Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ, ЗЛЗ, подзаконовите нормативни актове/ Наредба за работното организация на работното време на лицата , които извършват транспортна дейност в автомобилния транспорт, сила от 01.01. 2007 година, Наредба №15 от 27 април 2010 година/ за условията размера и реда за изплащане на допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на военната служба на военнослужещи и за специфични условия на работа на цивилните служители от Министерство на отбраната структурите на пряко подчинение на Министерство на отбраната и българската армия/ДВ №36/14.05.2010 г./, Наредба номер 18 от 19-ти декември 2012 година за реда за разпределяне на служебното време на военнослужещите неговото отчитане извън нормална продължителност и определяне на допълнително възнаграждение за изпълнение на възложените задължения на общата продължителност/ДВ №2/08.01.2013 г./, отрасловите колективни трудови договори в отрасъл „Здравеопазване“, отрасъл “Строителство“, колективният трудов договор на Министерството на отбраната са уредени, както продължителността на нощния труд на отделните категории работници, така и неговото компенсиране с различни видове мерки.
В Закона за лечебните заведения –чл. 81а е предвидено, че работещите в лечебните
заведения/Търговски дружества/ , за които е установено намалено работно време
може да полагат труд на смени като сумарното изчисляване на работното време
може да бъде до 12 часа независимо от продължителността на работното време. В
чл. 9а ,ал.4 от НРВПО е посочено, че когато се полага нощен труд сборът от
часовете по график за работниците и служителите се изчислява чрез превръщане на
нощните часове в дневни, освен ако е
установено намалено работно време за конкретното работно място или трудовия
договор е сключен за работа през нощта. В колективните трудови договори на
отрасъл „Здравеопазване“ за 2016 и 2018 година/относими към процесния период/
-член 26, алинея втора , е установено,че нормалната продължителност на работното
време през нощта е до 7 часа в интервала от 22 до 6:00 и той се заплаща на
основание член 26, алинея първа от КТД, съобразно договора. За работниците в
отрасъл „Здравеопазване“ е предвидено правото на допълнителен платен годишен
отпуск в увеличен размер за работа във вредни и специфични условия на труд-чл.
33 от КТД и и 28 дни отпуск за работа
при ненормирано работно време-чл. 34 от КТД.
В българското законодателство е регламентиран нощен
труд и за работниците в строителството.
В колективен трудов договор за отрасъл
строителство - член 22 е установено, че полагането на нощен труд от тази
категория работници се заплаща като за всеки отработен нощен час или част от
него допълнителното възнаграждение е в размер не по-малък от 50% от минималната
часова работна заплата за отрасъла.
Полагането на нощен труд е регламентирано и за работещите в автомобилния транспортq съобразно Наредба за организация на работното време на лицата, които извършват транспорт в автомобилния транспорт в сила от 01.01.2007 година. В чл. 6 от Наредбата е посочено, че полагането на нощен труд може да бъде извършвано без да се надвишават 10часа за всеки период от 24 часа.В допълнителните разпоредби на подзаконовия нормативен акт -параграф 1, точка 6 от Наредбата е конкретизирано, че нощен труд е всяка работа която се извършва през нощта за период от време не по-малък от 4 часа между 22 и 6 часа.
По отношение на цивилните служителите към Министерство
на отбраната, които полагат нощен труд
има правна уредба в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република
България /обн.в Държавен вестник №35 от 15-ти пети 2009 година/-относим към
процения период. В член 286, алинея първа от Закона за отбраната и въоръжените
сили на Република България е установено, че на цивилните служители се осигурява
безплатна храна и ободряващи напитки или тяхната левова равностойност. Предвид
характера на дейността осъществявана от военнослужещите за тях не е посочено
полагане на нощен труд, тъй като нощния труд е включен в т.н. дежурство. В член
194 на ЗОВС е конкретизирана нормална продължителност на служебното време -
осем часа дневно при 40 часа седмично и Петдневна работна седмица. Същевременно
изрично е уредена възможността по член 194 ,алинея пет служебното време над
нормално продължителност да се компенсира с намалено служебно време при условия
и ред определени от Министъра на отбраната. Служебното време при носене на
дежурство е регламентирано в член 16 до 23, раздел четвърти на наредба № 18 от
19 декември 2012 година, а в член 19 отново е предвидено компенсирането му с
намалено служебно време. Въпреки, че не
е използван термина нощен труд, видно от времетраенето на полагания труд
от 22 до 6:00 по в член 23 от цитираната Наредба 18/2012 явно се има предвид
този вид труд. Уредено е по чл. 23 от
Наредба №18/2012 г., че служебното време в този диапазон не може да бъде
полагано от майки с деца до 6 години и майки на деца с увреждания, независимо
от възрастта на детето, освен при представяне на писмена декларация-съгласие от
тях за носене на дежурство. Разпоредбата на член 23 съдът обсъжда в насока, че
част от установеното служебно време при носене на дежурство, макар и да не е
конкретизирано за военнослужещите като нощен труд по характеристиката си е
такъв. В Колективният трудов договор на Министерство на отбраната утвърден със
заповед №1313 от 22 декември 2017 година на Министъра на отбраната е
предвидено, че във връзка с особените задължения и ограничения в правното
положение на цивилните служители се начислява добавка от 32% към тяхната
работна заплата-чл.54. Същевременно в член 63 от Колективния трудов договор в
Министерство на отбраната е включено, че за всеки отработен нощен час или част
от него за периода 22 до 6:00 на цивилните служители се заплаща допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0.27 лева на час. В член 85,
алинея първа на Колективния трудов договор е вписано и правото на цивилните служители да получат безплатна
топла храна и ободряваща напитка при нощно дежурство, като в алинея 3 на
разпоредбата е установено, че с акт на министъра на отбраната може да бъде
извършено и заплащането им в пари.
В този смисъл съобразно особеностите на трудовите функции на различните категории работници и служители полагащи нощен труд-лекари, санитари, мед.сестри, шофьори ,строители, военнослужещи или цивилни служители в МО, може да се направи извод че има различна продължителност на установения размер на полагане на нощен труд в националното законодателство. Независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в публичния сектор това разграничение по отношение на продължителността на нощния труд е обусловено единствено от характерните функции, които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, въпреки че най-често те касае допълнително заплащане/строителство, здравеопазване, транспорт, служители в МО/, доп.платен отпуск или намалена продължителност на сумарното работно време след полагането на нощен труд. В такъв смисъл не може да се възприеме ,че се касае за политически или икономически критерии, който определя третирането на отделните категории работници, а по-скоро до обективен подход на законодателя, определен от характеристиката на извършваните от тях дейности. Следователно въззивната инстанция преценява, че съществуващата разлика в третиране на отделните категории работници, в това число полицаи и пожарникари ,е обусловена от допустима от закона цел и разумен критерии.
По изложените съображения съдът намира, че искът,с
правно основание чл. 178,ал.1,т.3 във връзка с чл. 187,ал.6 от ЗМВР, на Н.П.Г.,
ЕГН **********,*** против Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението”-МВР-София за заплащане на сумата
от 1 485, 46/ хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и четиридесет и
шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за
периода 20.05.2016 год. до 31.03.2019 год. на основание 178,ал.1,т.3 от ЗМВР
във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР, ведно със законовата лихва върху сумата
считано от дата на предявяването на исковата молба е неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
фактическите и правни изводи на въззивният съд атакуваното съдебното съдебно
решение №428/15.10.2019 г. по гр.д.
№943/2019 г. на Районен съд –гр.Ловеч, е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, а искът
отхвърлен в посочения по-горе смисъл.
При този изход от процеса въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на
въззивника съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата 200
лева, предвид размера на исковата претенция и не-високата фактическа и правна сложност на казуса . Съдебните
разноски включват сумата 200 лева юрисконсултско възнаграждение за двете
инстанции, по 100 лева за всяка инстанция.
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразно съдебно решение №428/15.10.2019 г. по гр.д. №943/2019 г. на Районен съд –гр.Ловеч, с което е осъдена,
на основание по чл.178, ал.1, т.3
във вр.чл.179, ал.1 от ЗМВР, ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” – МВР, представлявана от
Главен комисар Н. Н. – Директор, с адрес за призоваване: *****, да заплати на Н.П.Г., ЕГН **********,***
сумата от 1 485, 46/ хиляда четиристотин осемдесет и пет лева и
четиридесет и шест стотинки/, представляваща възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 20.05.2016 год. до 31.03.2019 год. на основание 178,ал.1,т.3
от ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1от ЗМВР, ведно със законовата лихва върху
сумата считано от дата на предявяването на исковата молба 20.05.2019 год. до
окончателното и изплащане, разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв., а на основание чл.78, ал.6 от ГПК внесе
по сметката на Ловешки PC държавна такса върху уважения иск в размер на 59.42
лв. и 100.00 лв. възнаграждение за вещо лице и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователен и недоказан, предявеният иск с правно основание чл. 178, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 187, ал. 6 ЗМВР от Н.П.Г., ЕГН **********,*** против Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“МВР с адрес: гр. София,
ул. „Пиротска“ 171А за заплащане на сумата 1 485, 46/ хиляда четиристотин
осемдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 20.05.2016 год. до
31.03.2019 год
ОСЪЖДА Н.П.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Главна Дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“-МВР-София, с горните данни сумата
200 лева/двеста
лева /-съдебно-деловодни разноски за двете инстанции.
Решението е
окончателно на основание чл. 280,ал.2 от ГПК по цена на исковете.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.