Решение по дело №8510/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 19327
Дата: 28 октомври 2024 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20231110108510
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19327
гр. София, 28.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110108510 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр.
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл. 149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът-„ТС” ЕАД твърди, че с оветниците Р. К. Б. и А. Л. И. са в договорни
отношения по повод доставка на топлинна енергия за битови нужди, за топлоснабден
имот-апартамент №58, находящ се в гр. /////. Твърди, че е изправна страна по договора,
а ответниците не са изпълнили задължението си да заплатят потребеното от тях и
доставено от ищеца количество топлинна енергия. Твърди, че в производство по реда
на чл. 410 от ГПК съдът му е указал да предяви установителен иск за установяване на
претенцията си, което обуславя правния му интерес от предявяване на исковете, с
които се иска от съда да признае за установено, че Р. К. Б. и А. Л. И. му дължат, както
следва: Р. К. Б. сумата от 554,62 лв.– главница, представляваща стойността на
потребена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за
посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв. – лихва за забава от 14.09.2016
год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за забава върху претендираната
главница за дялово разпределение за периода от 30.07.2016 год. до 18.07.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.07.2019 год. /датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите и А. Л. И. сумата
от 554,62 лв.– главница, представляваща стойността на потребена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе
недвижим имот, сумата от 76,42 лв. – лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019
год. и сумата от 2,30 лева-лихва за забава върху претендираната главница за дялово
1
разпределение за периода от 30.07.2016 год. до 18.07.2019 год., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 30.07.2019 год. /датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК/ до изплащане на сумите. Претендира и сторените разноски.
Ответниците-Р. К. Б. и А. Л. И., чрез назначения им особен представител са
депозирали в срок отговор на исковата молба, в който оспорват предявените искове по
основание и размер. Оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия.
Правят възражение за изтекла погасителна давност на част от претенциите.
Третото лице помагач-„ТС” ЕООД не изразява становище относно
основателността на исковете.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и
ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад, установи следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно регламентираното в нормата на чл. 154 от ГПК разпределение на
доказателствената тежест, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на договорно правоотношение с ответника, т.е. качесетвото му на
потребител на топлинна енергия, доставена от него топлоенергия до топлоснабдения
имот на ответника, в претендирания размер и за процесния период.
В доказателствена тежест на ответника е да установи факта на изпълнение, т.е.
че е изплатили на ищцовото дружество /изцяло или отчасти/ дължимите от него суми
за ползвана топлоенергия през процесния период.
Съгласно чл.153, ал.1 на Закона за енергетиката всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в Наредба №16-344. В настоящият случай
ответниците оспорват качеството си на потребители на топлинна енергия за
апартамент №58, находящ се в гр. /////, за който са им начислени процесните суми.
Съдът приема възражението за основателно. Това е така, защото ищецът не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока, въпреки указаната му доказателствена
тежест. С оглед изложеното и доколкото ищецът не доказа качеството на ответниците
на потребители на топлинна енергия, съдът приема, че само на това основание искът е
неоснователен и недоказан и не следва да се обсъждат останалите възражения за
недължимост на процесните суми.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
2
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ///// искове против Р. К. Б., ЕГН ********** и А. Л. И., ЕГН ********** и двете със
съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. К.-особен представител за признаване за установено,
че Р. К. Б. и А. Л. И. му дължат, както следва: Р. К. Б. сумата от 554,62 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв.
– лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за
забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от
30.07.2016 год. до 18.07.2019 год. и А. Л. И. сумата от 554,62 лв.– главница,
представляваща стойността на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода
м.05.2015 г. – м.04.2018 год. за посочения по-горе недвижим имот, сумата от 76,42 лв.
– лихва за забава от 14.09.2016 год. до 18.07.2019 год. и сумата от 2,30 лева-лихва за
забава върху претендираната главница за дялово разпределение за периода от
30.07.2016 год. до 18.07.2019 год., като неоснователни и недоказани.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „ТС” ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3