РЕШЕНИЕ
№ 1004
гр. Благоевград, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210100263 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№263/2024г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по искова молба вх.№2888/06.02.2024г., подадена от „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.****, вх.В, чрез юрк. Е. К., против И.
К. А., ЕГН **********, гр.***** с която са предявени в условията на обективно
кумулативно съединяване следните искове: установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от
ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено съществуването на вземане в
полза на „Профи кредит България“ ЕООД срещу И. К. А. за следните суми: -главница –
733.06 лв.; -договорна лихва – 217.97 лв. за периода 10.01.2021г. до 05.01.2022г. /датата на
предсрочната изискуемост/; - лихва за забава за периода от 11.11.2020г. до 05.01.2022г. –
164.71 лв.; -законна лихва за периода от 05.01.2022г. до 30.10.2023г. – 313.87 лв., дължими по
Договор за потребителски кредит №40001559179, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 31.10.2023г. до окончателното плащане, които суми са предмет на
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1023/03.11.2023г. по ч.гр.д.№2263/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, както и
осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника И. К. А. да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД следните суми: -възнаграждение за закупена услуга Фаст – 200.01 лв.; -
възнаграждение за закупена услуга Флекси – 425.31 лв., дължими по Договор за
потребителски кредит №40001559179, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 31.10.2023г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 06.10.2020г. между „Профи кредит България“ ЕООД
като кредитор и И. К. А. като кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит
№40001559179, при следните параметри: сума по кредита – 800 лв.; срок на кредита – 18
месеца; размер на вноската – 60.24 лв.; ГПР – 48.96%; ГЛП – 41.00%; лихвен процент на ден
– 0.11%; общо задължение по кредита – 1 084.19 лв.; възнаграждение за закупена услуга
„Фаст“ – 240 лв.; възнаграждение по закупена услуга „Флекси“ – 480 лв.; размер на вноската
по закупени допълнителни услуги – 40 лв.; общо задължение по договора – 1 804.19 лв.; общ
размер на вноската – 100.24 лв.; дата на погасяване – 10-ти ден от месеца.
Твърди се, че кредиторът е изпълнил точно и в срок задължението си по договора, като на
06.10.2020г. е превел парична сума в размер на 800 лв. по посочения от длъжника в т.3 от
договора начин – чрез Изипей.
Сочи се, че услугата „Фаст“, даваща възможност за приоритетно разглеждане на искането
1
на длъжника за отпускане на кредит, е използвана от длъжника – представители на ищеца
били извършили всички необходими действия за проучване на кредитното досие на
длъжника, подготвили са нужните документи и са сключили договора в максимално кратки
срокове. Закупената услугата „Флекси“ предоставяла възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежната дата на вноските, но длъжникът не се бил възползвал от нея.
Твърди се, че длъжникът не е изпълнявал поетите договорни задължения, поради което на
основание чл.12.3. от ОУ договорът е прекратен, а задълженията по него са обявени за
предсрочно изискуеми на 05.01.2022г., за което ответникът е уведомен с уведомително
писмо с обратна разписка.
Ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 255 лв., от които за
погасяване на задължения по кредита е отнесена сума от 215.16 лв. – за погасяване на
задълженията по 2 пълни вноски по погасителен план и частично плащане в размер на 14.68
лв. на задълженията по 3-та вноска; сумата от 9.84 лв. е отнесена към дължима лихва за
забава по т.12.1. от ОУ, а сумата от 30 лв. е отнесена към Такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на задължението.
Ответникът дължи на ищеца сума в общ размер от 2 054.93 лв., от които:
-главница – 733.06 лв.;
-договорна лихва – 217.97 лв. за периода от 10.01.2021г. до 05.01.2022г.;
-възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ – 200.01 лв.;
-възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – 425.31 лв.;
-обезщетение за забава за периода от 11.11.2020г. до 05.01.2022г. – 164.71 лв.;
-обезщетение за забава за периода от 05.01.2022г. до 30.10.2023г. – 313.87 лв.;
-законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.
Твърди се, че за горните дължими вземания по договора за кредит, „Профи кредит
България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д.№2263/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград. Съдът
отхвърлил заявлението за възнагражденията за закупени услуги „Фаст“ и „Флекси“ и го е
уважил в останалата част, издавайки заповед за изпълнение. Срещу заповедта за изпълнение
било подадено възражение от длъжника. Горните обстоятелства обуславяли правния интерес
на ищеца от предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за
изпълнение и осъдителен иск за вземанията, за които заявлението е било отхвърлено.
Предвид гореизложеното, до съда е отправено искане да постанови решение, с което да
признае за установено съществуването на вземане в полза на „Профи кредит България“
ЕООД срещу И. К. А. за следните суми:
-главница – 733.06 лв.;
-договорна лихва – 217.97 лв. за периода от 10.01.2021г. до 05.01.2022г.;
-обезщетение за забава за периода от 11.11.2020г. до 05.01.2022г. – 164.71 лв., дължими по
-обезщетение за забава за периода от 05.01.2022г. до 30.10.2023г. – 313.87 лв., дължими по
Договор за потребителски кредит №40001559179, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението -31.10.2023г. до окончателното плащане.
Както и да постанови решение, с което да осъди И. К. А. да заплати на „Профи кредит
България“ ЕООД следните суми:
-възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ – 200.01 лв.;
-възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ – 425.31 лв., дължими по Договор за
потребителски кредит №40001559179, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението -31.10.2023г. до окончателното плащане.
Претендира разноски в производството.
В отговора на исковата молба ответникът И. К. А. оспорва предявения иск като
неоснователен.
Прави възражение за нищожност на договора поради противоречие със закона –
нарушение на чл.22 във вр. с чл.11, т.9, 10 и 11 от ЗПК; заобикаляне на закона – на чл.19,
ал.4 от ЗПК; накърняване на добрите нрави.
Договорните клаузи за допълнителни услуги са оспорени като неравноправни;
заобикалящи ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК чрез невключването им при изчисляване
на ГПР; противоречащи на чл.10а от ЗПК. Клаузата за договорна лихва е оспорена като
неравноправна.
2
Оспорва се надлежното връчване на уведомлението за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Навежда се възражение за недължимост на договорна и санкционна
лихва след датата на предсрочната изискуемост.
Направено е възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.
Твърди се, че усвоеният кредит е върнат на ищеца.
В съдебно заседание ищцовото дружество „Профи Кредит България“ ЕООД, редовно
призовано, не изпраща представител. В депозирана от представителя му молба заявява, че
поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът И. К. А., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В депозирана от упълномощен адвокат молба заявява, че оспорва предявения
иск и моли за отхвърлянето му.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит Стандарт
№40001559179 от 06.10.2020г., сключен между „Профи кредит България“ ЕООД, в
качеството на кредитор, от една страна, и от друга страна – И. К. А., в качеството на
кредитополучател /клиент/, кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит от 800
лв., със срок на кредита от 18 месеца, при размер на всяка вноска от 60.24 лв., при договорен
годишен процент на разходите /ГПР%/ - 48.96 %, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 41 %,
лихвен процент на ден - 0.11%. Общото задължение по заема възлиза на 1084.19 лв.
Съгласно Договора за потребителски кредит /т.V и т.VI/ клиентът е закупил допълнителни
услуги, посочени в т.V „Поискани от клиента допълнителни възможности“ – Допълнителна
услуга „Фаст“, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит, и Допълнителна услуга „Флекси“, предоставяща право на промяна
на погасителния план на потребителския кредит. Страните са се съгласили, че за
допълнителна услуга „Фаст“ се дължи възнаграждение в размер на 240 лв., а за
допълнителна услуга „Флекси“ се дължи възнаграждение в размер на 480 лв., като размерът
на вноската по закупената допълнителна услуга е 40 лв. и е дължима заедно с месечната
вноска по кредита. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни
услуги възлиза на 1804.19 лв., с размер на месечната вноска от 100.24 лв.
Съгласно т.15.1. и т.15.2 от Общите условия на „Профи кредит България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит, всеки клиент, пожелал и закупил допълнителна услуга
„Фаст“, получава приоритетно разглеждане и становище по искането за отпускане на
потребителски кредит преди кредитоискателите без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и
в рамките на един час, считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски
кредит в системата на „Профи кредит България“ ЕООД, а всеки клиент, пожелал и закупил
допълнителна услуга „Флекси“, получава право да променя едностранно погасителния си
план при изпълнение на съответните специфични изисквания, описани в договора.
От представеното извлечение по сметка към Договор за потребителски кредит
№40001559179 се установява, че общата платена сума по договора за кредит е 255 лв., която
сума е отнесена от кредитора за погасяване на: главница – 66.94 лв. /остава непогасен
остатък от 733.06 лв./; договорна лихва – 53.54 лв.; пакет допълнителни услуги – 94.68 лв.
Тоест с посочената сума по договора са погасени 215.16 лв. С остатъка от сумата са
погасени лихви за просрочие в размер на 9.84 лв., както и 30 лв. – начислени такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземания. Плащанията са извършени с вноски в
периода 17.11.2020г. – 26.02.2021г. След тази дата не са постъпвали плащания, поради което
кредиторът е отразил кредита като предсрочно изискуем, считано от 05.01.2022г., като до
длъжникът е изпратено уведомление за предсрочната изискуемост, което се е върнало
невръчено.
Ищецът „Профи кредит България“ ЕООД е подал на 31.10.2023г. /изпратено по куриер на
30.10.2023г./ заявление по чл.410 от ГПК срещу кредитополучателя И. К. А. за дължимите
суми по договора за кредит. По заявлението било образувано ч.гр.д.№2263/2023г. по описа
на Районен съд-Благоевград, по което съдът издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1023/03.11.2023г. за следните суми: -главница – 733.06 лв.; -
договорна лихва – 217.97 лв. за периода 10.01.2021г. до 05.01.2022г. /датата на предсрочната
изискуемост/; - лихва за забава за периода от 11.11.2020г. до 05.01.2022г. – 164.71 лв.; -
законна лихва за периода от 05.01.2022г. до 30.10.2023г. – 313.87 лв., дължими по Договор за
3
потребителски кредит №40001559179, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 31.10.2023г. до окончателното плащане, както и за направените разноски в
заповедното производство в размер на 28.59 лв. за платена държавна такса и 34.78 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. С Разпореждане №2423/03.11.2023г. заповедният съд
отхвърлил заявлението в останалата му част за сумата от 200.01 лв. - възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, и за сумата от 425.31 лв. - възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“. Срещу заповедта за изпълнение в законоустановения срок е подадено възражение
от длъжника.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.9, ал.1 от Закона за потребителския кредит договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.
„Профи Кредит България“ ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Обстоятелството, че
дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от
ЗПК. От друга страна, ответникът И. К. А. има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3
от ЗПК. По силата на договора за кредит на ответника е предоставен заем в размер на 800
лв. По делото не е спорно, че кредитът е усвоен от ответника и по същия е извършил
плащания в размер на 255 лв. В отговора на исковата молба ответникът е направил
признание, че е усвоил кредита.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване.
В императивната разпоредба на чл.19, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗПК е предвидено, че
годишният процент на разходите, който изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Съдебният състав констатира, че в договора възнаградителната лихва от 41% и годишният
процент на разходите от 48.96% формално са записани с тези размери. Отразените
процентни съотношения не съответстват на реално дължимите съгласно договора и
погасителния план към него размери на възнаградителната лихва и ГПР, които са в пъти по-
високи от горепосочените и надвишават максималния праг по чл.19, ал.4 от ЗПК. ГПР
съгласно чл.19, ал.1 и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК включва всички разходи, които
кредитополучателят дължи. В конкретния случай в договора е посочено, че ГПР е 48.96 %,
но в същия не са включени таксите за услугите „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер от 720 лв.,
които имат характера на възнаграждение и е следвало да бъдат включени при формирането
на ГПР. Това поставя потребителя в неравностойно положение спрямо кредитора, поради
невъзможността да прецени икономическите последици от договора, при който на практика
кредитът му се оскъпява повече от два пъти. Включването на тази сума в общия размер на
разходите по кредита води до ГПР от 158.21% според изчисленията на съда, посредством
онлайн калкулатор. Видно е в този случай, че разходите по кредита са необосновани високи
и надвишават допустимата надбавка върху заетата сума от 800 лв., съгласно чл.19, ал.4 от
ЗПК.
Предвид изложеното, според настоящия съдебен състав е налице нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, която изисква в договора за потребителски кредит
задължително да се посочи годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като
4
се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент
на разходите по определения в приложение №1 начин. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира.
Както вече беше посочено, възнагражденията за допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ представляват разходи по кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, който
съгласно чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включи в размера на ГПР.
Формално посоченият в договора размер на ГПР от 48.96% не отговаря на действително
приложимия между страните ГПР, равняващ се на 158.21%. Нарушаването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК води до недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от
ЗПК.
За пълнота, следва да се отбележи, че конкретните услуги, за които е уговорено
заплащането на процесните възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“, представляват
действия по усвояване и управление на кредита, поради което на основание чл.10а, ал.2 от
ЗПК клаузите се явяват нищожни като противоречащи на закона. Съгласно разпоредбата на
чл.10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно
определени в договора за потребителски кредит; кредиторът не може да изисква заплащане
на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
договора и общите условия не е посочено какъв е обичайният срок за разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит, както и какъв е срокът за „приоритетно“
разглеждане на същото, поради което потребителят е поставен в невъзможност да прецени
дали да се възползва или не от услугата „Фаст“, т.е. да прецени икономическите последици
от сключването на договор с такава „услуга“. Същата е договорена по начин, който не
създава никакви гаранции за потребителя, че кредиторът реално ще предостави „услугата“
като спази реда за разглеждане на исканията, за да изисква заплащането й. По отношение на
услугата „Флекси“, възнаграждението за същата е уговорено като дължимо независимо от
това дали клиентът ще се ползва от посочената услуга, поради което е нарушен принципът
за справедливост и еквивалентност на престациите. Посочените уговорки позволяват на
заемодателя да получи сигурно завишено плащане в размер на почти 100% от заетата сума,
независимо дали услугите ще бъдат предоставени, при което кредитът значително се
оскъпява. Посочените клаузи в договора следва да се окачествят като неравноправни по
смисъла на чл.143 от ЗЗП – същите противоречат на изискването за добросъвестност и водят
до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя. Същите
целят единствено неоснователното обогатяване на кредитора, заобикаляне на ограничението
по чл.19, ал.4 от ЗПК и поставят потребителя в неравностойно положение спрямо него.
Без основание се явява платената от ответника сума от 30 лв. начислена съгласно чл.17.4
от Общите условия и Тарифата за извънсъдебно събиране на вземането. С клаузата, която се
предвижда начисляване на разходи за събиране на вземането при забава на заемополучателя,
се нарушава забраната на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл.33, ал.1 от ЗПК да се изисква заплащането
на такси и комисионни, свързани с усвояване и управление на кредита, и при забава на
длъжника да се начислява единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Предвид установената нищожност на целия договор за кредит, на основание чл.23 от ЗПК
кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита – в случая 800 лв., но не
дължи лихва и други разходи по кредита. Крайният срок на договора е настъпил на
10.02.2022г. с падежната дата на последната погасителна вноска, поради което вземането за
главница е изцяло изискуемо.
По договора ответникът е извършил две плащания – на дати 17.11.2020г. и 26.02.2021г. в
общ размер от 255 лв. Плащането на първата вноска следва да се отнесе към дължимите
главници по вноски от 1 до 3, а с второто плащане са погасени главниците по вноски от 4 до
5
6 вкл. /с падеж 10.04.2021г./, и частично 7 вноска за главница с падеж 10.05.2021г., когато
длъжникът е изпаднал в забава за дължимата главница. Поради липса на забава преди този
период, неоснователно са начислени и прихвани лихви за забава в размер на 9.84 лв. Ето
защо съдът намира, че платената от ответника сума в общ размер на 255 лв. следва да бъде
отнесена изцяло в погашение на главницата по кредита. При така извършеното прихващане
на изпълнението, се установява, че ответникът е заплатил изцяло всички 6 месечни вноски
за главница за периода от 10.11.2020г. до 10.04.2021г., както и частично 7-ма месечна вноска
с падеж 10.05.2021г. до размера от 39.90 лв. Ответникът е изпаднала в забава на 11.05.2021г.
/деня, следващ падежа на 7-ма погасителна вноска/ за плащане на остатъка от главницата по
нея в размер на 0.36 лв. и не е заплатила останалите вноски по главница до края на срока на
договора, общо в размер на 544.64 лв., или общо 545 лв., за която сума предявеният иск
следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението.
Съобразно гореизложеното, ответникът е изпаднал в забава за дължимата главница на
11.05.2021г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 30.10.2023г.
Ето защо, и съобразявайки задължителните разяснения по ТР 3/2023 на ОСГТК на ВКС
относно началната дата на погасителната давност при уговорено погасяване на парично
задължение на вноски, съдът намира за неоснователно възражението за изтекла погасителна
давност за остатъка от дължимата главница по договора за кредит.
В съдебната практика се приема, че при установена недействителност на договора за
потребителски кредит, съгласно чл.22 от ЗПК, лихва за забава не се дължи до датата на
подаване на заявлението, поради което претенцията и в тази част следва да се отхвърли
/Решение №50056/29.05.2023г. на ВКС по т.д.№2024/2022г., I т. о., Решение
№50174/26.10.2022г. на ВКС по гр.д.№ 3855/2021г. IV, г. о., и др./.
По разноските:
В заповедното производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
41.10 лв. и за юрисконсултско възнаграждение, определено от заповедния съд, в размер на
50 лв., като с оглед уважената част от исковете, следва да му бъдат присъдени разноски в
заповедното производство в размер на 10.90 лв. за платена държавна такса и 13.26 лв. за
юрисконсултско възнаграждение или общо 24.16 лв.
В исковото производство ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 300
лв., претендира и юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определи на 100 лв.
предвид ниското ниво на правна и фактическа сложност на делото и броя и характера на
предприетите от юрисконсулта действия, или общо 400 лв. С оглед уважената част от
исковете следва да му бъдат присъдени разноски в исковото производство в размер общо на
106 лв.
Ответникът също има право на разноски в производството, съобразно с отхвърлената част
от исковете.
Ответната страна претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв.
При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с
решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че
посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват
съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав
съобразявайки предмета на делото, за който има формирана безпротиворечива практика,
съобразявайки извършените от адвоката процесуални действия, изразяващи се в подаване на
отговор и писмено становище преди съдебно заседание, преповтарящо доводите в отговора,
обстоятелството, че адвокатът не се е явил в съдебно заседание, с негово участие не са
извършвани процесуални действия по разпит на свидетели или вещи лица, намира, че
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото и извършените от
адвоката действия, обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е
адвокатски хонорар от 250 лв., от който по съразмерност се следват 183.69 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. К. А., ЕГН **********, гр.***** че
дължи на „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрс на управление
6
гр.****, вх.В, по предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр.
с чл.86, ал.1 от ЗЗД, следните суми по издадената срещу него Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №1023/03.11.2023г. по ч.гр.д.№2263/2023г. по описа
на Районен съд-Благоевград, а именно: сумата от 545 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/
- главница по Договор за потребителски кредит №40001559179 от 06.10.2020г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2023г. до окончателното
плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от ищеца „Профи кредит България“ ЕООД,
ЕИК ****, седалище и адрс на управление гр.****, вх.В, против ответника И. К. А., ЕГН
**********, гр.***** установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.86,
ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че И. К. А., ЕГН
**********, дължи на ищеца „Профи кредит България“ ЕООД следните суми по издадената
срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1023/03.11.2023г. по ч.гр.д.№2263/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград, а именно:
главница над уважения размер от 545 лв. до пълния претендиран размер от 733.06 лв.;
договорна лихва в размер на 217.97 лв. за периода 10.01.2021г. до 05.01.2022г.; лихва за
забава за периода от 11.11.2020г. до 05.01.2022г. в размер на 164.71 лв.; законна лихва за
периода от 05.01.2022г. до 30.10.2023г. в размер на 313.87 лв., дължими по Договор за
потребителски кредит №40001559179 от 06.10.2020г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК
****, седалище и адрес на управление гр.****, вх.В, против И. К. А., ЕГН **********,
гр.***** осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.9, ал.1 от
ЗПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на И. К. А., ЕГН ********** да заплати на
„Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, следните суми: възнаграждение за закупена
услуга Фаст – 200.01 лв.; -възнаграждение за закупена услуга Флекси – 425.31 лв., дължими
по Договор за потребителски кредит №40001559179 от 06.10.2020г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 31.10.2023г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА И. К. А., ЕГН **********, гр.***** да заплати на „Профи кредит България“
ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.****, вх.В, сумата от 106 лв. /сто и
шест лева/ за направени по настоящото исково производство разноски, както и сумата от
24.16 лв. /двадесет и четири лева и шестнадесет стотинки/ за направени разноски в
заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление
гр.****, вх.В, да заплати на адв.В. К. Г. от АК-Кюстендил, личен номер ****, гр.*****, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 183.69 лв. /сто осемдесет и три
лева и шестдесет и девет стотинки/ за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7