№ 211
гр. Шумен, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Нели Г. Батанова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
в присъствието на прокурора С. Кр. А.
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Частно наказателно дело №
20253600200561 по описа за 2025 година
Производство по чл. 32 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Zentrale Buβgeldstelle des Polizeipräsidiums Rheinpfalz /Централна
служба за глоби към полицейското управление на Райнпфалц/ и изпратено за изпълнение от
Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон, Германия/.
Решението е за налагане на финансова санкция от държава - членка на Европейския съюз –
Република Германия и се отнася за деяние, което съставлява административно нарушение по
немското законодателство.
Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира искането за признаване
на съдебното решение за основателно и пълно, като дава становище да бъде уважено.
Предлага да се приеме за изпълнение и за това обстоятелство се уведоми изпращащата
страна и Министерството на правосъдието.
От изготвената от Окръжен съд Шумен служебна справка от НБД население се
установява, че с дата на раждане *** год. е лицето С. А. Х., с постоянен адрес ***
Засегнатото лице – С. Х. е редовно призован, но не се явява.
Преди това засегнатото лице е запознато с Решението на изпращащата държава.
Изпращащата държава - Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума няма
направена частична вноска. В съдебно заседание не се представят доказателства за пълно
или частично изпълнение на санкцията, в която и да е държава – членка на Европейския
съюз.
Съдът като се запозна с изпратеното Решение за постановяване на финансова
санкция - Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24
февруари 2005 година относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции и приложените по делото доказателства намира за установено следното:
1
Производството е образувано въз основа на Решение за постановяване на финансова
санкция, наложена от Zentrale Buβgeldstelle des Polizeipräsidiums Rheinpfalz /Централна
служба за глоби към полицейското управление на Райнпфалц/ и изпратено за изпълнение от
Bundesamt für Justiz Bonn, Германия /Федерална служба «Правосъдие» Бон, Германия/.
Решението за постановяване на финансовата санкция е на държава - членка на Европейския
съюз – Република Германия.
От изпратените ни документи съдът констатира, че се касае за наложена санкция и
разноски на лице от български произход /С. А. Х./, което: “На 12.12.2024 година в 00:07 ч. на
Montabaur, BAB 3 km 86,8 (Höne Notrufsäule), Gem. Montabaur, Fahrtrichtung Köln, в
качеството си на шофьор на лек автомобил с регистрационен номер ***, е превишил
максимално допустимата скорост извън населени места с 35 км./ч. Допустима максимална
скорост 100 км./ч.; Установената скорост /след приспадане на границите на толеранс/- 135
км./ч..“ Деянието представлява административно нарушение, което се санкционира по реда
StVО /Правилника за движението по пътищата/, StVG /Закон за движението по пътищата/; и
BKat /Федерален Каталог за финансови санкции – наредба за каталога за глобите/.
Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Шуменска
област /съдебен район на Окръжен съд Шумен/, то Окръжен съд гр. Шумен е компетентен да
разгледа Решението – чл. 31 от ЗПИИРКОРНФС.
В съответствие с изискването на чл. 4, ал. 1 от същия закон заверено копие от
решението е придружено от удостоверение по член 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции по
образец съгласно приложения № 1 и № 2 от същия закон.
Удостоверението е издадено и подписано на 17.09.2025 год., преведено е на
български език, а неговото съдържание е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава Германия. Законът не поставя изискване акта за налагане на административното
наказание да бъде преведен. Достатъчно е, че същият е приложен към Решението и
Удостоверението. Приложен е.
Изпращащата държава Германия декларира в Решението, че върху дължимата сума
няма направена частична вноска. С. А. Х. не представя други доказателства за пълно или
частично изпълнение, в която и да е държава членка на Европейския съюз. Поради което
съдът пристъпи към разглеждане на Решението за постановяване на финансова санкция във
връзка с основателността на искането за признаването му и допускането му за изпълнение.
Решението е на несъдебен орган на Федерална Република Германия и отговаря на
изискванията на чл.3, ал.1, т.1 предл. последно от ЗПИИРКОРНФС, доколкото е налице
влязла в сила финансова санкция за извършено административно нарушение на правилата за
движение по пътищата по Закона за движение по пътищата и Каталога на финансовите
санкции на Република Германия - страна членка на ЕС. Изпращащата държава Германия е
декларирала в решението, че производството е било писмено в т.2б на същото, поради което
и тя не е длъжна да прави каквито е да е отбелязвания в т.3. Решението се отнася за деяние,
което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на
българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението –
копие от Решението на Zentrale Buβgeldstelle des Polizeipräsidiums Rheinpfalz /Централна
служба за глоби към полицейското управление на Райнпфалц/, съдържащо информация за
наложената финансова санкция и начина на формиране на направените разноски в
производството, въз основа на което е издадено удостоверението. Решението е постановено
по дело рег. № 23.4045061.5 на 24.01.2025 год. и е влязло в сила на 25.02.2025 година. Не са
събрани доказателства, че срещу санкционираното лице за същото деяние в Република
България или в друга държава, различна от издаващата /Република Германия/ и от
изпълняващата /Република България/ е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по
2
българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български
съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които да правят
изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти на
територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и българското
законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или
левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус наложената финансова санкция
е в размер на 200 /двеста/ евро + 28,50 /двадесет и осем евро и петдесет евроцента/ разноски
или в общ размер на 228,50 – двеста двадесет и осем евро и петдесет евроцента.
Решението се отнася за деяние, за което не се изисква да съставлява престъпление или
административно нарушение според българското законодателство /т.е. не се изисква двойна
наказуемост/ – чл.30, ал.2, т.1 от ЗПИИРКОРНФС - нарушаване правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП. Решението е било постановено срещу физическо лице,
което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна отговорност и
подлежи на наказателно преследване за деянията, които обосновават решението. Видно от
представеното удостоверение засегнатото лице – С. Х. - е било уведомено лично или чрез
упълномощен, според националния закон, представител относно правото си да обжалва
решението, както и сроковете за обжалване. Производството е било писмено.
Т.е. от така представените доказателства се установява, че представеното
удостоверение е пълно и отговаря на Решението. Не са налице основанията, при които може
да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното съдът намира, че Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Ще следва представения акт да бъде признат и да бъде
изпълнен. Тъй като наложената финансова санкция е определена в евро /EUR/ съгласно чл.
32, ал.1 вр. чл. 16, ал.8 от ЗПИИРКОРНФС следва да се определи равностойността и в
български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова
санкция. Решението е постановено на 24.01.2025 година. От представена справка е видно, че
на тази дата курса на БНБ бълг. левове /евро е 1.95583 лв. за 1 EUR. Следователно
равностойността на 200 EUR в български левове е 391,17 лева /триста деветдесет и един
лева и седемнадесет стотинки/. Равностойността на 28,50 EUR в български левове е 55,74
лева /петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки /. Или ОБЩО равностойността на
228,50 EUR в български левове е 446,91 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и
деветдесет и една стотинки/.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС следва да бъде признато и изпратено за
изпълнение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Признава и допуска изпълнение на Решение на Zentrale Buβgeldstelle des
Polizeipräsidiums Rheinpfalz /Централна служба за глоби към полицейското управление на
3
Райнпфалц/, референтен номер на преписката/дело рег. рег. № 23.4045061.5 на 24.01.2025
год. и е влязло в сила на 25.02.2025 година; FILE NO ІІІ7-9352/2Е-В15-36А 9771/2025 на
Федерална служба “Правосъдие” Bonn, GERMANY,
с коeто на българския гражданин С. А. Х., роден на *** год., ЕГН - **********, с
постоянен адрес *** е наложена финансова санкция в размер на 200 EUR с равностойност
в български левове 391,17 лева /триста деветдесет и един лева и седемнадесет стотинки/ и
разходи по производството в размер на 28,50 EUR с равностойност в български лева 55,74
лева /петдесет и пет лева и седемдесет и четири стотинки/. Или ОБЩО равностойността на
228,50 EUR в български лева е 446,91 лева /четиристотин четиридесет и шест лева и
деветдесет и една стотинки/.
На основание чл.36, вр. чл. 22 от ЗПИИРКОРНФС признатото Решение да се изпрати
на Националната агенция на приходите за изпълнение по реда на ЗНАП и ДОПК.
На основание чл. 38, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС незабавно да бъде уведомен
компетентния орган на издаващата държава, както и копие от решението да се изпрати и на
Министерството на правосъдието на Република България.
На основание чл. 13 от ЗПИИРКОРНФС разноските по признаването и изпълнението
на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции на
територията на Република България като изпълняваща държава се поемат от нея.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок, считано от днес
пред Апелативен съд Варна, а за заинтересованото лице считано от узнаването.
Обжалването не спира изпълнението.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
4